Решение по дело №2033/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			08.06.2021
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	26.05.		2021

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Роза Цветанова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2033		2020

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

Е.И.С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, чрез адвокат Е.П.,***, ЕИК 00261491, със седалище и адрес на управление: гр. Кочериново, пл. „Трети март“ № 1, представлявана от кмета И.С.М., иск с правно основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата: 3 782 лв. – обезщетение за причинените имуществени вреди от: унищожените при осъществено през 2015 г. строителство в поземлен имот № 087009 по картата на възстановената собственост на с. Стоб трайни насаждения - 212 лв. и зеленчуци – 595 лв., общо 807 лв., както и от пропуснати ползи поради нереализиран добив на зеленчуци в засегнатата от строителството част от имота за стопанските 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. - 2 975 лв., по 595 лв. за всяка година; 401, 49 лв. - обезщетение за забава върху обезщетението в размер на 807 лв., считано от 06.01.2016 г. до подаването на исковата молба. Претендират се и направените по делото съдебни разноски.

Ищцата сочи, че през м. юли 2015 г. община Кочериново започнала строителство в част от собствения й поземлен имот № 087009 по картата на възстановената собственост на с. Стоб, при което били унищожени трайни насаждения и зеленчуци в тази част от имота. На 03.12.2015 г. сключила споразумение с община Кочериново във връзка с обект „изграждане на канализационна мрежа в с. Стоб – основна част, с възложител община Кочериново”, засягащо 0, 242 дка от описания имот, с което ответникът поел задължение да изплати обезщетение по реда на чл.205 от ЗУТ и чл.21 от ЗОбС, като не по-късно от 05.01.2016 г. възстанови терена в състоянието му преди започване на строителните дейности.

До подаването на исковата молба поетите от ответника задължения не били изпълнени, поради което описаната част от имота продължава да е негодна за земеделско ползване. Стойността на унищожените при строителството трайни насаждения възлиза на 212 лв., а на унищожените зеленчуци – на 595 лв., т.е. общо 807 лв.; пропуснатите ползи поради нереализиран добив на зеленчуци в засегнатата от строителството част от имота за стопанските 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. възлиза на 2 975 лв., по 595 лв. за всяка година. Дължимо е и обезщетение за забава върху обезщетението в размер на 807 лв., считано от 06.01.2016 г. до подаването на исковата молба, в размер на 401, 49 лв.

В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска и се сочи, че след подписването на споразумението между страните бил изработен нов проект за ПУП – ПР, обхващащ значително по-голям обем строителни дейности, процедурата по одобряването на който не е приключила поради последващо изменение и допълнение от 2019 г. Общината е възстановила терена в състоянието му преди започване на строителните дейности; не се е задължавала да обезщети претендираните вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно, че през м. юли 2015 г. община Кочериново започнала строителство в част от поземлен имот № 087009 по картата на възстановената собственост на с. Стоб; че между страните на 03.12.2015 г. е сключено споразумение във връзка с обект „изграждане на канализационна мрежа в с. Стоб – основна част” с възложител община Кочериново, засягащо 0, 242 дка от описания имот.

Видно от посоченото споразумение, ищцата в качеството на собственик на поземлен имот № 087009, се е задължила да осигури достъп до имота в засегнатата от устройствения план част за извършване на СМР за изграждане на канализационен колектор. Ответникът се е задължил да обезщети собственика по реда на чл.205 ЗУТ и чл.21 ЗОС, да осигури свързване на имота с напоителен канал № 000166 чрез тръба за напояване, както и не по-късно от 05.01.2016 г. да възстанови терена в първоначалното му състояние. При невъзстановяване на терена в посочения срок е предвидено заплащане на неустойка в размер на 50 лв. за всеки просрочен ден.

Ищцата е представила водена с община Кочериново кореспонденция, в която ответникът е разяснявал предпоставките за отчуждаване на засегнатата от строителството част от имота и за изплащане на обезщетение във връзка с отчуждаването.

За първи път в писмо от 23.08.2018 г. до общината ищцата е поискала заплащане на обезщетение за трайни насаждения и зеленчуци, унищожени при строителството. Във връзка със стойността на претендираното обезщетение е представила експертна оценка, изготвена по искане на собствениците, на щетите и пропуснатите ползи в резултат на извършени мероприятия от общината в имот № 087009.

От показанията на свидетеля Стефан С. ***, се установява, че при извършена от него проверка в процесния имот през м. октомври 2015 г. канализационният колектор вече бил изграден; имотът представлявал градина, като предвид периода на проверката, нямало неприбрани насаждения.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, към момента на огледа през поземлен имот № 087009 е прокаран част от канализационен клон, изпълнен надземно от стоманени тръби. Имотът не е свързан с тръба за напояване от напоителен канал № 000166. В съдебното заседание вещото лице е посочило, че при огледа е установило, че напоителният канал е разположен по-ниско от нивото на процесния имот.

Назначена е и е изготвена съдебна агротехническа експертиза, видно от заключението по която вещото лице е извършило оглед на място в присъствие на ищцата, като е работило въз основа на предоставени от ищцата данни за вида на насажденията в процесния имот през 2015 г. Оценено е унищожаването на две овощни дървета /сливи/ и отглеждани зеленчуци на площ от около 220 кв. м. Общата стойност на причинените вреди възлиза на 760, 12 лв. През 2016 г. и следващите целият имот не е засаждан /уточнено и в съдебното заседание/, тъй като по данни на ищцата вече не можел да се полива.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и в тежест на ищеца е да докаже, че са налице всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба: механизма на причиняване на вредите, вида и размера на вредите, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа, както и да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа, причинна връзка между вредите и противоправното поведение на причинителя; причинителят да е действал виновно, като вината му се предполага до доказване на противното.

Ответникът следва да докаже възраженията си, направени с отговора на исковата молба.

По делото не е спорно, че извършеното строителство през м. юли 2015 г. в имота на ищцата съставлява част от обект „изграждане на канализационна мрежа в с. Стоб – основна част” с възложител община Кочериново. Не е спорно, че след започването на строителните дейности, на 03.12.2015 г. ищцата е сключила споразумение с ответника във връзка с изграждането на посочения обект. С това споразумения тя е поела задължение за осигуряване на достъп до имота за извършване на СМР, а ответникът се е задължил да заплати обезщетение по реда на чл.205 ЗУТ и чл.21 ЗОС, както и не по-късно от 05.01.2016 г. да възстанови терена в първоначалното му състояние.

От споразумението е видно, че поетото от общината задължение за обезщетение е във връзка с отчуждаването на засегнатата от строителството част от имота. В споразумението не са поемани задължения във връзка с евентуално причинени щети на насаждения, въпреки че предвид датата на сключването му към този момент тези вреди би следвало да са вече причинени. Предвид поетото задължение за осигуряване на достъп, при намерение за последващо ползване на имота като градина от ищцата в споразумението би следвало да е включен и ред за обезщетяване на евентуални вреди при преминаване и извършване на СМР на следващ етап.

От заключението по агротехническата експертиза се установи, че целият процесен имот, не само застроената му част, след 2016 г. не е засаждан, като изтъкнатата от ищцата причина – за преустановена възможност за поливане, се опровергава от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза – в съдебно заседание то е уточнило, че напоителният канал е разположен по-ниско от нивото на процесния имот, т.е. поливането му посредством свързване с напоителния канал не е възможно. В исковата молба не са изложени обстоятелства и в производството не са ангажирани доказателства за прекъсната възможност за напояване на имота поради извършеното строителство от ответника; претендирани са пропуснати ползи от невъзможност за стопанисване на засегнатата от строителството част от имота, което предполага възможност за ползване на останалата част от имота.

За първи път през 2018 г. ищцата е претендирала от общината заплащане на обезщетение за унищожени при строителството насаждения. Единственото представено от нея доказателство относно вида и количеството на тези насаждения е частна експертиза без посочена дата на изготвяне; тя би могла да се ползва като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от страните, каквото в случая не е налице. На следващо място, от съдържанието на тази частна експертиза не може да се установи, какви източници на данни за насажденията в имота е ползвал експертът.

Вещото лице по назначената по инициатива на съда агротехническа експертиза също е посочило, че основава изводите си изцяло върху твърдения на ищцата.

Поради това по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установи, имало ли е насаждения в процесния имот към м. юли 2015 г., респ. – каква част от тях са унищожени или повредени при извършените СМР. При носена от нея доказателствена тежест ищцата не установи причиняване на вреди и техния вид и размер. Това обуславя отхвърляне на предявения иск, без да бъде обсъждано наличието на останалите елементи от състава на отговорността по чл.49 ЗЗД /единствено за пълнота следва да се посочи, че с поеманета на задължение за осигуряване на достъп за извършване на СМР ищцата се е съгласила с невъзможността да ползва засегнатата част от имота като градина, а действията на ответника в рамките на споразумението не са противоправни/.

Ирелевантно за предмета на доказване е, дали ответникът е изпълнил задълженията си по посоченото споразумение /включително да осигури свързване на имота с напоителен канал/, тъй като искът се основава на предпоставките за носене на деликтна отговорност, а не се претендира отговорност за неизпълнение на договорни задължения.

Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Е.И.С., ЕГН **********,***, ЕИК 00261491, да заплати на ищцата: 3 782 лв. – обезщетение за причинените имуществени вреди от: унищожени при осъществено през 2015 г. строителство в поземлен имот № 087009 по картата на възстановената собственост на с. Стоб трайни насаждения - 212 лв., и зеленчуци – 595 лв., общо 807 лв., както и от пропуснати ползи поради нереализиран добив на зеленчуци в засегнатата от строителството част от имота за стопанските 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. - 2 975 лв., по 595 лв. за всяка година; 401, 49 лв. - обезщетение за забава върху обезщетението в размер на 807 лв., считано от 06.01.2016 г. до подаването на исковата молба.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: