Р Е Ш Е Н И Е № 47
гр.Тополовград,
28.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
при секретаря: А.А.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 39 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима
искова молба от Д.К.П. с ЕГН **********,***, чрез адв.М.П. *** против П.И.П. с
постоянен адрес:***, с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на недвижим имот, находящ се в *******, ул.******* № **
представляващ дворно място с площ 638,17 кв.м., образуващо УПИ ХІІІ-319, кв.14
по ПУП от 1984 г. на ***********, при граници : улица, УПИ ХІV-312, УПИ V-314,
УПИ VІІІ-318 и УПИ ХІІ-320, ведно с построената в него едноетажна масивна
жилищна сграда, навес и гараж, по силата на нотариален акт № 143, том І, дело
269/25.10.1977 г. вх.рег.№ 267, издаден от Районен съд – Е.и от западната
страна имота му граничи с имота на ответника УПИ ХІІ-320. Още преди около 30
години същият, без издадено разрешение за строеж и строителна линия е изградил
масивна ограда с подпорна стена – суха каменна зидария, с неоформен камък, с
дължина около 20 метра, ширина около 1 метър и височина от 0,8 метра до 1,2
метра. Масивната ограда е изградена от ответника без основа, директно върху
терена, а не по общата им граница съгласно действащия към момента ПУП на
Тополовград от 1984 г., а оградата е изградена в дворното място на ищеца.
Твърди се, че дворното място има денивелация с приблизително 10% наклон към
дворното място на ищеца, поради което при поливане и при поройни дъждове се
получава допълнително приплъзване на земна маса и срутване на масивната ограда
в имота на ищеца. Ищецът твърди, че на няколко пъти сам е извършвал ремонт на
срутената ограда на ответника за собствена сметка. Твърди, че многократно е
уведомявал ответника да измести оградата по общата им граница, но без резултат.
През месец юни 2018 г. по искане на ищеца е било
извършено трасиране, означаване и координиране на имота му по регулационния план на града от инж.Д.П..
Видно от изготвения протокол площта на имота на ищеца е 595,20 кв.м. или 42,97
кв.м. ответникът е навлязъл в дворното място на ищеца от западна страна и
ползва същото без основание.
С оглед на така
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът
да предаде на ищеца владението на 42,97 кв.м. идеални части в западната част на
дворното място на ищеца, цялото с площ от 638,17 кв.м., което ползва без правно
основание, както и да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на същото. Претендира да му бъдат заплатени съдебно-деловодните
разноски по делото, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Препис от исковата молба
и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 10.04.2019 г. В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е
подал писмен отговор на исковата молба и не е взел становище по иска. Явява се
в съдебно заседание и оспорва предявения иск. Заявява, че когато през 1980 г. е
построена оградата, строителни техници са трасирали границата на имота му.
Представя скица на имота си по ПУП на Тополовград от 1984 г.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С
оглед писмени доказателства по делото се
установява, че ищецът е собственик на имот, образуващ УПИ ХІІІ-319 в кв.14 на
ПУП от 1984 г. на град Тополовград, видно от нотариален акт № 143, том.І, д.№
269 от 1977 г. на РС – Е., скица № 124/16.04.2018 г. и скица № 270/22.08.2018
г. на Община Тополовград и от извадка от имотния регистър на имот с
идентификатор 727615010471, който представлява дворно място с площ от 638,18
кв.м. и че от запад имотът му граничи с имота на ответника – УПИ ХІІІ-320.
Видно
от протокол за трасиране и координиране от 29.08.2018 г., по искане на ищеца е
извършено трасиране и координиране на границите на имота му - УПИ –ХІІІ-319 в квартал
14, в който описаната площ по графични данни е 595,20 кв.м.
Свидетелите
на ищцовата страна – М.И. и А.П. установяват, че действително между двата имота
има изградена ограда, която навлиза в имота на ищеца. Заявяват, че той не е
давал съгласие за построяване й.
По искане на ищеца на
основание чл.190 от ГПК съдът е задължил ответника да представи строително
разрешение и строителна линия за изградената масивна ограда между имотите. В
съдебно заседание ответникът не представя исканите документи, а представя скица
№ 331/15.10.2014 г. на Община ********на имота си.
По делото е изслушана и
приета съдебно-техническа експертиза.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред
и в съответната форма, както и от гласните такива, и от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза.
С оглед на изложеното и като
прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
В
чл.108 ЗС законодателят е предвидил кумулативната наличност на три предпоставки
за уважаване на ревандикационен иск – ищецът да притежава право на собственост
върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на
ответника, който да владее или държи без основание . В тежест на ищеца е да
докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС, а
ответникът следва да доказва основание, на което владее или държи. Искът за
ревандикация по чл.108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението
върху имота на собственика му.
По
делото безспорно бе установено, че ищецът е собственик на УПИ ХІІІ-319, кв.14
по ПУП на Тополовград. Не се спори и че ответникът е собственик на УПИ ХІІІ-320
в кв.14 и че през 1980 г. е била изградена каменна ограда между имотите на
ищеца и ответника.
От
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира
изцяло, се установява, че съгласно действащият ПУП на гр.Тополовград, одобрен
със заповед № 3/27.01.1984 г. и след оцифряване на регулацията от
трасировъчните карнети към регулационния
план, площите на урегулираните имоти на ищеца УПИ ХІІІ-319 в кв.14 е 595 кв.м.,
а на ответника – УПИ ХІІІ-320 е 351 кв.м.При извършените геодезически
измервания на границите на имота и от направените изчисления, площта на имота
на ищеца е 609 кв.м. На изработената комбинирана скица Приложение № 1 към
заключението са отразени границите на УПИ ХІІІ-319 и УПИ ХІІІ-319 в кв.14 от
регулационния план 1984 г. в син цвят, границите на имотите с номера 319 и 320
по кадастралния план 1970 г. в зелен цвят и границите на имота на ищеца от
геодезическите измервания в червен цвят. От измерените теренни коти в имотите
на ищеца и ответника е видно, че терена на имота на ответника е с наклон около
1,5% - 2,5% в посока югоизток, а наклона на терена в имота на ищеца е около
1,5% в посока юг. Денивелацията между двата имота е от 0.45 до 0.75 м. Наклона
на терена на улицата е 4,7%. Оградата между двата имота е изградена със суха
каменна зидария с височина в имота на ищеца от 1.06 м до 1.15 м. и височина в
имота на ответника от 0.40 м. до 0.45 м. Ширината на оградата е от 0.55 м. до
0.60 м., дължината е 20 м.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение и заявява, че
от направените измервания е установило, че оградата не е построена на
регулационната линия, като в имота на ищеца е около 20 см. И в имота на
ответника около 40 см. Общата ширина на оградата е около 60 см. Вещото лице е
направило справка в общината и е установила, че липсват документи за строително
разрешение за оградата. Според него оградата е изградена от 1962 г до 1970 г. В
кадастралния план от 1997 г. границата е отразена като масивна ограда, а в
предходните планове няма знак за ограда.
Предвид
изложеното и съобразно експертизата, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото
следва да се присъдят направените от ищеца разноски в общ размер на 1060,00
лв., от които: 60 лв. за държавна такса и 700 лв. адвокатско възнаграждение и 300
лв. за възнаграждение на вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.П. с ЕГН ********** ***, че Д.К.П. с ЕГН ********** *** е
собственик на 42.97 кв.м. идеални части /площта заключена между изградената оградата, изчертана
в зелен цвят и имотната граница по кадастралната карта, изчертана в син цвят/
от имот с УПИ № ХІІІ-319 кв.14, целият от 638,17 кв.м.с адрес: *********, ул.”*********”
№ **, съобразно комбинирана скица - Приложение № 1 към изготвената по делото и
приета в о.с.з. съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА
П.И.П. ДА ПРЕДАДЕ на Д.К.П.
владението върху 42.97
кв.м.
идеални части /площта заключена между
изградената оградата, изчертана в зелен цвят и имотната граница по
кадастралната карта, изчертана в син цвят/ от имот с УПИ № ХІІІ-319 кв.14,
целият от 638,17 кв.м.с адрес: ******* ул.”*****” № **, съобразно комбинирана
скица - Приложение № 1 към изготвената по делото и приета в о.с.з.
съдебно-техническа експертиза
ОСЪЖДА П.И.П. да
заплати на Д.К.П. направените по делото разноски в общ размер на 1060
лв./хиляда и шестдесет лв./, от които: 60,00
лв. /шестдесет лв./ за държавна
такса и 700 лв./седемстотин лв./ за
адвокатско възнаграждение и 100
лв./сто лева/ за възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: