№ 6879
гр. С, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110106201 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от “Е“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Х
К“ № 43, представлявано от Й Ц и Е И, срещу ЗК “Б И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр.С, бул.”Д Б“ № 87, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 415.60 лв., представляваща регресна претенция за част от изплатеното застрахователно
обезщетение по претенция № **********/21.01.2022 г. в пълен размер на 14555.39 лв.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 03.02.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2022 г. в гр.С, на кръстовището на бул.“Д С“
и ул.“Ал.С“ е настъпило ПТП, при което водачът на л.а.Фолксваген с рег.№ ..., поради
неподсигурена маневра „ляв завой“ не пропуска насрещно движещия се л.а.Опел с рег.№ ...
и реализира удар с него. За събитието е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, в който за виновен е посочен водачът на л.а.Фолксваген.
Ищецът сочи, че собственикът на увредения автомобил Опел, застрахован при него
по имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана
претенция № **********.
Навежда, че автомобилът, въз основа на издадено възлагателно писмо, е
отремонтиран в официалния сервиз на марката, като стойността на ремонта възлиза на
14555.39 лв., от която сума са заплатени 415.60 лв. за наем на заместващ автомобил. След
заплащане на това обезщетение се сочи, че за ищеца са възникнали регресни права спрямо
застрахователя на виновния водач – ответното дружество.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но последния е погасил само сума в размер на 14154.79 лв.,
поради което в настоящето производство се претендира размираката от 415.60 лв.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Ответникът признава наличието на
1
облигационно правоотношение по застраховка ГО със собственика на л.а.Фолксваген с рег.
№ ..., както и изплащане на процесното застрахователно обезщетение.
С отговора на исковата молба обаче се оспорва отговорността на застрахователя на
виновния водач за заплатен наем на заместващ автомобил, като в тази насока се твърди, че
клаузата в застрахователния договор между ищеца и собственика на л.а.Опел с рег.№ ..., не
го обвързва, тъй като не е част от покритието по застраховка „Гражданска отговорност“.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове и
да присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявения иск. Ответникът не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ - иск на суброгирал се в правата
на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на вредата. За
възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу
отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от
една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание
непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата
на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение между делинквента и
ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на застрахователя по
договора за имуществено застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на сключена застраховка ГО
между ответника и собственика на автомобил Фолксваген с рег.№ ВР6912ВС, наличието на
сключена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на автомобил Опел с
рег.№ ..., изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 14
555.39 г. /ведно със сторени разходи за заместващ автомобил и ликвидационни разноски/,
както и погасяване преди завеждане на делото от страна на ответника на част от регресната
претенция в размер на 14 154.79 лв.
Страните не спорят и по механизма на настъпване на процесното ПТП, като същият
се установява и от заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза, а именно,
че на 15.01.2022 г. в град С водачът на МПС Фолксваген Пасат с рег.№ ВР 6912 ВС, се е
движил по ул.Д С, като в района на кръстовището с ул.Проф.д-р А С предприема маневра
ляв завой, при която не пропуска насрещно движещия се в права посока по ул.Д С МПС
Опел Мока X. рег.№ .. и реализира ПТП със същия. От инцидента настъпват материални
щети, които за МПС Фолксваген Пасат са в предната и странична дясна габаритна част на
автомобила, а за МПС Опел Мока X - в предната габаритна част на автомобила.
Спорният по настоящото дело въпрос е свързан с дължимостта на сторените разходи
за заместващ автомобил в размер на 415,60 лв. Съдът намира, че сумата, заплатена за
заместващ автомобил, също следва да бъде възстановена от ответника, по следните
съображения:
От приложената по делото полица по застраховка „Kаско“ и добавък № 1 към нея,
включващ клауза „Е+“ - заместващ автомобил“, е видно, че страните са се уговорили в
случай на настъпване на застрахователно събитие и при изпълнение на изрично посочени
условия, застрахователят да предостави на застрахования услугата „заместващ автомобил“,
като конкретният автомобил се предоставял след изрично искане на застрахования, от
2
изрично определено от застрахователя дружество-наемодател, предлагащо услугите „рент-а-
кар“ и заплащане в негова полза на депозит за наетия автомобил в размер на 200.00 лв. от
страна на застрахования. Застрахователят поема задължение да заплати единствено наема за
заместващия автомобил, за срок не по-дълъг от 30 дни, като всички останали разходи по
ползването на наетия автомобил и в случай, че ползването продължи повече от 30 дни, са за
сметка на застрахования. В приложените по делото условия по допълнителната клауза „Е+“
за заместващ автомобил са посочени изрично и останалите условия по предоставянето, респ.
ползването на услугата „заместващ автомобил“, като нейното предоставяне е еднократно в
рамките на действието на застрахователния договор.
От приетите по делото като доказателства възлагателно писмо за заместващ
автомобил, подписано от застрахователя-ищец, адресирано до „А Ю С“ ЕООД и издадената
от последното фактура № **********/21.06.2022 г., се установява, че за период от 28 дни на
застрахования при ищеца водач бил предоставен заместващ автомобил от същия клас „Опел
Корса“, рег. № ... от автосервиза, на който е възложен ремонта на увредения автомобил,
срещу заплащане на наем в размер на 34.44 лева на ден или общо 964.21 лв. с вкл. ДДС /по
фактурата от 03.06.2022 г./, като видно от представеното по делото платежно нареждане
ищецът е заплатил наемната цена за заместващия автомобил на наемодателя в размер на
415.60 лв. с включен ДДС /по фактурата от 21.06.2022 г./.
Няма данни преди това застрахователно събитие с процесния лек автомобил марка
Опел с рег.№ ..., да е настъпило друго произшествие, което да е налагало ползването на тази
допълнителна услуга от страна на застрахования, поради което съдът приема, че
застрахованият се е възползвал от допълнителната клауза на застраховката „Каско“ за пръв
път след настъпване на процесното ПТП от 15.01.2022 г.
Съгласно чл.493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2.
вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция по т.1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в
тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Установява се от представените и описани по-горе писмени доказателства, че
заместващ автомобил действително е бил предоставен за ползване на застрахования от
страна на ищеца. С оглед съдържанието на представеното възлагателно писмо,
предоставянето на заместващ автомобил е обусловено от факта на претърпяното по вина на
застрахования при ответника ПТП и необходимия ремонт на МПС, застраховано при ЗД „Е“
АД.
По отношение размера на наема е представена фактура № **********/21.06.2022 г.,
която е на стойност 415.60 лв./с ДДС/, л. 24 от делото.
Следва да се вземе предвид, че непосредствени и преки са онези вреди, които по
време и място следват противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите,
когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези
вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане
или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние,
ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има
причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/,
свързано с резултата т.е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици.
3
Следователно от значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на делинквента, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди.
В конкретния случай не може да бъде споделена тезата на ответника, че вредите,
представляващи разходи във връзка с наемане на заместваща кола, не са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, след като невъзможността
да се ползва личният автомобил е именно поради ПТП, причинено от водача по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. Това е така, защото е засегнато
имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права, задължения, фактически
състояния и пр./ – ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и
собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и
до отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за
собственика. Ето защо, съдът достига до извод, че вредите, представляващи разходи във
връзка с наемане на заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Невъзможността да се ползва личния автомобил е
несъмнено по причина процесното ПТП, виновно причинено от водача по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество – в този смисъл са: Решение №
264371 от 01.07.2021 г. по в. гр. д. № 4884/2021 г. на Софийски градски съд, Решение №
265232 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. № 3631/2021 г. на Софийски градски съд, Решение №
261640 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. № 9612/2020 г. на Софийски градски съд, Решение №
260572 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 13371/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от
12.05.2022 г. по в. гр. д. № 5690/2021 г. на Софийски градски съд и др.
Според вещото лице по приетата съдебно - автотехническа експертиза средната
пазарна стойност на наема на автомобил от класата на лек автомобил „Опел Корса“, рег. №
..., за периода от 04.05.2022 г. до 02.06.2022 г., е 1 204,84 лв., тоест по-висока от заплатената
и претендирана от ищеца, с оглед на което искът следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на исковата - 03.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
в размер на 550.00 лв., представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсулстско възнаграждение, като последното съдът определи на 100.00 лв. съобразно
предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ и действителната
фактическа и правна сложност на спора, обема събран доказателствен материал, брой
проведени съдебни заседания, конкретон предприетите от пълномощника на ищеца
действия по процесуалното му представителство и защита в производството..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.С, бул. „Д
Б“ № 87 да заплати на ЗД „Е” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.
„Х К“ № 43, сумата от 415.60 лв., представляваща остатък от изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/21.01.2022 г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба - 03.02.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото.
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.С, бул.
„Д Б“ № 87 да заплати на ЗД „Е” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.
4
бул. „Х К“ № 43, сумата от 550.00 лв., представляващи направени от последното разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5