РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Карлово, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320101088 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба.
Ищецът - ИВ. БР. М. твърди, че с ответниците били съсобственици на
следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО,
цялото застроено и незастроено с площ от 650 кв.м., находящо се в с. к., общ.
к., обл. п., съставляващо по плана на селото, одобрен със Заповед №141/1988г.
УПИ *****, в кв. 52, при граници и съседи: улица, УПИ ******, ***, УПИ
**** и УПИ *****, ведно с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА и навес и ведно с всички строителни
подобрения и приращения в мястото. Правото на собственост върху
процесния имот било придобито от съсобствениците по следния начин:
Имота бил собственост в режим на СИО на неговия прадядо - Б. М. М. с
ЕГН **********, б.ж. на с. к., починал на 08.01.1995г. и на съпругата му Т.Н.
М. с ЕГН **********, б.ж. на с. к., починала на 07.02.2013г. След смъртта на
прадядо му, имотът останал в обикновена съсобственост между неговите
наследници, а именно:
- съпруга му - Т.Н. М., ЕГН *****, с право на собственост 4/6 ид.ч.;
1
-синът му ИВ. БР. М., ЕГН **********, с право на собственост 1/6 ид.ч.
и
- синът му Н.Б. М., ЕГН **********, с право на собственост 1/6 ид.ч.
За това обстоятелство тримата се снабдили с нотариален акт за
констатиране право на собственост върху процесния имот № 200, том I, дело
№ 532/15.05.1996г. по описа на КрлРС.
Веднага след съставянето на този нотариален акт, прабаба му Т.Н. М.,
ЕГН ********** дарила на дядо му - ИВ. БР. М., ЕГН **********
притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота, като си запазила право на ползване,
което обстоятелство било обективирано в нотариален акт № 120, том II, дело
№ 544/15.05.1996г. по описа на КрлРС.
Дядо му ИВ. БР. М., ЕГН ********** починал на 15.11.2014г., като
единствен негов наследник останал сина му (баща на ищеца) Б.И. М., ЕГН
**********. Така баща му придобил по наследство от своя баща 5/6 ид. части
от правото на собственост върху процесния имот.
Баща му Б.И. М., ЕГН ********** починал на 21.03.2019г. и ищеца,
като единствен негов наследник придобил по наследство от него и станал
собственик на 5/6 ид.ч. от процесния имот. Синът на общия наследодател -
Н.Б. М., ЕГН ********** и с право на собственост на 1/6 ид.ч. от процесния
имот починал на 23.01.2019г. и оставил като негови наследници ответниците,
а именно:
- съпруга - Г. Г. М., която придобива по наследство от него и става
собственик на 1/24 ид.ч- от процесния имот;
- син - БР. Н. М., който придобива по наследство от него и става
собственик на 1/24 ид.ч. от процесния имот;
- дъщеря - Т. Н. М., която придобива по наследство от него и става
собственик на 1/24 ид.ч. от процесния имот и
- син Г. Н. М., който придобива по наследство от него и става
собственик на 1/24 ид.ч. от процесния имот.
Тъй като с ответниците не можели да постигнат съгласие за доброволно
прекратяване на съсобствеността върху имота, то единствено възможния
начин бил чрез образуване на настоящото дело.
2
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да допусне съдебна делба
на описания недвижим имот, при квоти: за ищеца 20/24 ид.ч. от имота и за
всеки един от ответниците от по 1/24 ид.ч. от описания недвижим имот.
Ответниците - Г. Г. М., БР. Н. М., Т. Н. М. и Г. Н. М. смятат, че искът е
допустим, тъй като за всеки от наследниците съществува правен интерес от
предявяване на исковата молба. Истината била, че били съсобственици на
недвижимия имот, както било посочен в исковата молба. Истина била също
така, че този имот е наследствен, оставен от Б. М. М., но не са съгласни с
твърдението, че имотът е бил в режим на СИО между Б. М. М. и Т.Н. М..
Считат, че имотът е бил собствен единствено на общия им възходящ Б. М. М.,
поради което възразяват срещу така представените в исковата молба идеални
част от собствеността. Твърдят, че ищецът не е представил документи,
удостоверяващи точния момент на придобИ.е на собствеността върху имота,
както и акт за сключен брак между Б. и Т. М.и и избрания имуществен
режим. Възразяват срещу така представените в исковата молба идеални части
от собствеността и на друго основание. Евентуално ако Т.Н. М. е разполага с
идеални части от правото на собственост върху процесния имот, на основание
прекратено СИО и наследяване своя съпруг, същата, както се твърди в
исковата молба, се е разпоредила с този имот с безвъзмезден акт – дарение в
полза на един от своите синове, а именно ИВ. БР. М., като по силата на
договора тя е прехвърлила изцяло притежаваните от нея идеални части.
Доколкото ИВ. БР. М. не е единствен син на Т. М. и същата се е разпоредила
изцяло в негова полза безвъзмездно, касателно нейните идеални част от
процесния имот, които доколкото им е известно в последствие към момента
на смъртта на Т. М., същата не е била оставила други активи, които да
попълнят нейната наследствена маса – дарителката е засегнала запазената
част на другия син, а именно Н.Б. М., който се явява наследодател на
ответниците. Приживе за Н.Б. М. е възникнало право да иска възстановяване
на запазена час от наследството по реда на чл. 30 от ЗН, но с настъпване на
неговата смърт и открИ.е на оставеното от него наследство, това право
бъдейки наследимо, с приемането на наследствената маса, постъпва в
патримониума на ответниците, като негови наследници. С оглед на това, че
ищецът - съсобственик се е облагодетелствал от направеното в полза на
неговия наследодател дарение на запазена част в настоящото производството
правят възражение за възстановяване на запазена част от наследството по
3
реда на чл. 30 от ЗН спрямо ищеца, тъй като именно той към настоящия
момент, приемайки наследството на баща си Б.И. М. се явява обогатен
(надарен) от безвъзмездното разпореждане на дарителя, като претендира
20/24 идеални части от правото на собственост върху процесния имот и се
явява пасивно легитимирана страна по възражението. Заявяват, че не знаят за
други съсобственици, които да имат учредено в собствена полза вещни права
върху процесния имот, както и че не знаят за други имоти, които да са
съсобствени между страните в настоящото производство. Поради изложеното,
молят съда да допусне съдебна делба между страните, но при различни от
исканите в исковата молба квоти, а именно: В случай, че не се установи
наличие на СИО между Б.М. и Т. М. по повод процесния имот, то делбата
следва да се допусне при следните дялове: 1/2 идеална част за ИВ. БР. М. и по
1/8 идеална част за Т., Г., Б. и Г.М.и. В случай, че се докаже наличие на СИО
между Б. и Т. М.и, то делбата следва да се допусне след възстановяване на
запазена част от наследството, с която Т. М. се е разпоредила, като делбата
следва да се извърши при следните дялове: 44/72 идеални част за ИВ. БР. М. и
от по 7/72 идеални част за Т., Г., Б. и Г..
В хода на делото, ищецът се позовава на придобивна давност по
отношение на 4/24ид.ч. от имота, предвид възраженията на ответниците,
направени с отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници, изх. № 138 от
05.07.2021г. на Кметство с. к., Община к., Б. М. М. е починал на 08.01.1995г. и
е оставил за законни наследници – преживяла съпруга - Т.Н. М. и двама сина -
ИВ. БР. М. и Н.Б. М.. От данните по посочени в цитираното удостоверение за
наследници, както и от представените още две удостоверения за наследници,
изх. № 135 и 139 от 05.07.2021г. на Кметство с. к., Община к. се установява,
че Т.Н. М. е починала на 07.02.2013г., ИВ. БР. М.е починал на 15.11.2014г. и
Н.Б. М., починал на 23.01.2019г.
Синът на общия наследодател - ИВ. БР. М. е оставил само един
наследник, в лицето на сина му - Б.И. М., който също е починал на
21.03.2019г., като негов единствен наследник е ИВ. БР. М. – ищец по делото.
Синът на общия наследодател - Н.Б. М. е оставил за законни
4
наследници: преживяла съпруга - Г. Г. М. и трите си деца - БР. Н. М., Т. Н. М.
и Г. Н. М. – ответници по делото.
Видно от представения Акт № 3 от 08.02.1947г. от регистъра за
женитбите за 1947г. на Каравеловска община, Карловска околия, Б. М. М. и
Т.Н. М. са сключили граждански брак на 08.02.1947г.
След сключване на гражданския им брак, съпругът - Б. М. М. е
придобил възмездно по регулация към процесния имот още 116 кв.м.,
каменен зид от 6.5 м. и една лоза, обективирано в нотариален акт № 178, том
I, дело № 404/1959г. на КрлРС.
След сключване на гражданския им брак, на Б. М. М. е издадено
Строително разрешение № 51 от 29.10.1959г. за строене на къща (л. 76 от
делото). От останалите строителни книжа се установява, че на 16.04.1959г. на
общия наследодател на страните е дадена строителна линия и определено
ниво във връзка със застрояване на жилищна сграда от 65 кв.м., видно от
Протокол, сдържащ се на л. 54 от делото, а на 15.07.1966г. на общия
наследодател на страните е дадена строителна линия и определено ниво във
връзка със застрояване на плевня от 24 кв.м., видно от Протокол, сдържащ се
на л. 55 от делото.
Ответната страна оспорва представеното копие от Акт за женитба с
аргумента, че същия е нищожен, поради липса на законноустановената
форма, регламентирана в Закон за лицата-отм. (чл. 152), тъй като липсват
бащините имена и местожителството или местопребиваването на родителите
на встъпващите в брак, както и отбелязване, че са изпълнение изискванията
на чл. 10 от Наредба-закон за брака-отм. Ответниците молят съда да прогласи
нищожността.
Установява се от представения нотариален акт № 200, том I, дело №
532/15.05.1996г. на КрлРС, както и от изисканата и приложена по делото
преписка по издаване на нотариалния акт от СВ – Карлово, че на основание
Постановление от 15.05.1996г. издадено въз основа на обстоятелствена
проверка, извършена по нотариално дело № 532/1996г., съгласно чл. 483 от
ГПК-отм. е съставен нотариалния акт, с който са признати - Т.Н. М. на 4/6
ид.ч., ИВ. БР. М. на 1/6 ид.ч. и Н.Б. М. на 1/6 ид.ч. за съсобственици по
давностно владение и наследство върху недвижим имот, представляващ –
къща, стопанска постройка и дворно място, цялото застроено и незастроено с
5
площ от 650 кв.м., находящо се в с. к., обл. п., който имот по плана на селото
има пл. № 651, за който е отреден парцел XII, в кв. 52, при съседи: улица,
П.И.Г., наследници на М.М. М. и П.Г.Г..
Видно от материалите по нотариалното дело, обстоятелствена проверка
е инициирана по молба – декларация от наследниците на Б. М. М., б.ж. на с.
к., а именно - Т.Н. М., ИВ. БР. М. и Н.Б. М.. Приложения в преписката
Протокол от 15.05.1996г. за извършване на обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост, удостоверява изслушването на трима
свидетели, а именно – П.И.Г., Н.И.С. и Г. А.З. във връзка с установяване
собствеността на молителите в нотариалното производство.
Съгласно представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №
120, том II, дело № 544 от 15.05.1996г. на КрлРС, Т.Н. М. е дарила на сина си
ИВ. БР. М. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния имот.
Представената скица на имота № 498/05.07.2021г. на Община к.
удостоверява регулационната характеристика на имота, съгласно която,
процесният имот съставлява УПИ *****, в кв. 52 по плана на с. к., одобрен
със Заповед №141/1988г., с площ на имота от 650 кв.м., при граници и съседи:
улица, УПИ ******, ***, УПИ **** и УПИ *****, ведно с построените в
имота масивна жилищна сграда, стопанска постройка и навес.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете
страни. От показанията на свидетелите осигурени от ищцовата страна се
установява следното: Свидетелят М.И. М., първи братовчед с
наследодателите на страните И. и Н. М.и твърди, че чичо му Б. М. М. някога
имал някога стара къща и двор в село к., който бил до тях. Имотите били
братски дворове. В този имот помни старата къща, в която живеели най-
напред чичо Б. и стрина Т.. Там се родил (Н.) Н. – малкия и е ходил да го
види като бебе. След години чичо му решил да си направи нова къща.
Направил едната къща в неговия двор, където била старата къща. Старата
къща я бутнали и на нейно място направили плевня. Като минали години, Н.
бил още малък, чичо му решил и направил къща и на другия син. Всичко
правил чичо Б.М.. Твърди, че по време на изграждане на новата къща от чичо
му Б., ходил след работа да хвърля тухли, помагал при изграждането и на
двете къщи. Новата къща била строена някъде 60-те години и може би тогава
е бил на 20 години и повече. Семейството на чичо му Б. се състояло от стрина
6
Т., синът им И. и Н. – малкия син. Чичо Б. и стрина Т. си живеели до последно
в този имот, а Н. живял с тях, докато се оженил и след това си отишъл в
новата къща. И. останал да гледа стрина, той я гледа, като „писано яйце“ в
тази къща. И.М. бил женен, но се разтурял. Като женен живеел в тази къща.
Той имал син – Б., който живеел с него. Твърди, че Н., като се оженил се
изнесъл в новата къща, която направил чичо Б. и която била дадена на Н..
Другата къща останала на И.. Къщата, в която живеел Н. била строена от чичо
Б., който изградил къщи за двете си деца. След като починал чичо Б., стрина
Т. преписала на И. – големия син останалата част от имота, в който живеели
заедно. Лично закарал до съда с колата си - стрина, И., Н. за прехвърлянето на
имота. Тогава в разговор с тях разбрал, че останалата част от имота, която се е
водела на стрина, ще се преписва на И.. Когато Н. се оженил отишъл да живее
в новата къща. Тогава баща му бил още жив. Стрина Т. починала на 93
години, преди синовете си. Твърди, че миналото лято Т. отишла у тях,
представила му се и му казала, че ще стават съседи. После искала да влезе в
къщата на И., да се настанят там, като твърдяла, че имала дял. Повикали
полиция, която дошла и разтуряла работите. Не му е известно бащата на Т. -
Н. през годините да е ходил и да търси нещо от тази къща. Помни единствено,
че са имали спорове за нивите и като пийнеше, се карали. В двора на къщата,
И. направил пристройка с Б., с помощници. И. я измазал и там живеел, а след
това В. – ищецът измазал къщата отвън.
Свидетелят Б.Р.И. твърди, че била родом от село к., познавала дядо
Б.М., който имал къща с двор в селото. Този имот го знае от както се помни,
минавала покрай тях. Къщата била построена около 50-та година от дядо Б..
Дядо И. и баща на ищеца Б. направили пристройка до къщата на дядо Б.. Дядо
Б. направил две къщи - на Н. и на И.. Къщата на Н. е по-настрани от тях, до
магазин „И.“, на около 500 метра от тях. В първата къща на дядо Б. живеели
дядо Б., жена му баба Т., синовете им И. и Н.. След това дядо Б. направил
друга къща, но не помни годината на строежа. От както се оженил Н., заедно
с жена му отишли да живеят в новата къща. И. останал да живее при
родителите си в старата къща. До смъртта си, дядо Б. живял в тази къща
заедно с баба Т.. След като починал дядо Б., баба Т. останала в къщата и я
гледал И. до нейната смърт. Той я гледал много хубаво, което не е очаквала
от мъж. След смъртта на баба Т., в къщата останали Б. и жена му. След това
се родил И.чо – ищецът, който си живее до ден днешен в тази къща. Сега в
7
тази къща живеели И.чо и майка му. Дядо му И. продължил да живее там след
смъртта на неговата майка – баба Т.. Не знае някой да е оспорвал тази
собственост на И.. Не знае друг да е искал да живее в тази къща, освен И..
От показанията на свидетелите осигурени от ответната страна се
установява следното: Свидетелят Г. Я.А., първи братовчед на Т.М. твърди, че
познавал Н., И., дядо Б. и баба Т. – майка на Н., И. и Б., който бил син на И.. В
семейството между двамата братя не знае да е имало някога спор, който да му
е станал достояние, по отношение на делбата на имотите. Във връзка с това
дело, което се водело между И. и братовчедка му Т., му казали преди делото,
че е имат спор за старата къща, където била горе, в с. к.. В тази къща в
началото живеели, когато се оженили - леля му Г. с калеко му Н.. След това се
прехвърлили да живеят в другата къща, която била на около 200 метра от
старата къща. Те като се оженили малко живели в горната къща.
Отношенията между двете семейства – на И. и Н. и техните наследници не е
имало някога конфликт за делба на имоти или нещо друго, на което да е бил
свидетели не знае за такива.
Свидетелят П.М.Н. твърди, че с ответницата Т.М. живеели на семейни
начала от 20 години. Познавал нейния наследодател Н. М., много пъти бил у
тях. Никога не е чувал Н. М. и неговия брат – И.М. (дядото на ищеца) да са
имали спор за имоти, за наследство. С последния винаги са се поздравявали и
същият се е държал много добре с него. Бащата на Т. – Н. М. починал преди
около 3 години. След смъртта на бащата на Т., делба на имоти не е имало и до
този момент не е имало такива. За тази стара къща, която е спора по делото,
ходил лято на 2021г. до имота. Взели го за шофьор и с неговата кола закарал
Т.М. и брат й Г.М.. В тази къщата живеел ищеца - И.М.. Ответниците отишли
до къщата, в която живеел ищеца, тъй като знаят, че имат някакъв дял от този
имот, който все пак им бил бащиния и съответно решили да си търсят частта,
която била тяхна. Отишли до имота, влезли вътре в дворчето, И.М. стоял на
една пейка вътре в техния двора, и се провел следния разговор - Г.М. и Т.М.
казали на И.М., че имат дял от къщата и искат да си стопанисват тяхната част,
да си влезнат в това, което било тяхно. И.М. им казал, че тук имало едни
работи, където те не ги знаели, а именно - че неговата баба прехвърлила
някога на неговия дядо част от имота. След това излезли от имота, защото той
се обадил на майка си, която дошла и започнала да вика, че те нямат работа
8
тука. Твърди, че се обадил на полицаите, защото ги изхвърлили отвътре,
които дошли и пред които майката на ищеца потвърдила отново, че имало
някакви неща, които те не са ги знаели. Същата извадила документите и ги
показа на полицаите. След като ги видели, полицаите казали на ответниците,
че случаят трябвало да се гледа в съда. Твърди, че двамата ответници
посетили имота с надеждата, че половината е техен. Намерението им било,
единият от тях, а именно - Г., да използва една част от този имот, но се
надявали, че тази част представлявала половината от имота. Те не знаели за
прехвърлянето на част от имота при заявено желание да стопанисват
половината от същия. Твърди, че родната къща на бащата на Т. - Н. била
домът на ищеца. От началото на раждането на Н. до края на живота му той
живял в две къщи - едната била бащината му къща, а другата била неговата
лична, която той си е построил и която била различна от старата къща. В
къщата, в която Н. починал, живеела - жена му, Б.М. и Г. М.. В другата къща,
в която бил роден Н., другите ответници не са живели. Същите са я
посещавали, когато са ходили при баба си и при дядо си.
Приетото по делото Писмо, изх. № 11-00-171-(1) от 21.03.2022г. на
Община к. (съдържащо се на л. 96 от делото) удостоверява обстоятелството,
че за периода от 1998г. до 21.03.2019г. имотът в с. к., ул. „Б.б.“ № *** е бил
деклариран на лицето ИВ. БР. М. с ЕГН **********, а от 21.03.2019г. до
момента същият е деклариран на лицето ИВ. БР. М. с ЕГН **********.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 34 от ЗС, всеки един от съсобствениците може да поиска
делба на общата вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ГПК, в
решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите
между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на
всеки от съделителите. Следователно в първата фаза на производството
следва да се установи наличието на съсобственост върху имота – предмет на
делбата, основанието за възникване на съсобствеността, както и квотите на
съделителите.
Преценката досежно квотите, при които следва да се допусне делба, е
обусловена от основателността на наведеното от ответниците възражение по
9
чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на Т.Н.
М. накърнена с оспореното дарение от 1996г. Ищецът - ИВ. БР. М. е навел
възражение, че претенциите по чл. 30 от ЗН е погасена по давност.
Съдът приема, че поначало основателно би било наведеното от
ответниците възражение по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената им
част от наследството. Същите са наследници с право на запазена част, като с
извършеното дарение на 4/6 идеални части от делбения имот се изчерпва
цялото имущество на наследодателя, поради което и съдът не събра
доказателства по установяване състава на наследствената маса по чл. 31 от
ЗН. Правото по чл. 30 от ЗН е упражнено срещу лице, което е наследник по
закон. След като правото на възстановяване на запазената част от
наследството съществува, то съдът следва да се произнесе по възражението за
погасяването му по давност. При така установените фактически положения,
ключов за изхода на делото от правна страна е въпросът - от кой момент се
погасява по давност правото по чл. 30 от ЗН, в хипотезата при която
запазената част е накърнена чрез дарение, а правото е упражнено от
наследници по заместване, които не са разполагали и знаели за договора.
Съдът намира, че правото на възстановяване на запазената част от
наследството е потестативно имуществено право, което се упражнява
единствено по съдебен ред, чрез конститутивен иск или по изключение чрез
възражение в делбения процес. Правото е наследимо и може да бъде
упражнено, както от наследник на лице с право на запазена част, така и от
наследник по заместване, според изричната разпоредба на чл. 29, ал. 1 от ЗН,
като наследникът по заместване придобива директно правото по чл. 30 от ЗН.
В битието си на имуществено право, правото на възстановяване на запазената
част от наследството се погасява по давност, която е общата 5 годишна
давност. Давността обаче тече от различни моменти в зависимост от това
дали запазената част е накърнена чрез дарение или завещание. Когато
запазената част е накърнена чрез дарение, давността тече от открИ.е на
наследството, а когато е накърнена чрез завещание, от неговото обявяване.
Тези положения са трайно застъпени в съдебната практика и правната
доктрина, като изхождат от съображението, че давност не тече срещу лице,
което не може да упражни правата си по съдебен ред. Ето защо единствено
при завещанията давността тече от тяхното обявяване. Наследникът с право
10
на запазена част не е длъжен, а и не би могъл, да знае за съществуването на
завещание преди то да бъде обявено, за да упражни правото по чл. 30 от ЗН.
При даренията давността тече от открИ.е на наследството, тъй като при
полагане на дължимата грижа наследникът с право на запазена част би могъл
да узнае за дарението, като направи справка в съответните регистри. В
разглежданата хипотеза, съделителите, които са упражнили правото на
възстановяване на запазената част от наследството, развиват съображения, че
не са могли да упражнят по съдебен ред наследствените си права, тъй като не
са знаели за дарението, поради което сочат, че възражението по чл. 30 от ЗН
не е погасено по давност.
Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи. Наследство се
открива в момента на смъртта на наследодателя, според правилото на чл. 1 от
ЗН, като единствено моментът на смъртта е от значение. Законът не свързва
открИ.е на наследството с друг момент. Актът за смърт, въз основа на който
се издава удостоверение за наследници, е акт по гражданско състояние, имащ
удостоверително действие. Тоест, с него се удостоверяват с обвързваща
доказателствена сила определени юридически факти от значение за
гражданското състояние на физическите лица. Макар актът за смърт да е
официален документ, с важно доказателствено значение, наследството не се
открива с неговото съставяне, то се открива в момента на смъртта.
В случая погасителната давност е започнала да тече считано от датата
на смъртта на Т.Н. М., настъпила на 07.02.2013г. и същата е изтекла много
преди предявяване на иска за съдебна делба. Възражението по чл. 30 от ЗН е
погасено по давност и подлежи на отхвърляне с изричен диспозитив на съда,
макар правото по чл. 30 от ЗН да е заявено чрез възражение, а не с отделен
иск. Произнасянето на съда по чл. 30 ЗН е част от произнасянето по
допускането на съдебна делба.
По отношение на възражението за нищожност на акта за женитба,
същото е неоснователно, доколкото същият е съставен в законоустановената
писмена форма, спазвайки правилата на чл. 119 и сл. от Закон за лицата-отм.,
а именно – съставен в общината, където тези събития са се случили, от
длъжностното лице по гражданското състояние, като актът се подписан от
заявителите, свидетелите и длъжностното лице. Пропуските във вписването
на данни, касасещи посочените от ответниците обстоятелства – липса на
11
бащините имена и местожителството или местопребиваването на родителите
на встъпващите в брак, както и отбелязване, че са изпълнение изискванията
на чл. 10 от Наредба-закон за брака-отм., не влече до недействителност на
брака. Отменената Наредба-закон за брака, в чл. 21 регламентира
изчерпателно случаите, когато бракът се обявява за недействителен, а
именно:
1) ако един от съпрузите е бил в брачни връзки във време на
бракосъчетанието;
2) ако един от съпрузите по време на бракосъчетанието е страдал от
болест, посочена в чл. 4, т. 1 и 2;
3) ако съпрузите са във връзки, които са пречка за встъпване в брак по
чл. 6;
4) ако един от съпрузите при извършване на бракосъчетанието не е
имал изискваната от чл. 3, ал. 1 възраст и не е получил разрешение от
председателя на областния съд да встъпи в брак;
5) ако един от съпрузите при извършване на бракосъчетанието е бил
неспособен да разсъждава поради временна причина;
6) ако при извършване на бракосъчетанието един от съпрузите се
намирал в погрешка относно акта, който сключва или относно лицето, с което
встъпва в брак, и
7) ако един от съпрузите е бил принуден да сключи брака поради
заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта -
негови или на неговите близки.
Доколкото посочения от ответниците порок не е предвиден в
императивната разпоредба на чл. 21 от Наредба-закон за брака-отм., който да
влече недействителност на брака, то Акта за женитба не може да се приеме за
нищожен, съответно да се прогласи нищожността му. Пропускът в случая е
административен, което не води до последица действителността на
сключения брак, който е факт. Ето защо, възражението е неоснователно.
По отношение делбата на процесния имот:
Установи се по безспорен начин по делото, че страните в настоящото
производство са съсобственици на процесния недвижим имот. Първоначално,
12
по силата на давностно владение, имотът е придобит от съпрузите - Б. М. М. и
Т.Н. М.. Това обстоятелство се установи, както от разпитаните по делото
свидетели, така и от приетите писмени доказателства. Свидетелите са
категорични (в това число и свидетеля осигурен от ответната страна – Г. А.),
че общия наследодател на страните, след като сключил брак с Т.Н. М.,
двамата заживели в процесния имот, където им се родили и двете им деца.
По-късно, по инициатива на Б. М. М., през 50-те години на минали век
съпрузите построили нова къща, а на мястото на старата изградили плевня.
Това се установява и от приложените по делото строителни книжа, т.е.
показанията на свидетелите напълно кореспондират с приетите писмени
документи. През 60-те години на минали век съпрузите по инициатива на Б.
М. М. построили нова къща, в нов парцел, предназначения за малкия им син -
Н.Б. М..
С настъпилата смърт на Б. М. М., неговият дял се наследява от
наследниците му по закон. Съгласно чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от
ЗН, преживялата съпруга и децата на наследодателя наследяват в равни части
наследствено имущество, а именно – по 1/3 ид.ч. Така, Т.Н. М. притежава 4/6
ид.ч., от които: 3/6 ид.ч. на основание придобивна давност на имота по време
на брака и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга си, а двамата сина на
наследодателя - ИВ. БР. М. и Н.Б. М. притежават от по 1/6 ид.ч.
Безспорно се установи, че по силата на договор за дарение, обективиран
в нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 120, том II, дело № 544 от
15.05.1996г. на КрлРС, Т.Н. М. е прехвърлила на сина си ИВ. БР. М.,
собствените си 4/6 ид.ч. от имота. Така същия е станал собственик на общо
5/6 ид.ч. от имота, от които: 4/6 ид.ч. на основание договор за дарение и 1/6
ид.ч. по наследство от баща си. Частта възлизаща на 5/6 ид.ч. или 20/24 ид.ч.
от имота е наследена от ищеца, доколкото същия се явява единствен
наследник на дядо си ИВ. БР. М., тъй като неговия син - Б. М. М. (баща на
ищеца) същи е починал.
С настъпилата смърт на Н.Б. М., неговият дял, възлизащ на 1/6 ид.ч. или
4/24 ид.ч. се наследяват от наследниците му по закон – ответници по делото.
Съгласно чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗН, преживялата съпруга и
децата на наследодателя наследяват в равни части наследствено имущество, а
именно – по 1/24 ид.ч.
13
С оглед направения анализ на квотното разпределение на процесния
имот между съсобствениците и наследници на общия наследодател - Б. М. М.
се сформира извода, че ищеца ИВ. БР. М. притежава 20/24 ид.ч., а
ответниците - Г. Г. М., БР. Н. М., Т. Н. М. и Г. Н. М. притежават от по 1/24
ид.ч. от имота, предмет на делба.
Горните обстоятелства са безспорно установени по делото, поради
което и не се налага съдът да излага допълнителни мотиви в тази насока. От
становищата на страните следва, че същите не могат да поделят доброволно
съсобствената вещ, поради което и претендират делбата да бъде извършена по
съдебен ред. С оглед установените обстоятелства, съдът приема, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като делбата бъде
допусната при доказани в процеса делбени квоти, а именно: за ищеца - ИВ.
БР. М. – 20/24 ид.ч. и за ответниците - Г. Г. М., БР. Н. М., Т. Н. М. и Г. Н. М. –
от по 1/24 ид.ч.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност заявените от Г. Г. М. от с. к., ул.
„Б.б.” №* с ЕГН **********, БР. Н. М. от с. к., ул. „Б.б.” № * с ЕГН
**********, Т. Н. М. от с. к., ул. „Б.б.” № * с ЕГН ********** и Г. Н. М. от с.
к., ул. „Б.б.” №* с ЕГН ********** против ИВ. БР. М. от с. к., ул. „Б.б.” №
*** с ЕГН **********, възражения по чл. 30 от ЗН за възстановяване на
запазената им част от наследството на Т.Н. М., накърнена с дарение от
15.05.1996г. на 4/6 идеални части от делбения имот, представляващ къща,
стопанска постройка и дворно място, застроено и незастроено с площ от 650
кв.м., находящо се в с. к., обл. п., който имот по плана на селото има пл. №
651, за който е отреден парцел XII, в кв. 52, при съседи: улица, П.И.Г.,
наследници на М.М. М. и П.Г.Г., което дарението е обективирано в
нотариален акт № 120, том II, дело № 544 от 15.05.1996г. на КрлРС.
ДОПУСКА съдебна делба по предявения иск между ИВ. БР. М. от с. к.,
ул. „Б.б.” № *** с ЕГН ********** от една страна и Г. Г. М. от с. к., ул. „Б.б.”
№ * с ЕГН **********, БР. Н. М. от с. к., ул. „Б.б.” № * с ЕГН **********, Т.
Н. М. от с. к., ул. „Б.б.” № * с ЕГН ********** и Г. Н. М. от с. к., ул. „Б.б.” №
14
* с ЕГН ********** от друга страна, по отношение на следния съсобствен
недвижим имот, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ УПИ *****, в кв. 52
по плана на с. к., одобрен със Заповед №141/1988г., представляващ дворно
място, цялото застроено и незастроено с площ от 650 кв.м., при граници и
съседи: улица, УПИ ******, ***, УПИ **** и УПИ *****, ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда, стопанска постройка и навес и
ведно с всички строителни подобрения и приращения в мястото, ПРИ
КВОТИ: 20/24 ид.ч. за ИВ. БР. М., 1/24 ид.ч. за Г. Г. М., 1/24 ид.ч. за БР. Н.
М., 1/24 ид.ч. за Т. Н. М. и 1/24 ид.ч. за Г. Н. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
15