Р Е Ш Е Н И Е
№...
02.10.2018г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 17.09.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Таня Арнаудова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №95 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК във
връзка с чл.143, ал.1 ЗЗД.
Искът е
предявен от “СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД гр.София срещу С.И.М. ***. С
исковата молба се твърди, че ответникът имал сключен Договор за продажба на
изплащане №*** с “Мобилтел“ ЕАД. Ответникът не изпълнявал договорните си
задължения към “Мобилтел“ ЕАД, поради което сумите по договора били обявени за
предсрочно изискуеми. Сумата възлизала на общо 229,54лв. На 07.11.2014г.
“Мобилтел“ ЕАД и “Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сключили Договор за поръчителство, по силата
на който ищецът се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи
задължението на С.И.М.. Ищецът надлежно уведомил ответника, че ще изпълни
вместо него задължението към “Мобилтел“ ЕАД и на основание чл.143 ЗЗД има право
да иска от ответника платената сума. За тази сума, както и за лихва за забава
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч.гр.дело №543/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед
за изпълнение, но ответникът не е бил намерен, за да му бъде връчена заповедта,
поради което съдът е дал указания на ищеца, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК следва да предяви установителен иск. Това
породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен
иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
заплащане на сумата от 229,54лв. – главница, представляваща незаплатени
месечни вноски по Договор за продажба на изплащане №***, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство
разноски.
Тъй като
ответникът не е намерен на постоянния
и настоящия му адрес, съдът е назначил особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения
срок особеният представител на ответника
не е подал писмен отговор, не е изразил становище
по предявения иск. В съдебно заседание, особеният представител на ответника изразява
становище, че искът е допустим и основателен. Прави възражение за прекомерност
на разноските.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №543/2017г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 229,54лв. – главница, представляваща незаплатени месечни вноски по Договор
за продажба на изплащане №***, 3,70лв. – мораторна лихва
за забава за периода от
07.07.2017г. до 25.08.2017г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по
делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №396/29.08.2017г.,
с която е разпоредил на С.И.М.
да заплати на “СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, сумата
от 229,54лв. –
главница, представляваща незаплатени месечни вноски по Договор за
продажба на изплащане №***, 3,70лв. – мораторна
лихва за забава за периода
от 07.07.2017г. до
25.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.08.2017г.
до окончателното
изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на 25,00лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя да
предяви установителен иск за установяване на
вземането си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Това обуславя за ищеца правния
му интерес от предявяване на настоящия иск.
От представените и приети като
писмени доказателства копие на Договор за продажба
на изплащане №***, Приложение №2 – Погасителен план се установява, че на 18.10.2016г. ответникът е сключил с „Мобилтел“ ЕАД
договор за продажба на изплащане. С този договор ответникът се е задължил да
изплати закупения от него телефон с първоначална вноска от 9,98лв. и 23 месечни
вноски по 9,98лв. всяка. Видно от приетите като писмени доказателства копия на Договор за поръчителство от 07.11.2014г., Анекс от 08.10.2015г.,
Анекс от 15.03.2016г., Анекс от 12.12.2016г., Анекс от 30.11.2017г. между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца е
бил сключен договор за поръчителство, по силата на който ищецът е
поръчителствал за задълженията на абонатите на „Мобилтел“ ЕАД по договори за
продажба на изплащане. Видно от приетите като писмени доказателства копия от: Приемо-предавателен протокол № 96/09.05.2017 г., ведно
със справка с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори с „Мобилтел“ ЕАД; Приемо-предавателен
протокол № 106/18.07.2017 г., ведно
със списък с абонатите, за които
на 07.07.2017 г. “Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс” АД е изпълнил задълженията към „Мобилтел“ ЕАД вместо тях; Платежно
нареждане за кредитен превод № 3533/07.07.2017
г. на Общинска банка; Уведомление от „Мобилтел“
ЕАД, ответникът не е изпълнил задължението си към „Мобилтел“ ЕАД, заради което
то е било изпълнено от поръчителя – ищец в настоящото производство, който е
заплатил сумата от 229,54лв. на 07.07.2017г. От
представеното от ищеца копие на Уведомление по чл.143 ЗЗД с обратна разписка, се установява, че същият е
изпратил на ответника уведомление, че е заплатил задължението му към „Мобилтел“
ЕАД. Това уведомление е изпратено на постоянния адрес на ответника, посочен в
договора, но писмото не е получено от ответника, като е отбелязано на обратната
разписка, че същият се е преместил на друг адрес.
При така установените факти,
съдът намира от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.143, ал.1, изр.1 ЗЗД поръчителят,
който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е уведомил
за предявения срещу него иск.
Става дума за т. нар.
регресно вземане,
което поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на общия
в гражданското право принцип за забрана
на неоснователното обогатяване. Фактическият състав на посочената правна норма съдържа няколко
елемента, чието установяване обуславя основателността на регресния иск. На първо място поръчителят
трябва да е изпълнил свое изискуемо
задължение по договора за поръчителство,
като изпълнението трябва да бъде
действително и точно.
В случая такова
изпълнение е налице – поръчителят е изплатил сумата от 229,54лв.
на кредитора на
ответника – „Мобилтел“ ЕАД.
Втората предпоставка за възникване на регресни
права срещу длъжника е поръчителят да уведоми длъжника
за изпълнението – чл.143,
ал.2 ЗЗД. Той губи регресните
си права, ако длъжникът е изпълнил – чл.143, ал.2, изр.1 ЗЗД.
От приложеното
към настоящото производство копие на Уведомление по чл.143 ЗЗД с обратна разписка е видно, че ищецът е направил необходимото за
уведомяване на ответника за извършеното плащане, но ответникът по своя вина не
е получил това уведомление. Действително по делото не бяха представени
доказателства за личното уведомяване на ответника от страна на ищеца
за обстоятелството, че той е изпълнил
дълга. В този
случай, съобразно чл.143,
ал.2 ЗЗД поръчителят изгубва
регресните си права, ако длъжникът
е платил или ако това не
е направено, на него могат да
му бъдат противопоставени от длъжника възраженията, които той е имал
спрямо кредитора. Ответникът не твърди, че е извършил
плащане по кредита, което да дублира сумата,
която е платил и поръчителят. Освен това
в настоящото производство ответникът
не направи възражения, които евентуално е имал към кредитора по
отношение на дълга по договора
за продажба
на изплащане. Следователно, настоящият съдебен състав счита, че
въпреки, че поръчителят в разглеждания случай не е уведомил
длъжника, че ще изпълнява неговото задължение, той не е загубил
регресните си права спрямо него,
тъй като не е осъществена хипотезата на чл.143, ал.2 ЗЗД и длъжникът следва на основание чл.143, ал.1 ЗЗД да заплати процесната
сума, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното, съдът
намира предявения установителен иск за основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за съдебните и
деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с
поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 25,00лв.,
представляващи платената от ищеца държавна такса, 360,00лв. адвокатско възнаграждение,
което е в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, увеличено с начисления ДДС, както и
300,00лв. за възнаграждение на особения представител на ответника.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК
“Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и
направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за
изпълнение №396/29.08.2017г., в размер на 25,00лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00лв.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.М., ЕГН **********,*** дължи на “СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от С.Х.Б.
и Г.Н.П., изпълнение
на парично задължение в размер на 229,54лв. /двеста двадесет и девет лева и 54 стотинки/ – главница, представляваща незаплатени месечни вноски по Договор
за продажба на изплащане №***, ведно със законната
лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 28.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №396/28.08.2017г. по ч.гр.дело №543/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********,*** да заплати на “СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от С.Х.Б.
и Г.Н.П.,
направените разноски по делото в размер на 685,00лв. /шестстотин осемдесет и пет лева/, представляващи платената
от ищеца държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********,*** да заплати на “СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П., направените разноски по заповедното производство в
размер на общо 385,00лв. /триста осемдесет и пет лева/,
представляващи платената от заявителя държавна такса и адвокатско
възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №396/28.08.2017г. по ч.гр.дело №543/2017г. по
описа на РС гр.Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: