Решение по дело №957/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от „БЛОК-СТЕН-БГ-СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Т.Й.Г., подадена чрез адв. М.К.Д., срещу Решение № 116/24.04.2023 г., постановено от Районен съд - Хасково по АНД № 248 по описа на съда за 2023 г.

Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно не отчел обстоятелствата от фактическата обстановка, а именно че дерегистрацията от 09.09.2021 г. била факт, който не бил спорен, като след тази дата нямало логика да бъде наказвано дружеството. Аргументите за липса на вина можело да бъдат извлечени от измененията в ЗАНН от 23 декември 2021 г. Жалбоподателят счита, че след като били съставени актовете и наказателните постановления, респективно след влизане в сила на измененията в ЗАНН (23.12.2021 г.), АУАН и НП следвало да бъдат преразгледани и съобразени с тези изменения. Твърди се още, че актовете или НП били връчени на лице, счетено за пълномощник, без да има данни за упълномощаване, а не на законния представител на дружеството нарушител. Счита, че в наказателното постановление липсвало описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а също и данни за вината. Налице било нарушение и на правото на ЕС, а именно нарушение по смисъла на Решение от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

Така депозираната жалба се поддържа в депозирана по делото молба от процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответникът, в представен чрез процесуален представител писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В случай, че се уважи жалбата и при претендиране на разноски и по-конкретно на адвокатско възнаграждение, заявява възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 631781-F638865 от 12.04.2022 г., издадено от Директора на офис (дирекция) за обслужване - Хасково в ТД на НАП – Пловдив и е осъдил „Блок-Стен-Бг-Стандарт” ЕООД, да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 16.11.2021 г. проверка, въз основа на приложена разпечатка на данъчно-осигурителна сметка в частта на данъчни вземания и задължения по ЗДДС на „Блок-Стен-БГ-Стандарт” ЕООД, било установено, че с Акт за дерегистрация по ЗДДС № 260992102925026 от 09.09.2021 г., дружеството било дерегистрирано на 18.10.2021 г. по ЗДДС лице и в това си качество към 15.11.2021 г., респективно към датата на проверката - 16.11.2021 г., не било подало, чрез съответните физически лица за данъчен период от 01.10.2021 г. до 18.10.2021 г., справка - декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност. В резултат на така установените обстоятелства и след достигнат извод за осъществено нарушение по ЗДДС, срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F638865 от 17.12.2021 г. Актът бил съставен в отсъствие на законния представител на „Блок-Стен-БГ-Стандарт” ЕООД, тъй като въпреки изпратените до дружеството множество покани представител не се явил. Съставянето на акта за установяване на административно нарушение при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН било удостоверено с подписа на двама свидетели. Екземпляр от съставения АУАН бил връчен от екип връчители при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково на 21.12.2021 г. чрез представляващия по закон дружеството - жалбоподател, а фактът на връчване на свой ред бил удостоверен с подписа на това лице в приложената към процесния АУАН разписка. Срещу така съставения акт постъпило възражение от страна на дружеството - жалбоподател в установения срок за това. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта, като на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 3, вр. чл. 87, ал. 4 от ЗДДС, като с Приложение от 12.04.2021 г. към Наказателно постановление № 631781-F638865 от 12.04.2021 г. наказващият орган приел, че не е налице хипотеза по чл. 28 от ЗАНН.

Излагайки доводите си по съществото на правния спор, съдът е цитирал относимата нормативна уредба и е приел, че деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. Съдът е преценил, че при съставяне на AУAH и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, включително и на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта в отсъствие на законния представител на юридическото лице, сочено като нарушител.

От материалноправна страна съдът е приел, че обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват по недвусмислен и категоричен начин, а именно, че „Блок-Стен-БГ-Стандарт” ЕООД, в качеството на регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, не е подало, чрез съответните, ангажиращи го с действията си физически лица, за данъчния период от 01.10.2021 г. до 18.10.2021 г. отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС към 16.11.2021 г., доколкото 14.11.2021 г. бил неприсъствен ден, на която дата именно изтичал законоустановеният срок за предприемане на това действие. Изложеното е обосновало извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 179, вр. чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3, вр. чл. 87, ал. 4 от ЗДДС, както правилно деянието било квалифицирано от административно наказващия орган. Вмененото нарушение било формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие. Без значение, от гледна точка съставомерността на деянието, бил финансовият резултат на дружеството за съответния период и обстоятелството дали е налице данък върху добавената стойност за внасяне или не. В тази връзка е обсъдено твърдението на пълномощника на жалбоподателя за наличие на пропуск при фактическото подаване на отчетните регистри от страна на лицето, отговорно за счетоводното обслужване и вирусно заболяване на това лице. Посочено е, че въпреки, че това твърдение не е доказано по делото, то само по себе си не обосновавало извод за наличие на извинителна причина за неизпълнение на законовото задължение. Заявено е също, че отговорността на физическите лица, в качеството им на еднолични търговци, и на юридическите лица за неизпълнение на законоустановени задължения, обявени за административни нарушения, е обективна и безвиновна, съгласно чл. 83 от ЗАНН, като делегиране изпълнението на тези задължения и оправомощаване на други лица, чрез упълномощаването им, както в случая, не водело до прехвърляне на отговорността или до освобождаването от такава, а реализирането на отговорността било обстоятелство от значение единствено за уреждане на вътрешните им отношения. В случая не били установени факти, които обективно да са от естество да доведат до изключване на отговорността за процесното нарушение и в хипотезата по чл. 28 от ЗАНН.

Заявено е още, че неизпълнението на задължение, вменено като такова по силата на закона, води до ангажиране на отговорността на нарушителя, като законодателят предвидил изключително широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При тази индивидуализация в случая наказващият орган отчел всички релевантни обстоятелства - че нарушението е извършено за първи път и с него няма данни да са причинени щети за бюджета и определил санкцията в минимален размер в съответствие с материалния закон и при възможно най-благоприятен за жалбоподателя режим. С оглед тези съображения, съдът е намерил подадената жалба за неоснователна.

Административен съд - Хасково намира, че така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Въз основа на надлежно събрани доказателства, районният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по случая. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на административната процедура по реализиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, които да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите реквизити, предвидени в ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на процесното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Настоящата инстанция не споделя оплакванията в касационната жалба, че в случая актовете или НП били връчени на лице, счетено за пълномощник, без да има данни за упълномощаване. Съставеният АУАН е връчен на Т.Й.Г. – управител на дружеството, а издаденото наказателно постановление и приложение към същото – на Й. Т. Г., в качеството му на упълномощено лице, като пред районния съд като част от административнонаказателната преписка е представено пълномощно, видно от което е, че това лице е упълномощено от Т.Й.Г. – управител на „Блок-Стен-БГ-Стандарт“ ЕООД, да го представлява пред ТД на НАП – Хасково за получаване на актове за административни нарушения, АУАН, предупреждения, наказателни постановления, както и актове за дерегистрация по ЗДДС. В случая не е налице нарушение, което да води като правна последица до незаконосъобразност на проведеното санкционно производство само на това основание, още повече, че видно от доказателствата по делото, санкционираното лице се е възползвало от предоставената му възможност за депозиране на възражения срещу съставения АУАН.

След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото от фактическа страна доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно осъществяване на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

От разпоредбата е видно, че нарушението е формално, както е приел и районният съд – неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за съответния данъчен период, в определен от закона срок, е самостоятелно и независимо основание за налагане на санкция на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период от 01.10.2021 г. до 18.10.2021 г., до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, в случая до 15.11.2021 г. вкл. (доколкото 14.11.2021 г. е неприсъствен ден). Предвид горното, правилно районният съд е приел, че нарушението е извършено от обективна страна. За прецизност на мотивите и предвид изричните оплаквания за липса на вина при извършване на нарушението, то следва единствено да се посочи, че отговорността на юридическите лица по чл. 83 от ЗАНН е обективна, тоест безвиновна.

Във връзка с горното, правилен е изводът на районния съд, че в случая законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, като наложената имуществена санкция е определена в предвидените от закона граници, в минимален размер.

Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд относно липсата на основание да се приеме наличието на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба оплаквания, че съдът не отчел, че дерегистрацията от 09.09.2021 г. е факт, който не се оспорва и след тази дата нямало логика да се наказва дружеството. Обосновано районният съд е приел, че доводът за липса на задължение за подаване на отчетни регистри за процесния период поради съставянето на акт за дерегистрация по ЗДДС е ирелевантен, тъй като процесното административно нарушение касае данъчен период, предхождащ издаването на акта за дерегистрация по ЗДДС.

Неоснователни са и възраженията, че е налице нарушение на правото на ЕС, като в тази връзка се сочи Решение от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Съдът намира, че посоченото решение е неотносимо към спора.

Изложените от районния съд мотиви в обжалваното решение за потвърждаване на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК се препраща към тях.

Ето защо обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството, на ответната страна следва да се присъди заявеното юрисконсултско възнаграждение, което, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 80.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116/24.04.2023 г., постановено по АНД № 248/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „БЛОК-СТЕН-БГ-СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Т.Й.Г., да заплати на Национална Агенция за приходите разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: