Р Е Ш
Е Н И Е № 1386
гр. Бургас, 15
юли 2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
АХД № 568 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.203 и сл.от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба, подадена от Д.В.П.
против ГДИН при МП гр. София, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане
на обезщетение в размер общо на 48 000лв., за претърпени неимуществени
вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица
от администрацията на Затвора Бургас за периода 01.04.2014г. – 12.03.2016г.(712
календарни дни), в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Ищецът
претендира и заплащане на направените в хода на производството разноски.
1.Твърди, че за
посочения период затворническата администрация не е спазила
изискванията за минимална жилищна площ в помещенията на затвора, където е
търпял наказание лишаване от свобода. Посочва липсата на естествено осветление,
приток на чист въздух и климатизация. Оплаква се, че не му е бил осигурен
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, тъй като според режима в
затвора вечер помещенията се заключват и за естествените си нужди затворниците
са принудени да използват кофа, която се намира в спалното помещение. Твърди, че е бил лишен от възможността да
осъществява минимални хигиенно-битови нужди, тъй като подаването на топла вода
за къпане става само два пъти седмично по три часа за около 180-200 души и
хигиената в баните и тоалетните е изключително занижена, и вредна за здравето. Отбелязва и за свръхзанижена хигиена
при приготвяне и раздаване на храната. По отношение на хигиената посочва още
наличието на дървеници и хлебарки във всички помещения. Ищеца е недоволен и от
храната, тъй като е нискокалорична, недостатъчна и еднообразна.
Според него, в резултат на неизпълнение
законовите задължения от страна на затворната администрация, да осигури
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при нормални битови условия за
горепосочения период, са му причинени неимуществени вреди, които оценява на
40 000лв. и претендира обезщетяването им.
2. Заявява, че по време на престоя му в Затвора
– Бургас не са осигурени условия за провеждане на свиждане, според изискванията
на чл.72 и чл.73,ал.1 от ППЗИНЗС. Посочва, че свижданията се провеждат в
помещения, наподобяващи „клетка претъпкана с хищни зверове“, без никаква
видимост, при „оглушителни врява и шум“.
При тези условия за него е невъзможно да проведе нормално свиждане с
майка му, която е преживяла три инсулта има говорен дефект, невъзможно й е да
стои изправена и полага неимоверни усилия да дойде на свиждане. Самият той е
принуден да стои на бетониран в пода стол, който допълнително го отдалечава и
прави още по- невъзможен контакта с майка му.
По този начин, в резултат на неизпълнение на
задълженията от страна на затворната администрация, да осигури условия за
свиждане, съобразно изискванията на закона за горепосочения период, са му
причинени неимуществени вреди, които оценява на 8 000лв. и претендира
обезщетяването им.
В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си
представител адв. К.К., поддържа изцяло исковата претенция. Претендира
присъждане на разноски. Излага подробни аргументи в писмена защита.
Ответникът по иска- Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
София, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск и иска да бъде
отхвърлен като неоснователен. Представя писмени бележки. Претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявена с отговора на исковата
молба (л.27-34).
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
счита, че искът е частично основателен, що се касае до лошите хигиенно- битови
условия в затвора. Според него, претендирания размер на обезщетението е твърде
завишен и следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
І.ФАКТИТЕ:
Искът за заплащане на обезщетение касае периода
01.04.2014г. – 12.03.2016г..
Според представено по делото становище от 3.06.2016 г., подписано от И.Л. –
инспектор „СДВР“ към Затвора гр. Бургас (л.61), за периода 01.04.2014г. –
12.03.2016г. л.св. Д.П. търпи присъди в спални помещения, както следва: на
12.02.2013г. е настанен в група за осъдени- девета група, където пребивава до
23.01.2015г. В салона на групата е настанен в спално помещение № 504, с обща
жилищна площ от 18,70 кв.м., с още седемнадесет човека, със средно полагаща се
площ от 1,04кв.м. на човек. На 23.01.2015г. по негово желание е
преразпределен в друга група за осъдени
лица- шеста група. В салона на групата е обособено спално помещение за лишени
от свобода със сериозни здравословни проблеми- помещение № 217, с обща жилищна
площ 16.00кв.м. Броят на лишените от свобода в тома спално помещение варира,
като следната бройка на настанени е между осем и десет човека. Помещението е
снабдено с ел. захранване постоянно през денонощието.
Съобразно конструктивните особености на сградата
на корпуса на Затвора в помещенията, в които е бил настаняван П., не е
предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня всички
помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до
течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, като могат да ги
ползват свободно от 6,00 до 20,00 часа. Проблеми с водоснабдяването не са
съществували. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща студена
вода, а по установен график и топла (два дни в седмицата). След заключване на
помещенията в 20,00 часа, лишените от свобода ползват бутилки с вода и нямат
достъп до санитарните възли. Лишените от свобода сами определят режима за
поддържане на хигиената в помещенията, които обитават, чистотата на въздуха и
разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения на групите
се поддържа ежедневно от специално определени лица – хигиенисти и дежурни по
поддържане на хигиената във всяко спално помещение. На лишените от свобода е
разрешен достъп до медицинския център към Затвора по график, а при необходимост
и извънредно.
По отношение здравословното състояние на ищеца е
представена медицинска справка (л.64), изготвена от д-р. Л.Х., удостоверяваща
извършени изследвания и провеждано лечение за периода 13.06.2013г.-
11.04.2016г. Данните са за белодробно заболяване и проблем с очите. Към
справката са приложени епикризи и амбулаторни листове.
Факти, касаещи условията на свиждане в Затвора,
са изложени в писмо вх.№ 1095/22.04.2016г., подписано от лице, заместващо
началника на Затвора- инспектор Н.С..*** разполага с едно помещение за
провеждане на свиждане, в което са обособени десет места, разделени помежду си
с преграда. Между мястото където са лишените от свобода и техните близки, също има изградена преграда
тип „мрежа“. Тази преграда препятства физическия контакт, но не и визуалния.
Всяка затворническа група провежда свиждане по график два пъти в месеца, в
определен ден. Времетраенето на свиждането е до 40 минути, като лицата за
свиждане се допускат на групи, в зависимост от капацитета на помещението. Повече от 10 лишени от
свобода не могат да провеждат свиждане по едно и също време, като обикновено се
допускат до 3-4 лица(близки) да посетят един лишен от свобода. В Затвора липсва
информация колко пъти П. се е възползвал от правото си на свиждане през
процесния период. Няма подавани молби за отказ от свиждане. Няма подавани жалби
до администрацията, за невъзможност за осъществяване контакт с близките му и за
нарушаване правата му по време на свиждане.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Д.Е.Д., С.С.Л. и И.К.Д..
Свидетелят Д. познава ищеца от 2011 г. През
периода 2011г.- 2014г. били в един коридор в зоната за повишена сигурност. От 2014 г. били настанени в
девета група, на пети етаж. Килиите им били една срещу друга. Заявява, че
всички килии били еднакви, само една килия на чистачите била по-различна
(по-голяма), но Д. никога не бил настаняван в нея.
Съобщава следното: През периода 2011г.-2014 г. е
общувал с Д., когото характеризира като затворен човек, който споделя искрено с
малко хора. Личало колко му тежи
невъзможността да проведе свестен контакт с близките хора, защото стаята
за свиждане била с лоши условия. В нея се събират десет лишени от свобода и до
40-50 човека посетители в една малка стая. Стаята за свиждане е около 8 м на 3
м, като през нея има и около половинметрова преграда между посетителите, на
която има три реда мрежи – един ред от страна на посетителите и две мрежи
долепени една до друга от страна на затворниците. П. още през 2011 г. му бил
споделил, че майка му и баба му, които са му единствени останали роднини, са
болни и двете жени и му е трудно да има свиждане, дори да имат желание. Ако
дойдат, не може да проведе нормален контакт с тях. Оплаквал се и от
здравословното си състояние. При постъпването му в затвора нямал проблеми със
здравето. През 2013г. претърпял операция и изтърпяването на наказанието му било
прекъснато. След това, често се оплаквал от липса на въздух, нямал желание да
се храни.
Условията
в затвора описва по следния начин: През 2014г. П. бил настанен в килия, която е
около 20 кв. м., с приблизително между 15 и 18 човека. В началото на 2015 г.
девета група била преместена на друг етаж и ищеца също.
Обяснява
за периода до края на м. януари началото на м.февруари 2015 година, през който
били заедно в девета група: „В килията
по разположение леглата са по две в двата края и едно напреки, на три вишки и
средното спира изцяло слънчевата светлина. В останалото пространство е багажът
на лишените от свобода, кофи, върху които се седи, ползват се като столчета и
масички. Кофата е универсален съд в затвора – за пране, за готвене, за седене и
за тоалетна включително. През това пространство се теглят и направените от
чаршафи простори, защото няма къде да се сушат дрехите. И на малкото останало
пространство, ако има и пушачи, въпреки че се отварят прозорците, няма въздух.
Кофата, която вечер използваме за тоалетна, не е оградена. Обикновено около
вратата на помещението се слага кофата за тоалетна. Няма прегради никакви.“
Хигиенизирането се извършва само благодарение на лишените от свобода, с
препарати закупени от тях. „До 2014 г.
се пръскаше от затворници с препарат под съмнение. Този препарат нямаше ефект.
Хлебарките се разхождаха и денем, и нощем, имаше огнища от дървеници. Те по
принцип са по-големият проблем от хлебарките понеже всяка вечер лишените от
свобода, включително Д., аз и другите, получаваме между 5 и 10 ухапвания и за
цял месец цялото тяло е в рани. Минавали са комисии, показвали сме живите
паразити, без резултат. Едва през 2015 г. имаше пръскане в затвора от
професионална фирма, но не мога да кажа какъв е ефектът в неговия коридор. През
2014 г., след едни от големите дъждове се беше наводнила кухнята и освен
хлебарки и дървеници бяха плъзнали плъхове и мишки, които се разхождаха
свободно и ядяха от общия казан на етажа, разположен в тоалетната, а мишките
свободно влизаха в килиите, защото винаги има процепи. Ядат от храната, късат
дрехи, документи. Тоалетната е обща за цялата група. Разположена е в края на
групата на пети етаж. Има три клекала за цялата група, която беше тогава около
100 човека. Отделно помещение за баня няма. Преди тоалетната общо помещение с
мивка с три чешми и два душа, но проблемът е, че нямаше налягане на водата.
Налага се да се чака да се качи налягането до душовете. Лятно време се случва
дори когато няма баня да няма налягане и трябва да се чака да напълним вода
дори за пиене. Тогава се къпехме с кофа. Понеже ако тече вода, налягането
стигаше само за чешмите и ние пълнехме в кофи и разреждахме горещата вода“.
Свидетелят Л. посочва, че познава ищеца от
м.януари 2016 г.. От тогава са в една килия. Двамата общуват, защото леглата ил били едно до друго и
си говорели. П. постоянно бил с помпички, които да му помогнат да диша и се
оплаквал от болки в белия дроб. Бил много затворен. Споделил, че баба му
починала. В тази килия били до месец април 2016г. Били 15-16 човека , при площ
на помещението около 30 кв. м. Вечер килията се заключва в 20:00 часа, в 20:10
часа минава последната проверка. Тоалетна са две кофи до вратата, които се
виждат от всеки ъгъл на килията. Не са оградени, няма параван, мирише гадно,
задух е. Сутрин отключват в 6:10 часа. Два пъти в седмицата имат право за баня
след обед от 13:00 часа до 16:30 часа, работи само един душ. На етажа са
100-115 човека. Сами купуват препарати за чистене на килиите и чистят по
график. Пръскането против хлебарки и дървеници е безрезултатно. Зимата парното
се пуска сутрин около 20-30 минути и толкова на обед и вечер. В килията е
хладно. Помещението не е уплътнено и изолирано. При тръбите за парното има
отвори и когато се мие горната килия водата свободно се стича по тръбите на
парното. Получава се влага и мухъл, дишат много трудно. При тези условия П.
обикновено се оплаквал от болки в белия дроб.
Условията,
при които се провежда свиждане описва така:“ Вкарват в стаята за свиждане около
10 човека затворници. През три мрежи гледаш роднините си и от другата страна,
ако пуснат повече роднини, се събират по 20-30 човека. Нищо не се разбира, не
можем да се чуем, не можем и да се видим, защото мрежата съвсем пречи.
Застъпват се мрежите и почти нищо не може да се види“.
Свидетелят Д. посочва, че познава ищеца от пролетта на 2014 г.. Били заедно
на един етаж за два месеца, след което били настанени в една килия, в която са
и към момента. В килията последно били 10 човека. Така било и през цялата
2015г. Килията била около 3 метра – десет вишки. Вечер се заключва в 19:30
часа, сутрин се отключва в 6:00 часа. През това време през нощта имат кофи за
тоалетна. Кофите не са оградени, стоят до вратата.На баня ходят два пъти през
седмицата за по малко, защото са много хора на етажа. Душовете били три, но не
стигали. Имало хлебарки, мишки, дървеници, които хапят. „Мишките ядат дрехите,
хлебарките лазят храната, мишките я ядат“. За чистенето имало чистач, който е
от затворниците. Препарати раздавали веднъж месечно.Един сапун на месец на
един.
В
стаята за свиждане имало 10 стола,
циментирани в земята. Хората в помещението не можели за се чуят, защото
между тях имало мрежа. Събирали се много посетители в едно и също време. Дава
следния пример: “ Например на мен ми идва на свиждане един човек, има хора, на
които им идват на свиждане по двама, по трима. Ние сме десет и те като влязат
близките по двама-трима се събират около 20 човека и не можем да се чуем, да се
виждаме. Трябва да седим на столовете, не ни дават да стоим прави да се
доближаваме до мрежите“.
Описва
ищеца, като необщителен. Знае, че скоро е загубил баба си, а майка му не е добре поради претърпян
инсулт. Съобщава за проблем, който П. имал с останалите лишени от свобода, за
това че ползвал тоалетната през нощта.
ІІ.ПРАВОТО:
·
По допустимостта на предявените искове за
неимуществени вреди:
Предявените два обективно съединени иска са
допустими, досежно претенцията за
присъждане на обезщетение в размер на 40 000лв. за твърдените
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на ответника, във връзка с битовите условия в местата за лишаване от свобода, където
ищецът е търпял наказание лишаване от свобода през исковия период- 1.04.2014г.- 12.03.2016г. И за присъждане на
обезщетение в размер на 7 741, 48лв. за твърдените неимуществени
вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
ответника, във връзка с условията за провеждане на свиждане в местата за лишаване от свобода, където
ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за периода- 24.04.2014г.- 12.03.2016г.
Вторият иск е частично недопустим, по отношение
на претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 258,52лв. за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на ответника, във връзка с условията за провеждане на свиждане в местата за лишаване от свобода, където
ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за периода- 1.04.2014г.-
23.04.2014г.
Иск
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на
9 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 29.11.2011г. –
23.04.2014г., причинени от администрацията на Затвора Бургас, изразяващи се в
неосигуряване на нормални условия за провеждане на свиждания между него и
неговите близки, Д.П. е предявил с искова молба, по която е
било образувано адм.дело № 953/2014г. по опис на Административен съд гр.
Бургас. По това дело е постановено решение № 440/ 9.03.2015г. Решението е
обжалвано на 26.03.2015г. Делото е изпратено по компетентност на ВАС на
27.07.2015г.
·
По основателността на предявените искове за
неимуществени вреди:
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди
предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност.
Ищецът твърди, че са му нанесени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и затворът в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал. 2 ЗИНЗС).
За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия
на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се
включват следните елементи:
1.незаконосъобразен (унищожаем или нищожен) акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в
случай на незаконосъобразно действие или бездействие, същото би могло да бъде
констатирано и в производството по обезщетението;
2.настъпила вреда от такъв административен акт и
3.причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
При липсата на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Непозволеното увреждане представлява сложен
юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на
държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието
се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие,
така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.
В случая ищецът твърди бездействие, което се
изразява в: 1. Неосигуряване на
достатъчна жилищна площ в помещенията, в които е бил настаняван през процесния
период, крайно недостатъчна степен на отопление и проветривост, липса на
постоянен достъп до санитарен възел, липса на течаща вода в помещенията, липса
на възможност за поддържане на елементарна хигиена- както лична, ката и на
помещенията, в които се търпи наказанието, предоставяне на недостатъчна като
количество и качество храна, при крайно нехигиенични условия И 2. Неосигуряване на нормални условия за
провеждане на свиждане и осъществяване на контакт с близки хора- пренаселване
на помещението, в което се извършва свиждането, липса на възможност за
осъществяване на визуален и вербален контакт с посещаващото го лице.
1.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, В РЕЗУЛТАТ ОТ НЕОСИГУРЯВАНЕ НА
НОРМАЛНИ БИТОВИ УСЛОВИЯ, В КОИТО ДА СЕ ТЪПРИ НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Според ищеца, поради бездействието на ответника
да му осигури условия, в които да търпи наказанието си, така както разпорежда
закона, за него са настъпили вреди, изразяващи се в накърняване на човешкото му
достойнство и травмиране на психиката му, и чувствителен физически дискомфорт,
поради това, че след като към началото на процесния период е бил с увредено
здравословно състояние ,е бил принуден от 19.30 ч. до 6.00ч. да извършва
физиологичните си нужди в кофа, намираща се в помещението, където спи, че е бил
лишен от постоянен достъп до течаща
вода, че помещението не се дезинфекцира, в резултат на което е превърнато в
развъдник на дървеници и хлебарки, че разполага с площ значително под
нормативно установената, че не разполага с достатъчна жилищна площ, че
помещенията са били пренаселени и поради това със значително затруднена
възможност за проветряване, че е бил принуден да се храни в крайно нехигиенични
условия.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от
страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. В този дух следва да бъде извършена и преценка относно
основателността и доказаността, и на двата обективно съединени иска.
Според Европейския съд по правата на човека,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия
на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти
от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според
Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито
едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените не могат
да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно
чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко
отношение се смятат:
2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
3. унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание,
доколко законовата гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.
Относима към спора е и нормата на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г.. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на
РБългария, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според нея, никой не може
да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на
лишените от свобода, приети от Първият
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции
10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и
работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери,
за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;
12. Санитарните възли трябва да са
достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите
естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на
душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може
и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.
По казуси, сходни с процесния е налице и съдебна
практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на
ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на
достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
В случая, следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов
срещу България, решение от
2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по
делото Навущаров срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по
делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по
делото Славчо Костов срещу България). В цитираните съдебни актове се съдържат
критерии, от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един
ограничителен режим могат да бъдат квалифицирани, като нарушение по см. на чл.3 от Конвенцията.
Най- накрая и с оглед множеството повтарящи се
случаи, Съдът по правата на човека обобщава изводите си в пилотно решение по делото Нешков и други срещу България от 27 януари
2015 г., като е категоричен, че пренаселеността в
българските затвори и изключително лошите материални условия в тях, води до
нарушение на Член 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително
отношение) по отношение на настанените в тях, лишени от свобода.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение в
размер на 40 000 лв. за това, че в периода 1.04.2014г.- 12.03.2016г., е бил настаняван в помещения, в които е
липсвал санитарен възел и течаща вода, а същевременно ежедневно от 19.30ч. до
6.00 ч. килиите, ведно със затворниците в тях са били заключени и обитателите
им не са имали достъп до намиращия се в коридора на този етаж общ за всички
санитарен възел, в който е имало течаща вода. През този времеви отрязък всеки
ден затворниците са били длъжни да облекчават физиологичните си нужди в кофи,
които са стояли вътре в помещението, където затворниците са спели и пребивавали
през деня. Освен това, предвид липсата на течаща вода, е било препятствано и
елементарното хигиенизиране в този момент. Бил е лишен от елементарни средства
за поддържане на хигиена в килията, без препарати за дезинфекция, при липса на
достатъчно осветление и отопление.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие
от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия,
които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им
здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са
разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните
свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според която
никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо
отношение. Поради това, следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена, с наложеното
им наказание. Този нормативен регламент подробно е развит и в цитираните
по-горе в настоящото решение разпоредби на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от
закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения.
Конкретно установените факти по делото относно
достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е
бил настанен ищеца, както и всички килии на етажа не отговарят на посочените
по-горе изисквания, тъй като за нейните обитатели е бил препятстван достъпа до
санитарен възел и течаща вода всяко денонощие и те, в разрез с всякакви
нормални етични стандарти и човешко отнасяне са били принудени да облекчават
физиологичните си нужди в кофи, които се намират в същото помещение, със средна
жилищна площ за едно лице, по данни на ответника, в размер на 1,04 кв.м., респ.
1,6 кв.м., в което се осъществяват
всякакви битови дейности, като спане и хранене. Ищецът, заедно с останалите
затворници е бил принуден да извършва тези свои физиологични нужди пред очите
на другите затворници, толкова, доколкото по делото не се твърди и липсват
доказателства, че мястото, където са се намирали кофите е било преградено по
какъвто и да е начин. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за тяхното здраве, поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти – в едно помещение несъответно по площ на броя на обитателите, в
което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и нощно време да
облекчават физиологичните си нужди в кофи без наличието на течаща вода
посредством, която да се хигиенизират непосредствено след това.
Отделно от това, е доказано непрекъснато
пребиваване в помещение, което не се дезинфекцира и обезпаразитява, т.е. налице
е предпоставка за пряко поставяне в опасност на здравето, поради подлагане на
въздействие на заразоносители.
Освен противоправното деяние за наличието на
непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка
причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото
имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние.
Съдът намира за доказано, влошено емоционално и психично състояние на ищеца по
време на престоя му в Затвора Бургас,за исковия период, вследствие на липсата
на достъп до санитарен възел, ежедневно в определен времеви период и липсата на
течаща вода в същия период. Разпитаните по делото свидетели са категорични, че
всички лишени от свобода, поставени при посочените условия, се чувстват
подтиснати и унизени от мизерията и обстановката.
Съдът отбелязва и че битовите условия, в които е
бил поставен ищеца не са били съобразени с индивидуалните му здравословни
особености, въпреки че е бил настанен в помещение, предназначено за лишени от
свобода със сериозни здравословни проблеми. Съдът приема за доказано, че това
помещение не е предоставяло условия, значително по- различни от тези в
останалите килии. Доказано е , че П. е имал белодробно заболяване, наложило и
оперативна намеса, в резултат на което дишането му е било затруднено. При това
положение, пренаселеността на помещенията (недостатъчната жилищна площ),
липсата на възможност за добро проветрение, изпаренията от импровизираната
тоалетна и лошата хигиена са причинили на ищеца не само емоционално, но и
физическо страдание.
Въпреки
липсата на конкретика, относно проявните форми на емоционалното и психическо
състояние на ищеца, то следва да се отчете, че поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3
от ЗИНЗС, само по себе си представлява третиране, способно да породи
емоционално и морално страдание. Липсата на елементарен битов стандарт, свързан
с принудата да се облекчава в кофи в същото помещение, където спи, пред очите
на всички обитатели на килията и липсата в същия период на течаща вода, са от
такова естество, че предизвикват у всяко нормално, психически здраво човешко
същество твърдяното от ищеца въздействие върху психиката, които обосновават и
настъпила неимуществена вреда за него. (в този смисъл решение от 02.02.2006г.
на ЕСПЧ по делото на Йовчев срещу България – 146; решение от 10.01.2012г. на
ЕСПЧ по делото на Шахъмов срещу България -41 и др.)
Като се вземе предвид кумулативния ефект от тези
установени по делото неблагоприятни за ищеца хигиенни условия, чието
осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си
представлява унизително третиране, както и установения факт, че килиите, в
които се е намирал ищеца през процесния период са били прекомерно пренаселени,
следва да се направи извода, че той действително е претърпял твърдяните от него
неимуществени вреди.
Ищецът в релевантния по делото период, е бил
настанен в килии, чиито площи според представените справки, са предоставяли
разполагаема площ за едно лице от 1,04
кв.м. и 1,60 кв.м.
Във всички случаи площта, която може да обитава
един човек в тези помещения е в пъти по-малка от минимално допустимата в размер
на 4 кв.м. Този факт, сам по себе си е достатъчен за да се направи извод, че
ответника, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е
осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ,
която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за
самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се
касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага. Доказателство, в подкрепа на
този извод е и установеното на 27.06.2016г. психично заболяване (л.76)-
„Редицидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод- умерено тежък“. Вярно
е, че представеният амбулаторен лист, касае период извън процесния, но
съдържанието му индикира основателни предположения, за претърпян или търпян в
предходен период значителен стрес.
В този смисъл самият факт установен по делото,
сочещ на минималната полагаща се на всеки обитател в килията площ води до
извода, че у всяко психично здраво човешко същество такава минимална площ, която
не му позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните,
емоционални преживявания, които ищеца твърди, че е преживял и би обосновала
извод за наличие на унизително отнасяне.
Поради
изложеното, съдът намира, че искът е частично основателен.
Доколкото на основание чл.52 от ЗЗД, при
неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, и с оглед
характера на деянието, извършено от служителите на ответника и на увреждането,
както и естеството и степента на претърпените морални страдания и физически
страдания, за които е доказано, че са в причинно следствена връзка с
незаконосъобразни бездействия от страна на затворната администрация и при
отчитане на периода, през който вредите са причинявани, съдът счита, че
справедливото обезщетение в случая е в размер на 2 800 лв. за целия претендиран
период. В останалата част, до претендирания размер от 40 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
2.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, В РЕЗУЛТАТ НА НЕОСИГУРЯВАНЕ НА
НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СВИЖДАНЕ.
Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в
неосигуряване на нормални условия за провеждане на свиждане между него и майка
му.В исковата молба се твърдят факти относно начина, по който се провеждат
свижданията, които съдът намира за доказани се в хода на съдебното производство
чрез събраните гласни и писмени доказателства – гъста няколко пластова мрежа,
която пречи затворниците да видят добре своите близки, множество едновременни свиждания
на 9-10 лишени от свобода едновременно в малко за целта помещение, високи нива
на шума произвеждан от лишените от свобода и техните близки, които пречат на
общуването между тях.
Ищецът твърди, че поради бездействието на
ответника да изпълни тези задължения за него са настъпили неимуществени вреди,
изразяващи се в нанесени психически травми, влошаване на емоционалното му
състояние от невъзможността да контактува с майка си. Това му страдание е било
усилено и от съзнанието, че за да го посети майка му полага неимоверни
усилия.Тя е трудно подвижна, със затруднени говорни възможности, в резултат на
три прекарани инсулта.
Реда и условията при които следва да се
провеждат свижданията на осъдените лица, намиращи се в заведения от закрит тип
е регламентиран в чл.73, ал.1-9 от ППЗИНЗС. Според тези разпоредби свижданията
се провеждат в предварително определени дни и в специално обзаведени помещения
в присъствието на служител от администрацията. Те са с продължителност до 40
минути. Свиждането се провежда по ред, определен от началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие. Свижданията по чл.86, ал.1,
т.2 ЗИНЗС, каквито са при настоящият ищец, могат да се обединяват по писмено
искане на лишените от свобода и с разрешение на началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие. Ограничения, свързани с реда
за провеждане на свижданията, се допускат във връзка с изисквания на
сигурността и безопасността. По време на свиждането се забранява предаването и
приемането на каквито и да е предмети между лишените от свобода и посетителите
им. На свижданията се допускат не повече от четирима посетители. Това
ограничение не важи за низходящите и възходящите роднини, за съпрузите, братята
и сестрите и за партньора, при доказано съвместно съжителство - идентична
адресна регистрация по настоящ адрес и наличие на деца. Свиждания между лишени
от свобода, които са съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри, се
разрешават от главния директор на ГДИН. Разноските по транспорта са за сметка
на лишените от свобода. Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва
редът за провеждането му.
Настанените в заведения от закрит тип и в арести
провеждат свиждане в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк
контакт, чрез телефонна връзка и с непосредствено наблюдение на физическа
охрана. Последната разпоредба - чл.73, ал.9 от ППЗИНЗС е нова, обнародвана е в
ДВ, бр. 20 от 2014 г.
Според чл. 72 ППЗИНЗС, администрацията на затвора или
поправителния дом съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и
съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят - свиждания,
кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това.
По делото се установи, че условията в
помещението, в което се провеждат свижданията на лишените от свобода не са
съответни на изискванията на разпоредбите на ППЗИНЗС, които регламентират тези
отношения. Помещението е малко, но за сметка на това пренаселено по време на
свиждане поради обстоятелството, че администрацията на затвора изисква да се
провеждат едновременно свиждания на 9-10 лишени от свобода лица. В това малко
по размери, от гледна точка на общото количество лица (включително до 4- ма
близки на всеки един лишен от свобода), които се събират вътре, помещение,
нивото на шума естествено добива прекомерни размери за възможностите на човек
да се концентрира върху казаното от събеседника и да може адекватно да
отговаря, а същевременно и да възприема и реагира емоционално на общуването,
доколкото се касае за общуване между лица, които рядко се виждат поради
препятствията, наложени от естеството на изтърпяваното наказание. Тази
обстановка не позволява възможност за нормално общуване между лишените от
свобода и техните близки, които ги посещават. Неблагоприятния резултат, който
се постига при такъв начин на провеждане на свиждания лесно може да бъде
предотвратен от длъжностните лица, служители на ответника, като свижданията се
провеждат едновременно на много по-малък на брой лишени от свобода и като се
положи преграда между тях от такъв материал, че да позволява те да се виждат
безпрепятствено, при спазване изискванията на чл.73 от ППЗИНЗС. Такава
организация в затвора в Бургас не е осъществена от длъжностните лица, служители
на ответника.
Според съда, доказването на твърдените факти,
въз основа на които ищецът претендира обезщетение за настъпили неимуществени
вреди, предпоставя извод за частична основателност на претенцията. Това е така,
защото лошите условия, при които се провеждат свижданията, наложени на лишените
от свобода, обитаващи Затвора Бургас и в частност на ищеца, преценени като
елемент от общите условия, в които се търпи наказанието лишаване от свобода, са
от естество да поставят ищеца на изпитание, чиято сила надвишава неизбежната
степен на страдание, присъща на задържането, в каквато насока е практиката на
Съда по правата на човека в Страсбург.
Фрустрираното състояние, в което се е намирал
ищецът през процесния период, причинено от битовите условия, при които се търпи
наказанието се е задълбочило и от невъзможността да осъществи макар и рядко
нормален, човешки контакт с единствения му близък към момента човек, неговата
майка. Свидетелят Д., сочи като основна причина за подтиснатото емоционално
състояние на ищеца, именно съществуващите пречки за нормално свиждане.
Както вече бе посочено в т.ІІ.1. на решението,
ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва
да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията
е налице различна законова регламентация.
Затова, при отчитане общия ефект от неизпълнение
на задълженията от страна на затворническата администрация, включително и този,
от непредоставяне на условия за провеждане на свиждане, така че да се постигнат
целите, заложени с нормата на чл. 72 ППЗИНЗС и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, и с оглед характера на деянието, извършено от служителите на ответника, на
увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания,
за които е доказано, че са в причинно следствена връзка с незаконосъобразни
бездействия от страна на затворната администрация, и при отчитане на периода,
през който вредите са причинявани, съдът счита, че справедливото обезщетение в
случая е в размер на 800 лв. за целия
претендиран период. В останалата част, до претендирания размер от
7 741,48лв., искът следва да
бъде отхвърлен.
Разноски на ищеца не следва де се присъждат,
защото той е бил освободен от внасяне на държавна такта, а интересите му в
производството са били защитавани от пълномощник, назначен по правилата на ЗПП.
За
разлика от принципа в исковото производство, според който всяка страна следва
да получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в случая
на ответникът не се дължат разноски в производство. Такива са дължими
единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от
предявения иск, съобразно нормата на чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не са налице искането на ответника за присъждане на разноски, е
неоснователно.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на Д.В.П., ЕГН
**********, обезщетение в размер общо на 2 800 лв. за претърпени
неимуществени вреди през исковия период- 1.04.2014г.- 12.03.2016г., настъпили в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, във връзка с
битовите условия в местата за лишаване
от свобода, където ищецът е търпял наказание лишаване от свобода, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния, предявен
размер от 40 000лв.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на Д.В.П., ЕГН
**********, обезщетение в размер общо на 800 лв. за претърпени
неимуществени вреди, за периода 24.04.2014г.- 12.03.2016г., настъпили в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, във връзка с
условията за провеждане на свиждане в
местата за лишаване от свобода, където ищецът е търпял наказание лишаване от
свобода, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния, предявен размер от 7 741,48лв.
В тази част решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Връща исковата молба, подадена от Д.В.П.,
ЕГН ********** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с която се иска присъждане
на обезщетение в размер на 258,52лв. за неимуществени вреди, за периода-
1.04.2014г.- 23.04.2014г., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на ответника, във връзка с условията за провеждане на свиждане в местата за лишаване от свобода, където
ищецът е търпял наказание лишаване от свобода.
Прекратява производството по адм. дело №
568/2016г. по опис на Административен съд гр. Бургас, в тази му част.
Решението,
което в тази част има характер на определение, подлежи на обжалване пред ВАС
гр. София в 7 дневен срок от съобщаването му с частна жалба.
СЪДИЯ: