№ 27067
гр. София, 02.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110109087 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на А.- София да
заплати на И. А. П. сумата от 5499.00 лева, представляваща неизплатена част от трудово
възнаграждение, дължимо му за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. за положен от него
труд на длъжността „специалист- водопроводчик“ по силата на съществуващо между
страните трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 19.02.2024г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че по силата на сключен през 2007г. с председателя на ВКС трудов
договор първоначално заемал длъжността „работник поддръжка- водопроводчик“, а
впоследствие, по силата на допълнително споразумение към трудовия договор- длъжността
„специалист- водопроводчик“. Изяснява, че считано от 15.07.2020г. въз основа на решения
на ВСС, обективирани в протоколите от проведени съответно на 30.04.2020г. и на
09.06.2020г. заседания, от председателя на ВКС било отнето стопанисването на поземления
имот, находящ се в гр. София, бул. „........., заедно с построената в него административна
сграда- Съдебна палата, същото било възложено на административния ръководител на А.-
София, като в тази връзка били съкратени 31 щатни бройки във ВКС за конкретни
длъжности, вкл. за заеманата от ищеца, като същите длъжности били разкрити в А.- София.
А съобразно решението на пленума на ВСС по т. 16.3 от протокола от заседанието на
09.06.2020г. ръководителите на ВКС и А.- София следвало да приложат процедурата по чл.
343, ал. 2 ЗСВ по преместване на служителите със запазване на възнагражденията им
съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата. Ищецът твърди, че след прехвърлянето на длъжността му
към А.- София се запазило възнаграждението му към момента на прехвърлянето, възлизащо
на сумата от 1418.00 лева, определено по колона 5 и 6 от Класификатора и отговарящо на
възнаграждение за служител във ВКС или ВАС. Впоследствие обаче, за годините, включени
в исковия период- 2021г., 2022г. и 2023г., възнаграждението му било индексирано не
съобразно предвидените размери на възнагражденията за служителите във ВКС- в диапазона
по колни 5 и 6, а съобразно колона 8 от Класификатора за длъжностите в администрацията
на съдилищата. Излага подробни фактически и правни съображения, поради които счита, че
за исковия период неправилно са определяни размерите на увеличенията на трудовото му
възнаграждение, а с това и общият размер на основното му трудово възнаграждение и на
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Подчертава
в тази връзка, че трудовият му договор с ВКС не бил прекратяван, не бил сключил трудов
1
договор с А.- София, поради което и доколкото след 15.07.2020г.- при прехвърлянето му към
А.- София, било запазено получаваното от него във ВКС трудово възнаграждение (каквото
не било предвидено за който и да е служител в А.- София), именно то следвало да служи
като база за увеличение при първото индексиране през 2021г., както и че за всяка от
включените в исковия период години следвало да се прилага предвиденият в колони 5 и 6 от
Класификатора диапазон на възнагражденията, а не този по колони 7 и 8, приложими към
специалистите в съдилищата от първа група, в т. ч. А.- София. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът излага съображенията си за нередовност на исковата молба,
считайки, че същата съдържа противоречиви твърдения по въпроса кой е материално, а с
това и процесуално легитимиран да отговаря по претенцията- ВКС или А.- София.
Независимо от това излага подробни съображения за неоснователност на иска. Поддържа, че
като работодател на ищеца индексирал трудовите му възнаграждения за исковия период в
рамките на диапазона по колони 7 и 8 от съответно приложимия за всяка календарна година
Класификатор за длъжностите в администрацията на съдилищата, касаещи длъжностите в
администрацията в съдилищата от първа група, в т. ч. А.- София, като подчертава, че в
качеството си на административен ръководител на съда председателят му не разполага с
оперативна самостоятелност и правомощия да определя възнаграждения, по- високи от
определените с Класификатора за съответната група, а и извън определения за съда бюджет.
С оглед на това за всяка година, включена в исковия период, с ищеца било сключвано
допълнително споразумение към трудовия му договор, с което до максималния предвиден в
Класификатора размер за длъжността му било увеличавано следващото му се основно
месечно трудово възнаграждение, което, както и допълнителното такова за трудов стаж и
професионален опит, били изплатени в пълен размер. В подкрепа на съображенията си
възпроизвежда разясненията на Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия
на ВСС, обективирани в протоколите от проведените на 16.12.2020г. и 01.12.2021г.
заседание, съгласно които възнагражденията на прехвърлените от ВКС към А.- София
служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същите
длъжности за съответната група съгласно Класификатора, респ. че индексирането им следва
да се извърши след изравняването на заплатите с тези длъжности за съответното ниво, в
случая апелативно или първа група по Класификатора за администрацията в съдилищата. В
условията на евентуалност оспорва иска по размер с довод, че увеличение за периода от
01.01.2023г. до 31.03.2023г. не се следва, тъй като Класификаторът за 2023г. е в сила от
01.04.2023г., както и че, противно на поддържаното в исковата молба, размерът на
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на ищеца е не 40 %,
а 31 %, 33 % и 35 % съответно за 2021г., 2022г. и 2023г. Претендира разноски.
За прецизност и във връзка с довода на ответника в тази насока на ищеца следва да
бъде указано да уточни претенцията си, като посочи кой твърди да е субект на задължението
да му заплати сочената като неизплатена част от трудовото му възнаграждение за исковия
период.
Независимо от това и за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като следва да бъде изготвен доклад по реда на
чл. 312 ГПК.
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването през
исковия период на трудово правоотношение между него и ответника, заеманата от него
длъжност, че е предоставил през този период работната сила в полза/на разположение на
работодателя, размер на следващото му се трудово възбаграждение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
заплащането на пълния следващ се на служителя размер на трудовото му възнаграждение за
2
исковия период.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства на представените от
страните съответно с исковата молба и с отговора на същата документи.
По искането на ответника и съобразно нормата на чл. 192 ГПК ВСС следва да бъде
задължен да представи заверен препис от протокол № 10/17.07.2020г. на Комисия „Съдебна
администрация“ на ВСС, доколкото това доказателствено искане е насочено към
установяване на твърдения на ответника, чрез които същият обосновава становището си за
недължимост на процесната сума.
Съобразно искането на ищеца в исковата молба и на основание нормата на чл. 195, ал.
1 ГПК следва да бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза по
следните задачи:
1/ да се изчисли размерът на следващото се на ищеца трудово възнаграждение за
исковия период при съобразяване на уговорените основно и допълнително трудови
възнаграждения и на възнаграждението за придобит ранг, в следните варианти:
като се вземат предвид индексациите на трудовите възнаграждения по колона 8,
раздел III, б. „Б“ Обща администрация, от съответно приложимия Класификатор за
длъжностите в администрацията на съдилищата;
като се вземат предвид индексациите на трудовите възнаграждения по колони 5 и 6,
раздел III, б. „Б“ Обща администрация, от съответно приложимия Класификатор за
длъжностите в администрацията на съдилищата.
2/ да се установи размерът на действително заплатеното на ищеца за исковия период
трудово възнаграждение;
3/ да се установи разликата между действително платеното на ищеца за исковия период
трудово възнаграждение и следващото му се съобразно всеки от двата варианта на
индексацията, зададени в т. 1/.
В останалата му част искането на ищеца за допускане извършването на съдебно-
счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение, доколкото формулираните в
исковата молба задачи от т. 4.2.2 до т. 4.2.9 не касаят релевантни за спора фактически
въпроси.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване на ответника
да представи по делото документите, касаещи атестациите му през процесния период, както
и извършените преди него три атестации, доколкото същото е насочено към установяване на
ирелевантни за спора обстоятелства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение изрично, писмено, с препис за насрещната страна, да заяви кой твърди да е
субект на задължението да му заплати процесната неизплатена част от трудовото му
възнаграждение за исковия период, както и да уточни дали претендираната от него сума е в
брутен или нетен размер, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок и в
цялост исковата молба подлежи на връщане.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание нормата на чл. 192 ГПК ВСС в едноседмичен срок от
3
получаване на съобщението да представи по делото заверен препис от протокол №
10/17.07.2020г. на Комисия „Съдебна администрация“ на ВСС, като към съобщението до
ВСС да бъдат приложени препис от настоящото определение, както и от молбата на
ответника по чл. 192 ГПК, приложена към отговора на исковата молба.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза по формулираните от
съда в мотивната част на настоящото определение задачи.
НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П., тел.: ...............
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00 лева от
бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане извършването на
съдебно- счетоводна експертиза по останалите формулирани в исковата молба задачи, както
и за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи документите, касаещи
атестациите му.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2024г. от
10:15 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4