№ 3705
гр. С., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110172331 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на [ФИРМА] ЕАД срещу
[ФИРМА] АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ за сумата от 10 246,17 лв., представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 02.05.2021 г., около 12.10 ч, в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за
автомобил „БМВ“, модел Series 7, рег. № СВ **** КР, е реализирано събитие – ПТП,
настъпило в гр. С., ж.к. „Б.“, ул. „Кота 1050“, до ул. „Преки път“, между застрахования
при него лек автомобил и лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СВ **** СМ. Сочи, че
вина за настъпването му имал водачът на лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СВ ****
СМ Р.Г., който се блъснал в паркирания от А.О. автомобил „БМВ“, модел Series 7, рег.
№ СВ **** КР. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на
застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 10 231,17 лв. Поддържа, че по отношение на лек автомобил
„Киа Сийд“, рег. № СВ **** СМ към дата на ПТП била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане
възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати сумата от 10 246,17 лв. с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но не последвало плащане. Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника до му заплати посочената
1
по-горе сума.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на
застрахования при ищеца автомобил, а при условията на евентуалност навежда
възражение за съпричиняване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба – 10 231,17 лв.; наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
За установяване на спорните въпроси относно изясняване на механизма на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по
увредения автомобил е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ) и са събрани гласни доказателствени средства. Според заключение по съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ), изготвено на база представените по делото
писмени доказателства и в частност двустранен констативен протокол, описаното в
исковата молба ПТП е настъпило при следния механизъм: на 02.05.2021 г. около 12.10
ч. лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ **** СМ при движение по ул. „Кота 1050“ с
посока от ул. „Купените“ към ул. „Преки път“, като преди кръстовището с последната
при движение назад се удря с паркиралия на улицата зад него лек автомобил „БМВ 740
Д Х драйв“ рег. № СВ **** КР. Според заключението всички вреди по лек автомобил
„БМВ 740 Д Х драйв“ рег. № СВ **** КР (предна броня от ляво, преден ляв калник и
ляв фар), са в причинна връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за
възстановяване на същия, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е
10 331,46 лв. Вещото лице е съобразило, че в описа на щетата облицовката на предна
броня е предвидена за подмяна, но в калкулацията е отразена за ремонт, поради което
2
при изчисление на стойността в заключението експертът е взел предвид цените за
извършване на ремонт, а не на подмяна на тази увредена част. По отношение на
останалите детайли, които са подменени, вещото лице не може да даде заключение
дали е било възможно и достатъчно да бъдат отремонтирани предвид извършения вече
ремонт към датата на изготвяне на заключението. Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота
на поставените задачи.
За установяване на механизма на деянието са събрани и гласни доказателствени
средства, от които се пътвърждава механизма на ПТП, описан в заключението по
САТЕ. От разпита на единия участник в процесното ПТП – водачът на л.а. „БМВ 740 Д
Х драйв“ рег. № СВ **** КР, се установява, че същият преди да прибере в гаража си
автомобила е оставил същия в паркирано състояния пред къщата, в която живее на ул.
„Кота 1050“, за да разтовари покупки. Като се върнал при колата си, установил, че има
нанесени щети. След като не разбрал от съседи кой е нанесъл същите, прегледал
видеозаписите от камерите пред къщата, от които установил, че бил ударен от такси на
фирма „Йелоу“. Свързал се с таксиметровата компания, като посочил дата и час, както
и изпратил видеозаписът, а след няколко дни от таксиметровата компания се свързали с
него и изпратили шофьора на автомобила, като с него подписали двустранен протокол
за ПТП. Като пояснения към механизма на произшествието сочи още, че неговият
автомобил, който е 2 тона, при удара се отмества. Твърди, че улицата е еднопосочна и
всички коли спират отдясно.
Показанията на втория разпитан свидетел Р.Г., водач на л.а. „Киа Сийд“ с рег.
№ СВ **** СМ, потвърждават фактическата обстановка, изяснена от останалите
събрани доказателства, като същите кореспондират по съдържание с показанията на св.
О.. Сочи, че получил поръчка за адрес и за да стигне по-бързо до същия. Тъй като
улиците в квартала били еднопосочни, за да избегне заобикаляне през две преки,
решил да мине по ул. „Кота 1050“ на заден ход. Не видял паркирания зад него
автомобил и го блъснал. Твърди, че БМВ-то, което блъснал, било паркирано отдясно.
Сочи още, че е имало достатъчно място да заобиколи колата по улицата, като признава
вината с
Съдът кредитира показанията на свидетелите като отличаващи се с правдивост,
логичност и последователност, възпроизвеждащи правнорелеванти обстоятелства и
отразяващи преките впечатления на свидетелите, които са били непосредствени
участници в процесното събитие. Въз основа на тези показания, съдът приема, че
ударът между процесните ППС е настъпил поради поведението на водача на „Киа
Сийд“ с рег. № СВ **** СМ, който е ударил паркирания на улицата автомобил при
движението си на заден ход. Събраните гласни доказателства, като кореспондиращи и
със заключението на вещото лице, преценени в съвкупност, служат на съда като
правдиви данни за установяване на правнорелевантните обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
3
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното обезщетение, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и
доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, спорните въпроси се свеждат
до установяване на механизма, причинно-следствената връзка и оборване на вината на
делинквента, респективно доказване на изключителната вина на увреденото лице или
съпричиняване. За установяване на същите са събрани доказателства, въз основа на
които съдът възприема, че процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението на
водача на „Киа Сийд“ с рег. № СВ **** СМ. Противоправността на неговото
поведение се изразява в движението му в забранена посока по еднопосочния път и в
несъобразяване с правилото на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, съгласно който преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. Безпротиворечиво се извежда от събраните доказателства, че водачът на
увредения автомобил е бил в паркирано състояние на разрешено за това място, поради
което водачът на „Киа Сийд“ с рег. № СВ **** СМ е следвало да го заобиколи, а
предвид еднопосочната посока на улицата – да продължи напред, обратно на посоката,
в която се е намирал паркираният автомобил.
Действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с
процесното ПТП, се установява от заключението на съдебно автотехническата
експертиза.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
4
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
В случая според заключението на вещото лице стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „БМВ“, модел Series 7, рег. № СВ **** КР възлиза на
сумата от 10 331,46 лв. Тази стойност е изчислена въз основа средни пазарни цени, т.е.
при съобразяване всички икономически субекти в този сегмент на пазара, поради което
същата отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите. Ето защо, предвид
диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
10 246,17 лв.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 17.12.2021 г.
до окончателното плащане.
По възражението за съпричиняване:
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване остана недоказано в
рамките на процеса. От събраните гласни доказателства безпротиворечиво се извежда,
че водачът на застрахования при ответника автомобил не е съобразил, че зад него има
паркиран на улицата автомобил, вследствие на което е реализирано ПТП, като при това
е нарушил и посоката на движение, доколкото улицата е била еднопосочна. От друга
страна, другият автомобил „БМВ“, модел Series 7, рег. № СВ **** КР, паркиран от
А.О., се е намирал от дясната страна на пътното платно в спряло положение. Съгласно
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя, като на път с еднопосочно
движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не
пречи на движението на пътните превозни средства. Доколкото автомобилът е бил
паркиран от дясна страна, то като несъмнен се обосновава изводът, че водачът А.О. е
съобразил поведението си с правилата за паркиране.
С оглед горното съдът намира за неоснователно релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване. Ето защо дължимото от ответника регресно
задължение не следва да бъде намалено и искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
5
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски в размер на 1604,71 лв. (409,85 лв. държавна
такса, 150 лв. депозит за САТЕ, 40 лв. депозит за свидетел и 1004,86 лв. с ДДС платено
адвокатско възнаграждение). Ето защо предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1604,71 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ФИРМА] АД, ЕИК ********* да заплати на [ФИРМА] ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 10 246,17 лв.,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение за
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 02.05.2021 г., около 12.10 ч, между л.а.
„БМВ“, модел Series 7, рег. № СВ **** КР и л. а. „Киа Сийд“, рег. № СВ **** СМ, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ФИРМА] АД, ЕИК ********* да
заплати на [ФИРМА] ЕАД, ЕИК ********* сумата от сумата от 1604,71 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6