О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №65
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На 16.01.2015г., в закрито
заседание, в следния състав:
Окръжен съдия : Боряна Димитрова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 193по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени няколко иска от „БРИТИШ – БЪЛГЕРИАН КЪМПАНИ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление с. Жеравна, Община Котел, Област Сливен, представлявано от управителя К.С.С. против „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Демокрация“ № 162, представлявано от Николай Василев Тодоров с ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 115, вх. А, ет. 4 чрез адв. М.Г., а именно:
1. Иск да се признае за установено, че ищцовото дружество не дължи на ответника сумата от 540 000лв., представляващи задължение по запис на заповед, издаден от „БУРГАСКА СОЛНА КОМПАНИЯ“ ООД на 30.01.2001г и авалиран от ищеца.
2. Частичен иск в размер на 800лв. от законната лихва върху главницата от 540 000лв., заведен като част от сумата от 666639,52лв., представляваща мораторна лихва от 07.05.2002г. до датата на предявяване на иска-24.01.2012г.
3. Частичен
иск в размер на 100лв., заведен като част от сумата от 61 927,66лв.,
представляващи част от направените разноски по изп.д. № 23/2007г. по описа на
ЧСИ Божилова и изп.д. № 2131/2002г. по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас.
4. Да се признае за установено по отношение на ответника, че последният няма право да получи от ищеца изпълнение, включително и принудително на вземанията си, описани в т. 1, 2 и 3 по-горе.
5. Да се обезсили изпълнителен лист от 10.05.2002г., издаден от Бургаски Районен съд по определение, постановено по гр.д. № 1093 от описа на същия съд за 2002г., въз основа на запис на заповед от 30.01.2001г. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Първоначално делото е било образувано
пред Окръжен съд – Сливен с ответници С.И.Н. с ЕГН:**********, „БУРГАСКА СОЛНА
КОМПАНИЯ“ ООД с ЕИК: ********* и К.С.С. с ЕГН:**********. По искане на ищеца с
нарочна молба (лист 90 от делото на ОС-Сливен), Окръжен съд – Сливен е
конституирал като ответник и „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД с ЕИК:********* (лист
175 от делото), за когото ищецът твърди, че „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД е
сключил договор за цесия с ответника С.И.Н., по силата на който последният е
прехвърлил процесното вземане по записа на заповед и съответния изпълнителен
лист на „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД. Отделно от това, със същата молба, ищецът
е заявил, че оттегля исковете си срещу ответника К.С.С. с ЕГН:**********. В
кориците на делото не е открито изрично определение на Окръжен съд – Сливен, с
което да е прекратил производството срещу ответника К.С.С., поради което Окръжен
съд – Бургас следва да се произнесе с настоящото определение. По искане на
ищеца, Окръжен съд – Сливен е прекратил (лист 240 от делото) производството срещу
ответниците С.И.Н. с ЕГН:********** и „БУРГАСКА СОЛНА КОМПАНИЯ“ ООД с ЕИК:
*********, поради оттегляне на исковете срещу тях, като ищецът е заявил, че
исковете следва да се считат предявени само срещу ответника „МЕЛАИНВЕСТ И
ПАРТНЬОРИ“ ООД. Със същото определение № 173/2606.2013г., Окръжен съд – Сливен,
по искане на ищеца, е конституирал като трето лице помагач на ищеца „БУРГАСКА
СОЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********. С молба становище (лист 250 от делото)
ответникът „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД също е поискал като трета подпомагаща
страна да бъде конституиран С.И.Н. с ЕГН:**********.
Тъй като единствен ответник по
делото е останал „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД, който е със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас и предвид своевременно направеното възражение за местна
неподсъдност на спора от ответника „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД, Окръжен съд –
Сливен е изпратил делото на Окръжен със – Бургас.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл.1 на изр.1,
ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното:
По делото е налице редовна
размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково
производство по търговски спорове.
По отношение на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът
констатира следното:
Предявената искова молба съдържа
реквизитите на чл. 127, ал. 1, т. 1-7 от ГПК, не е налице несъответствие между
обстоятелствена част и петитума й и тя отговаря
на изискванията на чл. 128 ГПК: приложено е пълномощно,
внесена е съответната държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК и са представени преписи от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД. Предвид
гореизложеното съдът счита, че исковата
молба формално отговаря на изискванията за редовност като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.
Ответникът е направил възражение
за недопустимост на предявените частични искове в частта относно т. 2,3 и 4 от
петитума на исковата молба като счита, че установителен иск не може да бъде
предявен като частичен. Всеки ищец сам преценява в какъв обем защита на правата
си да търси, в който смисъл е налице задължителна практика по чл. 290 от ГПК.
Ответникът на следващо място счита,
че исковете са недопустими, поради това, че ищецът вече е предявил един път иск
по чл. 254 от ГПК отм., във вр. с чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 30 от ЗЗД, за
унищожаване на записа на заповед, въз основа на който е бил образувано
гражданско дело 25/03 по описа на Окръжен съд – Бургас, приключило с влязло в
сила решение, с което исковата претенция на ищеца била отхвърлена като
неоснователна. Искът, който е предявил ищецът по чл. 32, във вр. с чл. 30 от ЗЗД е конститутивен по своя характер, а искът по чл. 254 от ГПК отм. е
отрицателен установителен, който има за предмет съществуването на самото изпълняемо
право. Още повече, че Окръжен съд- Бургас по гр.д.25/03г. не е квалифицирал
иска по чл. 254 от ГПК отм. Т.е. настояшият спор е с различно основание и
петитум от иска по чл. 32, във вр. с чл. 30 от ЗЗД за унищожаване на записа на
заповед. При предходно заведеното дело ищецът е поискал унищожаване на записа
на заповед, но не е формулирал
искане да бъде установено, че не дължи тази сума. По отношение на предмета на настоящия спор не е формирано сила на пресъдено нещо, поради
което исковият път на защита е открит и всякакви доводи, че изпълняемото право
не съществува може да бъдат наведени и разгледани от съда по общия исков ред
Съдът от своя страна счита, че искането по т. 5 от
исковата молба е недопустимо, тъй като то само по себе си представлява
последица от евентуалното уважаване на искове по т.1, 2 и 3 и не е нужно да има
изрично произнасяне на съда, поради което е налице липса на правен интерес.
Искът е предявен съобразно правилата за
родова и местна подсъдност (арг. от чл. 104, т. 4 във вр. с чл. 105 от ГПК)
Надлежността на страните (процесуалната
легитимация), която е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните,
също е налице. Надлежна страна (процесуално легитимиран) е носителят на правото
на иск. Правото на иск на ищеца произтича от правното твърдение, което е
заявено с иска. Ищецът и ответникът са процесуално легитимирани, тъй като ищецът
твърди, че ответникът не е носител на вземане в размер на 540 000лв. по
издаден запис на заповед срещу ищеца като авалист.
До настоящия момент не са
наведени от ответника, нито са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка
за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за
разглеждането на спора.
Не е констатирано наличие на други
отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно
съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до
недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове
са допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,че
следва да пристъпи към насрочване на делото
в открито съдебно заседание на основание чл.374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе
по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответника, както и по
извършеното изменение на основанието на исковата претенция с допълнителната
искова молба и искането за конституиране на С.И.Н. като трето лице помагач . Тъй
като ответник по делото е само „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД, отговорите на
исковите молби на К.С.С., „БУРГАСКА СОЛНА КОМПАНИЯ“ ООД и С.И.Н., по отношение
на които делото е прекратено, не следва да бъдат включвани в настоящия доклад.
Проект за доклад:
С първоначалната искова молба ищецът
твърди, че е поръчител по запис на заповед от 30.01.2014г. с издател „БУРГАСКА
СОЛНА КОМПАНИЯ“ ООД и поемател С.И.Н. за сумата от 540 000лв. Твърди се,
че към момента на издаване на запис на заповед, съдружници в издателя „БУРГАСКА
СОЛНА КОМПАНИЯ“ ООД били С.И.Н. и К.С.С., който по настоящем е управител на ищцовото
дружество.
На следващо място се твърди, че
поемателят С.И.Н., предявил записа на заповед пред Районен съд – Бургас като е
бил издаден изпълнителен лист за сумата от 540 000лв., въз основа на който
е образувано в СИС при Районен съд – Бургас изпълнително дело № 2131182002г., което през 2007г. било
прехвърлено за продължаване от ЧСИ Ивелина Божилова с рег. № 800 на КЧСИ под №
20078000400023/2007г.
Твърди се, че на 12.05.2011г. в
гр. Бургас между титуляра на вземането по изпълнителния лист и поемател по
издадения запис на заповед С.И.Н. и „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД бил сключен
договор за цесия, по силата на който С.И.Н. прехвърлил на вземането по записа
на заповед и съответния изпълнителен лист на ответника „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“
ООД. По силата на този договор ответникът бил конституиран като взискател по
образуваното изпълнително дело при ЧСИ Божилова на мястото на предходния
взискател С.И.Н.. Ищецът бил уведомен от ответника за цесията на 12.05.2011г.
С първоначалната искова молба
ищецът заявява, че не дължи посочена сума по издадения запис на заповед, тъй
като сумата не била получена нито от издателя, нито от поръчителите. Твърди се,
че процесният запис на заповед бил издаден единствено и само като обезпечение
срещу уговорка за предоставяне на бъдещ заем от страна на С.И.Н. в полза на
„БУРГАСКА СОЛНА КОМПАНИЯ“ ООД, който заем нито е бил сключен между С.И.Н. и
„БУРГАСКА СОЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, нито по него е била предавана сума от страна на
С.И.Н. на издателя „БУРГАСКА СОЛНА КОМПАНИЯ“ ООД и поръчителите по записа на
заповед от 30.01.2001г. Представя и ангажира доказателства.
Ответникът в законоустановения
срок е депозирал писмен отговор по първоначалните твърдения на ищеца. Счита
исковата молба за недопустима, а по същество – неоснователна. Счита, че е
налице липса на правен интерес от предявяване на настоящата претенция. Твърди,
че досежно правната природа на авала, авалистът не може да противопоставя на
приносителя на ценната книга възражения, които би могъл да направи хоноратът,
поради самостоятелния неакцесорен характер на менителничното задължение. Цитира
се практика в тази насока. В тази връзка твърди, че ищецът-авалист по процесния
запис на заповед, изд. на 30.01.2001г. завявява възражения на хонората(издателя
на ценната книга), а именно липсата на валидно възникнало каузално
правоотношение, обезпечено с ценната книга, което се явявало не само по
същество неоснователно, съгл.чл. 485, ал. 2 от ТЗ, но и обуславяло недопустимост
на исковата претенция. Оспорва твърдението на ищеца в първоначалната искова
молба, че не е налице валидно възникнало между издателя на ценната книга и
поемателя С.Н. облигационно правоотношение, обезпечено с процесния запис на
заповед.
Твърди се, че цялото процесуално
и извънпроцесуално поведение на ищеца до момента било насочено към установяване
на плащане по процесния запис на заповед, или други правопогасяващи възражения
(напр.прихващане), което на практика било извънсъдебно признание за дължимостта
на вземането по ценната книга. Излагат се подробни доводи в тази насока.
Представя и ангажира доказателства.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба като прави изменение на
основанието на исковата претенция, без да прави изменение на петитума като
твърди, че претендираните с първоначалнта искова молба суми не се дължат, поради извършено надлежно
плащане на цялото задължение. Твърди се, че имало издадена и надлежно
подписана от С.И.Н. разписка, с която декларирал, че всички изплатени суми от
„БУРГАСКА СОЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД и К.С.С. по процесния запис на заповед от
30.01.2001г. възлизали на обща сума от 551 175 лв. Твърди се още, че С.И.Н.
чрез тази разписка декларирал, че с тези суми приемал за изцяло изплатено
задължението по този запис на заповед и издателят му и поръчителите по него се
освобождавали от плащания по него. Анализира се подробно съдържанието на
представената разписка. Представя и ангажира доказателства.
Ответникът „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“
ООД с допълнителния отговор оспорва изцяло заявените в допълнителната искова
молба нови фактически основания и изведените в тази връзка правни твърдения.
Счита, че заявеното изменение на практика водило до едновременно изменение на
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което по съществото си
представлявало нов иск.
Твърди, се че ищецът отново
заявявал от авалиста възражения на издателя на ценната книга, като в тази
връзка поддържа заявеното с първоначалния си отговор възражение, че авалистът
не можел да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение между издателя на записа на заповед и
поемателя на ценната книга.
Ответникът оспорва приложената
разписка от 16.01.2002г., както по отношение на автентичността, така и
верността на съдържанието. Твърди се, че подписът не бил положен от С.И.Н.. На
следващо място се твърди, че не било извършвано плащане по процесния запис на
заповед, нито прихващане срещу насрещно ликвидно и изискуемо вземане. Навеждат
се доводи, че представената разписка не се ползвала с материална
доказателствена сила. Липсвала и достоверна дата съгласно чл. 181 от ГПК като
антидатирането и неистинността на документа се установявали и от последващите
действия на длъжника-ищец, относно вземанията, описани в разписката. Излагат се
подробни аргументи, относно неавтентичността на представената разписка.
По отношение на представената
разписка от 22.02.2001г. за сумата от 150 000лв., се твърди, че не касаела
процесния запис на заповед. Излагат се аргументи в тази насока.
Анализира се и представената
разписка от 15.01.2002г. за сумата от 55 000лв. Навеждат се доводи, че
разписката не би могла да се приеме като плащане по процесния запис на заповед,
доколкото, видно от текста на разписката, същата касаела задължение на „БУРГАСКА
СОЛНА КОМПАНИЯ“ ООД към „МЕТАЛПЛАТ СИН“ ЕТ, а не към С.И.Н.. Оспорва се
автентичността на подписа за „получил сумата“ като се твърди, че подписът не
бил положен от С.И.Н., сочен за нейн издател.
На следващо място се коментират
твърденията на ищеца за временна финансова помощ, предоставена на ЕТ
„Металпласт – С.Н.“ на 13 и 25.04.2001г. в размер на 43 700лв; твърдението
на ищеца за извършено прихващане до размера на 2 745 лв., заплатени от К.С.
за сметка на С.Н. на 16.10.1998г. вноска за увеличения на капитала на „Бургаска
солна компания“ ООД.
В заключение ответникът счита, че
липсало надлежно извършено плащане към С.И.Н. по процесния запис на заповед,
както и извършено прихващане срещу насрещни ликвидни и изискуеми вземания,
преди сключване на договора за цесия между С.И.Н. и ответника „МЕЛА ИНВЕСТ И
ПАРТНЬОРИ“ ООД. Представя и ангажира доказателства.
Правна квалификация на исковете:
Ищецът е предявил отрицателен
установителен иск за оспорване съществуването на самото изпълняемо право,
който следва да се квалифицира като такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК (чл. 254 ГПК (отм.).
Не се признават права. Не се спори по следните
обстоятелства: че на 30.01.2001г. е издаден запис на заповед за сумата от
540 000лв. с издател „БУРГАСКА СОЛНА КОМПАНИЯ“ ООД и поемател С.И.Н.; че кредиторът
С.И.Н. е прехвърлил вземането си в размер на 540 000лв. с договор за цесия
от 12.05.2011г.на ответника „МЕЛАИНВЕСТ
И ПАРТНЬОРИ“ ООД; че
ищецът е авалист(поръчител) по издадения запис на заповед.
Следва само
да се отбележи, че въпросът, дали е допустимо авалистът да противопоставя на
приносителя възражения, които хоноратът би могъл да направи, е въпрос по съществото на спора.
Не са налице по настоящото дело,
с оглед предмета му, обстоятелства, за
които да съществува установено от закон предположение, да са общоизвестни или
служебно известни, поради което те да не се нуждаят от доказване.
По отношение на разпределението на доказателствената тежест:
Всяка от страните е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Предмет на
исковото производство е оспорване вземането на ответника кредитор „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД, тъй като се твърди, че е
извършено плащане от страна на издателя и поръчителите по записа на заповед в
полза на С.И.Н.. Тъй като ищецът авалист не оспорва факта на издаване на записа
на заповед и неговата действителност и не е направил възражения относно
наличието или не на вземане по каузално правоотношение или да е навел други
възражения освен, че е извършено плащане, ищецът-авалист носи тежестта да
докаже факта на извършеното плащане в полза на С.И.Н., който е цедент на
ответника по сключения договор за цесия.
Ответникът кредитор-цесионер не е
нужно да доказва наличието на вземане по каузално правоотношение, въз основа на
което е издаден процесният запис на заповед.
По отношение на изменението на иска:
Съдът счита, че са налице формално
предпоставките за изменение на иска. Искането е извършено с допълнителната
искова молба по чл. 372, ал. 2 от ГПК, която изрично предвижда възможността за
изменение на предявения иск. Ищецът без да променя своя петитум е променил само
основанието – фактическите си твърдения.
По отношение на доказателствените искания:
Ищецът, с първоначалната и допълнителната искова молба е представил писмени
доказателства, които
следва да бъдат приети по делото с изключение на документите по т. 2 и т. 11 от
доказателствата на първоначалната искова, тъй като са оспорени от ответника и не
са относими към новото основание, въведено от ищеца с допълнителната искова
молба.
Съдът не следва да допуска и исканията по т. 1 и т. 2 от особените
доказателствени искания в първоначалната искова молба, поради неотносимостта им
след измененото основание по исковете.
Ищецът е поискал на основание чл.
192 от ГПК да се изиска и приложи изпълнително дело № 20078000400023/2007 по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег. № 800 КЧСИ, като след изменението на иска
следва да се уточни необходимостта му за спора.
Ответникът е представил писмени
доказателства с отговора и допълнителния отговор на исковата молба, които
следва да се допуснат.
Ответникът е поискал да се
приложи като доказателство ч.гр.д. № 1364/2002г. по описа на БРС, с което да
докаже твърдението си за извънсъдебно признание от ищеца за дължимостта на
вземането по записа на заповед, което следва да бъде уважено.
Ответникът е поискал на основание
чл. 183 от ГПК, съдът да задължи ищеца да представи оригиналите на Разписката
от 16.01.2002г., Разписката от 15.01.2002г., Разписката от 22.02.2001г., което
следва да бъде уважено, предвид направеното оспорване и откриване на
производство. След като е оспорена автентичността на представените разписки от
16.01.2002г. и разписка от 15.01.2002г., преди да се открие производство по
оспорване истинността на документ и разпределение на доказателствената тежест,
ищецът следва да заяви в първото заседание по делото, дали ще се ползва от
оспорените документи, съобразно чл. 193, ал. 2 от ГПК.
Ответникът е поискал С.И.Н. с ЕГН
********** да бъде конституиран като подпомагаща страна на ответника, след като
са оттеглени исковете срещу него. Тъй като Ответникът е придобил вземането си
от С.И.Н., а ищецът твърди, че са извършвани плащания и прихващания между ищеца
и С.И.Н., е налице правен интерес и искането следва да се уважи.
Мотивиран от горното, на основание чл. 374,
вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.
193/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта относно предявените искове
срещу К.С.С. с ЕГН **********, поради оттегляне на същите.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по отношение на исковата претенция
по т. 5 от исковата молба като недопустима.
КОНСТИТУИРА С.И.Н.
с ЕГН: ********** *** 5 като трето лице помагач на страната на ответника „МЕЛАИНВЕСТ И ПАРТНЬОРИ“ ООД
.
ДОПУСКА всички
приложени при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, с
изключение на документите по т. 2 и т. 11 от доказателствата на първоначалната
искова молба на ищеца.
НЕ ДОПУСКА
исканията на ищеца по т. 1 и т. 2 от особените доказателствени искания в
първоначалната искова молба.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1364/2002г. по описа на Районен съд – Бургас.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи оригиналите на Разписка от 16.01.2002г., Разписка от
15.01.2002г., Разписка от 22.02.2001г. в първото заседание по делото.
УКАЗВА на
ответника, че по въпроса за оспорване истинността на представените разписки от
16.01.2002г. и 15.01.2002г, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание
след заявяване от ищеца, дали ще се ползва от представените документи.
НАСРОЧВА
делото за 10.02.2015г. от 10,30 часа, за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, съдържащо и проект за доклад, а на ищеца и преписи от
допълнителния отговор на ответника.
Определението, в частта прекратяване
на производството подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
В останалата част, определението
не подлежи на обжалване.
Съдия: