Решение по дело №5973/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3620
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110205973
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3620
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110205973 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от А. С. А. с адрес: ..................,
с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 002924
издадено на 11.03.2022г. от Началник сектор към СДВР отдел ,,Пътна
Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателят са наложени наказания глоба в
размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за извършено административно нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
С жалбата жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, описана в
наказателното постановление като изразява становище, че същата не отговаря
на случилото се. Твърди се, че същият не е управлявал въпросното МПС и
деянието е несъставомерно. Акцентира и върху допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят А. А., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. В пледоарията си акцентира върху липсата на
1
подписи върху АУАН, въз основа на който е било издадено обжалваното
наказателно постановление, от страна на актосъставителя и свидетеля по акта,
както и на противоречивите показания на свидетеля, по чиято докладна
записка същият е бил съставен. Административно – наказващият орган
Началник сектор към СДВР отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 01.10.2021г. около 23:40ч. в гр.София, по ул.,,Акад. Стефан
Младенов“, с посока на движение от ул.,,Проф.Боян Каменов“ към ул.
,,Йордан Йосифов“ жалбоподателят А. А., управлявайки собствения си лек
автомобил ,,.............“ с рег.№ .................. и срещу питейно заведение ,,Джой
Стейшън“ неколкократно поднасял автомобила (дрифтил) на прав пътен
участък и навлизайки в лентата за насрещно движение, създал опасност и
предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Това му
поведение било възприето от свидетеля Владимир П., който спрял водача,
констатирал лицата, които се намирали в лекия автомобил и впоследствие
съставил докладна записка по случая. Въз основа на същата бил съставен
АУАН, който бил връчен лично на водача на ПТП срещу подпис, но
неподписан нито от актосъставителя, нито от свидетеля посочен в акта.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
въз основа на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на свидетеля Владимир П. е, че същият е бил
непосредствен очевидец както на извършеното деяние, така и на неговото
авторство в лицето на жалбоподателя. Същевременно от показанията на
актосъставителя Ц. Ц., депозирани непосредствено в съдебно заседание се
установява, че той е съставил въпросния АУАН по докладна записка, но не е
бил свидетел на самото нарушение. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Безспорно от
2
гласните доказателствени средства се доказва наличието на извършено
противоправно деяние в лицето на подведеното под административна
отговорност лице. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразното провеждане
на административното производство и съобразявайки възражението на
защитата съдът намира, че в хода на същото е било допуснато съществено и
неотстранимо процесуално нарушение, обуславящо опорочаването на
съставения АУАН и оттам на издаденото въз основа на същия наказателно
постановление.
Видно от данните по делото е, че АУАН не отговаря на изискванията на
чл.43, ал.1 от ЗАНН. Същият не е бил подписан нито от съставилия го
свидетел, нито от отразения в него свидетел. По своята правна същност е
налице незавършен фактически състав при изготвянето на документ, който е
следвало да приключи с неговия подпис от лицата, които са посочени в него
като съставители и свидетели. Актът е бил подписан единствено от
нарушителя. Последователното полагане на подписите от участниците в
производството следва да бъде спазено, за да осигури ефективна гаранция за
правото на защита на нарушителя.
Това обстоятелство на свой ред обуславя отмяната на обжалваното
наказателно постановление на процесуално основание.
По отношение на останалите възражения на защитата съдът намира
същите за неоснователни. Не е налице несъставомерно деяние и недоказаност
на авторството на нарушението предвид показанията на разпитания в съдено
заседание свидетел очевидец Владимир П.. Независимо, че при разпита си
същият навежда факти, намиращи се в известно несъответствие с отразената в
АУАН и НП фактическа обстановка, все пак същите подробно описват
поведението на водача на управляваното МПС, което попада в
обстоятелствата, които свидетелят описва.
Безспорно нарушението е било извършено на път, отворен за
обществено ползване и покрива признаците по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Независимо от това обстоятелство обаче и както беше посочено в мотивите на
3
настоящото решение, наказателното постановление подлежи на отмяна на
процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 002924 издадено
на 11.03.2022г. от Началник сектор към СДВР отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР,
с което на А. С. А. с адрес: .......................4, с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по
чл.104Б т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от АЛ. СТ. АНГ. с адрес:
................., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 22 –
4332 – 002924 издадено на 11.03.2022г. от Началник сектор към СДВР отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателят са наложени наказания
глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.104Б т.2 от
ЗДвП.
С жалбата жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, описана в
наказателното постановление като изразява становище, че същата не отговаря
на случилото се. Твърди се, че същият не е управлявал въпросното МПС и
деянието е несъставомерно. Акцентира и върху допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят А.А., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. В пледоарията си акцентира върху липсата на
подписи върху АУАН, въз основа на който е било издадено обжалваното
наказателно постановление, от страна на актосъставителя и свидетеля по акта,
както и на противоречивите показания на свидетеля, по чиято докладна
записка същият е бил съставен. Административно – наказващият орган
Началник сектор към СДВР отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 01.10.2021г. около 23:40ч. в гр.София, по ул.,,Акад. Стефан
Младенов“, с посока на движение от ул.,,Проф.Боян Каменов“ към ул.
,,Йордан Йосифов“ жалбоподателят А.А., управлявайки собствения си лек
автомобил ,,................“ с рег.№ ................и срещу питейно заведение ,,Джой
Стейшън“ неколкократно поднасял автомобила (дрифтил) на прав пътен
участък и навлизайки в лентата за насрещно движение, създал опасност и
предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Това му
поведение било възприето от свидетеля В. П., който спрял водача,
констатирал лицата, които се намирали в лекия автомобил и впоследствие
съставил докладна записка по случая. Въз основа на същата бил съставен
АУАН, който бил връчен лично на водача на ПТП срещу подпис, но
неподписан нито от актосъставителя, нито от свидетеля посочен в акта.
1
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
въз основа на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на свидетеля В. П. е, че същият е бил
непосредствен очевидец както на извършеното деяние, така и на неговото
авторство в лицето на жалбоподателя. Същевременно от показанията на
актосъставителя Ц. Ц., депозирани непосредствено в съдебно заседание се
установява, че той е съставил въпросния АУАН по докладна записка, но не е
бил свидетел на самото нарушение. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Безспорно от
гласните доказателствени средства се доказва наличието на извършено
противоправно деяние в лицето на подведеното под административна
отговорност лице. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразното провеждане
на административното производство и съобразявайки възражението на
защитата съдът намира, че в хода на същото е било допуснато съществено и
неотстранимо процесуално нарушение, обуславящо опорочаването на
съставения АУАН и оттам на издаденото въз основа на същия наказателно
постановление.
Видно от данните по делото е, че АУАН не отговаря на изискванията на
чл.43, ал.1 от ЗАНН. Същият не е бил подписан нито от съставилия го
свидетел, нито от отразения в него свидетел. По своята правна същност е
налице незавършен фактически състав при изготвянето на документ, който е
следвало да приключи с неговия подпис от лицата, които са посочени в него
като съставители и свидетели. Актът е бил подписан единствено от
нарушителя. Последователното полагане на подписите от участниците в
производството следва да бъде спазено, за да осигури ефективна гаранция за
правото на защита на нарушителя.
Това обстоятелство на свой ред обуславя отмяната на обжалваното
наказателно постановление на процесуално основание.
По отношение на останалите възражения на защитата съдът намира
същите за неоснователни. Не е налице несъставомерно деяние и недоказаност
на авторството на нарушението предвид показанията на разпитания в съдено
заседание свидетел очевидец В. П. Независимо, че при разпита си същият
навежда факти, намиращи се в известно несъответствие с отразената в АУАН
и НП фактическа обстановка, все пак същите подробно описват поведението
на водача на управляваното МПС, което попада в обстоятелствата, които
свидетелят описва.
Безспорно нарушението е било извършено на път, отворен за
2
обществено ползване и покрива признаците по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Независимо от това обстоятелство обаче и както беше посочено в мотивите на
настоящото решение, наказателното постановление подлежи на отмяна на
процесуално основание.
3