РЕШЕНИЕ
гр. София, 16 Април 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на тридесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 6110 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Ж.Г.Л., твърди, че пострадала при ПТП,
настъпило на 2/10/2016 год. в гр.София на ул.“Ген.Никола Жеков“. Произшествието
настъпило, след като автомобилът, в който пътувала ищцата Фолксваген Бора с
рег. № ********, управляван от Д.Д.Д. самокатастрофирал, след като рязко се
отклонил от посоката на движение и се ударил в метален стълб и две дървета. Ищцата
пътувала на задната седалка, без поставен предпазен колан. За виновно
причиняване на произшествието, водачът на лекия автомобил бил осъден по нохд №
6952/2017 год. на СРС. В резултат от произшествието ищцата претърпяла следните
увреждания: контузио церебри; хематома енидурали, фокус хеморагикус темпоралис
десктра церебри; хеморагия субарахноидалис травматика; фрактура
фронтотемпоралис синистра крании; контузио регио фронтотемпоропариеталис
синистра капитис; фкатру аосис зигоматици синистра нондислоката; в.л.к.регио
субмандибуле синистра.. Тя претърпяла оперативна интервенция с цел елевация и
екстирпация на фрагментите от наличната депресионна фрактура и последваща
евакуация на епидуралния хематом. От всички тези увреждания ищцата претърпяла
болки и страдания. Тя извършила и разходи за лечението си в общ размер от 1058
лева, от които 58 лева за потребителска такса; 100 лева за придружител и 900
лева за избор на екип. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на
лекия автомобил Фолксваген Бора била застрахована от ответното дружество. По
предявената претенция към ответника за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди, обезщетение не било определено. Ето защо и като определя
обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лева,
ищцата предявява иск за заплащане на тази сума, както и за заплащане на сумата
1058 лева за претърпените имуществени вреди. Претендира лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.497 от КЗ до окончателното
изплащане на главницата. Претендира и направените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът З.Б.И. АД оспорва предявения иск. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която пътувала
без поставен предпазен колан, както и поради факта, че се е качила в лек
автомобил, управляван от лице, употребило алкохол, като е знаела за това.
Оспорва, като завишен, размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди. Оспорва претенцията за заплащане на разходите за избор на екип, които не
били във връзка с възстановяването на ищцата. Моли искът да бъде отхвърлен.
Третото лице помагач на страната на ответника Д.Д.Д.
поддържа становището на ответника по съществото на спора.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 2/10/2016г. на в гр.София, на ул.“Генерал Никола Жеков“ е
настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил Фолксваген Бора с рег.№
********, управляван от Д.Д.Д.. Направената проба с дрегер отчела наличие на
алкохол в кръвта на водача на автомобила от 0.91 промила. При произшествието
пострадала Ж.Г.Л., която получила фрактура на черепа, множество кръвоизливи и
била с опасност за живота.
С влязла в сила на 25/7/2017 год.
присъда по нохд № 6952/2017 год. на СРС, Д.Д.Д. е признат за виновен в това, че
на 2/10/2016 год., в гр.София, при управление на лек автомобил Фолксваген Бора
с рег. № ********, по ул.“Ген.Никола Жеков“ нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.5 ал.3 т.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, като деянието е извършено в
пияно състояние и причинил средна телесна повреда на Ж.Г.Л..
Ж.Г.Л. била приета в противошокова
зала на УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ на 2/10/2016 год. и веднага започнали лечебни и
възстановителни мероприятия. В болницата тя останала до 17/10/2016 год.,
преминала през оперативно лечение. Окончателно поставената диагноза била
контузио церебри; хематома епидурале минима фронталис синистра; фокус
хеморагикус темпоралис декстра церебри; хеморагия субарахноидалис травматика;
фрактура фронтотемпоралис синистра крании; контузио ет в.л.к. № 4 регио
фронтотемпоропариеталис синистра.
По делото са представени фактури за
извършени от Ж.Л. разходи за 58 лева по фактура № **********/17.10.2016 год. за
потребителска такса; 100 лева по фактура № **********/17.10.2016 год. за
придружител и 900 лева по фактура № **********/19.10.2016 год. за избор на
екип.
Ж.Л. е била в отпуск по болест за
периода от 2/10/2016 год. до 16/11/2016 год.
На 5/1/2017 год. тя предявила
извънсъдебна претенция към ответника за заплащане на претърпените имуществени и
неимуществени вреди от пътно-транспортното произшествие, като представила
констативния протокол за ПТП, епикриза от болницата, фактури за разходите,
болничен лист и посочила банкова сметка.
***иза дава заключение, че към
момента на настъпване на произшествието, лекият автомобил Фолксваген се е
движил със скорост от 80 км/час, а настъпилият удар бил челен – в две крайпътни
дървета. Автомобилът бил фабрично оборудван с триточкови предпазни колани.
Вещото лице по назначената медицИ.ка експертиза дава
заключение, че вследствие на пътно-транспортното произшествие Ж.Л. получила
следните травматични увреждания: черепно мозъчна травма състояща се от мозъчна
контузия със средна степен на тежест, минимален травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка в лявата челна област, травматично контузионно
кръвоизливно огнище в десния слепоочен дял на мозъка, травматичен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, счупване на основата на черепа в лявата средна
черепна ямка, счупване на лява челна и лява слепоочна кост на черепа с импресия
(хлътване) на фрагмент към черепната кухина, счупване на латералната стена на
лявата орбита, счупване на дъгата на лявата скулна (яблъчна) кост на черепа,
без разместване на фрагменти, травматичен кръвоизлив в левия челен синус, пневмоцефалия –
навлизане на въздух в черепната кухина, както и разкъсно-контузни рани в лявата
челно-слепоочно-теменна област на главата и друга в лява долночелюстна област
на лицето. Всички тези увреждания били с доказан произход и получени при пътния
инцидент. Черепно-мозъчната травма в своята съвкупност реализирала
медико-биологичен признак разстройство на З.равето, временно опасно за живота;
счупването на дъгата на лявата скулна (яблъчна) кост причинило затруднение в
дъвченето да перио, по-дълъг от 30 дни; разкъсно-контузните рани причинили
болки и страдание. Най-интензивни болките били през първите дни на болничното
лечение и в дните след оперативното лечение, по време на превръзките и свалянето
на конците. След приемането в болница, ищцата била поставена на изкуствена
белодробна вентилация и настанена в реанимацията на Клиниката по неврохирургия.
След възстановяване на съзнанието, тя е била екстубирана, а няколко дни след
инцидента била извършена операцията за повдигане на хлътналия към черепната
кухина фрагмент от лявата челна кост. Следоперативния период протекъл гладко,
без усложнения, конците били свалени преди изписването от болница.
Възстановителният период при мозъчна контузия от този вид бил до две години.
Година и половина след инцидента ищцата била в добро общо състояние, в ясно
съзнание и всестранно ориентирана; неврологичният й статус бил в норма.
Направеното й ЕЕГ показвало данни за единични паркосизми в ляво фронтално.
Липсвали невъзстановими травми или остатъчна неврологична симптоматика.
Заплатените от ищцата 58 лева такса били задължителен разход, а сумите 900 лева
за избор на екип и 100 лева за придружител били заплатени по желание на ищцата.
Според вещото лице травмите на ищцата от произшествието е възможно да се
получат и при поставен предпазен колан, тъй като колата е имала ротационно
завъртане, тялото й било теглено в лява посока и тя е получила удари в лявата
част на главата. Концентрация на алкохол в кръвта от 0.50 до 1.50 промила се
характеризирало с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на
концентрацията и вниманието, съобразителността,забавени реакции, умерено
изразени координационни нарушения, вегетативни смущения.
Свидетелката А.К.К.– майка на ищцата, заявява, че
разбрала за инцидента от дежурния полицай в Пирогов. Когато пристигнала в
болницата, тя видяла дъщеря си напълно безжизнена, като труп, с маска на лицето
– така я изкарали от реанимационната зала. Около 24 часа дъщеря й не била в
съзнание. На следващия ден й се обадили да я уведомят, че Ж. е изведена от кома
и тогава свидетелката отишла да я види. В началото ищцата не могла да познае
майка си, нито знаела как се казва майка й; не знаела защо е в болница и какво
се случва. В продължение на 3 дни, ищцата останала в реанимация, след което
била оперирана и преместена в отделението. Тогава свидетелката останала при нея
като придружител до изписването. Ситуацията около ищцата била стресираща –
нощно време тя се будела, сънувала кошмари и непрекъснато повтаряла „изчистете
ми кръвта“, „ще ми изтече кръвта“. Тя не можела да се храни – премала само
течности през сламка. През два часа молела сестрите да й поставят обезболяващи.
След прибирането вкъщи, кошмарите продължили по същия начин. Ищцата губела
равновесие, ориентация, забравяла думи, не можела да прави цели изречения. Тя
не искала да излиза навън, въпреки че лекарите препоръчали това.През първите
два месеца свидетелката се грижела за нея, а после ищцата поела грижите за себе
си самостоятелно. След като се върнала на работа се случвало ищцата да забравя
кой автобус да хване или хващала различен автобус, от кози който й трябва. Не
гледала новини, защото това я травмирало допълнително, а веднъж, като подминали
катастрофа на пътя се разстроила и разплакала. В момента ищцата била по-добре,
но била по-нервна; подобно нервно напрежение тя нямала преди инцидента.
Изслушан по реда на чл.176 от ГПК третото лице помагач
заявява, че през нощта на 1-ви срещу 2-ри октомври 2016 год. той употребил
алкохол в компанията на Ж. Н.– всички в компанията пили твърд алкохол (ракия,
водка). Ж. видяла, че Д. пие. След като Д. решил да си тръгне, Ж. пожелала да
тръгне с него – те заедно отишли с чужда кола до друг техен познат, откъдето
взели колата на Д., напазарували в един магазин и след това станала
катастрофата.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата и
съдебно-медицИ.ката експертизи, приети от съда.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на Д.Д.Д.
е била застрахована от ответника към датата на настъпване на произшествието.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Фолксваген Бора Д.Д. към 02/10/2014г.
В това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача
за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания и направени разходи за лечение,
наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, неговата противоправност и вината на водача, съдът
приема за доказани от влязлата в сила присъда на наказателния съд, чиято
задължителна сила съдът следва да зачете, съгласно чл.300 от ГПК..
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла вреди –
имуществени и неимуществени. Чрез представените писмени доказателства – фактури,
безспорно се доказват извършените разходи за лечение, а от заключението на
съдебно-медицИ.ката експертиза, съдът приема, че част разходите са направени
във връзка с възстановяване на травматичните увреждания, настъпили като
резултат от ПТП. Не се намират в причинна връзка с произшествието разходите
направени за избор на екип и за придружител – тези разходи са били направени по
желание на ищцата и не са били задължителни за постигане на оздравителния
ефект. Не е оборено и заключението на медицинската експертиза, че получените от
ищцата травматични увреждания се намират в причинна връзка от произшествието и
представляват следствие от него. Съвкупната преценка на медицинската експертиза
и събраните гласни доказателства от своя страна води до извод, че ищцата е търпяла
болки и страдания, продължили в периода на лечение и до махането на конците; ползвала
е чужда помощ, не е могла да се храни, непосредствено след произшествието е
била неадекватна, без спомени за случилото се. Около два месеца след
произшествието тя продължавала да забравя неща и да губи ориентация –
последното се доказва от показанията на майката на ищцата.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана са тези
вреди, които се намират в пряка и непосредствена връзка с произшествието.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е частично основателно.
Преценката на приноса за настъпване
на вредоносния резултат съдът изгражда въз основа на доказани по делото
конкретни действия или беЗ.ействия, с които увреденото лице обективно е
способствало за настъпване на този резултат или чрез които е съЗ.ало условия за
настъпването му или го е улеснило. В частност, съдът приема за доказано – от
неопроверганите обяснения на третото лице помагач, че на ищцата е било
известно, че деликвентът е употребил алкохол преди да предприеме управление на
МПС, както и че тя по свое желание се е качила в автомобила му, за да бъде
отведена до дома си. С това си поведение тя сама се е поставила в ситуация,
опасна за своето здраве и живот. Липсва обаче причинно-следствена връзка между
непоставянето на предпазен колан и причинените увреждания на ищцата. Вещото
лице по медицинската експертиза е категорично, че подобни увреждания ищцата би
получила и при ползването на предпазен колан, тъй като механизмът на получаване
на уврежданията е свърза с ротационните движения на автомобила. Ето защо при
определяне на процент съпричиняване на вредоносния резултат, съдът отчита
единствено факта, че ищцата е приела да пътува в лек автомобил, управляван от
лице в лека форма на алкохолно опиянение. За това съдът определя 30%
съпричиняване на вредоносния резултат.
По претендираното обезщетение:
ответникът следва да възстанови на ищцата тези разходи за лечението, които са
били необходими и задължителни за оздравяването й. Това е разходът за
потребителска такса от 58 лева. Таксата се поема задължително от пациента,
заплащането й е необходимо за неговото лечение, поради което и следва да бъде
възстановена. Не следва да бъдат възстановени сумите, заплатени за избор на
екип и за придружител. Тези разходи не са закономерна последица от увреждането
и за тяхното възстановяване ответникът не следва да отговаря. Ето защо искът за
заплащане на обезщетение за сумата от 1000 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено
от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази средната
по степен черепно-мозъчна травма, получена от ищцата, периодът на
възстановяване, фактът, че тя е претърпяла операция, необходимостта от ползване
на чужда помощ и изпитваните от нея интензивни и спорадични болки. Съдът взема
предвид негативното отражение на инцидента върху психиката на ищцата – шокът,
който е преживяла и от който не е разпознала майка си, след инцидента, фактът,
че ищцата е преминала през период, в който е забравяла, губела е ориентация. Съдът
взема предвид и благоприятните последици, изразяващи се във възстановяване на
ищцата след тежкия инцидент и липса на отрицателни прогнози за здравословното й
състояние за в бъдеще. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, както
и фактът, че инцидентът е настъпил през 2016 год., съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди би била сумата от 80
000 лева. След отчитане на приетия за меродавен процент на съпричиняване от
ищцата, в нейна полза следва да бъде присъдена сумата 56 000 лева. В
останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима
с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл.497 от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете
настъпи по-рано). В случая, ищцата е приложила към извънсъдебната претенция
доказателствата, необходими за определяне на обезщетение, посочила е и
банковата си сметка. Ето защо моментът, в който застрахователят изпада в забава
да изпълни задължението си е изтичане на 15 дни от сезирането му, тоест 20/1/2017
год..
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена частично от задължение за
заплащане на държавна такса и изцяло от задължение за заплащане на разноски,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски
градски съд остатъка от държавна такса върху уважената част от иска –2042.32лв.,
както и разноски от 222.66 лв. съразмерно на уважената част от иска. Ответното дружество не е заплатило
депозит по назначената автотехническа и медицинска експертиза в размер на 500 лв. Съдът следва да
го осъди по реда на чл. 77 от ГПК за заплащането им в пълен размер. Поначало ответникът
би имал право, на основание чл. 78, ал. 3, да му бъдат заплатени част от тези
разноски, съобразно отхвърлената част на исковете, но доколкото реално тези
разноски не са извършени, съдът не следва да му присъжда съответната част от
тях.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в
полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата 200 лева за заплатена от нея
държавна такса.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ответникът би имал право да получи разноски и адвокатско възнаграждение.
По делото обаче не се доказва такива разходи да са били направени и да подлежат
на възстановяване.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К.Д., възнаграждение за
адвокат в размер на 2271.74 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Ж.Г.Л., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв.К.Д. П., на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
56 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, сумата 58 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи
потребителска такса по фактура № **********/17.10.2016 год., настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 02/10/2016г., ведно със законната
лихва върху двете главници от 20/1/2017 год. до окончателното им изплащане, а на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
200 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 150 000 лева и иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от 1000 лева, от които 100 лева по фактура №
**********/17.10.2016 год. за придружител и 900 лева по фактура №
**********/19.10.2016 год. за избор на екип .
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат К. А. Д., с адрес
***, на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 2271.74 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите 2042.32
лева държавна такса и 222.66 лева
разноски, а на основание чл.77 от ГПК сумата 500 лева разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ответника - Д.Д.Д..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: