Р Е Ш Е Н И Е
№
260617/23.02.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8273 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от К.Н.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която срещу „Ф.Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *арк, м-ст „*“, комплекс „*“, е предявен осъдителен
иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 14 694 лв.
/четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и четири лева/, представляваща
обезщетение поради пенсиониране, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
/16.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба и уточняващата молба ищецът К.Н.К. твърди, че работила на
длъжност „управител на обект“ във * до 08.04.2020 г., когато трудовото и́
правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. II КТ, поради съкращаване на щата, считано от
08.05.2020 г. Сочи, че на основание чл. 222, ал. 4 КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение преди навършване на възрастта за пенсиониране по чл.
68 КСО, работникът или служителят има право на обезщетение при пенсиониране,
ако към датата на прекратяване на трудовия договор отговаря на условията за
отпускане на пенсия в намален размер по реда на чл. 68а КСО. Излага, че към
момента на прекратяване на трудовото и́ правоотношение има осигурителен
стаж повече от 40 години и е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а КСО. Твърди, че през последните десет години
е работила в ответното дружество на една и съща длъжност и при прекратяване на
трудовото си правоотношение има право на обезщетение, съгласно чл. 222, ал. 3,
изр. КТ в размер на шест брутни трудово възнаграждения. Моли за осъждане на
ответника да и́ заплати тази сума, както и за присъждане на разноски по
делото.
Ответникът
„Ф.Д.“ ЕООД, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че
ответницата не отговаря за условията за отпускане на пенсия по реда на чл. 68а КСО, защото не е изразила желание за пенсиониране. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищцата поддържа иска.
В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответникът оспорва иска.
Представя и писмена защита с подробно доводи по същество.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
представения по делото безсрочен Трудов договор № 1 от 18.05.2007 г. се
установява, че между страните е било налице трудово правоотношение, като ищцата
е била назначена в предприятието на ответника на длъжност „Управител обект“ с
уговорено основно месечно възнаграждение от 700 лв. и допълнително
възнаграждение за продължителна работа 0.6% върху основното за всяка година
трудов стаж. Ищцата се е задължила да постъпи на работа на 22.05.2007 г. С
Допълнително споразумение № 16 от 01.07.2019 г. към Трудов договор № 1 от
18.05.2007 г. е променено трудовото възнаграждение на служителката на
1 975 лв. и допълнителното възнаграждение е посочено, че е в размер на 474
лв. към 01.07.2019 г.
Със
Заповед № 2 от 08.04.2020 г. на управителя на ответното дружество трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. II КТ /поради съкращаване на щата/,
считано от 08.05.2020 г. и заповедта е връчена.
От
представената по делото трудова книжка на ищцата се установява, че същата е
работила в предприятието на ответника 12 години, 1 месеца и 16 дни в периода
22.05.2007 г. – 08.05.2020 г.
От
постъпилата справка от НОИ-Варна се установява, че ищцата получава лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, отпусната на 29.06.2020 г. на основание чл. 68,
ал. 1 и 2 КСО, като от тази дата са представени необходимите документи за
отпускане на пенсията.
От
представените от ответника декларация на ищцата за изплащане на обезщетение по
чл. 222 КТ и фиш за заплата от месец юни 2020 г. се установява, че същата е
получила обезщетението. Тези документи обаче са неотносими към спора, доколкото
не са от значение за правото на гратификация.
От
представеното заключение на вещото лице Т. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че осигурителният стаж на ищцата към 08.04.2020 г. е
41 години 4 месеца 14 дни. Ищцата е придобила право на пенсия в намален размер
на осн. чл. 68а КСО на 29.06.2019 г., но към същата
дата не е упражнила това право. Считано от 29.06.2020 г. на основание чл. 68,
ал. 1 и 2 КСО ищцата получава пенсия. Дължимото обезщетение при пенсиониране на
основание чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на
ищцата за срок от 6 месеца в размер на 2 449 лв., а общият размер на
дължимото обезщетение е 14 694 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за пенсиониране /гратификация/ по чл.
222, ал. 3, изр. I, предл. II, вр. ал. 4 КТ.
Съгласно тези разпоредби /в редакцията им към
08.04.2020 г./ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател през последните 10
години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж. Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за
социално осигуряване.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е
следвало да докаже, че е работила при същия работодател последните 10 години
от трудовия си стаж, че вече не и́ е изплащано обезщетение при пенсиониране,
че отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а КСО, както и размера на дължимото и́
обезщетение. Ответникът е следвало да докаже, че е заплатил на ищцата дължимото
обезщетение при пенсиониране, в случай че бъдат доказани предпоставките за
дължимостта му.
От събраните по делото доказателства
безпротиворечиво се установиха фактите, за които
ищцата носи доказателствена тежест. Същата е работила в предприятието на
ответника последните 10 години от трудовия си стаж и не и́ е изплатено
обезщетение при пенсиониране. Същата към момента на прекратяването на ТПО не е
отговаряла на критериите по чл. 68 КСО, но е отговаряла на условията за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО. Впоследствие е упражнила това свое право. Размерът на дължимото
обезщетение съответства на отправената с исковата молба претенция.
Ответникът не доказа по делото, че е
заплатил обезщетението. Същият навежда възражения, че при прекратяването на
трудовото правоотношение ищцата не е била придобила право на пенсиониране и не
е подала документи за отпускане на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО. В
този смисъл твърди, че след като ищцата не е упражнила правото си на пенсия и
не е уведомила работодателя за това, не следва да се дължи и обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ.
Настоящият състав на съда
не споделя тези изводи на ответната страна. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3, вр. ал. 4 КТ изисква работникът или служителят да отговаря
на условията за отпускане на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО (да е
придобил правото на пенсия), но не изисква това право да е упражнено преди
прекратяване на трудовото правоотношение. Обстоятелството, че ищцата в един
по-късен момент е упражнила правото си да получава пенсия, не изключва
отговорността на работодателя да заплати дължимото и́ обезщетение при
пенсиониране.
Да се приеме обраното би
означавало работникът или служителят да е поставен в положение, в което да е
принуден да упражни правото си на пенсиониране в момента на възникването му,
под страх от прекратяване на трудовото му правоотношение преждевременно, което
би го лишило от дължимото му обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
Очевидно целта на
законодателя е да бъде възнаграден работника за лоялността му към
предприятието, в което е работил последните 10 години от трудоспособната си
възраст, а не да бъде лишен от това си право по преценка на работодателя. /Подробно
в тази насока е и Решение № 17 от 08.11.2018 г. на КС на РБ по к.д. № 9/2018 г./
В теорията това
обезщетение се нарича гратификационно
(благодарствено) плащане и се приема, че е израз на благодарността на
работодателя за продължителната работа на работника или служителя. Без значение
е моментът на прекратяването: дали съвпада с момента на придобиване на правото
на пенсия за осигурителен стаж и възраст или след това – в един по-късен
момент. /В този смисъл Мръчков, В., Трудово право.
Десето преработено и допълнено издание., Сиби, 2018.,
с. 681/
Цитираното от ответника
Определение № 469 от 17.05.2016 г. по гр.д.№ 1909/2016 г., IV г.о. на ВКС на първо място не е
задължително за прилагане от съдилищата, още повече, че се касае за
определение, с което не се допуска до касационно обжалване на въззивно решение,
поради което и няма отговор на поставен правен въпрос. На второ място в цитирания
съдебен акт се обсъжда въпроса за правото на обезщетение при пенсиониране при последващи трудови правоотношения, като в мотивите
последователно се застъпва, че е достатъчно само правото да е придобито. Едва в
цитираното изречение се споменава, че следва работникът да е упражнил правото
си към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, който извод
настоящият състав не споделя по изложените по-горе съображения.
В заключение предявения
от ищцата осъдителен иск следва да се уважи изцяло за сумата от 14 694 лв.
С оглед изхода на спора в
тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищцата разноски в размер
на 1 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото, за което е представен списък и доказателства за
плащане. Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на възнаграждението е неоснователно, доколкото предвидения в чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ минимален размер е 970
лв. Претендираното от ищцата възнаграждение не надвишава съществено минимума,
поради което и не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 587,76 лв. за държавна такса и сумата в размер на 250 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Ф.Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, *“, ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 14
694 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и четири лева/,
представляваща обезщетение поради пенсиониране, на основание чл. 222, ал. 3, вр. ал. 4 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба /16.07.2020 г./ до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА
„Ф.Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, *“, ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 000
лв. /хиляда лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Ф.Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, *“, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата
от 837,76 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за държавна такса
и съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по представената банкова сметка ***: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: