Решение по дело №284/2019 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 51
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Ганчо Манев Драганов
Дело: 20193250100284
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             №….

                              От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,11.06.2020 година

                    Решение от книга за открити заседания №…… от 11.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

               Тервелският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕТАЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ 

          при секретаря Милена Димова  с участието на  прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното от  районния съдия Ганчо Драганов гр.дело №284 по описа на съда  за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е образувано по искова молба с вх.№1770/23.07.2019г., депозирана първоначално пред Районен съд гр.Пловдив с вх.№38739 от 12.06.2019г. от „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, чрез Г. А.- юрисконсулт, упълномощен от В.М.С.в качеството й на главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.в качеството й на изпълнителен директор, със съдебен адрес *** срещу И.Н.М. с ЕГН ********** ***,  с посочено правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ, с който ищеца моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника И.Н.М. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, следните суми: 9845,84 лева, представляваща главница, 745,08 лева- дължима договорна лихва за периода 20.11.2018г. до 11.06.2018г. и дължима лихва за забава на осн. чл.86 от ЗЗД в размер на 10,66 лева за периода от 27.11.2018г. до 11.06.2019г., ведно със законна лихва върху главница и договорната възнаградителна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и сторените от тях съдебно деловодни разноски, в това число дължимата се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.2 от НЗПП, като е посочил банкова сметка ***и от ответника.

        В исковата молба се излагат съображения, че на 20.07.2018 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД, като Кредитор и И.Н.М. като Кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит.

Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 120 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от Договора за кредит, с падежна дата на всяка вноска 20 число на месеца.

Ищецът сочи, че ответника е заплатил само една от погасителните вноски по кредита на дата 29.10.2018 г., след което е преустановил плащането, поради което ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като е обвързал настъпването на тази предскрочна изискуемост с изпращането от съда на настоящата исковата молба на ответника.

          С разпореждане на Тервелски районен съд на осн. чл.47 ал.6 от ГПК, тъй като ответникът не е намерен на неговия постоянен и настоящ адрес или по месторабота, съдът е допуска назначаването на особен представител на ответника.      

          В законоустановения едномесечен срок е бил получен писмен отговор от ответника  чрез особения му представител с който оспорва иска на ищеца и прави доказателствени искания да бъдат назначени две експертизи съдебно счетоводна и гафелогична.

В съдебно заседания ищеца не се представлява, но с молба моли да бъде разгледано делото в негово отсъствие, като предявеният иск да бъде уважен изцяло, като допустим и основателен, както и да му бъдат присъдени разноските сторени по настоящото производство.  

          По делото са приети следните писмени доказателства: извлечение от счетоводни книги, заверени копия от договор за кредит за текущо потребление и общи условия към договора, извлечение за периода от 12.07.2018г. до 12.06.2019г., извлечение за периода от 20.07.2018г. до 12.06.2019г., съдебно счетоводна експертиза и съдебно графична експертиза..   

          Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по слредните съображения.

          От заключението на вещото лице по назначената приета и неоспорена от страните съдебно графическа ескпертиза се установява, че подписите положени в договора за кредит на всяка една от страниците и общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление към този договор изследваните подписи  са положени от ответника И.Н.М..

          От заключението на вещото лице по назначената приета и неоспорена от страните съдебно счетоводна ескпертиза се установява, че ответника И.Н.М. е усвоил изцяло сумата по отпуснатия кредит от 10 000 лева на 20.07.2018 г. Отвеника е извършил само две погасявание по кредита като първото е на 20.08.2018 г. в размер на 4,39 лева погасявайки договорната лихва, а второто е на 29.10.2018 г. в размер на 378,81 лева погасявайки главница, договорна лихва и лихва за забава. Остатъкът от непогасената глравница е в размер на 9845,84 лева. Съответно за периода от 20.11.2018 – 11.06.2019 г. остатъкът от непогасената договорна лихва тъй наречената възнаградителна лихва е в размер на 745,08 лева. Лихвата за забава за периода 27.11.2018 г. - 11.06.2019 г. е в размер на 10,66 лева. Така общо дължимата сума от събраните по горе суми е в размер на 10 601,59 лева.

Между страните е възникнало облигационно отношение от сключен договор за потребителски кредит. Ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника паричен кредит, с което за ответника е възникнало задължение за плащане на месечни погасителни вноски по уговорен погасителен план. Налице е неизпълнение на сключеният между страните договор - неплащане на 119 месечни вноски като кредитът е обявен за предсрочно изискуем съобразно общите условия на сключения договор и в съответствие с ЗПК, поради което ответникът дължи и уговорената лихва за периода 20.11.2018 – 11.06.2019 г. както и лихва за закъснеие за периода 27.11.2018 г. - 11.06.2019 г. Ответникът комуто е възложена доказателствената тежест не доказва погасяване на задължението по договора. По тези съображение и съгласно представените доказателства съдът намира така предявеният иск за ицяло основателен и като такъв следва да го уважи. Предвид основателността на претенцията относно главното задължение основателно се явява и искането по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху признатото главно задължение, считано от подаване на заявлението до окончателното  изплащане.

С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноскипо настоящото производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ще следва  на ответника да бъде възложено  заплащането им в размер на общо 1904,06  лв. включваща:  424,06 лв. – държавна такса; 500 лева - заплатени от ищеца разноски по извършени 2бр. експертизи;  830 лева – внесени разноски за възнаграждение на особения представител на ответника; 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определеното на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес и 650 лева внесени от ищеца за възнаграждение на нозначения особен представител на ответника.

Водим от горното, Тервелският районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

          ОСЪЖДА  И.Н.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, чрез Г. А.- юрисконсулт, упълномощен от В.М.С.в качеството й на главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.в качеството й на изпълнителен директор, със съдебен адрес *** следните суми: 9845,84 лева, представляваща главница, 745,08 лева- дължима договорна лихва за периода 20.11.2018г. до 11.06.2018г. и дължима лихва за забава на осн. чл.86 от ЗЗД в размер на 10,66 лева за периода от 27.11.2018г. до 11.06.2019г., ведно със законна лихва върху главница и договорната възнаградителна лихва от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането..

          ОСЪЖДА И.Н.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, чрез Г. А.- юрисконсулт, упълномощен от В.М.С.в качеството й на главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.в качеството й на изпълнителен директор, със съдебен адрес ***, сторените по настоящото производство разноски в размер на 1904,06  лева.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                

                                                           СЪДИЯ: