РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Гоце Делчев, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101517 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила
искова молба от С. А. А., Р. Ц. А. и Л. Ц. А., тримата от с. С., обл.Бл против В.
Н. А. от с. С. обл. Бл. Иска се да бъде допусната и извършена делба на
съсобствен между страните недвижим имот, а именно: Първи етаж
(СУТЕРЕН) - СТОЛ със застроена площ от 400 квадратни метра от
административната сграда на бившето ТКЗС- Сл, построена в урегулиран
поземлен имот (парцел) VIII (осми), имот планоснимачен номер 83 от квартал
21 по действащия план на село С., община С, община С., област Бл., утвърден
със Заповед № 51/1992г. и Заповед № 106/2023г. на Кмета на О. с площ за
урегулирания поземлен имот от 1314 квадратни метра, при съседи за
урегулирания поземлен имот: от изток - улица, от запад - УПИ парцел IX-81 и
УПИ парцел ХШ-82, от север - УПИ парцел VIII-80 и от юг - улица, придобит
на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 174,
том II, дело № 339 от 14.10.2009 год., на А. Х., нотариус с район на действие
съдебният район на Районен съд - град Гоце Делчев, вписан под № 569 по
регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията - град
Г. Д. дв. вх. peг. № 2454 от 14.10.2009г., акт № 113, том X, дело № ***/2009г.,
1
партиден № 6765 при дялове от 4/18 идеални части от процесния имот за С. А.
А., от които: - 1/6 (3/18) идеална част от процесния имот въз основа на
прекратена СИО след смъртта на съпруга й Ц. С. А. и 1/18 идеална част от
имота по наследство от съпруга й Ц. С. А.);- 4/18 идеални части от процесния
имот за Р. Ц. А., от които 1/6 (3/18) идеална част от процесния имот въз основа
на покупко- продажба и прекратена СИО след развод с ответницата и 1/18
идеална част от имота по наследство от баща му Ц.С.А.; - 7/18 идеални части
от процесния имот за Л. Ц. А., от които 1/3 (6/18) идеална част от процесния
имот въз основа на покупко- продажба и 1/18 идеална част от имота по
наследство от баща му Ц. С. А.; - 1/6 идеална част или 3/18 идеални части от
процесния имот за В. Н. А. на основание покупко-продажба и прекратена
СИО.
Твърди се от ищците, че първите трима ищци са наследници на Ц.
С.А., починал на *******г. Вторият ищец Р. Ц. А. и ответницата В. Н. А. са
бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с Решение №48361576/*********
година на компетентен съд в П. От брака си имат родени две деца - Ц. Р.ов А. и
Веселин Р.ов А. , и двамата пълнолетни. С постановление за възлагане на
недвижим имот, изнесен на публична продан от *****г., на общия
наследодател на ищците е възложен процесния недвижим имот. С нотариален
акт № 72, том II, peг. № 2098, дело № 269/********* г. на нотариус Е. Л.-О.,
Ц.С. А. и С. А. А., продали на Д. Х. Д. и Т. Г. Х.2/3 ид.ч. от първи етаж на
същия недвижим имот. С нотариален акт № 195, том I, peг. № 2407, дело №
178/*********г. по описа на нотариус Е. Л., Т. Г. Х. продал на Л. Ц. А. - третия
ищец, 1/3 ид.ч. от процесния имот. През 2009 г. с нотариален акт № 174, том
II, peг. № 5424, дело № 339/14.10.2009 г. по описа на нотариус А.а Х. Т. Г. Х. и
К. С. Х. продали на съсобственика Р. Ц. А. 1/3 ид.ч. от същия имот. Тъй като е
придобит по възмездна сделка от втория ищец по време на брака с
ответницата, имота представлява СИО на двамата. След прекратяване на
брака на втория ищец и ответницата, придобитата по време на брака 1/3 ид.ч.
от процесния имот се трансформира в обикновена съсобственост при равни
дялове, т.е. по 1/6 (3/18) за всеки от бившите съпрузи. След смъртта на Ц. С.
А., притежаваната от него 1/3 ид.ч. се наследява от съпругата и двамата му
сина. Така ищците са придобили правото на собственост върху имота на
основание покупко-продажба, наследяване и прекратена съпружеска
имуществена общност. Ответницата е собственик на 1/6 /ид.ч. имота на
2
основание покупко-продажба и прекратена СИО. Страните не могат да
поделят доброволно имота, поради което е предявен настоящият иск.
Правната квалификация на правата претендирани от ищците е по
чл.34 от ЗС във връзка с 341 следващите от ГПК.
В определения от закона едномесечен срок ответницата представя
отговор на исковата молба. Заявява, че действително страните са
съсобственици на процесния имот на посочените в исковата молба правни
основания и при посочените дялове. Предявява претенции за заплащане от
страна на ищците на обезщетение в размер на 500 лева месечно за ползата от
която е лишена.
Правната квалификация на правата и възраженията на ответницата е
по чл.34 от ЗС, чл.30, ал.3 и чл.31, ал.2 от ЗС, чл.344, ал.2 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Ищците са наследници на Ц. С. А., бивш жител на с.С., починал на
***** г. Ищцата С. А. е негова съпруга, а ищците Р. А. и Л. А. са негови
синове.
Ответницата В. А. е бивша съпруга на Р. А., като брака им е
прекратен с решение № *****/26.10.2023 г. на Съда за семейни и
непълнолетни гр.Л..
Представено е по делото постановление за възлагане на недвижим
имот, изнесен на публична продан, издадено на ***** г. от съдия – изпълнител
при Районен съд – Гоце Делчев, с което на Ц.С.А. е възложен Първи етаж
(сутерен) - стол от административната сграда на бившето ТКЗС- С., застроена
в урегулиран поземлен имот парцел V, имот планоснимачен номер 87 от
квартал 19 по плана на с. С., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата. Постановлението е влязло в законна сила на ***** г.
С нотариален акт № 72, том II, peг. № 2098, дело № 269/***** г. на
нотариус Е. Л.-О., Ц. С. А. и С. А. А., продали на Д.т Х. Д. и Т. Г. Х. 2/3
идеални части от първи етаж на същия недвижим имот.
С нотариален акт № 195, том I, peг. № 2407, дело № 178/20.05.2009 г.
по описа на нотариус Е. Л., Т. Г. Х. продал на Л. Ц. А., 1/3 идеална част от
процесния имот.
3
През 2009 г. с нотариален акт № 174, том II, peг. № 5424, дело №
339/*****г. по описа на нотариус А. Х., Т. Г. Х. и К. С. Х. продали на
съсобственика си Р. Ц. А. 1/3 идеална част от същия имот.
Тъй като покупко - продажбата е осъществена по време на брака
между Р. Ц. А. и В. Н. А., то недвижимия имот е придобит при условията на
съпружеска имуществена общност, която след развода им е трансформирана в
обикновена съсобственост при равни дялове, доколкото няма постановено
друго относно дяловете.
Идентичността на имота, придобит въз основа на постановление за
възлагане от 15.03.1999 г. от наследодателя на ищците и процесния недвижим
имот се установява от представените нотариални актове.
Цанко Суликов А. починал на *****г. и като наследници оставил
съпругата си С. А. А. и синовете си Р. Ц. А. и Л. Ц. А..
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на
основание писмени документи № 124, том 2, рег. № 3128, дело № ***** г., на
нотариус В. Б., гр. Г. Д. В. Н. А. е призната са собственик на 1/6 идеална част
от процесния недвижим имот.
Не се спори между страните, че процесния имот се използва като
фурна и че към настоящия момент се ползва само от ищците.
В тази връзка ответницата отправила нотариална покана до ищците
да се явят на***** г. в кантората на нотариус В.Б., гр.Г. Д. и да й предадат
дубликат от ключа за притежавания от страните етаж на жилищна сграда.
Съставен е от нотариус В. Б. констативен протокол, съгласно който на **** г. в
10.00 часа в кантората й се явили В. Н. А. и Л. Ц. А.. В. А. заявила, че е
поискала да й се заплаща наем за имота, но от протокол от съдебно заседание
от **** г. се вижда, че й е отказано заплащане на наем, а е имала право на
свободен достъп до имота. Л. А. предложил фирмата да й заплаща наем в
размер на***лева на квадратен метър без ДДС. В. А. заявила, че иска да й се
заплаща наем от**** лева на квадратен метър.
По делото е назначена съдебно-оценъчна експертиза във връзка с
претенцията за присъждане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 от ЗС -
чл.344, ал.2 от ГПК. Вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност
на процесния недвижим имот е в размер на 113500 лева, а месечната му
наемна цена е в размер на **** лева, а наемната стойност за 1/6 идеални части
4
е ****лева, кръгло ***лева.
Съдът намира, че експертизата отговаря пълно и точно на
поставените въпроси и я цени изцяло по делото.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявените искове за делба за допустими като предявени от лица имащи
правен интерес от предявяването им срещу надлежен ответник.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
Не се спори по делото, а се установява и от представените
документи, че процесните два имота са придобити чрез възмездна сделка по
време на брака между ищцата С. А. А. и Ц. С. А., поради което те са станали
съсобственици на имота. Приживе на Ц.А. двамата се разпоредили с 2/3
идеални части от имота, продавайки ги на трети лица и оставайки съсобстнеци
само на 183 идеална част от имота. След смъртта на Ц. А., той оставил като
наследници съпругата си С. А. и синовете си Р. А. и Л. А.. Смъртта на съпруга
прекратява съпружеската имуществена общност, поради което С. А. станала
собственик на 1/6 идеална част от имота (1/2 от 1/3) въз основа на
придобиването по постановление за възлагане и станала собственик на 1/18
идеална част (1/3 от 1/6) по наследство от съпруга си Ц. А.. Съответно тя
притежава 4/18 идеални части от имота
По наследство от баща си Л. А. придобил 1/18 идеална част от имота,
а 1/3 идеална част продобил чрез покупка. Така той притежава 7/18 от
процесния имот.
Р. А. също е придобил 1/18 идеална част от имота по наследство, а
1/3 идеална част от същия придобил въз основа на покупко-продажба.
Доколкото Р. А. закупил 1/3 идеална част от имота по време на брака си с В.
А., то тази част от имота е станала съсобствена между тях при режим на
неделима съпружеска имуществена общност.
След развода им неделимата СИО се е трансформирала в обикновена
съсобственост от по 1/2 идеална част или В. А. притежава 1/6 идеална част от
процесния имот, а Р. А. притежава 1/18 ид. част по наследство и 1/6 идеална
част от имота по покупко-продажба или притежава общо 4/18 идеални части
от имота.
Съответно следва да се допусне делба на процесните недвижими
5
имоти при дялове от 4/18 идеални части за С. А. А., 4/18 идеална част за Р. Ц.
А., 7/18 идеална част за Л. Ц. А. и 1/6 идеална част за В. Н. А..
По отношение на иска за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2,
чл.344, ал.2 от ГПК за процесния имот, предявен от ответницата, съдът
намира следното:
Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл.31,
ал.2, чл. 344, ал. 2 ГПК и представлява претенция за периодични плащания,
считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното
производство. Разпоредбата на чл.31, ал.2 от Закона за собствеността гласи, че
когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или
по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците
от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или
какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки съделител,
който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл.
344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури
възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или
да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова
искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното
производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно
съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на
искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т. е.
произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански
правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се
разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Действието
на определението е за определено време, като същото може да бъде
обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на
обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице,
доколкото не се твърди и не се оспорва по делото, че ответника е съделител,
6
който не ползва съсобствения имот.
Процесният имот представлява Първи етаж (сутерен) - стол със
застроена площ от 400 квадратни метра от административната сграда на
бившето ТКЗС- С. построена в урегулиран поземлен имот (парцел) VIII
(осми), имот планоснимачен номер 83 от квартал 21 по действащия план на
село С., община С., община С., област Бл.. Установи се по делото, от заявеното
от страните и от заключението на вещото лице по назначената съдебна
експертиза, че към настоящия момент имота се използва за
хлебопроизводство. Според заключението на вещото лице процесния имот се
състои от коридор, умивалня-санитарен възел, 2 броя WC, два броя склад,
мокро помещение, склад за брашно, 2 броя офис, работна зала, втасално, пещ.
Както се упомена, не се спори между страните, а се установява и от
представения констатитвен протокол на нотариус Ваня Бумбарова, че
ответника не ползва имота, тъй като не й е даден достъп до него. В този
смисъл доказана се явява първата предпоставка на чл. 344, ал. 2 ГПК - че
ответницата е възпрепятствана да ползва имота.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи, че когато не всички
съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът
постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми
едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно
разпределението на ползването става при съобразяване правата на
съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че
претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за разпределение
на ползването (реално ползване), така и за заплащане на обезщетение, поради
лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането. В конкретния
случай искането е за плащане на обезщетение. Съгласно константната
практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по
тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението
се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота
или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за
наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между
съделителите, като такива, без да се отчитат права на трети лица (дете и пр.).
От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, което съдът кредитира, се
7
установява, че месечния пазарен наем за целия имот възлиза на ***** лева
или съобразно правата си върху имота от 1/6 идеална част ответницата би
могла да претендира за *****лева, като сума, която й се дължи, за това че не
ползва имота. Поради това съдът намира, че дължимото обезщетение, което
неползващия съделител следва да получи от ползващите имота съделители, е
1/6 от пазарния наем или сумата от *****лв. Доколкото искането по чл. 344
ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, то по него не се дължи
отхвърлителен диспозитив.
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе
справедливост до завършване на делбеното производство. Съдебната
практика, правейки възможната аналогия с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС,
приема, че ако заявилия такава претенция е ищеца по иска за делба, както е в
процесния случай, то исковата молба има ролята на покана, но доколкото
искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се
постановява от влизане в сила на определението/решението на съда до
окончателното извършване на делбата.
С оглед така изложеното, искът по чл.344, ал.2 от ГПК се явява
основателен за размер от ***** лева и за период от влизане в сила на
решението за допускане на делбата и до окончателно извършване на същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК, страните плащат разноски
в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си.
Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса
се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно при
определяне на разноските правилото на чл. 355 от ГПК следва да се спазва
стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление №
7/28.11.1973 г., т. 9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените
дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на
производството по делбата. Практиката на ВКС (опр. № 144/24.04.2012 г., по
гр. д. № 70/2011 г.), че решението по първата фаза на делбата не финализира
процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е
последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС
(решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС), където е постановено,
че с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК в първа фаза на делбата страните не
си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване
8
на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на страните за присъждане на
разноските не следва да се разглежда в това производство.
Воден от гореизложеното и доказателствата по делото, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съсобствениците
С. А. А., ЕГН **********, Р. Ц. А., ЕГН **********, Л. Ц. А., ЕГН
********** и В. Н. А., ЕГН **********, всички от с. С., обл. Бл. на следния
недвижим имот:
Първи етаж (СУТЕРЕН) - СТОЛ със застроена площ от 400
квадратни метра от административната сграда на бившето ТКЗС- С.,
построена в Урегулиран поземлен имот (парцел) VIII (осми), имот
планоснимачен номер 83 от квартал 21 по действащия план на село С.,
община С., община С., област Бл. утвърден със Заповед № 51/1992 г. и
Заповед № 106/2023 г. на К. на О., с площ за урегулирания поземлен имот от
1314 квадратни метра, при съседи за урегулирания поземлен имот: от изток -
улица, от запад - УПИ парцел IX-81 и УПИ парцел ХШ-82, от север - УПИ
парцел VIII-80 и от юг - улица, придобит на основание Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 174, том II, дело № 339 от ******
год., на А. Х., нотариус с район на действие съдебният район на Районен съд -
град Гоце Делчев, вписан под № *** по регистъра на Нотариалната камара,
вписан в Службата по вписванията - град Г. Д. с дв. вх. peг. № 2454 от
14.10.2009 г., акт № 113, том X, дело № 1985/2009 г., партиден № 6765 при
дялове от 4/18 (четири осемнадесети) идеални части за С. А. А., ЕГН
**********; 4/18 (четири осемнадесети) идеални части за Р. Ц. А., ЕГН
**********; 7/18 (седем осемнадесети) идеални части от процесния имот за Л.
Ц. А., ЕГН ********** и 1/6 (една шеста) идеална част за В. Н. А., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, Р. Ц. А., ЕГН ********** и Л.
Ц. А., ЕГН **********в, обл. Бл., тримата от с.Сатовча, обл.Благоевград да
заплащат на В. Н. А., ЕГН ********** от с. Сатовча, обл. Благоевград сумата
от *********лева (************************) месечно, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения иомт, представляващ
9
Първи етаж (сутерен) - стол със застроена площ от 400 квадратни метра от
административната сграда на бившето ТКЗС- С., построена в Урегулиран
поземлен имот (парцел) VIII (осми), имот планоснимачен номер 83 от квартал
21 по действащия план на село С.а, община С., община С.а, област Б.,
утвърден със Заповед № 51/1992 г. и Заповед № 106/2023 г. на К. на Общината,
с площ за урегулирания поземлен имот от 1314 квадратни метра, при съседи за
урегулирания поземлен имот: от изток - улица, от запад - УПИ парцел IX-81 и
УПИ парцел ХШ-82, от север - УПИ парцел VIII-80 и от юг - улица, съобразно
дела й в съсобствеността, считано от влизане в сила на настоящето решение
до окончателното извършване на делбата или до изменение или отмяна на
настоящия акт, като претенцията за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от ****лева, отхвърля като неоснователна.
Решението в частта, в която е допусната привременната мярка по чл.
344, ал. 2 ГПК, имащо характер на определение, може да се обжалва с частна
жалба пред Окръжен съд - Благоевград в едноседмичен срок от получаване на
препис от него от страните.
Решението на съда в останалата част може да се обжалва от страните
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10