№ 2580
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330101430 по описа за 2022 година
В исковата молба от М. Ж. М. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование
„4финанс“ ЕООД/, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск, с правна
квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК се твърди, че между
страните бил подписан договор за потребителски кредит от 09.08.2016 г., по силата на който
бил предоставен заем в размер на 240 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.96 %
и ГПР 49.6 %. Съгласно договора, заемателят дължал и такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 61.52 лева, която той следвало да
престира, заедно с месечната погасителна вноска. Счита, че уговорката в договора, респ. и
ОУ към него за заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна, като
неравноправна, по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗПК, като с нея се целяло реално заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане била във фиксиран
размер от 61.52 лева, като липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя, поради което противоречала на добрите нрави и била в
разрез с принципа на добросъвестността, при което била нищожна. Предвидено било тя да
се кумулира към погасителните вноски, поради което по същество представлявала добавка
към възнаградителната лихва и го обогатявала неоснователно. Поради това е направено
искане за постановяване на решение, с което да се прогласи клаузата от договора,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 61.52 лева от
договор за кредит от 09.08.2016 г. за нищожна, като противоречаща на принципа на добрите
нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна
по смисъла на ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.
1
Възразява се по местната компетентност на съда. Направено е искане за прекратяване на
производството по делото. Не била посочена цена на предявения иск. Имало изтекла
погасителна давност, през 2021г. Не ставало въпрос за такса, както сочил ищецът, а за
допълнителна, незадължителна услуга. Позоваването на чл.144, т.9 ЗЗП следвало да се
остави без уважение. Не била нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Цената за
допълнителната услуга не била включена в ГПР. Направено е искане за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е по делото договор за кредит № ***/09.08.2016г., сключен между „4финанс“
ЕООД, ЕИК ********* и М. Ж. М., в качеството им съответно на кредитодател и
кредитополучател, по силата на който е предоставен потребителски кредит в размер на 240
лв., при лихвен процент 40.96 %, с краен срок за връщане на кредита – 08.09.2016г.
Приложени са Общи условия на договора за кредит, както и преводно нареждане от дата
10.08.2016г., с наредител „4финанс“ ЕОД и получател М. Ж. М., за сумата от 240 лв.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което в ГПР по договора е включена само възнаградителна лихва. При включване на такса
за експресно разглеждане би било налице оскъпяване с 12,80 % - ГПР от 49.60 % ще стане
62.40 %.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на
09.08.2016 г. между страните е сключен договор за кредит № ***, по силата на който е
отпусната парична сума в размер на 240 лв., при ГПР – 49.60 %, лихвен процент – 40.96 %.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на
своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната
за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по
правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В договора е установено, че за извършена от кредитора услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем от 61.52 лв. Съдът намира, че таксата за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява установено задължение на
2
кредитополучателя, свързано с усвояване на кредита. Ответното дружество предоставя
кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с
разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент.
Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което
се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то
ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без
оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Изискваната от ответника
такса от договора в размер от 61.52 лв. представлява пряк разход по кредита и следва да
бъде включен при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
чл. 19, ал. 1 ЗПК ). При включването на вземането за такса ГПР по договора неминуемо
превишава лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В подкрепа на този извод е и
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която в ГПР не е включена
процесната такса, а с включването й в ГПР оскъпяването на кредита е в размер на 12.80 %
или ГПР би бил 62.40 %. Поради това съдът намира, че предявеният иск за установяване
недействителността на клаузата за таксата за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредита, е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане на страната следва да се
присъдят направените по делото разноски, в размер на 50 лв. внесена държавна такса и 150
лв. депозит за възнаграждение на вещото лице. По делото ищецът се е представлявал от ***,
която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен е договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА, като съгласно чл.38, ал.2 ЗА на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско
възнаграждение за *** в размер на 300 лева, което ще й се присъди.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер
на 61.52 лв., обективирана по договор за кредит № ***/09.08.2016г., сключен между М. Ж.
М., ЕГН ********** от *** и „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“
ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“ ,
ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52-54, със законен представител ***.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“ , ул. “Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, със законен представител *** да заплати на М. Ж. М., ЕГН
3
********** от *** сумата от 200 /двеста/ лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“ , ул. “Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, със законен представител *** да заплати на ***, АК – Пловдив, с
личен № **********, с адрес *** на основание чл.38 ЗА сумата от 300 /триста/ лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4