№ 3120
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110160977 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***], срещу [***], ЕИК [***], с която моли от съда ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 912,52 лв., представляващо регресно вземане по платено обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № [***], за л.а. марка „Грейт
Уол“, модел „Нб“, рег. № [***], за причинени вреди вследствие на ПТП от 25.06.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.11.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че на 25.06.2021 г. в [***], в посока [***], водачът
на лек автомобил модел и марка „Форд Рейнджър“, рег. № [***], при престрояване на
лентите ударил л.а. марка и модел „Грейт Уол Нб“, рег. № [***]. В резултат на удара са
причинени материални вреди на МПС „Грейт Уол Нб“, рег. № [***], за които при ищеца
имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица
№ [***], валидна към датата на ПТП. За процесното ПТП бил съставен Констативен
протокол за ПТП от 25.06.2021 г., в който било посочено, че причина за настъпване на
произшествието било поведението на водача на МПС „Форд и Рейнджър“, рег. № [***]. Към
датата на ПТП отговорността на водача на МПС „Форд Рейнджър“, рег. № [***], била
покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по л.а. „Грейт Уол
Нб“, рег. № [***], при ищеца е била заведена Щета № [***], като срещу издадена фактура №
[***] било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 887,52 лв. на сервиза,
извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния
автомобил. Поддържа, че във връзка извършените огледи и определяне размера на
обезщетението по застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни
разноски в размер на 25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил
в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за
1
процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на 912,52 лв.
до ответника, като поканата била получена от ответното дружество на 17.03.2022 г. Посочва
се, че към датата на подаване на исковата молба в съда процесната сума не била погасена.
Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде да бъде допусната
съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба
въпроси във връзка с механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-
следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне
стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Направено е искане за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване-
С. В. С., ЕГН **********, с адрес [***], тел. **********, за установяване на
обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП и щетите по автомобила. Моли
съдът да задължи С. В. С. да представи Договор за покупко-продажба, ведно с
гаранционните условия, на л.а. „Грейт Уол Нб“, номер на рама ..4A55.[***], рег. № [***].
Ответникът [***], ЕИК [***], в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата
молба, с която оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към
датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за МПС „Форд Рейнджър“, рег. № [***], при ответника.
Оспорва механизма на ПТП. Посочва, че с оглед изложеното в исковата молба не стават
ясни механизмът на ПТП, участниците в него, мястото на настъпването му и
разположението на двете МПС-та на пътното платно. Оспорва наличието на виновно
противоправно поведение на застрахования при него водач, респективно оспорва същото да
е станало причина за настъпване на ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване. Оспорва стойността на причинени вреди, като поддържа, че изплатенот
обезщетение надвишава действително претърпените вреди. Оспорва към датата на ПТП
застрахованото при ищеца МПС да е било в гаранционен срок. Поддържа, че дори същото
да е било в гаранция, ответникът не дължи обезщетение в размер на цената за ремонтни
дейности, осъществени от официален сервиз. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между исковото ПТП и претендираните от ищеца вреди. Оспорва претенцията за
заплащане на ликвидационни разноски като завишена по размер. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът поддържа искането на ищеца за допускане на
САТЕ, като моли да бъдат поставени допълнителни въпроси. Направено е искане за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
призоваване- З. Д. С., ЕГН **********, с адрес [***], тел. [***], за установяване на
обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП и щетите по автомобила.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните
по делото факти, като е указал на ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно
правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на
застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице / автосервиз/; механизмът
и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на
деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно
деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/.
В тежест на ответника съответно е възложил да докаже, че е погасил дълга, да обори
презумпцията за вина на водача на МПС „Форд Рейнджър“, рег. № [***], или да установи
наличието на твърдяното съпричиняване от водача на л.а. модел „Грейт Уол“, модел „Нб“,
2
рег. № [***].
С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. от 17.10.2023 г. без възражения от
страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства- наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № [***], за л.а. марка „Грейт Уол“, модел „Нб“, рег.
№ [***], при ищцовото дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 887,52 лв. по Щета № [***] на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните
дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил; наличие на валидна към
датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за МПС „Форд Рейнджър“, рег. № [***], при ответното
дружество.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в
тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за
настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и оспорената вина на водача на л.а.
„Форд Рейнджър“, рег. № [***], и твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил, съдът приема, че всички
останали въведени с ИМ твърдения от ищеца и възложени в негова тежест, посочени и по-
горе, са установени от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага
отново тяхното обсъждане и анализ.
По делото са събраните свидетелски показания на свидетелите С. В. С.- водача на л.а.
„Грейт Уол Нб“, рег. № [***], и З. Д. С.- водача на л.а. „Форд Рейнджър“, рег. № [***]. От
същите се установява, че при движение по [***], преди пресечката с [***], С. С. е предприел
маневра за престрояване от лява в средна лента след подаване на светлинен сигнал, като по
същото време и в същата посока З. С. е извършвал маневра за включване от дясна в средна
лента, в резултат на което е настъпил страничен удар за автомобилите. В показанията на
разпитаните свидетели има противоречия относно обстоятелствата кой от двата автомобила
първи се е престроил в средна лента, както и относно позициите на двата автомобила към
момента на настъпване на удара.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че щетите по лек автомобил „Грейт Уол Нб“ се
намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Също така се установява, че
поведението и на двамата водачи, осъществяващи маневра за престрояване в средна лента
(от лява в средна и от дясна в средна), са причина за настъпване на процесното ПТП,
доколкото всеки един от тях не е пропуснал навлизащия в съседство автомобил.
Вещото лице е изложило и втори вариант на четвърта задача, но доколкото по делото
не се установи по безспорен и категоричен начин, че л.а. „Форд Рейнджър“ се е движел в
средна лента за движение към момента на предприемането на маневра за престрояване от
страна на водача на „Грейт Уол Нб“ от лява в средна лента, то не може да се приеме за
отговарящо на действителната фактическа обстановка, че застрахования при ищеца водач
има изключителна вина за настъпване на процесното ПТП, както твърди ответника в ОИМ.
Свидетелските показания, дадени в този смисъл от св.З. С. /на ответника/, не могат да бъдат
кредитирани от съда, доколкото последният е заинтересовано лице по смисъла на чл. 172
ГПК и изложените от него твърдения не бяха подкрепени с други доказателства по делото.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ- и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В експертизата са дадени два варианта за стойността на
3
причинената вреда- по цени на официален сервиз и по средни пазарни цени. Към датата на
застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация от 3 години, 6
месеца и 27 дни, с пробег от 24129 км, като, видно от Договор за доставка и продажба нови
МПС № [***]/2017, гаранцията на увреденото МПС е 5-годишна или 100000 км. В случая,
доколкото автомобилът е бил в период на гаранция, той е следвало да бъде отремонтиран в
официален сервиз и тази стойност на вредите е тази, която следва да бъде възприета от съда
при определяне на дължимата от ответника сума. Съгласно заключението на вещото лице
стойността, необходима за възстановяване на вредите на лек автомобил „Грейт Уолл Хувър
Х6“, е фактурната стойност на вредите, съгласно издадената от сервиза, отстранил щетите,
фактура в размер на 887,52 лв. Следователно същата съвпада с размера на определеното и
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение.
Преценени в съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението по САТЕ, според настоящият съдебен състав установяват безспорно, че
причинените по лек автомобил марка и модел „Грейт Уол Нб“, рег. № [***], са настъпили
при виновно поведение и на двамата водачи, тоест при съпричиняване, доколкото не са
спазили правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. гласящо, че „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например … да завие надясно или наляво
по платното за движение, в частност да премине в друга пътна лента … преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“ В настоящия случай нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП е неприложима, доколкото
при предприемане на маневрите за престрояване от двамата водачи, същите не са се
намирали в две съседни пътни ленти.
Доколкото в случая се установява твърдяното от ответника съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на увредения автомобил по делото, съдът приема, че за
ищеца е възникнало право на регрес само за половината от изплатеното от него
застрахователно обезщетение, а именно за 443,76 лв.
Съдът приема, че сумата 25 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
Общият размер на дълга възлиза на 912, 52 лева, който следва да бъде намален с 50 %,
колкото е приетият от съда размер на съпричиняване.
Ето защо за ответника е налице задължение за плащане на регресно вземане в размер
на 456,26 лв., което последният не твърди и не доказва да е погасил.
Искът следва да бъде уважен за посочената сума от 456,26 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 912,52 лв. съответно отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените разноски
съразмерно на уважената част от иска. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК за
разноски за държавна такса в размер на 50 лв., 360 лв. за адвокатско възнаграждение, 125 лв.
за депозит за вещо лице по САТЕ и 50 лв. депозит за свидетел. Следователно следва да му се
присъдят разноски в общ размер от 292,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК за разноски за сумата
от 125 лв. за депозит за вещо лице по САТЕ и 50 лв. депозит за свидетел, като се претендира
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв.
Следователно следва да му се присъдят разноски в общ размер от 137,50 лв.
4
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление [***],
представлявано от Н.Ч. и И.Г.- изпълнителни директори, да заплати на [***], ЕИК [***],
със седалище и адрес на управление [***], на основание чл. 411 КЗ сумата от 456,26 лв.,
представляващо регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ по застрахователна полица № [***], за л.а. марка „Грейт Уол“, модел
„Нб“, рег. № [***], за причинени вреди вследствие на ПТП от 25.06.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 10.11.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
912,52 лв.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление [***],
представлявано от Н.Ч. и И.Г.- изпълнителни директори, да заплати на [***], ЕИК [***],
със седалище и адрес на управление [***], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 292,50
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление [***], да заплати на
[***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление [***], представлявано от Н.Ч. и И.Г.-
изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 137,50 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5