Р Е
Ш Е Н И Е № 960
гр. П., 29.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-П., десети граждански състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Илина Златарева
при секретаря Божура Антонова като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5453 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по предявени искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с
чл. 410 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – П.” АД гр. П. е подало
заявление, въз основа на което срещу
ответника П.И.С. е издадена заповед за изпълнение на парично за следните суми: 562,55
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2015г. до 30.04.2017 г., сумата 97,94 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2016 г. до 08.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата 562,55 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
28.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 25.00 лв.
представляваща държавна такса, както и сумата 50,00 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ГПК, при което в срока по чл.415 ГПК са предявени процесните
установителни искове за вземанията по същата.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия за
периода от 01.11.2015г. до 30.04.2017
г., за топлофициран имот, находящ
се в гр. П. на адрес ул. „*** за която ответникът не му заплатил дължимата се
от него цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
от закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли
съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът чрез назначения му особен представител не
изразява становище по предявения иск в срока за това.
В първото по делото заседание ищецът поддържа
предявения иск.
Ответникът чрез назначеният му при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Ф. заявява, че отговорността му за
цената на доставената топлинна енергия следва да се ограничи до сума, съответна
на дела му от топлоснабдения имот.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето гр.дело №***г. по описа на РС-П. е видно, че въз
основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу
ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за вземанията,
предмет на процесните установителни искове, както и за направените разноски в
заповедното производство.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията нма чл. 47, ал. 6 ГПК, при което
в указания му срок за това заявителят е предявил процесните установителни
искове за вземанията по същата.
От
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания
имот) на такава. По делото е приета
публикация на общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съпрерник”
бр.82/ 2008г.
От
приетото писмо изх.№19-МСИ-479-1/26.03.2019г. на Община П., отдел „МПТ”, се
установява, че жилището с адрес ул. „***е декларирано по реда на чл. 14 ЗМДТ
от П.И.С..
В
представеното по делото неоспорено по чреда на чл. 193 ГПК копие от данъчна
декларация вх.№108040 от 25.07.1998г. П.И.С. е декларирал под страх от
наказателна отговорност пред органите на държавната администрация, че същият
жилищен имот е придобит от него и трето за спора лице – Е.С.Ц.при равни права в
съсобствеността на основание покупка с договор от 11.12.1990г. с Общински
народен съвет-П..
По делото въз основа на издадено
съдебно удостоверение е ангажиран и
цитираният в данъчната декларация договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
със страни П.И.С. /като купувач/, Общински народен съвет / като купувач/ и
предмет – жилище в гр. П. с адрес ул. „***.
Видно от приетото като доказателство удостоверение за семейно положение,
съпруга и деца П.И.С. е бил в граждански брак с Е.Ц.С., сключен с акт за
граждански брак № ***. и прекратен с развод на 12.11.2018г.
По делото е изслушано
заключение по изготвена
съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че в счетоводството на
ищеца са отразени вземанията за главница и обезщетение в претендирания по
делото размер. От същото заключение съдът приема за установено, че сумите не са
погасени с плащане, както и че всички изравнителни сметки, издадени от фирмата
за дялово разпределение за процесния период, са въведени в счетоводството на
ищеца по партидата на ответника.
От заключението на изслушаната съдебно-техничеката експертиза, което е
прието без възражения от страните, се установява, че за процесния период са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция, че от прогнозно
начисленото потребление е направено изравняване след края на всеки от отчетните
периоди, включени в процесния, както и че във фирмата за дялово разпределение
не са постъпвали възражения от длъжника. От същото заключение съдът приема за
установено, че общият и индивидуалните измервателни уреди са преминали през
задължителен метерологичен контрол. Вещото лице е посочено, че за етажната
собственост има въведена система за дялово разпределение. Количеството на
топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката-приложение
към Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Според експертизата е
изпълнено изискването на наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. При направената
проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в сградата. Вещото лице е посочило, че прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са
приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.
Изравнителните сметки са изготвяни ежемесечно, след проведени отчети на потреблението на топлинна енергия в
СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти, като според вещото лице същите са предавани от представителна СЕС в
срок.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
Съвкупният анализ на приетите като доказателства и неоспорени от страните писмо от Община П., отдел „МПТ”, данъчна декларация, договор с Общински народен съвет-П. и удостоверение за
семейно положение, съпруга и деца сочи на извода, че през процесния период, за който се
претендира плащане на цената на доставената топлинна енергия ответникът П.И.С. е притежавал в режим на съпружеска имуществена общност имота,
за който същата е начислена. В този
смисъл по отношение на ответрника е налице пасивна материална легитимация по
иска, доколкото в чл.153 от Закона за енергетиката е предвидено, че всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване
на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете
за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което
съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи
условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна
енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач”
и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът
намира, че в настоящия случай в между страните
съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в
Общите условия.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, купувачът е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или
на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал.
1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ .
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. За установяване на същия по
делотото са приети без възражения от страните съдебно-техническа и
съдебно-икономическа експертизи.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната
главницата се явява доказан по основание.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. Съгласно
чл. 34 ал. 1 от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за
заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан по основание и размер. Следва да се присъди и законната лихва върху
главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане.
По арг. от разпоредбата на чл.
36, ал. 3 СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, които са възникнали
за задоволяване на нуждите на семейството. С оглед на диспозитивното начало в
процеса, няма пречка при солидарна отговорност, ищецът да търси цялото си
вземане от един от солидарните длъжници, както в случая. По изложените
съображения съдът намира, че отговорността на ответника следва да се ангажира
за пълния размер на начислените вземания за цената на доставената топлинна
енергия и обезщетението за забава в плащанията, а наведеното възражение на
процесуалния му представител в тази връзка е неоснователно.
Предвид горното така
предявените искове се явяват основателни за пълните им предявени размери.
По разноските в заповедното производство: Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Предвид изхода на
делото съдът намира, че не следва да се преразпределят разноските в заповедното
производство, при което следва да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
от 25 лв., представляваща
дължимата се държавна такса по заповедното производство и сумата от 50 лв., представляваща дължимото се
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
По
разноските в исковото производство: По искането на страните за
присъждане на разноски в настоящото производство, съдът намира, че с оглед
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 753,68 лв. за направените разноски в
исковото производство, от които 75 лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 20 лв. за такси за издаването на съдебни удостоверения, 260 лв.
за внесени депозити за възнаграждения на вещи лица и 300 лв. за депозита за
възнаграждение на особения представител.
При този изход на спора ответникът няма
право на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.С.,
с ЕГН: **********, че същият дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 562,55 лв./петстотин шестдесет и два лева и 55 ст./, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлофициран недвижим
имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за
периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата от 97,94 лв./деветдесет и седем лева и 94
ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 08.01.2016 г. до 08.02.2018 г., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата от 562,55 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 28.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед №1181 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2018г. по гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд-П. .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.И.С., с ЕГН: ********** да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от
75 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 753,68 лева
за разноските в настоящото производство.
След
влизане на решението в сила, гр.д №***г. по описа на РС-П. да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: