Определение по дело №2/2022 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 3
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Полк. Петьо Славов Петков
Дело: 20226000600002
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
гр. София, 31.01.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20226000600002 по описа за 2022 година
С определение № 55/20.12.2021 година по НОХД № 0256/2021г., състав на
Софийския военен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с вх. №
1174/08.12.2021 година от о.р. полк. ЛЮБ. БЛ. М. подсъдим по НОХД №
0256/2021 година на Военен съд – София за изменение на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека като неоснователно.
Определението е обжалвано от защитниците на подсъдимия М. –
адвокат И.Л. и адвокат В. Т. В. и двамата от САК. Изтъкват се доводи за
незаконосъобразност на определението. Сочи се, че незаконосъобразно съдът
е отказал да обсъди доводите за липса на „обосновано подозрение“ за
извършено престъпление в степен годна да мотивира задържането под стража
на подзащитния им вече повече от девет месеца, макар че не съществува
изрична забрана за това в чл. 270 ал. 2 от НПК. Съдът не е съобразил, че с
изменението на нормата на чл. 270 ал. 2 от НПК (ДВ бр. 63/2017 година) е
отпаднала забраната в производството по чл. 270 от НПК да се обсъжда
обоснованото подозрение, т.е. произнасянето и по този въпрос е
задължително. По нататък се оспорва и изводът на съда за опасност
подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление. В жалбата е посочена
практика на ЕСПЧ в Страсбург, както и на ВКС на РБ, съгласно която
продължаващото задържане на лицето, без да се обсъждат наличието на
конкретни факти, сочещи на опасност лицето да се укрие или да извърши
1
друго престъпление е незаконосъобразно. Иска се отмяна на атакуваното
оптределение и вземането на по-лека мярка за неотклонение на подсъдимия
М..
Подсъдимият поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът заяви, че жалбата против определението е неоснователна и
същото следва да бъде потвърдено. Представя и допълнителна писмена
пледоария, в която е развил своите съображения.
Съдът разгледа жалбата на подсъдимия ЛЮБ. БЛ. М. и за да се
произнесе съобрази следното:
Срещу обвиняемия ЛЮБ. БЛ. М. в Софийския военен съд е внесен
обвинителен акт за престъпления по чл. 109 ал.2, вр. ал. 1 НК и по чл. 104 ал.
1, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Същият е с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, взета в хода на досъдебното производство с Определение №
8/21.03.2021 година по ЧНД № 98/2021 година по описа на СВС, потвърдена
по реда на чл. 65 от НПК с Определение № 34/21.05.2021 година по чнд №
192/2021 година на СВС и Определение № 43/06.08.2021 година по чнд №
2262021 година на СВС.
Настоящата инстанция намира за основателен довода на защитниците
на подсъдимия, че незаконосъобразно съдът е отказал да обсъди доводите на
защитата за липса на „обосновано подозрение“ за извършено престъпление от
подсъдимия М.. При произнасянето си основният съд е счел, че не следва да
обсъжда въпросите за наличието на обосновано предположение дали всеки
един от подсъдимите е извършил престъпленията, за които е предаден на съд,
по смисъла на чл. 63 НПК, въпреки липсата на изрична забрана в чл. 270, ал. 2
НПК. Приел е, че това са въпроси по същество, отговор на които следва да
бъде даден със съдебен акт по същество, след преценка и анализ на
доказателствената съвкупност в нейната цялост, което не е предмет на
настоящото производство. Обратното би противоречало на логиката на
наказателното производство и би било в разрез с основния принцип на
наказателния процес, че решението за извършване на инкриминираното
деяние и авторството на подсъдимите може да бъде взето едва след събиране
на всички доказателства и след приключване на съдебното следствие. Според
настоящия състав, това виждане на съда не е съобразено с измененията в НПК
от 2017 г. /обн. ДВ, бр.63/2017 г./. Макар и не подробно, последователно,
2
аналитично и всеобхватно, каквото следва да е произнасянето по отношение
на авторството на деянието със съдебен акт по съществото на делото, за да не
възникнат съмнения за предубеденост, становище на съда относно
наличието/липсата на обосновано предположение е изискуемо за нуждите на
мярката за неотклонение в производството по чл. 270, ал. 1 НПК, още повече
че в случая се касае за първо разглеждане по реда на чл. 270, ал. 1 НПК след
внасянето на делото в СВС, чието разпоредително заседание е насрочено за
16.02.2022 г.
Въззивният съд счита, че и към днешна дата по делото няма данни,
които да внасят съмнение или опровергават обоснованото подозрение за
съпричастност на М. към инкриминираните му деяния, за да се приеме, че
търпяната от него мярка за процесуална принуда вече не е адекватна.
Събраните доказателства в достатъчна степен удовлетворяват поставения в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК критерий и позволяват и на този етап да се
формират изводи, че такива деяния са били извършени на посочените в
обвинителния акт дата и място, както и доказателства, сочещи авторството в
лицето на всеки от подсъдимите.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че продължава да
съществува реална опасност подсъдимият М. да се укрие или да извърши
друго престъпление. Същият е предаден на съд за извършване на деянията в
условията на задружна дейност като извършените деяния не са случайни,
внезапни и ситуативни, а са резултат на предварително обмисляне, създаване
на организация и намиране на съучастници. Тези данни описани и в
обвинителния акт, към стадия на подготвителните действия за разглеждане на
делото в съдебно заседание все още сочат на опасност М. да извърши и друго
престъпление или да се укрие.
Предвид изложеното атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 345 ал. 1 и чл. 270 ал.4
от НПК Военно-апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 55/20.12.2021 година по НОХД №
0256/2021г., на Софийския военен съд.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4