№ 50
гр. Ловеч, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200416 по описа за 2022 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0906-000574 от 07.07.2021 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч са наложени на И. В. И. от гр.Б., М.Р., ** ** ** **,
ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.182, ал.5, във връзка с ал.2,
т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 600 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок
от 6 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал и моли
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Изтъква, че установената от
техническото средство скорост не отговаря на действителната такава, както и че мястото на
извършване на нарушението описано в НП не отговаря на посоченото в АУАН.
По жалбата е било образувано н.а.х.дело № 778/2021 г. по описа на РС Ловеч, по
което състав на съда, с решение № 32 от 07.03.2022 г. е отменил оспорваното НП, като
незаконосъобразно издадено. С Решение № 64 от 26.05.2022 г. по к.а.н.д.№ 50/2022 г.,
състав на АдмС Ловеч е отменил решението на районния съд и е върнал делото за
разглеждане от друг състав на РС Ловеч, с дадени задължителни указания касаещи анализа
на доказателствата относно мястото на извършване на нарушението и указания за събирани
на допълнителни такива в този смисъл.
След връщане на делото в РС Ловеч е било образувано настоящето н.а.х.дело №
416/2022 година.
В съдебното заседание, редовно призован чрез процесуалния си представител адвокат
1
А.М. жалбоподателят И. не се явява. Представлява се от адвокат М. от АК Ловеч, която
пледира за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно. Изтъква, че при издаване на
НП наказващият орган не е извършил цялостна проверка на обстоятелството дали
нарушението е извършено в населено място или извън него. Счита, че това има значение
освен за определяне наказуемото превишение на скоростта, с която се е движел автомобила
на жалбоподателя, то и относно санкцията „лишаване от правото да управлява МПС“, тъй
като такова наказание не се предвижда за превишаване на разрешената скорост извън
населено място. На следващо място сочи, че тъй като санкцията на жалбоподателя е
определена в хипотезата на извършени системни нарушения на скоростния режим, то
бланкетната норма на чл.182, ал.5 от ЗДвП предвижда санкция за системно нарушение, но
само в хипотезата по ал.1, т.4 и т.6, но и такава по т.1 и т.3, поради което санкционирани с
електронни фишове нарушения не могат да обосноват системност. С оглед на тези
съображения процесуалният представител на жалбоподателя пледира за отмяна на
обжалваното НП, тъй като неправилно е бил приложен материалния закон. Претендира на
жалбоподателя да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено, в
съпроводителното писмо, приложено към предходното разглеждане на делото молят
жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Заявили
са възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН), за прекомерност на
претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, от показанията на
свидетелите П. Д. П., Т. А. И. и С. И. С., както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
В полицейски автомобил от парка на ОД на МВР Ловеч имало монтирана мобилна
система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения, състояща се от трафик радар и
система за видеоконтрол тип TFR1–M с № 608. Системата можела да работи както в
установен в покой, така и от движещ се полицейски автомобил и когато засичала превишена
скорост на участник в пътното движение, тя го заснемала и на видеоклип. Системата
засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които настигали полицейския
автомобил, така и тези, които идвали срещу него. След това, в полицейското управление се
преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед
установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 25.04.2021 г. в 17:05:38 часа, на второкласен път ІІ-35, при км 38+844, системата
за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.Плевен със скорост от 97
км/ч МПС – лек автомобил. Видно от представената от Областно пътно управление гр.Ловеч
скица на републикански път ІІ-35 „околовръстен път Ловеч – Троян“ от км 38+720 до км
39+200 /л.62 от а.н.д.№ 778/21 г./, преди км 38+844, в посока гр.Плевен имало въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час.
2
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 5214
/л.8 от а.н.д.№ 778/21 г./ установили, че засечената в 17:05:38 часа на 25.04.2021 г. скорост
от 97 км/час (след приспаднатите 3 % в полза на водача, представляващи допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта, същата била изчислена на 94 км/ч) била
от лек автомобил „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ” с рег.№ А 9365 МХ.
След справка в централната база данни на КАТ /л.10 от а.н.д.№ 778/21 г./ било
установено, че собственик на автомобила е И. В. И. от гр.Б..
На 21.05.2021 г., на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят И., като
собственик на заснетия автомобил попълнил и представил декларация /л.7 от а.н.д.№ 778/21
г./, в която посочил на въпросната дата и част автомобила е бил управляван лично от него.
Същият ден той получил и покана /л.7/ да се яви в двуседмичен срок в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Ловеч за съставянето на АУАН, като в поканата бил предупреден,
че при неявяване, актът ще бъде съставен в негово отсъствие, при условията на чл.40, ал.2 от
ЗАНН.
Тъй като И. И. не се явил в указания срок в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Ловеч и с оглед констатираните обстоятелства по случая, на 10.06.2021 г. свидетелят Т. И.
съставил на жалбоподателя, в негово отсъствие АУАН с бланков № 996525, в който описал
обстоятелствата при установяването на нарушението и посочил, че с управлението на
автомобила с 94 км/час, при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60
км/час, И. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В обстоятелствената част на
АУАН актосъставителят посочил и че нарушението е било извършено системно, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 3094098, влязъл в сила на 04.06.2020
г., ЕФ серия К № 3693700, влязъл в сила на 28.07.2020 г. и ЕФ серия К № 4371495, влязъл в
сила на 04.01.2021 година.
Така съставеният АУАН бил връчен на И. И. на 16.06.2021 г. /л.6 на гърба/. Актът
бил подписан от И., като в графата за възражения посочил, че няма такива.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят И. да е
представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 07.07.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което описаната в акта фактическа обстановка изцяло била
отразена в него. Наказващият орган приел, че с действията си по управлението на
автомобила жалбоподателят И. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като
превишил разрешената за извън населено място скорост в рамките между 31 до 40 км/час. За
това нарушение и с оглед влезлите в сила ЕФ срещу И., наказващият орган му наложил
предвидените в разпоредбата на чл.182, ал.5, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП санкции глоба в
размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за сок от 6 месеца.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
3
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.20-21/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и съдът не констатира да са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното
постановление на формално основание, а и възражения в тази насока също не са наведени.
Фактите по делото, касаещи нарушението, съдът прие за установени въз основа на
приложения по делото акт за административно нарушение и показанията на свидетелите П.,
И. и С., които са обективно дадени, последователни и непротиворечащи, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Още повече, че изцяло кореспондират с приложеното към делото
веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 5214 /л.8 от а.н.д.№ 778/21 г./,
установено системата за видеоконтрол TFR1-M с № 608. На него ясно се вижда автомобила,
за който се установило, че се управлява от жалбоподателя И. – обстоятелство, което и самия
той е потвърдил в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Ясно се вижда и регистрационния
номер на автомобила, като фиксираната скорост е 97 км/ч, а посоката на движение е била
„приближаващ” към полицейския автомобил. Коректно е бил приспаднат толеранса от 3 % в
полза на нарушителя (допустима техническа грешка при измерване на скоростта), като така
е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 34
км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта –
мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1 – M е конструирана така, че
едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Ето защо, ако
автомобила управляван от жалбоподателя не се е движел с превишена за конкретния пътен
участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира
доказателства, които убедително да оборва представените от въззиваемата страна.
Съдът приема за доказано и обстоятелството, че в участъка в посока гр.Плевен е било
въведено със знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, видно от цитираната по-горе
скица на републикански път ІІ-35 „околовръстен път Ловеч – Троян“ от км 39+155 до км
38+810 /л.60 от а.н.д.№ 778/21 г./. Тези доказателства кореспондират и с данните от
представения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /л.14 от а.н.д.№ 778/21 г./. В него също е
посочено, че въведеното ограничение на скоростта в контролирания участък е било 60
км/час, въведено с пътен знак В26. Изискването за съставяне на протокол по чл.10 от
Наредбата не е самоцелно, тъй като протокола удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и
час е било използвано мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от
път отворен за обществено ползване и са били проверявани МПС движещи се в конкретна
4
посока. Протоколът съдържа характеристиките на официален свидетелстващ документ и е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво
АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако такова е въведено
със съответния пътен знак за контролирания участък), автомобилът на който е поставено
мобилното АТСС и други изисквания по наредбата.
С оглед цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП следва да се
посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология /л.15 от а.н.д.
№ 778/21 г./ и от протокол от проверка № 4-22-20 от 14.08.2020 г. /л.12-13 от а.н.д.№ 778/21
г./, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална проверка на годността,
като е отговаряла на съответните технически изисквания.
С оглед на тези съображения съдът намира, че категорично и безспорно се
установява, че на 25.04.2021 г., в 17:05:38 часа, на второкласен път ІІ-35, при км 38+844, с
автомобила управляван от жалбоподателя е било извършено нарушение на разпоредбата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, като същият е преминал през този участък от пътя (регулиран с пътен
знак В26 и ограничение на скоростта до 60 км/ч) със скорост от 94 км/час.
Въпреки това обаче, съдът намира, че в обжалваното НП е налице непреодолимо
противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, доказателствата установяващи го и приложената санкционна норма.
Спорен момент в обсъжданият случай е къде е извършено нарушението – дали е в
населено място или извън него.
От посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението
– път ІІ-35, при км 38+844 става ясно, че наказващият орган е приел, че е извършено в извън
населено място, поради което е приложил и санкционната разпоредба на чл.182, ал.5, във
връзка с ал.2 от ЗДвП, в хипотезата на т.4 от последната, с оглед стойностите на
установеното превишение на скоростта, както и приетия квалифициращ нарушението
признак „системност“.
В разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за административно-териториалното
устройство на Република България (ЗАТУРБ) е дадена легална дефиниция на понятието
„населено място”, съгласно която, това е исторически и функционално обособена
територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници
или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна
инфраструктура. Съгласно чл.18 от същия закон, територията на населеното място включва
селищна територия на населеното място (територия определена от строителните граници на
населеното място), и извънселищна територия на населеното място – определена от
границите на землището на населеното място, т.е. това е територията ограничена между
строителните граници на населеното място и външните граници на землището. В този
5
смисъл следва да се има предвид и нормата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира
понятието „територия на населеното място”, а именно : селищна територия обхваната от
границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва
землището.
От своя страна, в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП също е дадена дефиниция
на „населено място“, а именно : застроена със сгради територия, при която началото и краят
са обозначени със съответни пътни знаци. В тази връзка и съобразявайки указанията на
касационната инстанция, дадени в Решение № 64 от 26.05.2022 г. по к.а.н.д.№ 50/2022 г. по
описа на АдмС Ловеч, за това, че е необходимо да се изследва въпросът дали на
територията, на която е разположен пътния участък, на който е установено нарушението е
застроена със сгради територия по смисъла на дефиницията по § 6, т.49 от ДР на ЗДвП,
настоящият съдебен състав е изискал от Главния архитект на Община Ловеч да представи
информация дали при км 38+844 от път II-35 има застроени сгради – жилищни или
индустриални. Видно от представената схема от главния архитект на Община Ловеч /л.20 от
настоящето дело/, в участъка срещу км 38+844, от страна на платното за движение в посока
гр.Троян са налице множество сгради. Съпоставени със скицата от Областно пътно
управление гр.Ловеч на л.60 от а.н.д.№ 778/21 г., тези сгради попадат между табелите Д11 и
Д12, фиксиращи начало и край на населено място, в случая гр.Ловеч. Действително, от
схемата представена от главния архитект на Община Ловеч, от страна на платното за
движение в посока гр.Плевен липсват сгради, но това не означава, че от тази страна
участъка от пътя е извън населено място. По разбиране на настоящия съдебен състав,
дефиницията в § 6, т.49 от ДР на ЗДвП не следва да се тълкува буквално, в частност относно
израза „застроена със сгради територия“. Не може да се очаква на територията на дадено
населено място, обхваната от строителните му граници, по цялостното протежение на път
отворен за обществено ползване да има построени в непрекъсната редица сгради и не това е
бил смисъла вложен от законодателя в израза „застроена със сгради територия“. Затова и
дефиницията е допълнена с израза „при която началото и краят са обозначени със съответни
пътни знаци“, а такива са указателните табели Д11 и Д12, обозначаващи начало и край на
населено място.
С оглед на тези съображения и от събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав приема, че мястото на извършване на нарушението – км 38+844 попада в
отсечката от път ІІ-35, от км 38+700 до 39+200, която отсечка представлява околовръстен
път на гр.Ловеч, по протежението има сгради, макар и не плътно построени, като началото
и краят съответно са сигнализирани с пътни знаци Д11 (начало на населено място) и Д12
(край на населено място). В този смисъл, околовръстният път на гр.Ловеч, на който е било
установено и нарушението предмет на разглеждане в настоящето производство, изцяло
отговаря на заложените в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП критерии, т.е. съдът
приема, че е извършено в населено място.
С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав приема, че изложената в
обстоятелствената част на обжалваното НП фактическа обстановка не кореспондира изцяло
6
с установените по делото факти, тъй като мястото, където е било установено и заснето на
25.04.2021 г., в 17:05:38 часа нарушение на скоростния режим, попада в населено място
(гр.Ловеч), съгласно дефиницията на това понятие по § 6, т.49 от ДР на ЗДвП, във връзка с §
5, т.6 от ДР на ЗУТ и чл.18 от ЗАТУРБ. Поради тази причина и в следствие на непълно
изяснената фактическа обстановка по случая, наказващият орган неправилно е приложил
материалния закон, като е санкционирал жалбоподателя И. на основание чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП. Предвид обстоятелството, че нарушението е било извършено в населено място, то
приложимата санкционна норма е била тази по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Така установените в хода на съдебното производство и посочени по-горе
несъответствия във фактическата обстановка по случая са довели до неправилно
приложение на материалния закон и като последица водят до незаконосъобразност на
издаденото НП.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, като
оспореното наказателно постановление следва да се отмени по изложените по-горе
съображения. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че въпреки безспорно
установеното нарушение на скоростния режим, то съдът няма основания да приложи
разпоредбата на чл.63, ал.2, т.4, във връзка с ал.7, т.1 от ЗАНН, тъй като приложимата в
случая санкционна разпоредба на чл.182, ал.1 от ЗДвП предвижда по-тежко като размер на
глобата наказание. Настоящето производство е въззивно, започнало е по жалба на посочения
като нарушител в НП и поради това е в сила забраната за влошаване положението му.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да
бъде осъдена Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да му
заплати направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, както по настоящето дело, така и при предходното му разглеждане по
НАХД № 778/2021 г. по описа на РС Ловеч. Същото е в общ размер от 400 лева, от който
200 лева адвокатско възнаграждение по НАХД № 778/2021 г., съгласно представения
договор за правна защита и съдействие № 1725 от 22.07.2021 г. /л.24 от нахд № 778/21 г./ и
200 лева по настоящето дело, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.06.2022
г. и разписка № 0200016033231253 /л.11-12/. Същите следва да бъдат присъдени в пълният
им размер, независимо от направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност
по реда на чл.63, ал.4 (сега чл63д, ал.2) от ЗАНН. Изплатените възнаграждения не са
прекомерни, тъй като са били в рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. (преди изменението с ДВ, бр.88 ат 4.11.2022 г.) за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-000574 от 07.07.2021
г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР ЛОВЕЧ , с което на И. В. И. от гр.Б., М.Р.
№ ** ** ** **, ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.182, ал.5, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 600 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да
заплати на И. В. И. от гр.Б., с горните данни, сумата 400 /четиристотин/ лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатски възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8