Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 239
гр. Перник, 11.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора
БИСЕР КОВАЧКИ, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 318/2020
г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.Н.Г., ЕГН **********
*** против Решение № 47/31.01.2020 г., постановено по АНД № 1147/2019 г. по
описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 5472/20.11.2018 г. , издадено от **** отдел „Мониторинг“, дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция пътна инфраструктура – гр. София, с
което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП.
Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че фактическите
изводи на районния съд са немотивирани и не се подкрепят от събраните
доказателства. Твърди се, че деянието на касатора не осъществява състава на
административното нарушение, за което е санкциониран. Аргументира се наличието
на основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Искането към
касационния състав е да отмени обжалваното решение на Районен съд – Дупница и
да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът – Национална
агенция „Пътна инфраструктура“ – София не е представил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се е явил и не е изпратил представител. С писмено становище е
заявил, че поддържа касационната жалба и е изложил съображения по съществото на
спора. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно постановление и да присъди направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Л. оспорва жалбата. Счита решението
на Районен съд – Дупница за правилно. Искането към съда е да го остави в сила.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– Перник - прокурор Бисер Ковачки дава
заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила
решението, предмет на касационен контрол.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.
2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е
валидно и допустимо.
Същото е и правилно. Съображенията за това са следните:
За да постанови проверяваното по касационен ред съдебно
решение, Районен съд – Дупница е приел, че на 25.10.2018 г. Г.Н.Г. е
осъществявал обществен превоз на товари – дървен материал, с товарен автомобил
„МАН“, с ДК ****, с две оси, с полуремарке с три оси, по автомагистрала
„Струма“, по маршрут с. Ковачевци – гр. Банско. След пътен възел Бобошево бил
спрян за проверка от свидетелите Г. К. и С.П.– **** в АПИ - София, дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“. Те извършили измерване на превозното
средство с техническо средство – ролетка № 1305/18 – 5 м., при което
установили, че широчината му е 3.10 м. при максимално допустима - 2.55 м.
съгласно изискването на чл. 5, ал. 1, т. 1, б. А от Наредба № 11/2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Констатирано било, че водачът на
товарния автомобил не разполага с разрешение за „специално ползване на
пътищата“. За така установеното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП
свидетелят С.П.– **** в АПИ, дирекция АРОК, в присъствието на свидетеля К. и на
нарушителя съставил АУАН № 0006565/25.10.2018 г. Същият бил предявен и връчен
на Г.Г., като последният го подписал без да посочи възражения.
Въз основа на така съставения АУАН **** отдел
„Мониторинг“, дирекция АРОК при АПИ издал наказателно постановление №
5472/20.11.2018 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за административно нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
е достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел
е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на
чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по
безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към
същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че за извършеното
нарушение е наложено предвиденото в закона административно наказание,
индивидуализирано съгласно разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН. По
посочените мотиви е потвърдил издадения от административно-наказващия орган
правораздавателен акт.
Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на
касатора за неправилно установяване на фактическата обстановка. Районният съд е
спазил принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН и е
събрал гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет
на доказване по делото. Изводите му са формирани след обективно, всестранно и
пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. В решението
е обективирана дейността му по оценка на доказателствата, като са посочени
фактите, които са приети за установени въз основа на тях. Изложени са аргументи
във връзка с всички заявени в жалбата оплаквания.
Правилен и съобразен със закона е и изводът на районния
съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на
процесуалните правила, които го уреждат. Приложеният АУАН № 0006565/25.10.2018
г. е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП.
Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя,
свидетеля, присъствал при извършване на нарушението и нарушителя и е връчен на
последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 56, ал.
3, т. 1 от ЗП, във вр. с пълномощно вх. № П-196/02.08.2018 г. е издал
наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Същото е в изискуемата
от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
и е подписано от издателя.
Неоснователно е оплакването на касационния
жалбоподател, че изложените в АУАН и НП обстоятелства са неясни, поради което той
не може да разбере дали превозното средство, което е управлявал е квалифицирано
като извънгабаритно или като тежко. Настоящият състав, счита, че в АУАН и в НП
ясно е посочено, че превозното средство, управлявано от нарушителя е с ширина
от 3.10 м, надвишаваща максималния допустим размер по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. А
от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
който е 2.55 м. От така отразените факти следва правния извод, че се касае за
извънгабаритно превозно средство по смисъла на чл. 2 от Наредбата, според който
такова е ППС или
състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5.
|
|
|
|
|
С оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка, в съответствие със закона е и изводът на Районен съд - Дупница за
осъществяване на състава на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП.
Съгласно цитираната норма за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства в обхвата на пътя и обслужващите зони. Превозването на извънгабаритен
товар представлява дейност по специално ползване на пътя съгласно §
1, т. 8 от ДР на ЗП. Затова
извършването му е допустимо само след издадено разрешение по реда на Наредба №
11/03.07.2001 г. В настоящия случай от събраните доказателства е безспорно
установено, че на 25.10.2018 г. Г.Н.Г. е извършвал обществен превоз на товари –
дървен материал по автомагистрала „Струма“, по маршрут с. Ковачевци – гр.
Банско, с товарен автомобил „МАН“, с ДК ****, с две оси, с полуремарке с три
оси, с широчина 3.10 м. при максимално допустима - 2.55 м., без да му е
издадено разрешение за „специално ползване на пътищата“. Следователно касаторът
е нарушил забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП. Неоснователно е
възражението му, че деянието не се субсимира от посочения състав на нарушение.
Сочените от него за разпоредби на чл. 177, ал. 3, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП предвиждт налагане на административно наказание глоба в размер от 500
до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за това ред управлява
пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна и препраща към подзаконов
нормативен акт, приет на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП - Наредба № 11/2001
г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Затова съставът
на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде реализиран когато е
нарушена някоя от разпоредбите на Наредба № 11/2001 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Настоящият случай не е такъв, тъй
като е налице нарушаване на формулирана в закона забрана – чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. А от ЗП – итзвършена е дейност по специално ползване на пътя – движение на
извънгабаритно ППС, без да е издадено разрешение за това. Санкцията за нея е
предвидена в чл. 53, ал. 1 от ЗП и е глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Това е и
наложеното от административно-наказващия орган наказание. При
индивидуализацията му той се е съобразил с всички посочени в чл. 27 от ЗАНН
обстоятелства и с целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. В съответствие с
установената фактическа обстановка е приел, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства и го е наложил в минималния предвиден от закона
размер от 1000 лв.
Настоящият касационен състав намира за неоснователно
становището на касатора за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съгласно която за
маловажни случаи, административно-наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя. Според чл. 93, т. 9 от НК, приложима на
основание чл. 11 от ЗАНН, случаят е маловажен, когато с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нарушението по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. А от ЗП е такова на просто извършване - съставомерността му не се
обуславя от настъпването на вредни последици. Затова преценката за маловажност
следва да се прави с оглед смекчаващите обстоятелства. В конкретния случай не
са налице такива, водещи до занижаване обществената опасност на деянието до
степен значително отличаваща го от другите нарушения от този вид. Високият
размер на предвиденото административно наказание за извършителят му, сочи на
висока степен на обществена опасност на нарушението. Тя се обуславя от
обществените отношения, които се засягат с извършеното деяние. Те са свързани с
безопасността и сигурността на движението по пътищата. Затова констатираните в
случая смекчаващи обстоятелства, посочени от районния съд и преценени като такива
и от настоящата инстанция, не се отразяват съществено на обществената опасност
на деянието и не обосновават приложението на чл. 28, във вр. с чл. 11 от ЗАНН,
във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Те правилно са отчетени от
административно-наказващия орган при индивидуализацията на наложената санкция,
като тя е определена в най-ниския, предвиден в закона размер от 1000 лв.
Предвид всичко изложено настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение на Районен съд – Перник е правилно и
законосъобразно и затова на основание чл. 221, ал. 2
от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 47/31.01.2020 г., постановено по АНД № 1147/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/