№ 2197
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20241110208355 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „Геленцови“ ЕООД с ЕИК ********* чрез
адв. В. С. Д.- ВАК, срещу наказателно постановление № 765880 - F760539/18.04.2024 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 4 вр.
ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството-жалбоподател е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 /две хиляди и пет стотин/ лева за
нарушение на чл. 118, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, извършено в
условията на повторност, след като е издадено и влязло в сила НП
№746179-F745229/02.01.2024г., с което дружеството е санкционирано за същото нарушение.
В жалбата се навеждат съждения, че наказателното постановление е издадено при
неизяснени факти и обстоятелства относно извършената проверка и в нарушение на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Посочва, че актосъставителят не е установил и приложил доказателства в
подкрепа на установените нарушения. Счита, че неясната фактическа обстановка затруднява
правната преценка и точната квалификация на извършеното нарушение като по този начин
засяга правната сфера на дружеството, като рефлектира върху правото му на защита. В
жалбата се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо и не отговаря на целта на
закона. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „Геленцови“ ЕООД, редовно призован, не се
представлява. Докладвана е молба от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Д.,
в която моли да се даде ход на делото, заявява, че поддържа жалбата, няма доказателствени
искания и излага становище по същество, в което навежда твърдения сходни с тези в
жалбата. Претендира разноски като представя договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна - началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Л.И., с приложено пълномощно по делото. Юрк.
И. моли да бъде потвърдено наказателното постановление в неговата цялост тъй като
нарушението е извършено в условията на повторност и санкцията е законосъобразно
1
определена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено, че на 04.03.2024 г. около 16:20 часа проверяващия С.Т.Т. – старши
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, заедно с колегата си Р.П.Г. извършили проверка на
търговски обект – пица на парче „Pizza Point“, находящ се в гр. София, ул. „Алабин” № 50,
стопанисван от „Геленцови“ ЕООД с ЕИК *********. В хода на извършената проверка в
16.09ч. била извършена контролна покупка на един брой пица на парче на стойност 3 лева,
която била заплатена от Т. в брой. Плащането било прието от М.Г.- продавач в проверявания
обект. За продажбата не бил издаден фискален касов бон. След като била направена
контролната покупка, служителите на НАП се легитимирали и направили проверка на
обекта. В хода на извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка
Серия АА, № 0128086/04.03.2024 г. в който били отразени установените обстоятелства- че
търговският обект е оборудван с фискално устройство модел TREMOL M20, Инд. № на
ФУ:ZK159609 и инд. № на ФП №50206056, рег. №4628492 в НАП от 13.04.2023г. Бил
изведен Клен от посоченото фискално устройство за посочената дата, от която е видно, че
направената продажба не е отразена на фискалното устройство.
С оглед установеното при проверката, старши инспектор С.Т.Т. счел, че „Геленцови“ ЕООД е
осъществило нарушение на чл. 118, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, извършено в условията на повторност, след като е издадено и влязло в сила НП
№746179-F745229/02.01.2024г., с което дружеството е санкционирано за същото нарушение,
като в резултат на установеното на 21.03.2024 г. в присъствие на управителя на дружеството
С.Л.Г. и двама свидетели не присъствали на проверката, съставил срещу същото, акт за
установяване на административно нарушение сер. AN № F760539/21.03.2024 г. Актът бил
предявен за запознаване на управителя на дружеството, която го подписала като в графата за
обяснения и възражения написала, че ще бъде входирано възражение в законоустановения
срок.
В преклузивния срок по чл. 44 от ЗАНН няма данни за постъпили възражения срещу така
съставения АУАН.
Въз основа на така съставения акт, С.Д.- началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София на 18.04.2024 г. издал обжалваното
наказателно постановление, препис от което бил връчен на управителя на дружеството С.Г.
на 21.05.2024 г.
На 31.05.2024 г. с куриерска пратка била депозирана жалба, заведена в деловодството на
административно- наказващия орган Вх. №26-Г-199 срещу процесния акт.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства - НП №746179-F745229/02.01.2024г.; молба с Вх.№1342-
518#2/09.01.2024г.; заявление по чл. 79б от ЗАНН; разписка за безкасово плащане Изх.
№225622400039739/09.01.2024г.; ПИП сер. АА № 0128086/04.03.2024 г.; Опис на паричните
средства в касата към момента на проверка; декларация за стопанисвани обекти от
задължено лице към 04.03.2024г.; Справка от НАП за лицата, работещи по трудови/без
трудови (граждански) правоотношения; Договор за наем на търговско помещение; дневен
отчет от 04.03.2024г.; Клен от 04.03.2024г.; съкратен отчет на фискална памет; АУАН
№F760539/21.03.2024г.; АУАН №F760545/21.03.2024г.; АУАН №F745229/23.11.2023г.; ПИП
сер. АА №0132371 от 20.11.2023г.; Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице от
20.11.2023г.; Опис на паричните средства за 20.11.2023г.; Клен към 20.11.2023г.; 4 бр.
фискални бонове към 20.11.2023г.; Дневен отчет към 20.11.2023г.; Съкратен отчет на
фискалната памет към 20.11.2023г.; Заповед № № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на изпълнителния
директор на НАП и др., приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 от
НПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата
обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е
2
процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Съдът в настоящото производство е длъжен да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на
материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата -
арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си задължение констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
за това административни органи. В нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и приобщената по
делото Заповед № № ЗЦУ-384/27.02.2024г., органите по приходите са оправомощени да
съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС. Според чл. 7, ал.1 т. 4 от Закона за
Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ
длъжност старши „инспектор по приходите”, с оглед на което актосъставителя и извършил
проверката С. Т., заемащ именно такава длъжност е бил компетентен да състави процесния
АУАН.
От т. 1.1, б. „г“ на цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е
делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185
от ЗДДС и на началника на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който е издал и обжалваното НП.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление този състав на съда
намира, че не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от
ЗАНН. Нарушението е описано ясно и точно при спазване на процесуалния закон- актът и
НП са издадени в изискуемата от закона форма при спазване на процесуалните правила, като
му е дадена съответна правна квалификация- тази по чл. 118, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, извършено в условията на повторност, след като е издадено и
влязло в сила НП №746179-F745229/02.01.2024г., с което дружеството е санкционирано за
същото нарушение.
Разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, гласи че всяко регистрирано и нерегистрирано по
ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да
ги съхранява до напускането на обекта.
Този състав на съда намира, че в настоящия случай по безспорен и несъмнен начин е
доказано, а и по това не се спори, че при извършената контролна покупка не е издаден
изискуемия фискална касова бележка, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки,
което категорично сочи извършването на нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
В тази връзка въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към
отговорност – това по чл.185, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Съдът приема, че в
случая е била налице хипотезата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и за търговеца е възникнало
задължението за издаване на такава касова бележка срещу полученото плащане.
Източник на административно наказателната отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци при действието на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е неизпълнението на
задължение към държавата при осъществяване на тяхната дейност. В разглеждания казус се
твърди неизпълнение на задължението по чл.118, ал.1 ЗДДС, чието съдържание е
обвързаността на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и
да отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство.
С оглед изложеното дружеството-жалбоподател не е изпълнило вмененото му в чл. 118, ал.1
от ЗДДС задължение и е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за което
3
е обвинено. Безспорно по делото се установява, че е получено в брой заплащане на
извършена покупка, като същото обстоятелство не е отразено с издаване към момента на
заплащане на фискален бон от работещо фискално устройство. Това обстоятелство намира
подкрепа в констативен протокол и разпечатка от фискално устройство.
Както бе посочено деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административно наказателната отговорност на
юридическо лице и, доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда
въпроса за субективната страна на деянието.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 4 от ЗДДС, актуална към датата на извършеното
нарушение предвижда, че при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 400 до
2000 лв., а на имуществената санкция - от 2000 до 8000 лв. В текстът на ал.1 от посочената
разпоредба законът определя на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до
4000 лв.
Съдът намира, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажност по смисъла
на параграф 1, т.4 от ДР на ЗАНН. В посочената разпоредба „Маловажен случай“ е този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В настоящия случай не се установява смекчаващо отговорността обстоятелство, като само
по себе си деянието е с достатъчно висока обществена опасност, която е довела и до
предвиждането на административнонаказателна отговорност за извършването му.
Настоящото деяние не се различава съществено от други деяния от същия вид.
По отношение на наложената санкция съдът намира, че същата следва да бъде определена
съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 4 пр. 2 от ЗДДС/ действаща към момента на
извършване на нарушение/. Налице са данни, че нарушението е извършено повторно
съобразно § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС - "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за
същото по вид нарушение. Категорично доказано е че дружеството е санкционирано с НП
№746179-F745229/02.01.2024г., влязло в законна сила на 09.01.2024 г.
Предвидената в тази законова разпоредба санкция е "имуществена санкция" в размер от
2000 до 8000 лева. С оглед определяне размера на глобата, съдът съобрази както
смекчаващите, така и отегчаващите вината на нарушителя обстоятелства. Съдът не установи
смекчаващи вината обстоятелства. Определената от АНО имуществена санкция -2500 лева е
в размер към минималния предвиден в разпоредбата на чл. 185, ал. 4 от ЗДДС.
За да наложи санкция в размер, който е по-висок от минимално определения от
законодателя, АНО е следвало да изложи изрични съображения какво налага това и какъв да
е размерът на завишението.
Видно от съдържанието (в обяснителна бележка след диспозитива!) на атакуваното НП,
АОНО е посочил като основание за налагането на санкция в размер, по-висок от
минималния, обстоятелството, че деянието е извършено при условията на повторност и
дори указва за извода, който прави от това обстоятелство – приема го за отегчаващо вината.
Други обстоятелства, имащи отношение към завишаване размера на имуществената санкция
не са изложени. Съдът е длъжен да отбележи, че акта на повторността на деянието не е в
състояние да обоснове завишаване на размера на санкцията, т.к. самата повторност е част от
фактическия състав на нарушението. В тази връзка, повторността и завишената степен на
обществена опасност на деянието, която всяка повторност обосновава, вече са взети предвид
от законодателя при определяне на минималния размер на имуществената санкция за
конкретното нарушение. За да наложи канкция в размер над този минимум, АНО е следвало
4
да посочи и обсъди други обстоятелства, имащи отношение към нарушението и неговата
обществена опасност. Затова съдът приема, че налагането на размер на санкцията над
минимално определения от законодателя, в случая е немотивирано, а оттук – и
незаконосъобразно. Съдът е в състояние да санира този порок на обжалваното НП, като го
измениш в неговата санкционна част. Като приема, че лирсата на мотиви относно размера на
санкцията може да бъде законосъобразно само в случай, че тази санкция се налага в
минималния установен от законодателя размер, обжалваното НП следва да бъде изменено в
тази насока.
В обобщение на изложеното съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е
безспорно доказано, същото не представлява маловажен случай, а обжалваното НП следва
да бъде изменено само досежно наложената имуществена санкция, коаято да бъде намалена
от 2 500 лева до минимално определения от законодателя минимум – 2 000 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът следва да присъди в полза на ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител
дейност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 4 вр. ал. 7, т.4 от ЗАНН и чл. 63д, ал.4
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 765880 - F760539/18.04.2024 г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл. 185, ал. 4 вр. ал.1 от Закона
за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на „Геленцови“ ЕООД с ЕИК ********* е
наложена „имуществена санкция”, като намалява размера на тази имуществена санкция от 2
500 лева на 2 000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Геленцови“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано на касационно основание пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5