Р
Е Ш Е Н И Е № 6
гр. П., 08.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при
секретаря: Д.Б., като постави на разглеждане
докладваното от съдията гр.д. № 1081
по описа за 2018 г. на ПпРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 30 във вр. чл. 29, т. 9 от Закон за З. на Д..
Постъпила е
молба от Дирекция „С. П.” – гр. П., представлявана от директора, в която, като
се излагат подробни обстоятелства във връзка с детето И.Р., се твърди, че
същото е настанено по съдебен ред в семейството на своя вуйчо А.О. Реджебов.
Във връзка с изтичане срока на настаняването
било извършено ново социално проучване, но тъй като не била констатирана
промяна в обстоятелствата, първоначалното искане, отправено до съда е детето
отново да бъде настанено по съдебен ред в семейството на своя вуйчо.
След подаване
на първоначалната молба по делото е постъпила нова молба от ДСП – П., в която е
посочено, че са се изменили обстоятелствата, свързани с детето. На 16.12.2018
г. детето и баща му (чужд гражданин), са заминали в Б., където ще живеят за в
бъдеще. Поради изложените съображения молбата е настаняването на детето в
семейството на А.О.Е., да бъде прекратено.
Майката на
детето – А.О.Е. ***, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не
изразява становище по молбата.
Призован като
заинтересована страна, А.О.Е. *** (вуйчо на детето), се явява лично в съдебно
заседание и изразява становище за основателност на молбата.
Назначеният на основание чл. 15, ал. 8
от Закон за З. на Д. особен представител на детето: адв.
Й.Д. ***, изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като
настаняването на детето не е извършено по съдебен ред.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, прие за установено следното
от фактическа страна:
Детето И.Р.,
ЕГН **********, е родено на *** г. в Б., като родителите му са: А.О.Е. и А.Р. (видно от приложеното по делото
заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № ***, съставен в гр. П., обл. Търговище).
От приложения
по делото социален доклад, изготвен от ДСП – П. се установява, че в Б.И. е отглеждан
в семейна среда от биологичните си родители, заедно с другите три деца в
семейството – О., Д. и Ж.. Детето не е
било настанявано за отглеждане в
специализирани институции за деца.
През м. юли 2014 г. детето
се завърнало заедно с майка си А.Е. в Република Б., като оттогава същите
живеели в с. Заветно, общ.П.. Още при завръщането в страната майката А.Е. била
с влошено здравословно състояние и непосредствените грижи по отглеждането на
детето И. били изцяло поети от нейните роднини – Г.А.Ю. (майка) и А.О.Е.
(брат).
След смъртта на бабата на И.,
от 03.08.2016 година грижи за детето полагал основно неговият вуйчо А.Е..
Бащата на детето – Х.Р.,
бил подал молба чрез белгийския централен орган, с отправено искане за връщане
на сина му И.Р. в Б. по смисъла на чл. 9 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. В тази връзка в
Софийски градски съд било образувано и разгледано гр.д. № 1823/2016 г., по
което било постановено решение за връщане на детето в Б. и предаването му на
бащата Х.Р. (заверено копие на решението е приложено по делото). Издаден бил
изпълнителен лист но решението не било изпълнено, тъй като детето не било
вписано в българските региситри и не можели да му
бъдат издадени документи за пътуване.
През 2017 г. бил съставен
акт за раждане на И., но към момента на
изготвяне на социалния доклад бащата не бил предприел действия да вземе детето
при себе си. Вуйчото на детето, от своя страна, бил категоричен в желанието си
да продължи да се грижи за него, във връзка с което и по отношение на И. била
предприета мярка за закрила – настаняване на детето в семейството на А.О.Е.,
която мярка била потвърдена с Решение № 209/24.10.2017 г. По гр.д. № 781/2017
г. По описа на Районен съд - П. (заверено копие приложено по делото). Срокът на
настаняването бил за една година.
През м. май 2018 г., след
посещение от бащата Х.Р. ***, били направени постъпки за издаване на паспорт на
детето. Паспортът бил издаден на 10.05.2018 г., но до момента на изготвяне на
социалния доклад бащата не направил постъпки за вземане на И. и не организирал
пътуване до Б..
И тъй като ежедневните
грижи за детето се полагали адекватно от неговия вуйчо, директорът на ДСП – П.
издал заповед № ЗД/Д-Т-П-023/06.11.2018 г., с която детето било настанено
временно, до произнасяне от съда, в семейството на А.О.Е. – вуйчо (заверено
копие на заповедта е приложено по делото).
След подаване на
първоначалната молба до съда обстоятелствата, свързани с детето И., са се
променили. От приложения нов социален доклад е видно, че бащата на детето – Х.Р.,
е пристигнал в Република Б.. Посетил е ОЗД в ДСП на 11.12.2018 г. и е изразил
намерение да вземе И. със себе си в Б.. Подготвени били необходимите документи
и след прекарани няколко дни заедно в с. З.и в гр. П., бащата и детето
отпътували от Б. и пристигнали в Б. на 16.12.2018 г.
При тези обстоятелства
директорът на ДСП – П. е издал заповед № ЗД/Д-Т-П-032/18.12.2018 г., с която
настаняването на детето И. в семейството на неговия вуйчо А.О.Е., е прекратено,
до произнасяне на съда с решение.
Изслушаният
от съда социален работник от ОЗД в ДСП – гр. П. – С.С.,
заяви в съдебно заседание, че детето вече е в Б. съгласно решението на СГС,
както и че майката е с психично заболяване, което й пречи да разбира грижата за
детето.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Разпоредбите на чл. 26-30 от ЗЗДетето сочат,
че настаняването и прекратяването на настаняване на дете извън семейството му
се извършват ОТ СЪДА, като административната заповед на директора на ДСП има
временен характер. При това положение настоящият състав на съда приема, че прекратяване на настаняването на дете извън
семейството му по реда на чл. 30 от ЗЗДетето може да
бъде допуснато само в случай, че съдът (а не административният орган, какъвто
се явява директорът на ДСП) е настанил преди това детето извън семейството.
Според чл. 29 от ЗЗДетето: „Настаняването
извън семейството се прекратява:
1. при разваляне на договора;
2. с изтичане на срока;
3. при взаимно съгласие на страните по договорите;
4. с осиновяване на детето;
5. с навършване на пълнолетие от детето, а ако учи – до завършване на
средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
6. с отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1;
7. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;
8. при промяна на мярката за закрила;
9. при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в него интерес;
10. при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки;
11. при смърт на детето“.
А според чл. 30 от ЗЗДетето:
„Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство,
на семейството на роднини или близки, на дирекция „С. П.”, на родителите
на детето или на прокурора, ОСВЕН в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11“.
В конкретния случай съдът е сезиран с молба за прекратяване на
настаняването на детето И. в семейството на роднина.
Молбата е подадена от легитимирана
страна и пред съда по настоящия адрес на детето, поради което е допустима.
Разгледана по същество, като се
съобрази с всички събрани по делото доказателства и изменените в хода на
процеса обстоятелства, свързани с детето,
съдът приема молбата за основателна по следните съображения:
От доказателствата по делото е видно,
че с Решение № 209/24.10.2017 г. по гр.д. № 781/2017 г. по описа на Районен съд
– П., по отношение на детето И. е предприета мярка за закрила, като същото е
настанено в семейството на А.О.Е., за срок от една година. Решението е влязло в
сила на 06.11.2017 г. и срокът на настаняването е изтекъл.
По настоящото дело съдът първоначално е
сезиран с искане за настаняване на детето отново в семейството на неговия
вуйчо, а след промяна в обстоятелствата, свързани с детето, отправеното до съда
искане е настаняването да бъде прекратено. Действително, към датата на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, бащата на детето е
поел грижата по отглеждането и възпитанието му, като съобразно влязлото в сила
решение на СГС го е отвел да живее при него в Кралство Б..
При това положение съдът приема, че са
променени обстоятелствата, свързани с детето и в негов интерес е мярката за
закрила да бъде прекратена (обстоятелство, визирано в чл. 29, т. 9 от ЗЗДетето). Тъй като детето И. е настанено в семейството на
своя вуйчо с решение на съда и макар постановеният с решението срок на мярката
да е изтекъл (основание за прекратяване по съдебен ред, предвидено в чл. 29, т.
2), тълкувайки разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЗДетето,
настоящият състав на съда приема, че
постановеното настаняване на детето извън семейството следва да бъде прекратено
отново от съда. Това е така, тъй като само в посочените в чл. 29, т. 4, 5, 7, 10
и 11 от ЗЗДетето случаи постановеното от съда
настаняване на детето извън семейството не подлежи на последващо
прекратяване по съдебен ред, а т. 2 на същата разпоредба не е посочена измежду
изключенията, поради което въпреки изтичането на срока на мярката за закрила,
същата следва да бъде прекратена отново от съда.
Предвид всичко гореизложено, при установената по-горе промяна в
обстоятелствата, свързани с детето и тъй като съдът приема, че в интерес на
същото е да живее с баща си в неговото семейство, то молбата на ДСП–П. следва
да бъде уважена, като настаняването на И. в семейството на неговия вуйчо следва
да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
настаняването на детето И.Р., ЕГН **********, с родители: А.О.Е., ЕГН **********
и Х.Р., роден на *** г., в семейството на А.О.Е., ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението.
СЪДИЯ: