Р
Е Ш Е Н И Е
№………./12.11.2015г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар К.М.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 464 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., ул. ***, представлявано от изп.
директори А.И.Н.Д.Н.Н., чрез пълномощника юрк. Ж.Р. Р. срещу А.Н.Н., ЕГН **********
***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на банката следните суми: 1/ 304 665,31 лв., представляваща неиздължена
главница по договор за жилищен кредит от 26.09.2007г.; 2/ 24 694,53 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 07.02.2011г. до 24.02.2011г.; 3/ 1
533,13 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 10.02.2011г. до
24.02.2011г.; 4/ 95 лв., представляваща заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
в съда – 25.02.2011г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
2978 от 23.03.2011г. по ч.гр.дело № 4387/2011г. по описа на ВРС, ХХVІ състав.
Ищецът излага в
исковата молба следните фактически твърдения: на 26.09.2007г. между страните е
сключен е договор за жилищен кредит, по силата на който банката е предоставила
на ответника ипотечен кредит в размер на 315 490 лв., със срок за издължаване
300 месеца, считано от датата на усвояването на сумата; кредитът е усвоен
еднократно на 03.10.2007г., след учредяване на предвиденото в договора
обезпечение; страните са договорили кредитополучателят да заплаща за първите
три години, считано от датата на усвояване на кредита, лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит, плюс надбавка в размер на 1,4%, а за
останалия срок на кредита, е уговорено заплащането на лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка; към датата на сключването на договора базовият лихвен процент е
4,19%, а стандартната надбавка е в размер на 4,10%, или общо 8,29%;
определената падежна дата на месечните вноски е 23-то число на текущия месец;
на 26.11.2009г. между страните е сключено допълнително споразумение, в което е
уговорен гратисен период от 12 месеца за плащания по
главницата, като крайния срок за издължаването на кредита не е променен, а
непогасената част от начислената лихва да се капитализира към остатъка от
главницата на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период; кредитът е погасяван редовно от
кредитополучателя чрез вноски по разплащателна сметка, като последното редовно
плащане е извършено на 03.10.2010г.; поради допусната забава в плащанията на
дължимите вноски, продължила повече от 90 дни, на 07.02.2011г. кредитът е
превърнат автоматично в предсрочно изискуем, съобразно клаузите на раздел VІ,І
т.20.2 от Общите условия към допълнително споразумение от 26.11.2009г.,
неразделна част от договора за жилищен кредит; до подаване на молбата за
събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от кредита е олихвяван с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 пункта; на
24.02.2011г. ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника, по
което са му издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
дължимите суми по кредита и за направените съдебно – деловодни разноски;
уведомен е за подадено от длъжника възражение. Отправя искане за постановяване
на позитивно решение по предявения положителен установителен
иск и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока за отговор по
чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявения
срещу него иск по основание и размер. Оспорва редовността на представеното
извлечение от счетоводни книги, представено с исковата молба, като твърди, че
същото е различно от представеното със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. Твърди, че представеното извлечение не сочи кои са
просрочените вноски и кога е настъпила предсрочната изискуемост. Възразява да е
настъпила предсрочна изискуемост на вземането, тъй като няма волеизявление от
страна на кредитора в този смисъл, достигнало до длъжника. Оспорва размера на
главницата, на претендираната лихва от 07.02.2011г.
до 24.02.2011г. и на лихва от 10.02.2011г. до 24.02.2011г., поради неяснота на
основанието и процента, на които са начислени.
В допълнителната си
искова молба ищецът уточнява, че представеното извлечение от сметки по
заповедното производство е било изготвено от оправомощено
лице, както и че представеното с установителния иск
извлечение потвърждава предходното и е допълнено с още информация. Излага, че
към датата на настъпване на предсрочната изискуемост не да били погасени четири
броя погасителни вноски на следните падежи и размери: 03.11.2010г. – 800,99
лв.; 03.12.2010г. – 2949,44 лв., 03.01.2011г. – 2949,44 лв. и 03.02.2011г. –
2949,44 лв. По отношение възможността на Банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем се позовава на т.20.2 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити.
В срока по чл.367,
ал.1 вр. ал.4 от ГПК ответникът А.Н.Н. е предявил евентуално съединени насрещни искове срещу
„Банка ДСК” ЕАД за прогласяване за нищожни т.9.1 и т.9.4 от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредит и т.7.1 от договора за кредит от
26.09.2007г., на основание чл.146, ал.1 от ЗЗПотр и
на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД. Твърди,
че след сключване на договора банката – кредитор неколкократно
е увеличавала първоначално уговорения в договора лихвен процент без наличие на
законови предпоставки за това, като съответно е събирала лихви в по-голям
размер от договорения, както и не е предоставяла информация за конкретните
стойности и преписи от решенията, с които е увеличен базовия лихвен процент.
Твърди, че в резултат на това банката е събрала за погасяване на кредита вноски
в размер, съществено по-висок от дължимото, като в същото време размерът на
главницата по кредита не е намалял. Твърди, че тези клаузи дават право на
банката едностранно да променя лихвата по кредита без обективен критерий,
заложен в договора, поради което и клаузите са нищожни. Твърди, че клаузите са
нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗПотр като
неравноправни по смисъла на чл.143, т.3, т.10 и т.12 от същия закон и не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗПотр.
Твърди, че липсва основателна причина за едностранна промяна на условията от
страна на банката, поради което и чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗПотр
не намира приложение. Твърди, че не е спазено изискването на чл.58 ал.1 т.2 от
ЗКИ, като банката не е предоставила на кредитополучателя информация за лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата,
както и условията при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита, поради което намира оспорените клаузи за нищожни като противоречащи на
закона.
Ответникът по
насрещния иск е подал писмен отговор на насрещния иск, в който оспорва
предявения иск и възразява срещу изложените основания за нищожност на договорни
клаузи, като твърди че клаузите са действителни и моли съда да го
отхвърли.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното
ч.гр.д. № 4387/2011г. на ВРС, ХХVІ-ти състав е видно издаването на заповед за
изпълнение в полза на „Банка ДСК” ЕАД срещу А.Н.Н. за
следните суми: 1/ 304 665,31 лв., представляваща неиздължена главница по
договор за жилищен кредит от 26.09.2007г.; 2/ 24 694,53 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 07.02.2011г. до 24.02.2011г.; 3/ 1 533,13 лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода от 10.02.2011г. до 24.02.2011г.;
4/ 95 лв., представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда – 25.02.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 10379,64 лв., представляваща направени по делото съдебно - деловодни
разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение.
На 26.09.2007г. между
„Банка ДСК” ЕАД и А.Н.Н. е сключен договор за жилищен
кредит, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от
315490 лв. за покупка на жилище, със срок на издължаване на кредита от 300
месеца, считано от неговото усвояване. Уговорено е погасяването да се извършва
чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно
погасителен план, като падежната дата за издължаване на месечни вноски за
главница и лихва е 23-то число на месеца. В т.7 от договора страните са
договорили кредитополучателят да заплаща за първите три години, считано от
датата на усвояване на кредита, лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, плюс надбавка в размер на 1,4%, а за останалия срок на кредита
е уговорено заплащането на лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка. Към датата на
сключването на договора базовият лихвен процент е 4,19%, а стандартната
надбавка е в размер на 4,10 процентни пункта. В т.11 е посочено, че неразделна
част от договора са Общите условия за предоставяне на жилищни кредити на
физически лиза, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на
договора.
На 26.11.2009г. между
страните е сключено допълнително споразумение по отношение на остатъка на дълга
в размер на 309 100 лв., в което е уговорен гратисен
период от 12 месеца за плащания по главницата, без да се променя крайния срок
за издължаването на кредита. Уговорено е в този период кредитополучателят да
запраща част от месечната лихва по погасителния план в размер на 950 лв., а
непогасената част от начислената лихва да се капитализира към остатъка от
главницата на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период.
На л.13-14 от делото
са приложени действащите към датата на сключване на договора да кредит Общи
условия за предоставяне на ипотечни кредити /ОУ/. В раздел ІІІ са уредени
условията за олихвяване, като в т.9.1 е посочено, че кредитът се олихвява с
фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент /БЛП/ и
надбавка, посочена в договора и е разписано правото на Банката да променя БЛП,
за което да уведомява кредитополучателите по подходящ начин. В т.9.4 е
посочено, че при промяна на БЛП кредиторът определя нов размер на месечната
вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран
погасителен план. В раздел VІІ, т.20.1 е посочено, че при допусната забава в
плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, главницата се
олихвява с договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни
пункта. В т.20.2 е уреден основния случай на настъпване на предсрочна
изискуемост, а именно при забава на
плащанията над 90 дни, в който случай до подаване на молбата за събиране
на кредита по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвяван с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. В
раздел VІІІ, т.25.3 е разписано правото на кредитора да променя едностранно БЛП
таксите, за което уведомява кредитополучателите, при лимитивно
определени условия.
От основното и
допълнително заключение на вещото лице Ж.Г.Т. по проведената съдебно - счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че: уговореният кредит в размер на 315 490 лв. е
усвоен на 03.10.2007г. по посочените в договора разплащателни сметки; по
разплащателната сметка на ответника, служеща за погасяване на кредита са
постъпило общо 60522,12 лв., от които 10884,69 лв. са използвани за погасяване
на главница, 49231,86 лв. – лихви, 5,46 лв. – санкционираща лихва и 400,11 лв.
– такси; редовното погасяване на кредита е преустановено с плащането на вноска
с падеж 03.10.2010г. на 04.01.2011г.; Банката е осчетоводила целият размер на
кредита като предсрочно изискуем на 07.02.2011г.; към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК размерът на вземането на Банката е в общ размер
330995,72 лв., от който 304665,31 лв. главница, 24702,28 лв. редовна лихва,
1,89 лв. санкционираща лихва, 1531,24 лв. наказателна лихва и 95 лв. такси; при
сключване на договора размерът на лихвения процент е бил 5,59%, след което е
увеличен, както следва: на 02.04.2008г. – 6,09%, на 21.10.2008г. – 7,09%, на
03.10.2010г. – 9,79%, като първите първите две
увеличения са по решения на Комитет за управление на активите и пасивите на
банката /КУАП/, а последното е по договор, след изтичането на гратисния период; начислявана е санкционираща лихва по
т.20.1 от ОУ в общ размер от 7,35 лв., от който са платени 5,46 лв.;
начислената лихва по т.20.2 от ОУ за периода от датата на предсрочната
изискуемост – 07.02.2011г. до датата на подаване на заявлението в съда –
25.02.2011г. е в размер на 1531,24 лв. Според вещото лице решенията на КУАП за
увеличение на БЛП са съобразени с Методологията на Банката, както и че
вследствие на увеличения лихвен процент е начислена сума в повече в размер на
5579, 48 лв. В съдебно заседание експертът излага, че кредитът е сключен при
преференциални условия, като се е променял само БЛП, през първите три години
надбавката е била 1,4 пункта, а след изтичането им, от м.октомври 2010г.
надбавката е станала 4,10 пункта.
Предвид
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл.422 от ГПК:
Искът е допустим,
доколкото е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
Предмет
на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.417 ГПК, като тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника
е на ищеца. В конкретния случай, ищецът следва да установи възникването на
валидно облигационно правоотношение между страните, основано на твърдения
договор за жилищен кредит от 26.09.2007г.,
по което ответникът е кредитополучател, и наличието на предсрочна изискуемост
на задълженията по кредита към датата на депозиране на заявлението по чл. 417
от ГПК в съда.
Настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита е обусловено от два елемента: обективен -
изразяващ се в забава в плащанията, и субективен - предполагащ възможност и
избор на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. В хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но не автоматично, а едва
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила пред длъжника настъпилата предсрочна изискуемост, като това право
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Заповед за изпълнение въз основа на документ и
разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение
вземания по чл. 418, ал.2 от ГПК - т.е. изискуеми вземания с настъпил падеж.
Съгласно т. 18 от ТР
№ 4/2014г. на ВКС, ОСГТК, когато според представения документ изискуемостта е
поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника
документ – чл.418, ал.3 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката
установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до
длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжник кредиторът може да събере вземането си,
каквато хипотеза урежда т. 20.2 от ОУ за предоставяне на ипотечни кредити,
неразделна част от процесния договор за кредит, не
може да породи действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало
до длъжника – кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за
предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е
съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът
узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за
изпълнение, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е
заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. В цитираното ТР
се приема,че предпоставките на чл.418 от ГПК са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и че ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Предвид обвързаността
на настоящия установителен иск от издадената заповед
за изпълнение за вземане, основано на представеното извлечение от счетоводните
книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство. В случая, между страните е
безспорно обстоятелството, че преди датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК, Банката не е изпращала съобщение до кредитополучателя за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица
настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е
издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР №
4/13 г. на ОСГТК, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва
да се отхвърли на предявеното основание.
От друга страна, в
извлечението от счетоводните книги се съдържат данни не само за предсрочно
изискуема сума, а и за просрочени и неплатени от длъжника редовни погасителни
вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
на изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е
настъпила предсрочно изискуемост на кредита. От приложението към заключението
на вещото лице е видно, че към датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2011г.
неплатените вноски с настъпил падеж са 4 броя в общ размер от 9798,32 лв., от
които главница 1047,04 лв. и договорна лихва от 8751,28 лв. Освен това вещото
лице е посочило, че размерът на санкциониращата лихва е в размер на 1,89 лв., а
на наказателната 1531,24 лв., които в извлечението от сметки са посочени в общ
размер от 1533,16 лв., като санкционираща лихва, както и че дължимите такси са
в размер на 95 лв. Същевременно, в приложеното към исковата молба извлечение
кредиторът е посочил, че дължимите вноски са в общ размер от 9649,31 лв., като
разликата между установеното от вещото лице е единствено в дължимата лихва с
падеж 03.11.2010г., а именно 800,99 лв., а не 950 лв. Доколкото посочената в
извлечението сума е в по – нисък размер, то следва да се приеме, претендираната от ищеца сума е до този размер и вземането
следва да се признае за съществуващо в рамките на заявеното. Това е така, тъй
като вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане
на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на
банката. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора,
допълнителното споразумение и погасителния план и настъпването на изискуемостта
им е поставено в зависимост от настъпване на срока за плащане на съответната
вноска. Вноските включват главница и договорна лихва по чл. 7 от договора, а санкционираща
лихва се дължими на основание т. 20.1 от ОУ не само при предсрочна изискуемост,
но и при забава на месечна вноска. Съгласно т.13 от договора кредитополучателят
се е съгласил да заплаща такси и в хода на производството не е оспорил тяхната дължимост. Ответникът не е релевирал
възражения, респ. ангажирал доказателства за валидно изпълнение на падежиралите му задължения по договора чрез плащане на
дължимите от него суми.
В тази хипотеза искът
по чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени
вноски, санкционираща лихва по кредита и такса, отразени в извлечението на счетоводните
книги на банката до 25.02.2011г. в общ размер от 9746,21 лв., от които главница
1047,04 лв., договорна лихва от 8602,28 лв., санкционираща лихва от 1,89 лв. и
такса 95 лв., а за разликата до размера на неплатените, но неизискуеми към
момента на подаване на заявлението вноски и лихви, в т.ч. за остатъка от
кредита - да се отхвърли.
По
насрещния иск с правно основание чл.146, ал.1 вр.
чл.143 от ЗЗПотр:
Безспорно е, че процесният договор е потребителски договор, тъй като страни
по него са физическо лице, което използва кредита за свои лични нужди, явяващо
се потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗПотр и
търговска банка - търговец по смисъла на § 13, т.2 от ЗЗПотр,
като по отношение на него са приложими разпоредбите на Закона за защита на
потребителите /ЗЗПотр/.
Съгласно чл.143 от ЗЗПотр неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като възможните
хипотези не са лимитивно определени от законодателя.
В конкретния случай
оспорени от кредитополучателя са клаузите по т.9.1 и т.9.4 от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредит и т.7.1 от договора за кредит между
страните от 26.09.2007г., касаещи едностранната промяна от страна на Банката на
БЛП по кредита. Ищецът по насрещния иск намира същите за неравноправни, в
хипотезите на чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗПотр. „Банка
ДСК” ЕАД не твърди, респ. не установи оспорените клаузи да са индивидуално
уговорени, поради което следва да се приеме, че същите са били изготвени от
кредитора предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им при сключване на договора за банков кредит. Ето защо и те
би били нищожни на основание чл.146 ЗЗПотр, в случай,
че се установи тяхната неравноправност.
Съгласно чл.143, т.3
от ЗЗПотр неравноправна клауза е тази, която поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. В конкретния
случай атакуваните клаузи касаят право, а не задължение на Банката за промяна
на БЛП, поради което нормата е неотносима.
Упражняването на права е предоставено на субективната преценка на техните
адресати и не би могло да зависи от чужда воля.
Чл. 143, т.10 от ЗЗПотр визира като неравноправни клаузите, които позволяват
на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Оспорените като нищожни клаузи следва да се
тълкуват съобразно чл.145, ал.1 от ЗЗпотр с всички
клаузи от договора. В т.25.3 от ОУ е уредена възможността на кредитора на
едностранна промяна на БЛП и таксите по кредите при наличието на посочени
условия. Съобразно заключението на вещото лице по допълнителното заключение на
ССЕ се установи, че промяната на БЛП е по решение на КУАП и е в резултат на
изменение на стойностите на индексите LEONIA,
EURIBOR и
LIBOR,
както и на индекса на потребителските цени за България. Тези изменения са
посочени като възможни условия за промяна на БЛП под б. „а“ и б. „в“ на т.25.3
от ОУ. Горното обуславя извода, че изменението се дължи на предвидено основание
и клаузите не са неравноправни на посоченото основание.
Съгласно чл.143, т.12
от ЗЗПотр неравноправна клауза е тази, която предвижда
цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на
услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. Действително, в процесния
договор не е предвидена възможност кредитополучателят да се откаже от договора
при посоченото условие. От друга страна, доколкото договорът на кредит е финансова
услуга по смисъла на чл. 144 във вр. с § 13, т. 12, буква
"б" от ДР на Закона, то следва да намери приложение изключението
на чл.144, ал.3, според което не са неравноправни договорни клаузи на такъв
договор, макар да осъществяват фактическите състави на чл.
143, т. 10 и 12
от Закона. Несъмнено, в конкретния случай се касае за изменения на индекси,
които са извън контрола на Банката, дори и те да не са единствените фактори,
налагащи промяната на БЛП.
По изложените
съображения се налага извода, че оспорените клаузи по клаузите по т.9.1 и т.9.4
от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредит и т.7.1 от
договора за кредит между страните от 26.09.2007г. не са неравноправни по
смисъла на чл.143, т.3, т.10 и т.12, поради което и не са нищожни на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗПотр.
Предвид
неоснователността на иска за нищожност на осн. чл.146
от ЗЗПотр, съдът следва да се произнесе по
евентуалния иск за нищожност на оспорените клаузи поради противоречие със
закона, а именно с чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Настоящият съдебен състав
намира и този иска за неоснователен, поради следните съображения: В чл.7 от
договора за кредит страните са договорили кредитополучателят да заплаща за
първите три години, считано от датата на усвояване на кредита, лихва, формирана
от базов лихвен процент за този вид кредит, плюс надбавка в размер на 1,4%, а
за останалия срок на кредита е уговорено заплащането на лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена
с отстъпка. Към датата на сключването на договора базовият лихвен процент е
4,19%, а стандартната надбавка е в размер на 4,10 процентни пункта. Цитираната
договореност съответства на изискванията на чл. 58
от ЗКИ, тъй като съдържа данни за лихвения процент по кредита, а в ОУ са
посочени предпоставките, при които може да бъде променян БЛП. Оспорените
клаузи, тълкувани с останалите клаузи на договора, са ясни досежно
начина на формиране на БЛП и не противоречат на посочената законова норма.
С оглед
гореизложеното предявените насрещни искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Съгласно т. 12 от ТР №
4/2013г. на ВКС с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Предвид изхода на спора по иска с правно основание чл.422 от ГПК и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените в заповедното
производство разноски от страна на ищеца в размер на 305,64 лв., както и
направените в настоящето в размер на 283,91 лв. От своя страна, ищецът следва
да заплати на ответника сторените от него разноски в настоящето производство в
размер на 10072,25 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съставът
на Варненския окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***, представлявано от
изп. директори А.И.Н.Д.Н.Н.,
и А.Н.Н., ЕГН ********** *** съществуването на
вземане в полза на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. ***, представлявано от изп.
директори А.И.Н.Д.Н.Н. от А.Н.Н.,
ЕГН ********** *** за сумата в общ размер от 9746,21 лв. /девет хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и
двадесет и една стотинки/, от която 1047,04 лв., представляваща неиздължена
главница по договор за жилищен кредит от 26.09.2007г.; 8602,28 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 03.11.2010г. до 03.02.2011г., 1,89 лв.
санкционираща лихва до 24.02.2011г. и 95 лв., представляваща заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 25.02.2011г. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 2978 от 23.03.2011г. по ч.гр.дело №
4387/2011г. по описа на ВРС, ХХVІ състав, на осн.
чл.422 вр. чл.415 от ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 9746,21 лв. до заявените
330987,75 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Н.Н., ЕГН ********** *** срещу „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***,
представлявано от изп. директори А.И.Н.Д.Н.Н. иск с правно основание чл.146 от ЗЗПотр
за обявяване за нищожни клаузите на по т.9.1 и т.9.4 от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредит и т.7.1 от договора за кредит между
страните от 26.09.2007г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Н.Н., ЕГН ********** *** срещу „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***,
представлявано от изп. директори А.И.Н.Д.Н.Н. евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД за обявяване за нищожни клаузите на по т.9.1
и т.9.4 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредит и т.7.1
от договора за кредит между страните от 26.09.2007г.
ОСЪЖДА А.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***, представлявано от
изп. директори А.И.Н.Д.Н.Н.
сумата от 305,64 лв. /триста и пет лева
и шестдесет и четири стотинки/, представляващи направените в заповедното
производство разноски, както и сумата от 283,91
лв. /двеста осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща направените в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***,
представлявано от изп. директори А.И.Н.Д.Н. да заплати
на Н. А.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 10072,25 лв. /десет хиляди седемдесет и два
лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направените в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: