№ 1777
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510640 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20107832 от 28.04.2021г., постановено по гр.дело №29938/2020г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 153-ти състав, е признато за незаконно и е отменено на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Б. Ж. Т. от длъжността „ръководител,
отдел в бизнес услугите“, извършено със заповед №1371/15.05.2020г., издадена от
управителите на „Ф.С.“ ЕООД, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради
съкращение в щата; възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Б. Ж. Т. на
длъжността, която е заемала преди уволнението – „ръководител, отдел в бизнес
услугите“ в ответното дружество - „Ф.С.“ ЕООД; осъден е „Ф.С.“ ЕООД да заплати на
Б. Ж. Т. на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата от 35621.52
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода 15.05.2020г. - 15.11.2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 09.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3078.50 лв., направени по делото
разноски. С решението е осъден „Ф.С.“ ЕООД да заплати на правно основание чл.78,
ал.6 от ГПК по сметка на СРС сумата от 1584.87 лв., представляваща държавна такса
върху уважените искове.
Постъпила са две идентични по съдържание въззивни жалби от ответното
дружество - „Ф.С.“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Н.С., с която се обжалва изцяло
1
решение №20107832 от 28.04.2021г., постановено по гр.дело №29938/2020г. по описа
на СРС, ІІ Г.О., 153-ти състав, с което са уважени предявените при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и чл.344, ал.1,
т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ. Релевирани са твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния
закон. Твърди се, че неправилни са изводите на първоинстанционния съд за липсата на
решение на компетентния орган за промяна на щатните бройки за определени
длъжности, както и че преди постановяване на заповедта за уволнение на ищцата
работодателят е бил длъжен да приложи нормата на чл.329 от КТ за извършване на
подбор. Поддържа се, че от приложените към писмения отговор доказателства се
установява, че с цел оптимизиране на структурата на дружеството в рамките на своите
правомощия управителите на дружеството са взели решение за намаляване
щатни бройки за определени длъжности, в т.ч. и за длъжността, която е заемала
ищцата, както и че надлежно са упълномощили служител на дружеството да утвърди
ново щатно разписание на длъжностите, в сила от 01.04.2020г.. Излага се още, че към
датата на утвърждаването на новото щатно разписание само ищцата е заемала
длъжност „ръководител, отдел в бизнес услугите“, а относно съществуващите в новото
щатно разписание други длъжности със същото наименование „ръководител, отдел в
бизнес услугите“ се включват различни трудови функции, поради което не е налице
основание да се приеме, че се касае за сходни трудови функции, поради което за
работодателя не възниква задължение да извърши подбор по чл.329 от КТ между
ищцата и лицата, заемащи тези длъжности. По тези съображения се твърди, че
трудовото правоотношение на ищцата е правилно прекратено с оспорената заповед за
уволнение и липсва основание за нейната отмяна. По изложените аргументи моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение и
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по
чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Въззиваемата страна - Б. Ж. Т., чрез процесуален представител адв.Л.С.,
депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното решение е законосъобразно,
постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в
съответствие с трайно установената съдебна практика. Поддържа се, че от анализа на
събраните по делото доказателства се установява, че в новото щатно разписание, в сила
от 01.04.2020г., са съществували пет длъжности „ръководител, отдел в бизнес
услугите“, поради което преди издаване за заповедта за уволнение на ищцата за
2
работодателя е съществувало задължение за извърши подбор по чл.329, ал.1 от КТ
между всички заемащи тази длъжност лица, в т.ч. и ищцата. По делото не е спорен
факта, че преди издаването на оспорената заповед за уволнение на ищцата
работодателят не е извършил подбор между лицата, заемащи длъжността
„ръководител, отдел в бизнес услугите“, и ищцата, поради което извършеното
уволнение на ищцата се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от Б. Ж. Т. срещу „Ф.С.“ ЕООД при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1
от КТ, съединен с евентуален иск по чл.222, ал.1 от КТ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не се спори от страните, а и от представените по делото
доказателства – трудов договор и допълнителни споразумения към него се установява,
че ищцата - Б. Ж. Т. е била в безсрочно трудово правоотношение с „Ф.С.“ ЕООД, като
е била назначена на длъжност „ръководител, отдел в бизнес услугите“, считано от
01.02.2019г..
С оспорената в съдебното производство заповед №1371/15.05.2020г., издадена от
управителите на „Ф.С.“ ЕООД, е прекратено трудовото правоотношение на Б. Ж. Т.,
заемала длъжност „ръководител, отдел в бизнес услугите“, на основание чл.328, ал.1,
т.2, от КТ – съкращение в щата на длъжността, считано от 15.05.2020г..
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
3
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от Б. Ж. Т. срещу „Ф.С.“ ЕООД
при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с
неговата правилност. Настоящият въззивен състав счита, че така изложените изводи на
СРС кореспондират на събраните по делото доказателства, обосновани са при
правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и са съобразени със
задължителната съдебна практика - ТР №3/16.01.2012г. на ОСГК на ВКС, предвид на
което споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за основателност на предявените искове, като на основание чл.272
ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272
ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите по въззивната жалба съдът приема следното:
В конкретния случай с оспорената в настоящото производство заповед
№1371/15.05.2020г., издадена от управителите на „Ф.С.“ ЕООД, е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата на основание по чл.328, ал.1, т.2 от КТ –
съкращение в щата. За да е налице законосъобразно упражняване на потестативното
право на работодателя да прекрати трудовия договор на ищцата на посоченото
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, трябва да е налице съкращение на щата - промяна,
която да е настъпила след сключването на трудовия договор между страните.
Прекратяването на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 от КТ е безвиновно, а
извършването на структурни промени е въпрос, който не подлежи на съдебен контрол.
В хода на съдебното производство работодателят при условията на пълно и главно
доказване следва да установи всички факти, обуславящи приложението на тази
предпоставка по чл.328, ал.1, т.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно: да е осъществено реалното премахване за в бъдеще на отделна щатна бройка
от утвърдения общ брой на работниците и служителите за заеманата длъжност, да е
осъществено по съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено
уволнението. Съкращаването на щата трябва да е налице за длъжността, която се е
заемала от уволнения работник или служител. На първо място за да има съкращаване
4
на щата, следва да има взето решение от работодателя – дружеството чрез управителя
му, и това да се обективира в съответната писмена форма, чрез издаване на заповед за
съкращаване на конкретни щатни бройки, с посочване за коя длъжност колко щатни
бройки се съкращават, респ. съставяне/утвърждаване на ново щатно разписание, в
което, при съпоставяне с предходното, да е видно кои точно щатни бройки и за кои
длъжности се съкращават. В разглеждания случай от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав приема, че противно на
поддържаното във въззивната жалба по делото не е доказано, че е налице валидно
взето решение за съкращаване на длъжността на ищцата и за приемане на ново щатно
разписание, в което са намалени щатните бройки на длъжността „ръководител, отдел в
бизнес услугите“, която е заемала ищцата. Създаването и осъществяването на промени
в структурата на работния персонал (т.нар. щатно разписание) е действие на
управление, поради което компетентен орган да вземе такова решение в настоящия
случая се явяват двамата управители на ответното дружество, които осъществяват
управлението заедно, съгласно учредителният акт на ответното дружество. В
настоящия случай по делото е представена единствено заповед №1488/18.03.2020г.,
издадена от управителите на ответното дружество, която се отнася за въвеждане на
непълно работно време поради намаляване на обема на работата за периода от
01.04.2020г. до 30.06.2020г.. Тази заповед не обективира взето решение за
осъществяване на промени в структурата на работния персонал – съставяне на ново
щатно разписание. На следващо място съдът намира да посочи, че видно от приетата
като доказателство по делото заповед №1487/16.03.2020г. представляващите ответното
дружество са делегирали на Й.Д. – главен счетоводител, работодателска власт,
свързана с изменение и прекратяване на трудовите договори с работниците и
служителите, утвърждаване на вътрешно-дружествени документи, заповеди и пр.. С
оглед съдържанието на тази заповед не може да се приеме, че управителите на
ответното дружество са делегирали права на Й.Д. – главен счетоводител да взема
решения за осъществяване на промени в структурата на работния персонал, т.е. да
съставя щатни разписания. С посочената заповед на служителя са предоставени права
само да утвърждава вътрешно-дружествени документи, каквото представлява и щатно
разписание, което действие би могло да бъде извършено едва след като е налице
валидно взето решение от представляващите дружеството в горния смисъл. В случая
при доказателствена тежест за ответника – работодател липсват по делото ангажирани
доказателства, че е взето решение на компетентния орган за съставяне на ново щатно
разписание, в което са съкратени щатни бройки на длъжността, заемана от ищцата -
„ръководител, отдел в бизнес услугите“. Следователно по горните аргументи се налага
извода, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на посоченото в
оспорената заповед основание – съкращаване в щата, се явява незаконосъобразно
извършено и като такова подлежи на отмяна.
5
Независимо от така обоснования извод съдът намира, че дори и да се възприеме
тезата на работодателя, че на служителя Й.Д. – главен счетоводител, са делегирани
права да взема решение за съкращаване на щата, както и че съставянето и
утвърждаването на ново щатно разписание от 01.04.2020г. е постановено от
правоимащо лице, притежаващо компетентността да извършва промени в щатната
структура, то при това положение по делото не се установява работодателят да е
спазил изискването за извършване на подбор по чл.329 от КТ преди издаване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. При съпоставка на
предвидените по щат бройки за длъжността, заемана от ищцата по последното
действащо щатното разписание преди датата на уволнението й с това, което е в сила
към датата на уволнението се установява по категоричен начин, че в утвърденото
щатно разписание на „Ф.С.“ ЕООД от 01.01.2020г. се предвиждат за длъжността
„ръководител, отдел в бизнес услугите“ 4 щатни бройки, докато в предвиденото ново
щатно разписание в сила от 01.04.2020г. за същата длъжност се предвиждат 2 щатни
бройки. Следователно се налага извода, че по делото е установено, че към
правнорелевантния момент, към който следва да се преценява законосъобразността на
уволнението на ищцата - 15.05.2020г. /дата на издаване на оспорената заповед/,
действително е било налице частично съкращение в щата на длъжността, заемана от
ищцата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. Работодателят може по своя преценка
веднага да пристъпи към уволнение поради съкращаване на щата, но само в
хипотезата, в която длъжността, която е била заемана от ищцата преди уволнението,
реално не съществува в действащото длъжностно разписание, какъвто не е настоящия
случай. Както се посочи по-горе в конкретния случай по делото е установено, че в
действащото щатно разписание към датата на издаване на оспорената заповед
съществуват две щатни бройки за длъжността „ръководител, отдел в бизнес услугите“,
то тогава работодателят има вменено по закон задължение да извърши подбор по
смисъла на чл.329 от КТ между заемащите тази длъжност лица, и да прецени кое от
лицата, заемащи тази длъжност, да уволни. В този случай правото на подбор е част от
правото на уволнение, което не може да бъде упражнено, без да се извърши подбор. В
случая работодателят не оспорва факта, че преди издаване на оспорената заповед за
уволнение на ищцата не е извършил подбор по чл.329 от КТ, което е негово
задължение в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду
всички заемащи еднаква длъжност работници или служители. Не може да бъде
споделен доводът на въззивника – работодател, че съществуващите в утвърденото
щатно разписание в сила от 01.04.2020г. щатни бройки за длъжността „ръководител,
отдел в бизнес услугите“ съществено се различават по трудови функции с длъжността,
заемана от ищцата доколкото в подкрепа на това твърдение при доказателствена
тежест за работодателя по делото няма ангажирани каквито и да е било доказателства.
Предвид изложеното уволнението на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ
6
е извършено, без да е спазена разпоредбата на чл.329 от КТ, което го прави
незаконосъобразно. Предявеният главен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
се явява основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен от първостепенния
съд.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ
във въззивната жалба липсва конкретни доводи за незаконосъобразност на съдебния
акт в частта, в която са уважени. Ето защо въззивният съд доколкото е обвързан само с
доводите във въззивната жалба, намира, че следва да препрати към мотивите на СРС,
без да излага собствени такива, като счита, че същите съответстват на събраните по
делото доказателства, обосновани са при правилно тълкуване и прилагане на
материалния закон.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, с което са уважени предявените при
условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
обусловените искове с чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на разноски
има въззиваемата страна. На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивника-ответник следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата - ищца сторените от нея разноски пред
настоящата инстанция. Доколкото в хода на настоящото производството своевременно
е направено от въззивника-ответник, чрез процесуален представител в съдебно
заседание възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът дължи произнасяне.
Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК регламентира, че в случаите, когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2013г. на ОСГТК на ВКС,
основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената
на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва
да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В настоящия
случай усилията на защита на въззиваемата - ищца в производството пред настоящата
инстанция се свеждат до изготвяне на отговор на въззивната жалба, както и
процесуално представителство на ищцата в едно открито съдебно заседание. При тези
7
данни следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение на представляващия
ищцата адвокат е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК с оглед предвидените
в чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.4 на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за неоценямените искове, както и за исковете с
определен интерес, доколкото минималното адвокатско възнаграждение за исковете
по чл.344, ал.1, т.1 КТ възлиза на 650.00 лв. /минималната работна заплата за страната
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 11.01.2022г.,
съгласно ПМС №331/26.11.2020г./, а за иска с определен материален интерес – 1598.65
лв. С оглед на това и съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото уговореното адвокатско възнаграждение следва да се намали на основание
чл.78, ал.5 от ГПК до минимално определените в чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери или
общо до сумата от 2248.65 лв., от която сума за настоящото производство следва да се
присъди в полза на въззиваемата -ищца разноски за направено адвокатско
възнаграждение в размер на 3/4 от нея по аргумент на чл.9 от цитираната Наредба и
същата възлиза на 1686.49 лв.. За настоящото производство за въззиваемата – ищца не
следва да се присъждат разноски за направено адвокатско възнаграждение досежно
иска по чл.222, ал.1 от КТ доколкото този иск е предявен при условията на
евентуалност и с оглед изхода на спора съдът не дължи произнася по него.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20107832 от 28.04.2021г., постановено по гр.дело
№29938/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 153-ти състав.
ОСЪЖДА „Ф.С.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град
Варна, бул.“**** сграда „****; да заплати на Б. Ж. Т., с ЕГН **********, с адрес: град
София, бул.“****; на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1686.49 лв. /хиляда
шестстотин осемдесет и шест лева и 0.49 ст./, сторени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9