Определение по дело №2307/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3136
Дата: 30 ноември 2018 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20183100502307
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….11.2018 год., гр. Варна

                                                                                                         

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание година в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                              ЧЛЕНОВЕ:     КОНСТАНТИН ИВАНОВ  

                                                 МАЯ НЕДКОВА                                                              

 

разгледа въззивно гр. дело № 2307 по описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К. Иванов и съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по четири въззивни жалби срещу Решение № 3559/30.07.2018 год., постановено по гр. дело № 7340/2017 год. на РС-Варна, както следва:

           І. Въззивна жалба от М.К.Т. *** чифлик, Варненска област срещу горното решение в частите, с които:

           1) е отхвърлен за разликата над 3 500 лева до претендираните 8125, 19 лева (т. е., отхвърлен е за сумата от 4 625, 19 лева), предявения от М.К.Т. срещу Районен съд – София, Софийски градски съд и Върховен касационен съд на РБългария иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 8125, 19 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело 13755/2006г. по описа на РС София в разумен срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане;

           2) е отхвърлен предявения от М.К.Т. срещу Районен съдСофия иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сумата от 396, 60 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело 13755/2006г. по описа на РС София в разумен срок, от които: 328, 30 лева за заплатени държавни такси и 68, 30 лева пътни разноски;

           3) е отхвърлен предявения от М.К.Т. срещу Софийски градски съд иск с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сумата от 897, 31 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен срок, от които: 775, 40 лева - заплатени държавни такси и 121, 91 лева – заплатени съдебни разноски;

           4) е отхвърлен предявения от М.К.Т. срещу Върховния касационен съд на РБългария иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сумата от 580, 90 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело № 13755/2006г. по описа на РС – София в разумен срок, от които: 486, 90 лева – заплатени държавни такси; 32, 50 лева – заплатена държавна такса за повторното касационно разглеждане на делото и 61, 50 лева – пътни разноски.

           ІІ. Въззивна жалба от Върховния касационен съд на РБългария, подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с която въззивникът ВКС на РБ е осъден да заплати на М.К.Т. *** чифлик, Варненска област, солидарно с РС-София и със Софийски градски съд, сумата от 3500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело 13755/2006г. по описа на РС София в разумен срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане;

          ІІІ. Въззивна жалба от Софийски градски съд, подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с която въззивникът Софийски градски съд е осъден да заплати на М.К.Т. *** чифлик, Варненска област, солидарно с РС-София и ВКС на РБ, сумата от 3500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело 13755/2006г. по описа на РС София в разумен срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане;

           ІV. Въззивна жалба от РС-София, подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с която въззивникът РС- София е осъден да заплати на М.К.Т. *** чифлик, Варненска област, солидарно със Софийски градски съд и  ВКС на РБ, сумата от 3500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело 13755/2006г. по описа на РС София в разумен срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане.

           В жалбата на М.К.Т. са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилно установена фактическа обстановка и неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението в обжалваните от М. Т. части е и необосновано. Твърди се, че след като правилно е прието, че ищецът М. Т. е претърпял неимуществени вреди от продължилото повече от 10 години разглеждане на заведеното от него гр. дело 13755/2006г. по описа на РС София, неправилно е приложен материалния закон – нарушен е чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото от районния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е твърде занижено и не отговаря на установения в цитираната норма принцип за справедливост. Не е преценен характера на обезщетителното исково производство по чл. 2б от ЗОДОВ, не е взето предвид качеството на съдопроизводството по гр. дело № 13755/2006 год. по описа на РС-София пред различните съдебни инстанции, вкл. и проведените две касационни и едно частно производство и доколко те са били ефективни и бързи, не са били подложени на оценка сложността на гражданското дело № 13755/2006 год. по описа на РС-София, поведението на ищеца М. Т. в хода на производството по това дело, значението на правния спор за ищеца, както и поведението на съдилищата при разглеждането му, в резултат на което и присъденото на ищеца М. Т. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е необосновано занижено. Твърди се още, че при определяне на размера на обезщетението за понесените от ищеца морални вреди, районният съд е нарушил и редица международни актове, по които нашата държава е страна и които са част от вътрешното ни право – чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от МКЗПЧОС, § 1 от Допълнителния протокол към цитираната конвенция, чл. 1, чл. 16 и чл. 47 от ХОПЕС, нарушено е също и правото на ЕС, поради което и определеният размер не отговаря на установените в цитираните актове критерии за справедливо компенсаторно обезщетение на ищеца за понесените от него неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане на заведеното от него дело в разумен срок. Твърди се също, че при определяне на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е съобразена и каузалната съдебна практика на ВКС на РБ, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не може да е по–нисък от предложеното от административния орган обезщетение в процедурата по ЗСВ. В случая на ищеца е било предложено обезщетение за неимуществените вреди от нарушаване на правото му на разглеждане на гр. дело № 33755/2006 год. на РС-София в разумен срок в размер на 3800 лева, с което ищецът не се е съгласил, а присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в по- нисък размер.

          Наведени са и оплаквания, че решението в частите, с които са отхвърлени предявените от ищеца М. Т. против всеки един от тримата ответници искове за обезщетение за причинени имуществени вреди също е неправилно. Оспорен е изводът на съда, че липсва причинна връзка между неправомерните деяния на всеки ответник и причинените имуществени вреди, репарирането на които ищецът претендира.

           Отправените с жалбата искания са първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните от ищеца части и да бъде постановено друго, с което исковете му по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да бъдат уважени в пълен размер, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

           В жалбата на М. Т. искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция не са направени.

           В писмени отговори ответниците РС – София, СГС и ВКС на РБ, оспорват въззивната жалба на М. Т.. Считат, че решението в атакуваните от ищеца части е правилно и настояват да бъде потвърдено в тези части. Претендират присъждане на сторените разноски. 

           В отговора си на въззивната жалба на М. Т. ВКС на РБ излага, че липсва причинна връзка между твърдените да са настъпили за ищеца вредни последици и поведението на ВКС на РБ при разглеждането на делото му от касационната инстанция. Твърди се също, че претендираното от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди е твърде завишено и не съответства на установените от закона и съдебната практика критерии за справедливост.

          В отговора си на въззивната жалба СГС излага, че не са налице твърдените в жалбата на М. Тородов пороци на първоинстанционния съдебен акт. По делото не са установени предпоставките, обуславящи отговорността на СГС за вреди, поради което и правилно искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над присъдената сума до претендираната от ищеца. По отношение на иска против СГС за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, счита решението за правилно, тъй като липсва причинна връзка между направените от ищеца разходи и продължителността на производството по гр. дело  №13755/2006 год. по описа на РС-София.

           В отговора си на въззивната жалба РС – София излага,че правилно е отхвърлен предявения от ищеца М. Т. иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3500 лева до пълния заявен размер, тъй като не са установени по делото настъпили конкретизирани неимуществени вреди за ищеца от нарушаване на правото му на разглеждане на гр. дело № 33755/2006 год. на РС-София в разумен срок. По отношение на иска против РС-София за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, счита решението за правилно, тъй като липсва причинна връзка между направените от ищеца разходи и продължителността на производството по гр. дело  №13755/2006 год. по описа на РС-София.

           В жалбата на ВКС на РБ са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Изводът на първоинстанционният съд, че е налице забава при разглеждането на т. д. № 573/2012 год. и на т. д. № 1748/2015 год., двете по описа на ВКС на РБ, е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото. Легална дефиниция на понятието „разумен срок“ липсва, както в българското законодателство, така и в ЕКЗПЧОС. При преценката на разумността на срока за разглеждане на делото се прилагат четири критерия: фактическа и/или правна сложност на делото; поведението на жалбоподателя и поведението на другите страни; поведението на компетентните държавни органи и значението на делото за лицето. В случая изброените четири елемента не са обсъдени от първоинстанционния съд поотделно и в съвкупност, в резултат на което неправилно е уважен иска на М. Т. против ВКС на РБ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера от 3 500 лева. Твърди се също, че по делото не е установено какви неимуществени вреди е претърпял ищецът – нито по вид, нито степен, нито по време на проявлението им, доколкото в настоящия исков процес вредите не се презюмират, а подлежат на доказване от ищеца, не е установено също от кои конкретни действия или бездействия на трите съдебни инстанции са били причинени вредите. Не е установено и наличието на причинна връзка между действията/бездействията на съдилищата и твърдените увреждания. Не е отчетена свръхнатовареността на съдиите от ВКС на РБ, която води до забавяне на производството по делата и своевременното произнасяне оп исканията на страните. В нарушение на процесуалните правила, РС-Варна не е обсъдил наведените от ответника – ВКС на РБ – доводи, черпени от практиката на ЕСПЧ, според която непроизнасянето на съда в предвидените в закона срокове, не е абсолютен критерий за забавено правосъдие. В евентуалност навежда и оплаквания, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, а също и на установената съдебна практика на българските съдилища и на ЕСПЧ.

          Отправеното с жалбата искане е решението, в частта му, с която ВКС на РБ е осъден да заплати на ищеца М.Т., солидарно с РС-София и със Софийски градски съд, сумата от 3500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело 13755/2006г. по описа на РС София в разумен срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане, да се отмени и да се постанови друго, с което искът против ВКС на РБ да бъде отхвърлен.

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищецът М.Т., оспорва въззивната жалба, счита решението в обжалваната от ВКС на РБ част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане на сторените разноски. Излага съображения.

           В жалбата на СГС са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника СГС част е недопустимо, постановено е по недопустим поради липса на правен интерес иск – не са ангажирани, нито събирани доказателства, от които да се установи, че на ищеца не е било изплатено обезщетение по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, както и че е била проведена и изчерпана административната процедура по Глава Трета „а“ от ЗСВ. Настоява се за обезсилване на решението и за прекратяване на производството в обжалваната от СГС част.

           В евентуалност въззивникът излага, че решението е неправилно и необосновано. Липсват констатации относно фактите, включени в предмета на доказване – твърдените да са претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния вид, обем, степента на засягане на личността на ищеца и пряката причинна връзка между продължителността на производството по гражданските дела, разглеждани и решавани от ответните съдилища и моралните болки и страдания на ищеца.   

           В нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е основал изводите си за наличие на забавено правосъдие при разглеждането и решаването на гр. дело № 13755/2006 год. по описа на РС-София, на констатациите на Инспектората към Висшия съдебен съвет, изложени в протокол изх. № РС-16-472-26.01.2017 год., тъй като цитираният документ няма обвързваща материална доказателствена сила, а отразява субективното възприятие на инспекторите, формирано в едностранно проведено производство без участието на СГС. Твърди се също, че изводът на първоинстанционния съд за наличието на забавено правосъдие е направен в нарушение на установените от ЕСПЧ критерии, според които простото неспазване на процесуалните срокове по вътрешното право не води автоматично до извод, че производството е продължило неразумно дълго по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и че отделните забавяния не следва да се взимат предвид щом общата продължителност на производството според критериите на ЕСПЧ може да се счете за разумна. Необоснован е и изводът на съда за основателност на иска за обезщетение за неимуществени вреди против СГС до размера на сумата от 3500 лева при положение, че е прието, че сроковете в които ответните съдилища са извършили съответните съдопроизводствени действия са разумни и приемливи, тъй като подобен извод изключва основателността на иска, макар и частично уважен. Не са съобразени и установените от ЕСПЧ критерии, въз основа на които се приема, че е налице забавено правосъдие – не е отчетен броят на съдебните инстанции, разгледали делото; не е обсъден въпросът какъв е бил залогът, респ., интересът на ищеца от делото, като въззивникът счита, че гражданското дело № 13755/2006 год. по описа на РС-София, предвид неговия предмет, не е представлявало значителен интерес за ищеца М. Т.. Твърдят се и допуснати нарушения на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като при формиране на извода на съда за основателност на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди против СГС, не са обсъдени обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението, както и причинната им връзка с размера на присъденото обезщетение.

           Отправено е искане решението в частта му, с която СГС е осъден да заплати на ищеца М.Т., солидарно с РС-София и със Софийски градски съд, сумата от 3500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело 13755/2006г. по описа на РС София в разумен срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане, да се отмени и да се постанови друго, с което искът против СГС да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски. 

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищецът М.Т., оспорва въззивната жалба, счита решението в обжалваната от СГС част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане на сторените разноски. Излага съображения.

           В жалбата на РС-София са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Не е отчетено поведението на ищеца, който с действията си е допринесъл за забавяне на производството пред РС-София, не е взета предвид свръхнатовареността на съдиите от РС-София – обстоятелство, което непреодолимо са съдиите води до забавяне на разглеждането на делата. Твърди се също, че ангажираните по делото доказателства не обосновават еднозначен извод, че претърпените от ищеца морални вреди са от забавеното разглеждане от РС-София на гр. дело  №13755/2006 год. Наведени са и оплаквания, че размерът на обезщетението е необосновано завишен, определен е в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.

           Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от РС-София част и за постановяване на друго, с което искът на М.Т. против РС-София по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. дело 13755/2006г. по описа на РС София в разумен срок, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба (02.06.2017 год.) до окончателното й изплащане, да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски. 

            В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищецът М.Т., оспорва въззивната жалба, счита решението в обжалваната от РС-София част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане на сторените разноски. Излага съображения.

           В жалбите и в отговорите на жалбите искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция не са направени.

          Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане в открито съдебно заседание.

           Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадените от М.К.Т. *** чифлик, Варненска област; от ВКС на РБ; от СГС и от РС-София, въззивни жалби против Решение № 3559/30.07.2018 год., постановено по гр. дело № 7340/2017 год. по описа на РС-Варна;

          НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.01.2019 год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение;

           На Окръжна прокуратура – Варна да се връчат и преписи от въззивните жалби и от отговорите на въззивните жалби, като й се укаже възможността да подаде писмен отговор/отговори на жалбите в двуседмичен срок от връчването.  

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

  Членове:1.  

 

 

 

               2.