В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 2782 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Е. К. твърди, че от м. октомври 2016 г. има установени трайни търговски отношения с ответника за доставка на земеделска продукция. Съгласно постигнатото от страните съгласие стоките се предават на посочен и ангажиран от ответника превозвач в Гърция, като на ответника се издава фактура. В края на 2016 г. ответното дружество започнало да бави плащанията, като след проведени разговори ищецът направил отстъпки на ответника, издавайки кредитни известия по някои от фактурите. Независимо от направените частични плащания, ответникът продължава да дължи на ищеца сума в размер на 28 764.15 евро, представляваща сбор от задълженията по следните доставки: 1. доставка на киви на 24.10.2016 г., с уговорено плащане на 29.10.2016 г., за което е издадена фактура № 138/29.10.2016 г. на стойност 2674.25 евро, от стойността на която фактура се претендира сумата от 1110.65 евро /приспаднати са 633.60 евро по кредитно известие от 31.12.2016 г. и платени на 01.11.2016 г. 930 евро/; 2. доставка на киви на 24.10.2016 г., с уговорено плащане на 29.10.2016 г., за което е издадена фактура № 139/29.10.2016 г. на стойност 2672 евро, от стойността на която фактура се претендира сумата от 1743.20 евро /приспаднати са платени на 01.11.2016 г. 928.80 евро/; 3. доставка на киви на 24.10.2016 г., с уговорено плащане на 29.10.2016 г., за което е издадена фактура № 140/29.10.2016 г. на стойност 6157.97 евро, от стойността на която фактура се претендира сумата от 2335.45 евро /приспаднати са 1681.32 евро по кредитно известие от 31.12.2016 г. и платени на 01.11.2016 г. 2141.20 евро/; 4. доставка на киви и райска ябълка на 05.11.2016 г., с уговорено плащане на 05.11.2016 г., за което е издадена фактура № 148/05.11.2016 г. на стойност 3361.05 евро, от стойността на която фактура се претендира сумата от 2129.43 евро /приспаднати са 1231.62 евро по кредитно известие от 31.12.2016 г. /; 5. доставка на киви и райска ябълка на 05.11.2016 г., с уговорено плащане на 05.11.2016 г., за което е издадена фактура № 149/05.11.2016 г. на стойност 10840.88 евро, от стойността на която фактура се претендира сумата от 6695.88 евро /приспаднати са 4145 евро по кредитно известие от 31.12.2016 г. /; 6. доставка на киви и райска ябълка на 21.11.2016 г., с уговорено плащане на 21.11.2016 г., за което е издадена фактура № 154/21.11.2016 г. на стойност 4378.78 евро, от стойността на която фактура се претендира сумата от 1135.52 евро /приспаднати са 1006.06 евро по кредитно известие от 31.12.2016 г.; авансово платени на 17.11.2016 г. 1118.60 евро и платени на 28.11.2016 г. 1118.60 евро/; 7. доставка на киви на 21.11.2016 г., с уговорено плащане на 21.11.2016 г., за което е издадена фактура № 155/21.11.2016 г. на стойност 3918.98 евро, от стойността на която фактура се претендира сумата от 1677.16 евро /приспаднати са 239.12 евро по кредитно известие от 31.12.2016 г.; авансово платени на 17.11.2016 г. 1001.35 евро и платени на 28.11.2016 г. 1001.35 евро/; 8. доставка на киви и райска ябълка на 21.11.2016 г., с уговорено плащане на 21.11.2016 г., за което е издадена фактура № 156/21.11.2016 г. на стойност 5401.39 евро, от стойността на която фактура се претендира сумата от 1461.02 евро /приспаднати са 1180.27 евро по кредитно известие от 31.12.2016 г.; авансово платени на 17.11.2016 г. 1380.05 евро и платени на 28.11.2016 г. 1380.05 евро/; 9. доставка на киви на 01.12.2016 г., с уговорено плащане на 01.12.2016 г., за което е издадена фактура № 161/01.12.2016 г. на стойност 9480 евро, от стойността на която фактура се претендира сумата от 8719.56 евро /приспаднати са 760.44 евро по кредитно известие от 31.12.2016 г./; 10. доставка на киви на 01.12.2016 г., с уговорено плащане на 01.12.2016 г., за което е издадена фактура № 162/01.12.2016 г. на стойност 2864 евро, от стойността на която фактура се претендира сумата от 1756.28 евро /приспаднати са 1107.72 евро по кредитно известие от 31.12.2016 г./. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 28 764.15 евро главница, представляваща цената на доставените на ответника стоки по процесните фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът „А.Б.Т.“ ООД оспорва изцяло по основание и размер иска. Не оспорва, че между страните са поддържани търговски взаимоотношения, но твърди, че предмет на същите са два вида сделки – първата категория са сделки, по които ответникът има качеството на търговски посредник на ищеца с международни клиенти и втората категория са сделките, описани в исковата молба, по които ответникът е купувач на предлаганата от ищеца земеделска продукция. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като е извършил извънсъдебно прихващане със свои насрещни вземания по първата категория сделки. Поддържа, че е извършил още частични плащания по описаните от ищеца доставки, а именно авансово плащане, извършено на 08.11.2016 г. на стойност 7000 евро; плащане, извършено на 22.11.2016 г. по фактура № 151/11.11.2016 г.; превод, извършен на 07.12.2016 г. за сумата от 3017 евро и превод, извършена на 09.12.2016 г. за сумата от 580 евро. Моли съда да отхвърли иска, като му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Ищецът представя по делото описаните в исковата молба фактури и кредитни известия, а именно: фактура № 138/29.10.2016 г. на стойност 2674.25 евро; кредитно известие № 16/ 31.12.2016 г. за сумата от 633.60 евро; фактура № 139/29.10.2016 г. на стойност 2672 евро; фактура № 140/29.10.2016 г. на стойност 6157.97 евро; кредитно известие № 15/ 31.12.2016 г. за сумата от 1681.32 евро; фактура № 148/05.11.2016 г. на стойност 3361.05 евро; кредитно известие № 20/ 31.12.2016 г. за сумата от 1231.62 евро; фактура № 149/05.11.2016 г. на стойност 10840.88 евро; кредитно известие № 21/ 31.12.2016 г. за сумата от 4145 евро; фактура № 154/21.11.2016 г. на стойност 4378.78 евро; кредитно известие № 17/ 31.12.2016 г. за сумата от 1006.06 евро; фактура № 155/21.11.2016 г. на стойност 3918.98 евро; кредитно известие № 18/ 31.12.2016 г. за сумата от 239.12 евро; фактура № 156/21.11.2016 г. на стойност 5401.39 евро; кредитно известие № 19/ 31.12.2016 г. за сумата от 1180.27 евро; фактура № 161/01.12.2016 г. на стойност 9480 евро; кредитно известие № 22/ 31.12.2016 г. за сумата от 760.44 евро; фактура № 162/01.12.2016 г. на стойност 2864 евро и кредитно известие № 23/ 31.12.2016 г. за сумата от 1107.72 евро. Към всяка една от фактурите е представена и съответната CMR товарителница и извлечение от електронното банкиране по банковата сметка на ищеца, обективиращо възприетото от ищеца частично плащане по съответната фактура.

Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводната експертиза, чиито основно и допълнително заключения съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадени, се установява, че счетоводната отчетност на ответника е водена редовно и отразените в счетоводството му счетоводни операции са съобразени със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Описаните в исковата молба и приложени по делото 10 фактури и 9 кредитни известия са осчетоводени от ответника до дебит сметка 304 - стоки и кредит сметка 401 - доставчици. Срещу всяка една от процесните фактури и кредитни известия ответникът е издал своевременно съответен протокол по ЗДДС. Фактурите и кредитните известия са включени в дневника за покупки и са подадени със справка-декларация до ТД на НАП. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит по процесните доставки. Ответникът е осчетоводявал частични плащания за погасяване на задължения по процесните фактури, като отделните частични плащания не се отнасят своевременно към съответното задължение по конкретната фактури, а се осчетоводяват общо по партидата на доставчика – ищец и в края на финансовата година счетоводителят приключва задълженията към съответния доставчик хронологично, по фактури. От извършената проверка в счетоводството на ответното дружество е видно, че между него и ищеца са налице и други сделки, освен тези по процесните фактури, съответно между тях има и други разплащания, освен тези по процесните 10 фактури. Вещото лице констатира разлика между осчетоводените при ответника и при ищеца плащания за погасяване на задълженията по процесните фактури. Осчетоводените от ответника плащания, отнесени към тези фактури са в общ размер на 26952.18 евро, а осчетоводените плащания от ищеца по процесните фактури са в размер на 11 000 евро. Причина за това разминаване е, че ищецът не приема част от платените и осчетоводени от ответника плащания като такива за погасяване на процесните фактури. От извършената проверка в счетоводството на ответника се установява, че фактура № 151/11.11.2016 г. е осчетоводена до дебит сметка 304 - стоки и кредит сметка 401 - доставчици, като фактурираната стока е райска ябълка, с количество 16286.800 кг. Срещу тази фактура е издаден протокол по ЗДДС и фактурата е включена в дневника за покупки и е подадена със справка-декларация до ТД на НАП. В счетовоството на ответника е отразено авансово плащане към ищеца на 22.11.2011 г. по тази фактура, което е в размер на 5355.18 евро. В последствие това плащане е отнесено от ответника за частично погасяване на процесните фактури № 155/21.11.2016 г. и № 156/21.11.2016 г. Причина за това преосчетоводяване е протокол за унищожаване и отказана пратка от райска ябълка от получателя на стоката в Кралство Саудитска Арабия.

Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по смисъла на чл. 513 от Гръцкия граждански кодекс, по което ищецът е изпълнил задължението си да достави на ответника процесните стоки, на цена и в количество, посочени в процесните фактури и издадените към тях международни товарителници. Ответникът не оспорва обстоятелството, че стоките са получени от него, а и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза по безспорен начин се установява, че фактурите са декларирани своевременно от ответника в декларациите му за ДДС и същият е ползвал данъчен кредит по тях. Съгласно константната съдебна практика само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установи да е платил на ищеца претендираната в настоящето производство цена на стоките. При определяне на претендираната в настоящето производство като дължима сума по процесните фактури ищецът е приспаднал издадените във връзка с фактурите 9 кредитни известия и извършените от ответника плащания, за които е изрично посочено, че се отнасят за погасяване на задължение по някоя от тези фактури. При неоспорени от страните съществуващи други правоотношения между тях, не може да се приеме за установено при условията на пълно главно доказване твърдението на ответника, че посочените от него в отговора на исковата молба плащания са направени именно за погасяване на задължения по процесните фактури. От съдържанието на представените от ответника банкови извлечения за извършени преводи не може да бъде установено, че плащанията на сумите по тях са свързани с плащанте на цената по процесните доставки. Обстоятелството, че ответникът е осчетоводил тези плащания като погасяване на задължения по процесните фактури не може да бъде противопоставено на ищеца, доколкото тези действия са извършени едностранно от ответника. Не може да се приеме, че с така извършеното счетоводно отразяване ответникът е извършил прихващане с негови насрещни вземания срещу ищеца. За да настъпи погасителния ефект на евентуално компенсационно изявление на ответника, е необходимо да съществуват две насрещни вземания, с предмет – пари или други еднородни и заместими вещи, вземането на страната, която прихваща, да е изискуемо, както и то да бъде ликвидно. Посочените предпоставки за настъпване на погасителния ефект на прихващането следва да са налице в своето кумулативно единство, а в случая не се установява насрещно вземане спрямо ищеца, което да е изискуемо и ликвидно. Компенсацията по изявление на една от страните има характер на съкратено двойно плащане, заместващо реално изпълнение на две насрещни задължения, поради което при липсата на признание на ищеца за съществуващо такова негово насрещно задължение /ищецът не е отразил в своето счетоводство плащания по процесните фактури в размера, който е осчетоводен в счетоводството на ответника/, следва да се приеме, че не е настъпил такъв компенсаторен ефект.

Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили. Така Съдът е длъжен да приеме, че ответникът не е извършил плащане на претендираната в настоящето проицводство цена на доставките по процесните фактури.

Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан по размер.

Задължението за заплащане на цената за доставената стока възниква в момента на предаване на стоката – арг. от чл. 513 от Гръцкия граждански кодекс /ГГК/. Предвид установеното от съда, че е доказано предаване на стоките от ищеца на ответника, то задължението на ответника за заплати цената им възниква като срочно, без да е необходимо изпращането на покана – чл. 529 от ГГК. Затова основателно се явява искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху неплатената цена от датата на исковата молба до окончателното плащане в размера, посочен в чл. 346 от ГГК.

При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира следните разноски: 6845.41 лева заплатено адвокатско възнаграждение; 2250.31 лева заплатена държавна такса; 485 лева платено възнаграждение за преводач; 400 лева платен депозит за вещо лице; 499.20 лева платено възнаграждение за извършен превод на преводаческата агенция, на която е възложено от съда да преведе документите на изготвената съдебна поръчка за установяване съдържанието на приложимото право. Съдът намира, че от така поисканите разноски на ищеца не се дължат единствено тези за платено възнаграждение за преводач от 485 лева, тъй като тези разноски нямат характер на съдебни такива, които да подлежат на възстановяване от ответната страна, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът иска заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 6845.41 лева /3500 евро/ за настоящето производство, като видно от представените към списъка по чл. 80 от ГПК доказателства ищецът е заплатил реално тази сума по договора за предоставяне на юридически услуги от м.07.2017 г. Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 6845.41 лева за исковото производство не е в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /2217.73 лева + 400 лева= 2617.73 лева/ и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност е основателно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят на 3000 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /няма данни адвокатът да е регистриран по ЗДДС/. При определянето на този размер съдът взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и извършените от процесуалния представител на ищеца в настоящето производство процесуални действия. При така определения размер на адвокатското възнаграждение, дължимите на ищеца разноски са в общ размер от 6149.51 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „А.Б.т.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е. К., роден на *** г., гражданин на Република Гърция и еднолиен търговец, регистриран в Република Гърция, с адрес: Гърция, гр. Я., Неос Милотопос, ДДС № EL****, гръцки данъчен номер ***, със съдебен адрес: адв. И.Т.,***, оф. 7, на основание чл. 513 от Гръцкия граждански кодекс във вр. с чл. 4, ал. 1 вр. чл. 19, т. 1 от Регламент № 593 от 2008 г. на Европейския парламент и съвета, сумата от 28 764.15 евро /двадесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и четири евро и 15 евроцента/, представляваща сбор от останалите неплатени задължения по следните доставки: 1. доставка на киви на 24.10.2016 г., с уговорено плащане на 29.10.2016 г., за което е издадена фактура № 138/29.10.2016 г.; 2. доставка на киви на 24.10.2016 г., с уговорено плащане на 29.10.2016 г., за което е издадена фактура № 139/29.10.2016 г.; 3. доставка на киви на 24.10.2016 г., с уговорено плащане на 29.10.2016 г., за което е издадена фактура № 140/29.10.2016 г.; 4. доставка на киви и райска ябълка на 05.11.2016 г., с уговорено плащане на 05.11.2016 г., за което е издадена фактура № 148/05.11.2016 г.; 5. доставка на киви и райска ябълка на 05.11.2016 г., с уговорено плащане на 05.11.2016 г., за което е издадена фактура № 149/05.11.2016 г.; 6. доставка на киви и райска ябълка на 21.11.2016 г., с уговорено плащане на 21.11.2016 г., за което е издадена фактура № 154/21.11.2016 г.; 7. доставка на киви на 21.11.2016 г., с уговорено плащане на 21.11.2016 г., за което е издадена фактура № 155/21.11.2016 г.; 8. доставка на киви и райска ябълка на 21.11.2016 г., с уговорено плащане на 21.11.2016 г., за което е издадена фактура № 156/21.11.2016 г.; 9. доставка на киви на 01.12.2016 г., с уговорено плащане на 01.12.2016 г., за което е издадена фактура № 161/01.12.2016 г. и 10. доставка на киви на 01.12.2016 г., с уговорено плащане на 01.12.2016 г., за което е издадена фактура № 162/01.12.2016 г., ведно с дължимата на основание чл. 346 от Гръцкия граждански кодекс лихва по съдебен спор /2 процентни пункта по-висока от законната лихва, която в Република Гърция от 16.03.2016 г. е в размер на 7.25 %/ от датата на исковата молба - 28.09.2017 г. до окончателното плащане.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия:

Номер на акта:	684
Дата:	29 април 2020 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия:	Нели Бойкова Алексиева

Дело:	20171100902782
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	29 септември 2017 г.

Решение по дело №2782/2017 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………………………………

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА