Р Е Ш Е Н И Е
№ 3677
гр. Варна, 09.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на девети юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 11491
по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от С.Д.Р., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу Т.Б.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.31,
ал.2 ЗС, както следва:
1. За осъждане ответника да премахне
построените в съсобственият на страните имот, находящ се в гр.*** без съгласие
на ищеца
- складово помещение от около 6 кв.м.
откъм границата със сграда с идентификатор ***, долепено до сграда с
идентификатор ***;
- складово помещение от около 4 кв.м.,
долепено до сграда с идентификатор *** откъм границата с ПИ с идентификатор ***;
- складово помещение от около 8 кв.м. долепено
до сградата на ищеца с идентификатор *** и до търговската сграда на ответника с
идентификатор *** откъм границата с ПИ с идентификатор *** и ул. „***“,
- както и за отстраняване на паркирано в
имота МПС до жилищната сграда на ищеца, което не е в движение и се използва за
склад, като по начина, по който е паркирано затваря прозорците на една от
стаите на ищеца и препятства нормалното и ползване.
2. За осъждане ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 60 лева месечно, считано от деня на поканата –
15.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба 09.08.2017г., за ползване
без основание на построените в съсобствения имот сгради посочени в т.1, ведно
със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението.
В
производството е приет за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС от Т.Б.К., с ЕГН **********
и постоянен адрес *** срещу С.Д.Р., с ЕГН ********** и адрес *** за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 720
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание за периода от
01.05.2017г. до 31.12.2017г. на магазин
изграден от ответника в съсобственият на
страните имот, находящ се в гр.***.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Страните били съсобственици на поземлен
имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, ***, с
площ от 1001 кв.м., като ищецът притежавал 615 кв.м. ид.ч. от правото на
собственост, а останалата част била притежание на ответника. Отделно от това
ищеца бил изключителен собствени на построената в имота жилищна сграда,
състояща се от пет стаи, коридор, антре и две изби с идентификатор ***, а
ответника бил изключителен собственик на построената в имота търговска сграда с
идентификатор ***, долепена до жилищната сграда на ищеца.
Ищецът твърди, че през 2015г. ответника,
без знанието и съгласието на ищеца и без строителни книжа и разрешения построил
в имота три складови помещения и паркирал в имота МПС, което не е в движение и
препятства нормалното ползване на една от стаите на ищеца.
С писмо от 15.06.2017г. ищецът поканил
ответника да му заплати обезщетение за това, че ползва лично само той общата
вещ, но не получил такова.
Моли за постановяване на решение, с
което ответникът бъде осъден да отстрани построените без съгласието на ищеца
складови помещения и да премести паркираното в имота МПС, както и да заплати на
ищеца обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, прави искания по доказателствата и
претендира заплащане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
твърденията, че е паркирал в имота МПС, което не е в движение и препятства
ползването на една от стаите на ищеца. През 2005г. ответника подписал
декларация за извършване на строеж в имота, с която ищеца злоупотребявал във
времето.
Ответника предявява насрещен иск за
заплащане на обезщетение за ползване от ищеца на части от имота без основание –
ползване и експлоатиране на магазин „Плод-зеленчук“ върху съсобствения имот в
периода от 01.05.2017г. до 31.12.2017.
В срока за отговор по насрещния иск,
ищецът и ответник по насрещния иск оспорва същия като допустим, но
неоснователен. Ответника дал съгласие за изграждане на сграда в съсобствения
имот без да уточнява квадратура, кубатура, местоположение, етажност и
предназначение на сградата, а сградата не била завършена към подаване на
отговора по насрещния иск и не се експлоатирала.
В проведеното открито съдебно заседание страните
поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират
присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 26.03.2018г. е прието за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че същите са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна,
район „Приморски“, ***, с площ от 1001 кв.м., като ищецът притежавал 615 кв.м.
ид.ч. от правото на собственост, а останалата част била притежание на
ответника.
По делото са приети и писмени доказателства за начина, по
който всеки от страните по делото е придобил собствеността върху посочените
идеални части от недвижимия имот.
С декларация, с нотариална заверка на подписа извършена на ***г.
Т.Б.К. е декларирал, че дава съгласие съсобственика му С.Д.Р. да построи сграда
в съсобствения им парцел УПИ *** в кв.*** по плана на кв.***, гр.Варна /л.50/.
За изясняване на фактическата обстановка по делото на
страните са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите К.Д. К., Е.М.К. и Л.Б.Г. и е
назначена съдебно-техническа експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че в ПИ с идентификатор
№ *** по КК на гр.Варна освен нанесените в КК сгради с идентификатори ***, ***
и *** от ползвателя на имота са изградени още две сгради отразени със зелен
цвят върху приложената към заключението скица.
Сграда неотразена в КК и обозначена с ид. *** представлявала
паянтова сграда с носеща конструкция от кухи метални профили и обшивка от OSB плоскости, които външно били
топлоизлолирани и с фасадно покритие, а цокълът оформен с декоративен камък.
Сградата била пристройка към сграда 05 с площ от 8.5 кв.м. и била ситуирана в
северната част на имота в свободното място между кадастралните граници и сгради
***и ***.
Сграда неотразена в КК и обозначена с ид. *** представлявала
паянтова сграда с носеща конструкция от кухи метални профили и обшивка от OSB плоскости и била пристройка към
южната фасада на сграда ***, като застроената площ била по мярка от място 6
кв.м.
Предлаганото от вещото лице месечно обезщетение за пропуснати
ползи от ползване на имота е в размер на 30 лева месечно за двете постройки,
чиято обща площ е 14.5 кв.м., а за периода от 15.06.2017г. до 26.06.2018г. общо
371 лева.
В процесния имот имало изграден магазин за плодове и
зеленчуци, който представлявал сграда с ид. *** отразена в КК. Площта на
сградата била 49 кв.м., а редуцирана ЗП – 43 кв.м. Към момента на огледа
магазина бил действащ. Сградата била въведена в експлоатация с удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж № ***г. Вещото лице определя средномесечния
наем за магазина в размер на 180 лева, като за периода от 01.05.2017г. до
31.12.2017г. общия размер на наем за магазина бил 1440 лева.
Към заключението са вещото лице са представени снимки и схема
на застрояването в ПИ с ид.№ ***.
Според вещото лице складово помещение с площ от около 6 кв.м.
към сграда с идентификатор *** към момента на огледа не съществувало. Извън
границите на имота имало различни навеси. Вещото лице заявява, че е проверявал
само за допълнително застрояване, така както са изложени твърденията в исковата
молба и при наличие на такова трябвало да има чупка на сграда ***.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно,
обективно и компетентно дадено /л.90-100/.
Свидетеля К., воден от ищеца, твърди, че познава ищеца още от
времето когато били съученици. С.Р. купил къща в кв. Виница, на центъра около
1993-4-5 година. Къщата била на един етаж, а пред самата къща имало навес. През
м.март или парил 2017г. ищецът направил магазин за зеленчуци. Свидетеля знае,
че ищецът имал разправия с неговия съсобственик, който започнал да строи от
подръчни материали няколко помещения и един камион започнал да спира, събирали
се хора „пиянки“ и уринирали на стената, точно до спалнята.
Според показанията на св. Г., воден от ищеца, къщата на ищеца
се намирала в кв. Виница и била една от най-старите къщи там, строена през
1926-27 година. Къщата бил доста стара, ищецът все я поправял, а свидетеля
ходел да му помага на приятелска основа. Ищецът преустроил гаражната клетка в
плод-зеленчук през м. март – април. На 50 см. от прозореца на едната спалня на
ищеца имало хладилен камион, който не се движел, ползван бил за хладилник.
Камиона имал две стъпала, които ставали и за сядане и за маса и всяка вечер
било пълно с черноработници и денонощно се пиело. Единствените български думи,
които се чували били когато се псували. Всичко това се случвало на 50 см. от
прозореца на дъщерята на ищеца, която миналата година била абитуриент. Жената
на ищеца работела на смени от 10 до 10 часа и също и пречело да спи – чувало се
да викат, да се бият, да се карат на 50 см. от прозореца на спалните. Ищецът
направил плод-зеленчука през 2017г., първо било „Еврофутбол“, след това го дал
под наем на свои познати, а от месец-два функционирал като плод-зеленчук.
В показанията си св. К., воден от ответника, заявява, че е
наемател на магазина за хранителни стоки в имота от 2005г. и от тогава се
познава с ищеца като съседи в имота. През 2006г. свидетеля отишъл при ищеца и
поискал да му разреши да изгради временна постройка от гипсофазер с площ от 8
кв.м., като ищецът му разрешил стига да не пречела на прозореца му и да
оставало място от 2 метра за достъп до къщата. От ответника К. свидетеля знаел,
че има право на 100 кв.м. празно място и
през 2016г. попитал дали може да постави фургон в това празно място. Свидетеля
взел кран и монтирал фургона, но след няколко месеца ищецът Р. започнал да му
иска наем за фургона. Свидетеля продал фургона след два месеца. По-късно
започнали набези срещу свидетеля и след повреда в климатиците решил да постави
камери, които да гледат към климатиците. След два-три месеца Р. правел изолация
и отишъл до климатика на свидетеля, извадил го и го хвърлил, а след това скачал
върху допълнителното помещение където се намирали камерите и компютъра.
Свидетеля се обадил на хазяина К. и му казал да се разберат с Р.. Набезите не
спрели, а Р. пращал хора в магазина, които да казвал, че ще събарят магазина и
дори продавачката попитала свидетеля да си търси ли друга работа. В общото
място от година-две имало магазин „плод-зеленчук“ собственост на ищеца С.Р.. В
двора нямало паркирано МПС. Свидетеля разполагал с два микробуса, които
паркирал на тротоара. Свидетеля твърди, че е имал разрешение от ищеца за склада
от 8 кв.м. изграден от гипсокартон, което разрешение било поискано и дадено в
устна форма.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Според
изложените от страните твърдения и разпределената между тях доказателствена
тежест и при липсата на спор относно съсобствеността върху дворното място между
страните, за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС в тежест
на ищеца бе поставено да докаже при условията на пълно и главно доказване
изграждането от ответника на три складови помещения в имота, както и
паркирането в имота на МПС, което не е в движение и препятства нормалното
ползване на една от стаите в жилищната сграда на ищеца.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установи, че в съсобствения между страните имот са изградени две постройки с
обща площ при измерване на място от 14.5 кв.м., които са описани от ищеца в т.Б
и т.В от исковата молба. Вещото лице не е установило при извършения оглед на
място пристрояването на допълнително помещение долепено до сграда с
идентификатор 10135.25751802.5 описано в т.А от исковата молба.
Изградения
склад от гипсокартон с площ от около 8 кв.м. описан в т.В от исковата молба и с
номер 03 в схемата към заключението на вещото лице се ползва от св. К.К.
Свидетеля обаче е наемател в имота и държи и упражнява фактическа власт не за
себе си, а за своя наемодател – ответника Т.К.. В тази насока дори в
показанията си св.Куртев заявява, че след като започнали набезите срещу него и след като ищеца скачал по покрива на
помещението, свидетелят се обадил на наемодателя си К. и му казал да се
разберат с ищеца Р., което потвърждава, че фактическата власт върху това
помещение се държи от свидетеля не лично за него, а за ответника К..
Сграда
обозначена с ид. *** в схемата към заключението на вещото лице и показана на
снимка 3 според вещото лице е правена с по-съвременни строителни материали,
като с оглед твърденията на св. К., че е наемател в имота от около 2005г. и на
св. К., че между страните възникнали спорове във връзка с изграждани от
ответника няколко помещения от подръчни материали, също следва да се приеме, че
помещението е изградено и върху същото се упражнява фактическа власт от
ответника /лично или чрез св.К./. В този смисъл съдът не кредитира показанията
на св.К., че складчето отзад може би го ползва комшията и не се ползва от
ответника Т.К..
В
тази част исковата претенция с правно основание се явява основателна и
ответника следва да бъде осъден да преустанови действията, с които препятства
упражняването на правото на собственост на ищеца и премахне помещения описани с
номера *** и *** в схемата на застрояване към заключението на вещото лице.
Исковата
претенция с правно основание чл.109 ЗС остана недоказана по отношение описаното
в т.А и т.Д от исковата молба. Нито от показанията на разпитаните по делото
свидетели, нито от заключението на вещото лице извършено след оглед на място на
имота и придружено със снимков материал и схема на застрояване на парцела не се
установи да е пристроявано помещение към сграда с идентификатор ***, поради
което и в тази част исковата претенция се явява недоказана и следва да бъде
отхвърлена. Вещото лице при изслушването си заявява, че при извършения оглед на
място не е забелязал данни за пристрояване на помещение към посочената сграда,
като при подобно застрояване следвало да има чупка по стената на сградата.
По
отношение твърденията за паркирано МПС в дворното място, което не е в движение
исковата претенция с правно основание чл.109 ЗС също следва да бъде отхвърлена.
При посещението на имота от вещото лице не е констатирано паркирано в дворното
място МПС. Паркирания хладилен камион на св. К. е на тротоара пред магазина и по-голямо
отстояние от къщата на ищеца от 50 см. Превозното средство е в движение и е
паркирано извън дворното място, а твърденията на ищеца и показанията на
водените от него свидетели за трети за спора лица, които да нарушавали
обществения ред като денонощно пиели под прозорците на спалните на ищеца,
карали се, псували се, биели се и уринирали по стената са твърдения, които не
могат да обосноват основателност на иска с правно основание чл.109 ЗС в тази му
част дори да се приемат за истински. Поведението на третите за спора лица не
може да обоснове отговорност на ответника при положение, че превозното средство
е в движение и е паркирано съобразно правилата за движение по пътищата.
Упражняването на правото на собственост на ищеца действително е смутено, но не
от незаконосъобразни действия на ответника, а от действия на трети за спора
лица. При доброволна уговорка между страните ответника би могъл да поеме
известни задължения, с които да затрудни извършване на описаните от свидетелите
действия на трети за спора лица, но това може да се случи доброволно между
страните, а не по реда на чл.109 ЗС.
Задължението
за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл.
31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. С покана, получена
от ответника на 15.06.2017г. ищецът е поискал да му бъде заплащано обезщетение
за ползването на частта на имота пред магазина, ресторанта и жилищната сграда,
като след получаване на поканата ответника е продължил да ползва допълнително
изградените постройки с ид.*** и *** по схемата към заключението на вещото лице
и не е изплащал обезщетение на ищеца, поради което и исковата претенция с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС се явява доказана за периода от поканата
-15.06.2017г. до датата на предявяване на иска – 09.08.2017г. Исковата
претенция е доказана до размер на 54 лева съобразно заключението на вещото
лице, до който размер следва да бъде уважена. Исковата претенция е уважена до
размер на 30 лева месечно или половината от претендирания от ищеца, поради
което и за горницата пълния претендиран размер до 108 лева (при обезщетение в размер на 60 лева месечно)
следва да бъде отхвърлена.
Насрещната
искова претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС следва да бъде отхвърлена
като неоснователна тъй като не се установи ищецът по нея Т.К. да е поканил С.Р.
да ползва общата вещ в тази и част или да му заплаща обезщетение за лишаването
му от това право, което е задължителна предпоставка за възникване на правото да
му бъде заплатено такова обезщетение за процесния период.
Съобразно
изхода от спора и частичното уважаване на предявените между страните искови
претенции разноски между страните не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Т.Б.К., с ЕГН ********** и постоянен
адрес *** да преустанови действията, с който пречи на С.Д.Р., с ЕГН **********
и адрес *** да ползва необезпокоявано жилищния си имот с идентификатор *** по
КККР на гр.Варна като премахне:
складово помещение от около 4.5 кв.м.,
долепено до сграда с идентификатор *** откъм границата с ПИ с идентификатор ***,
описана с ид. *** в схемата на вещото лице на л.99 по делото;
складово помещение от около 8 кв.м.
долепено до сградата на ищеца с идентификатор *** и до търговската сграда на
ответника с идентификатор *** откъм границата с ПИ с идентификатор *** и ул. „***“,
описана с ид. *** в схемата на вещото лице на л.99 по делото, на основание
чл.109 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
като недоказан и неоснователен
предявения от С.Д.Р., с ЕГН ********** и адрес *** срещу Т.Б.К., с ЕГН **********
и постоянен адрес *** иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на
ответника на действията, с които пречи на ищеца да ползва необезпокоявано
жилищния си имот с идентификатор *** по КККР на гр.Варна като:
Премахне складово помещение от около 6 кв.м.
откъм границата със сграда с идентификатор ***, долепено до сграда с
идентификатор ***, както и
Отстрани на паркирано в имота МПС до
жилищната сграда на ищеца, което не е в движение и се използва за склад, като
по начина, по който е паркирано затваря прозорците на една от стаите на ищеца и
препятства нормалното и ползване.
ОСЪЖДА Т.Б.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.Д.Р., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 54 /петдесет и
четири/ лева, представляваща, обезщетение в размер на 30 лева месечно, считано
от деня на поканата – 15.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба
09.08.2017г., дължимо за ползване без основание на построени в съсобствения
имот сгради описани с ид. ***и *** в схемата към заключението на вещото лице
приложена на л.99 по делото, ведно със законната лихва считано от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 54 лева до пълния претендиран размер от 108
лева, на основание чл.31, ал.2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.К., с ЕГН ********** и постоянен
адрес *** срещу на С.Д.Р., с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 720 лева, представляваща обезщетение
за ползване без основание за периода от 01.05.2017г. до 31.12.2017г. на магазин изграден от ответника в съсобственият на страните имот, находящ се в
гр.Варна, ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: