Р Е Ш Е Н И Е
№
1252 / 22.05.2019 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря Е.Христова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско
дело № 2939 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединените искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата В.С.Д., че дължи на ищцовото дружество сумата от 668.77 лв. – неплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 14.05.2015 год. до 13.07.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 75.27 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за периода от 24.01.2016 до 29.09.2017 год., както и законната лихва върху горната главница, начиная от 04.10.2017 год. до окончателното плащане, за които по ч.гр.д. № ***** / 2017 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Така предявени, исковете черпят правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК и в съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства, в т.ч. за пълното изплащане на претендираните суми от страна на ответницата и за решение, съобразно наличния доказателствен материал. Претендира деловодните разноски.
Ответницата не е депозирала писмен отговор, не се явява и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Ответницата е собственик на процесния апартамент, считано от 15.11.20112 год., съгласно представената справка от Агенция по вписванията.
От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява, че в апартамента на ответницата са монтирани четири водомера - два за топла и два за студена вода. Изчислено е, че общото количество потребена вода за този период възлиза на 323.28 куб.м., съобразно начисленията по отчети и фактури.
Последните са описани в заключението на съдебно – счетоводната експертиза и според същото, са надлежно включени в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД.
Разпитана по делото, св. Б. – отчетник в ищцовото дружество знае от домоуправителя на блока, че имотът е обитаван от ответницата и дете.
Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията към крайната дата на периода, за който се претендира главницата, са в резултат на „нормален“ отчет, а последващите ги - в резултат на отчет „от клиента“
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
Прието е и заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, съгласно което фактурите за доставени ВиК услуги в процесния период са надлежно включени в счетоводството на ищеца. Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху неплатените задължения, за периода от съответния падеж до 29.09.2017 год., възлизащ на 81.79 лв.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за основателни.
Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., по силата на фактически състав или конкретен юридически факт, в който собственик на водоснабден имот, с придобиване на последното си качество, става страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на съответния оператор.
По така наличното облигационно правоотношение, за процесния период, ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е доставило в дома на ответницата вода, чието количество възлиза на 323.28 куб.м. За това свидетелстват множеството установени факти в тяхната взаимовръзка – от една страна, макар в карнетите на хартиен носител да не фигурира подписа на ответницата, последните показания в същите се засичат/съответстват на началните такива. Освен това, към крайния момент на исковия период показанията са от нормални отчети, при които проверката е била извършвана лично от отчетника на място и показанията са били последващи, т.е. над записаните в предходни периоди, а също и предвид обстоятелството, че последващите ги са от отчети „от клиент“, т.е. както самите потребители са ги предоставяли на отчетника и които надвишават последните за процесния период. Или се налага извода, че в апартамента на ответницата е доставена, съответно консумирана вода, чието количество възлиза на изчисленото от вещото лице.
Поради това ответницата Д. дължи цената на
доставената й вода. При определяне на същата, вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е изходило от единичната цена, одобренa от ДКЕВР – 1.81 лв./куб.м.
без ДДС и 2.17 лв./куб.м. с вкл. ДДС /до
31.05.2016 год./ и 1.89 лв./куб.м. без ДДС или 2.27 лв. с включен ДДС /след
31.05.2016 год./, като за периода от 14.05.2015 год. до 13.07.2017 год. е в
размер на 668.77 лв.
По делото не са ангажирани доказателства от ответната страна за заплащане на посочената сума, следователно предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи.
Основателността на главната претенция, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за дължимост на мораторна лихва от 75.27 лв. за периода от падежа на всяко неплатено задължение, начиная от 24.01.2016 год. до 29.09.2017 год., както и за законната лихва, начислена върху стойността на доставената вода, за периода от предявяване на иска – 04.10.2017 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
Дължими са и разноските, сторени от ищеца в производството по ч.гр.д. № ***/ 2017 год., в размер на 75 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват и деловодните разноски за настоящото производство, чийто размер възлиза на 453 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.Д. ***, ЕГН – **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “****”, представлявано от Г*Т*, сумата 668.77 лв. – неплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 14.05.2015 год. до 13.07.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 75.27 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за периода от 24.01.2016 до 29.09.2017 год., както и законната лихва върху горната главница, начиная от 04.10.2017 год. до окончателното плащане, за които по ч.гр.д. № **** / 2017 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА
В.С.Д. да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски за производството
по ч.гр.д. № *** / 2017 год. на БРС в размер на 75 лв., както и за настоящото
производство, в размер на 453 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е