РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Девня, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200276 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от М. Д. С., ЕГН: **********, срещу
НП № 23 – 0000354 / 23. 06. 2022 г. на Директор РД – АА – Варна. Със
същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от
ЗДвП, приложение 5, част 1, т. 1. 1. 14, б. А от Наредба № Н – 32 от 16.
12. 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства и на основание чл. 179, ал. 6, т.
3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
500. 00 лв. /петстотин лв./.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с
довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения,
необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за разноски, при
1
прекомерност на такива от другата страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата.
Претендира за разноски, при прекомерност на такива от другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
На 28. 02. 2022 г. в землището на гр. Д., обл. В., възз. М. Д. С.
управлявал пътно превозно средство – композиция в състав от влекач с ДК№
****** и прикачено ремарке с ДК№ ******. Движението му било
преустановено от свид. З. Д. Ю. - служител при РД – АА – Варна. При
извършената визуална проверка проверяващият установил, че спирачния диск
на втора ос, вдясно, на ремарке с ДК№ ******, бил с пукнатини. Съставен
бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно - наказващият
орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността
на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от писмените материали, приобщени към
доказателствения материал по делото, които кредитира като единни,
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на
доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода
на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от
2
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната
квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.
Съдът намира, че е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е
управлявал моторно превозно средство, което е „всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му”, респективно притежава
качеството „водач“. Безспорно е осъществил това на 28. 02. 2022 г. в
землището на гр. Д., обл. В., с пътно превозно средство – композиция в състав
от влекач с ДК№ ******** и прикачено ремарке с ДК№ *********.
Категорично се установи, че спирачния диск на втора ос, вдясно, на ремарке с
ДК№ В 17 54 ЕН, бил с пукнатини. Чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП установява
задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат
технически изправни. Предвид чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и
тяхната класификация се определят с Наредба № Н - 32 от 16. 12. 2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Пар. 1, т. 13 от ДР на тази наредба дефинира понятието
„неизправности“ – технически дефекти или други случаи на несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.
Чл. 37, ал. 1 от посочената наредба категоризира неизправностите в три
отделни групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на
превозното средство, околната среда и риска, който пораждат за участниците
в движението, а именно: „незначителни“, „значителни“ и „опасни“, като
легално определение на последните се съдържа в ал. 4 на същия член –
опасни са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск
за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната
среда. Пар. 6, съответно т. 71, 72, 73 на ДР на ЗДвП също разграничават трите
вида неизправности, като критерия е риска за безопасността на движението
или въздействието върху околната среда, в частност за „незначителни“ – без
значителни последствия или без значително въздействие, за „значителни“ –
могат да засегнат или имат въздействие, за „опасни“ – представляват пряк и
непосредствен риск или имат въздействие, като общото и при трите е да са
3
открити по време на проверка. Приложение 5, част 1, т. 1. 1. 14, б. А от
Наредба № Н - 32 от 16. 12. 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства дава възможност
установената в случая неизправност да се квалифицира като „опасна“,
касаеща елемент „спирачни дискове“, част от оборудването на спирачната
система, нейното механично състояние и функциониране, като метода за
установяване на изложеното е визуална проверка. В конкретния случай
всичко изложено е изпълнено. Горното съдът извежда от свидетелските
показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали. В
контекста на изложеното съдът приема, че нарушението е осъществено от
обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното
съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по
делото, от вида и последователността на неговите действия. Следва да се
акцентира, че при подписването на АУАН, съставен непосредствено при
установяване на нарушението, същият не е направил никакви възражения, в
частност, че повредата е възникнала по време на движение, като този довод се
навежда едва от неговия процесуален представител, което дава основание на
съда да приеме това като защитна теза, неподкрепена с доказателства. Нещо
повече, видно от доказателствения материал, идентична повреда е била
установена и относно спирачния диск на първа ос, вдясно, на влекач с ДК№
************, което най – малкото намалява шанса това да се случи
едновременно за два диска, респективно дава индикация за липса /
некачествен контрол в тази насока. Последното определя най – малкото
небрежност от страна на водача, който е следвало да констатира нередността,
респективно да прекрати управлението, а съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, на
санкция подлежат и нарушенията, извършени по непредпазливост. В
контекста на изложеното съдът приема, че нарушението е осъществено от
субективна страна.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока
обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към
маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
4
законодателя е предвидил налагане на санкция.
Доколкото наложеното е строго определено, съдът не следва да
разглежда въпроса относно размер.
Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради
следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като по безспорен и
категоричен начин се доказа осъщественото. В обстоятелствената част
нарушението е описано в степен, позволяваща на въззивника да разбере в
какво се обвинява, респективно да организира защитата си по адекватен
начин. Законодателят изрично е предвидил възможност всяко едно нарушение
да се санкционира отделно, респективно тълкуването на въззивника в тази
насока е разширително и би довело до невъзможност да се ангажира
отговорност при няколко нарушения за всяко едно от тях, а единствено за
едно, респективно при наличие на множество неизправности да се управлява
пътно превозно средство със съзнанието, че може да се санкционира само
една от тях, нещо което не кореспондира с духа на закона и човешката етика.
Актосъставителят е имал две възможности – да състави два отделни АУАН за
всяко едно нарушение или да фиксира в един АУАН две отделни нарушения,
т. е. в случая няма нарушения на процесуалните правила. Относно момент на
възникване на неизправността, характер на същата, субективна страна, съдът
изложи мотиви по – горе, поради което не следва да ги повтаря. За пълнота
може да се акцентира, че при такъв вид неизправности - на спирачен диск,
част от цялостната такава система, при това на тежкотоварно пътно превозно
средство, се генерира изключителна опасност не само за водача, но и за
множество други участници в движението. В този смисъл такива нарушения
следва стриктно да се санкционират най – малкото с идеята за тяхното
намаляване, респективно дори и инцидентно тяхно допускане не следва да
води до ненаказаност.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.
С оглед на изложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
5
потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0000354 / 23. 06. 2022 г. на Директор РД –
АА – Варна, с което на от М. Д. С., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от
ЗДвП, приложение 5, част 1, т. 1. 1. 14, б. А от Наредба № Н – 32 от 16.
12. 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства и на основание чл. 179, ал. 6, т.
3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
500. 00 лв. /петстотин лв./.
ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на РД – АА – Варна
сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6