Р Е Ш Е Н И Е
№ 154 07.12.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На първи декември година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 300 по описа за 2021
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 54а и чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на А.Д.З.
ЕГН ********** *** против Решение № 2153-25-30/ 07.10.2021 г. на директора на
ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-2327-3/
23.08.2021 г., с което е постановен изричен отказ за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО.
Жалбоподателят счита процесното решение
за незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материално-правни
разпоредби.
В
с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява
от майка си М. Д., редовно упълномощена и приета от съда, която изразява
мотивирано становище за отмяна на оспорения адм. акт. Пледира за присъждане на
разноски по делото в размер на внесена
ДТ.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ – Търговище, редовно призован,
се представлява от гл. юрк. К., който изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е неоснователна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателят З. се е регистрирала в АЗ Д „Бюро по труда“ на 24.09.2020 г. до
11.03.2021 г. според представената Регистрационна карта и копие от заверките в
нея до 11.03.2021 г. (стр. 25 и 26 от делото).
Жалбоподателят е работил в Нидерландия, гр. Грьонинген
за периода 01.03.2016 г. до 01.03.2018 г., от 01.09.2018 г. до 30.09.2020 г. според
представения преносим документ U1, като е
получавал възнаграждение от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г.
На 26.11.2020 г. З. е подала по електронен път заявление
в НОИ за отпускане на ПОБ рег. № 251-00-2327 (непредставено по делото).
В Декларация от 10.12.2020 г. жалбоподателят е декларирал,
че последният му период на трудова заетост е от 01.09.2018 г. до 31.08.2020 г.,
като наето лице от работодател в Нидерландия.
По делото е представено и заявление – декларация от
жалбоподателя З. (стр. 67 от преписката), от което видно, че жалбоподателят е
декларирал, че е работил по срочен трудов договор на почасова в гр. Грьонинген, Нидерландия като студент.
Срокът на договора е изтекъл на 31.08.2020 г. и не е бил подновен. За периода
от 01.09.2020 г. до 15.09.2020 г. е полагал труд без трудово правоотношение,
като поради обявеното извънредно положение в страната се е завърнал в
Р.България на 18.09.2020 г.
На 23.08.2021 г. ръководителят по осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Търговище е издал Разпореждане № 251-00-2327-3 (стр. 5 от
преписката), с което на основание чл. 54а от КСО, с което е оказал отпускането
на ПОБ по чл. 54а от КСО. Като мотиви са изложени доводи, че след извършена
проверка, съгласно чл. 54л от КСО и на представените документи от лицето, се е
установило, че към 31.08.2020 г. – датата, посочена в заявлението за
жалбоподателя не са изпълнени условията на чл. 54а, ал. 1, т.3 от КСО, да не
упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 от КСО или по законодателството на друга държава и да няма право на
парично обезщетение за безработица.
Разпореждането е получено от жалбоподателя на
27.08.2021 г. от майкато на жалбоподателя М.Д. (стр. 7 от преписката).
На 09.09.2021 г. жалбоподателят оспорил Разпореждане №
251-00-2327-3/23.08.2021 г. (стр. 1 от преписката) пред директора на ТП на НОИ
– Търговище, в жалбата той е посочил, че е задължение на органите на НОИ да
определят датата на прекратяване на осигуряването, а не се самодекларира от
лицето в заявлението. В представените от него документи – извлечения от
осигурителна сметка и формуляр U1, се съдържат
данни кога е било прекратено осигуряването от нидерландския работодател, но
това не е установено и посочено от органите на НОИ. Посочената дата 31.08.2020 г. е датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, което кореспондира с представения срочен трудов
договор.
На 07.10.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище се
произнесъл с оспореното Решение № 2153-25-30, с което потвърдил Разпореждане №
251-00-2327-3/ 23.08.2021 г. на ръководителя по осигуряване за безработица в ТП
на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 54а от КСО е постановен отказ за
отпускане на ПОБ на жалбоподателя З.. Решението е получено на 13.10.2021 г. от майката
на жалбоподателя според представеното ИД. На 22.10.2021 г. жалбоподателят З. е
подал настоящата жалба чрез директора на ТП на НОИ – Търговище до съда.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 251-25-30/ 07.10.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „б“ от КСО. Решението е мотивирано и напълно съответства на
изискванията за форма на писмен адм. акт съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са
изложени както в адм. акт, така и в адм. преписка.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
По
делото няма спор по фактите. Спорът е от правен характер и е свързан с отговор
на въпроса „дали е
служебно задължение на
органите на НОИ да определят датата на прекратяване на осигуряването, а не да се самодекларира от лицето в заявлението за ПОБ“.
Ръководителят
на осигуряването за безработица, а след него и директорът на ТП на НОИ са
приели, че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност до 30.09.2020 г., а не до 31.08.2021 г., както
е попълнил в заявлението си за отпускане на ПОБ на 26.11.2020 г. Това е видно от преносим документ U1 (стр. 23
до 28 от преписката). В тази връзка съдът приема, че ако жалбоподателят е
считал, че е налице грешка в отчитане на осигуряването в компетентната
институция в Нидерландия, което е обективирано в документ U1, то е следвало да изиска неговата поправка от
компетентните органи. Това не е сторено.
Видно от чл. 1 към Наредбата за отпускане и изплащане на паричните
обезщетения за безработица (НОИПОБ) „паричните обезщетения за безработица по чл. 54а
от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и по чл. 230
и 231
по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат
въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се
прилагат: 1). за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а
от КСО – акт за прекратяване на правоотношението; … Според ал. 4 от чл. 1 на
същата наредба „Заявлението по
ал. 1 се подава до избрано от лицето териториално поделение на Националния
осигурителен институт (НОИ) по електронен път с квалифициран електронен подпис
(КЕП) или с издаден от НОИ персонален идентификационен код (ПИК). Заявлението
може да се подаде на хартиен носител в дирекция "Бюро по труда",
лично или чрез упълномощено съгласно чл. 18 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице.“ Съгласно ал. 6 на чл. 1 от НОИПОБ
„ при прието заявление с
нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява
лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите
указания за отстраняване на нередностите. Уведомяването се извършва чрез
лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес или по
електронен път по реда на Закона
за електронното управление (ЗЕУ). Уведомяването може да се извърши и по
телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице.“ Съгласно ал. 8 от чл. 1 от НОИПОБ
„Ако в 15-дневен срок от
датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите
документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на
правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се
прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.“
Следователно законодателят е възложил на заявителя за ПОБ да декларира
датата на прекратяване на трудовото си правоотношение с Приложение № 1 от
горепосочената наредба и да представи акт за прекратяване на правоотношението,
а на органите по осигуряване за безработица да преценят правото за отпускане на
ПОБ и да отпуснат обезщетението. В тази връзка съдът приема, че жалбоподателят
неправилно е декларирал датата на приключване на трудовото си правоотношение с
Нидерландския си работодател – 31.08.2020 г., при изложените съображения
по-горе, че ако е считал, че е налице грешка в преносим документ U1 (30.09.2020 г.), то е следвало да съобщи за това пред
органите на НОИ.Анотирана съдебна практика
Следва да бъде посочено
и още, че съдът приема, че органите на НОИ нямат служебно задължение да
напътстват заявителите за обезщетения да изправят нередовности в заявлението (в
т.ч. и дата на прекратяване на правоотношението), а да уведомяват лицето за нередовни или липсващи документи. В този смисъл съдът не споделя
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за служебно
задължение на АО да определи датата на прекратяване на трудовото правоотношение
на жалбоподателя. В качеството си на осигурено лице жалбоподателят към
декларираната от него дата – 31.08.2020 г. не е отговарял на изискванията на
чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО да не
упражнява трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава.
Поради тези съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При
изхода от оспорването съдът счита, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.З. ЕГН ********** *** против Решение № 2153-25-30/
07.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено
Разпореждане № 251-00-2327-3/ 23.08.2021 г., с което е постановен изричен отказ
за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.119, във вр.с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: