Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 05.06.2016год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВО, ІІА състав, в публично съдебно
заседание на единадесети април през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия
Петрова в.гр.дело № 2241 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение от 16.11.2015г , постановено по гр.д. № 61115/2014г СРС, 63 състав е уважил частично предявените
искове от „Т.С.”ЕАД против С.В.Д. за установяване в техните отношения, че
ответникът дължи суми като стойност на доставена ТЕ за периода от 01.05.2011г
до 30.04.2013г , както и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. В останалата част предявените искове са
отхвърлени поради изтекла погасителна давност и като неоснователни. Съдът е
възложил разноски по делото, съобразно изхода от спора и доказаните разноски на
страните.
Решението
на СРС, 63 състав е обжалвано от С.В.Д. , в частта , с която е установено
съществуването на задължения на въззивникът – ответник към „Т.-с.” ЕАД. Въззивникът-ответник поддържа, че районният
съд е постановил едно неправилно решение, поради съществени нарушения на
процесуалния закон и поради нарушения на материалния закон. Страната поддържа, че решението е неправилно
поради противоречие с доклада, приет от съда. Оспорва съществуването на
договорни отношения между страни, реалната доставка и ползването на ТЕ до
адреса. Поддържа, че исковата претенция се подкрепя единствено от документи,
изходящи от другата страна. Моли въззивния съд да отмени решението на СРС и да постанови ново, с което
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски по делото.
Ответникът
по жалбата не депозира писмен отговор на въззивната жалба.
Привлеченото
от ищеца трето лице-помагач „ТАЕС Н.и.”ООД не изразява становище по жалбата.
В
о.с.з. страните не се представляват.
Въззиваемата
страна депозира молба , с която иска отхвърляне на жалбата и разноски по
делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са задължителните указания дадени от ВКС по
тълкуването и приложението на закона с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК –
т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваните му част. Същото е и правилно, като на
основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред въззивният съд спорните отношения
между страните се развиват в периода от 01.06.2011г до 30. 04.2013г. През посочения период отношенията се
регулират от действащите към процесния момент ЗЕ /ДВ бр.107/ 09.12.2003г/ и
съответните наредби за отчитане на ТЕ,
за ползване на ТЕ, и за топлоснабдяване
, както и общите условия, изработени от ищеца и обвързващи него и неговите
потребители, които не са възразили в срок срещу тях. По делото няма данни и твърдения въззивникът - ответник в срока и
по реда на чл. 106а, ал.3 от ЗЕЕЕ/отм/ или на чл.150,ал.3 от ЗЕ да е възразил
срещу ОУ и да са подписани индивидуални споразумения за доставка на ТЕ между
страните.
За да се приеме,че ответникът дължи
сумите, търсени от него като стойност на доставена ТЕ ищецът следва да установи
главно и пълно ,че ответникът е потребител на ТЕ, че в АС в сградата, където е
имота на ответника има монтиран топломер, годно СТИ, че дяловото разпределение
е извършвано законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети
на индивид. разпределители от ФДР и
правилно изчисляване на стойностите на различните компоненти , съставящи цената
на доставената ТЕ. В този смисъл районният съдия правилно е докладва делото и е
разпределил доказателствената тежест по спора.
Въззивният съд приема, че въззиваемият - ищец е доказал в
първоинстанционното производство, че ответникът има качеството потребител на
ТЕ. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ/отм/ и аналогичната разпоредба на чл. 153 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. По делото не е спорно между
страните , че ответникът е собственик на процесния имот. Установява се още ,че
имотът е топлоснабден/ в сградата има
изградена АС и топлопреносна мрежа/. Този факт не е спорен между страните, а и
се установява от представената по делото молба- декларация за откриване на
партида и от изслушаната СТЕ. С оглед
изложеното съдът приема,че ответникът като физическо лице, ползващо ТЕ за
битови нужди в процесното жилище по смисъла на цит. разпоредби е придобил качеството на потребител на ТЕ. Настоящата
инстанция счита, че придобитото веднъж
качество на потребител на ТЕ законът не свързва със срок и не го поставя под
условие, в зависимост от различните нови основания/ формални или не / за пораждане на търговски отношения с нови потребители на ТЕ и
загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или
настъпване на други законоустановени
факти, прекратяващи облигационни
отношения. Както правилно е приел районният съд доколкото няма данни между
страните да е сключен индивидуален писмен договор уреждащ техните отношения, то
като съдържание на съществуващото между
тях отношение следва да се считат посочените в закона –ЗЕ и в
общите условия , против които въззивникът не е възразил по смисъла на чл. 106а, ал.3 от
ЗЕЕЕ/отм/ , съответно чл. 150,ал.3 от ЗЕ , права и задължения на страните. Дружеството
– ищец пред районният съд има
задължение да доставя ТЕ, а ответникът
има задължение да заплаща реално доставената ТЕ. Законът облича фактическите
отношения по потреблението на ТЕ в договорна форма, като приема,че ако
физическо лице ползва ТЕ за битови нужди, а Т. С. му доставя такава ТЕ , то
между тези страни съществува договорна връзка, неформална, със съдържание
посочено в закона и в ОУ, против които настоящия потребител не е възразил.
Предвид изложеното въззивният съд приема,че правилно районният съд е приел
наличието на договорна връзка между страните и при постановяването на този
извод не е допуснато нарушение на материалния закон, както твърди въззивникът.
Законът/ ЗЕЕЕ, ЗЕ/
утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост,
реално доставената на границата на собственост топлинна енергия – чл.109 от
ЗЕЕЕ/отм/ и чл. 156 ал. 1 ЗЕ. С други думи, законът гарантира правото на
топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната
станция на сградата – ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В
този смисъл всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да
заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена
система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна
енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на
доставената ТЕ до АС се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а
индивидуалното разпределение- посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на
разпределение подлежи подадената ТЕ ,
след приспадане на технологичните разходи , като остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ
за отопление на имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация, ТЕ за
отопление на общите части. Ако в сградата е въведена система за дялово
разпределение, а потребител на ТЕ няма монтирани индивид. разпределители
разпределението се извършва съобразно пар. 69, ал.15 от ПЗР към ЗИДЗЕЕЕ и чл.
144,ал.6 от ЗЕ - на максимална мощност.
По делото се установява, че в АС на
сградата където е имота на ответника има монтиран топломер фабр. № 4022871,
заменен с топломер фабр. № 4020755 който,
видно от изслушаната СТЕ е изряден и
неговите показания могат да служат за разпределение на ТЕ между потребителите в сградата по реда на
дяловото разпределение.
С оглед развитите пред въззивната
инстанция въззивни доводи и правомощията на ограничения въззив настоящият
съдебен състав приема от доказателствата по делото, че до процесния адрес е
доставяна ТЕ от ищеца и същата е правилно разпределена и остойностена от
третото лице помагач. По делото са представени подписани от страната главни
отчети , от които се установява,че на адреса се ползва ТЕ за БГВ , както и се
начислява ТЕ отдадена от сградна инсталация. Видно от изслушаната СТЕ през
първата година на отчетния период ФДР е допуснала нарушение на чл.78 от Наредба
№ 16-334, но в този смисъл няма оплакване във въззивната жалба и съдът не може
служебно да коригира решението с оглед установеното нарушение на материалния
закон. Установено е, че на адреса се ползва ТЕ .Изслушаната СТЕ е дала
заключение , че извършените от ФДР изчисления са законосъобразни, с изключение
на начислената сградна инсталация за първата година на отчетния период.
Експертизата е изготвена от лице с
нужните специални познания, не е оспорена от страните. При изготвянето на
заключението си вещото лице е ползвало месечните отчети на общия топломер в
сградата , годишното отчитане на
индивидуалните уреди и дяловите разпределения от фирмата за топлинно
счетоводство, поради което е неоснователно оспорването на заключението като
изготвено само въз основа на документи на едната страна.
Предвид изложеното настоящият състав
споделя извода на районния съд,че общото количество ТЕ , измерено от топломера
в АС се разпределя от ФДР законосъобразно. Правилен е извода , че ответникът дължи
стойността на доставената му ТЕ за БГВ и за отопление от сградна инсталация.
Правилно районният съд е съобразил
направеното възражение за погасяване с изтичане на тригодишен давностен срок на
вземанията на ищеца, като е изчислил периодите съобразно настъпването на изискуемостта на съответните
вземания за главница и лихва. В разглеждания случай, СРС не е допуснал
нарушение на императивна материалноправна разпоредба, а именно чл.114, ал.1 от ЗЗД, приемайки, че вземанията на ищеца за главници и лихви са погасени от изтичането на тригодишен
давностен срок, който предвид настъпването на изискуемостта на задълженията за
заплащане на главници и лихви е погасил
вземането на ищеца за периода до 01.06.2011г.
Липсва основание за преразглеждане
на размера на сумите, изчислени като дължими се от СРС, 63 състав.
С оглед изложеното въззивната
инстанция приема,че районният съд не е допуснал твърдяните от въззиникът
нарушения на материалния закон при постановяване на своето решение.
Не са допуснати и твърдяните нарушения на процесуалния
закон, тъй като районният съд е изложил факти и доводи по отношение на всеки
един от елементите на фактическия състав
, посочен от ищеца като правопораждащ исковата претенция.
Поддържаните от въззивника- ответник
възражения за недължимост на процесните суми са неоснователни- действително
ищецът е представил пред районния съд документи
частни по хакартер и съставени от него или третото лице помагач, но този факт не прави документите лишени от
доказателствена стойност . Частните документи нямат обвързваща доказателствена
стойност, но са доказателства по делото. Посочените документи като частни
подлежат на проверка чрез съпоставката им с всички други доказателства по
делото. При тълкуването на посочените документи с всички други доказателства по
делото съдът приема ,че удостоверените в тях факти се установяват
безпротиворечиво. Предвид изложеното правилно районният съд е приел, че
частните документи по делото могат да се ползват от вещите лица , които да
изградят въз основа на тях изводи по
технически въпроси , а съдът ги е
ползвал за мотивиране на решението си.
Не е налице и противоречие между
начина на начисляване на стойността на ТЕ от “Т.С.”ЕАД и цитираните от въззивника
международни актове. Цитираната от въззивника Директива освен ,че не е със задължителен
характер, самата тя дава предписание по възможност да се осигури отчитане чрез индивидуални СТИ на
потребителите на енергия , отчитайки не винаги съществуващата възможност за
това. Начислените на въззивника суми са
определени като дължими на база реален отчет на уредите за индивидуално
разпределение и на СТИ в АС, на база правилно извършени дялово разпределение и
остойностяване на доставеното количество ТЕ, а при неизпълнение на задължението
на потребителя да осигури достъп за отчет , на база определени в закона
мощности и стойности.
С оглед изложеното въззивната
инстанция приема,че постановеното решение е правилно и законосъобразно в
обжалваната част. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и
следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която не доказва
направени такива.
На осн.
чл.282,ал.2 от ГПК решенито не подлежи на обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.11.2015 г., постановено по гр. дело № 61115/2014
г. на Софийския районен съд, 63-ти състав в обжалваните му части;
Решението е постановено при участие на третото лице „ТАЕС Н.и.” ООД помагач на въззиваемата
страна – ищец „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/