№ 2
гр. Ловеч , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седми декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
Секретар:ПРЕСЛАВА С. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20204310101137 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена на иска: 488.54лв.
Производството е образувано по искова молба на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Полина Балабанова против Й.
А. К., с адрес: гр. Летница, ул.“Ал. Стамболийски“ №36.
Ищецът излага в ИМ, че на 16.10.2018 г. е подписано Приложение №1
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения / цесия/ от дата 11.11.2016г. сключен между «Аксес Файнанс»ООД и
«Агенция за контрол на просрочени задължения»ООД, по силата на който взмането
произтичащо от Договор за кредит «Бяла карта»№ 418793 от 28.09.2014 г. сключен между
«Аксес Файнанс»ООД и Й. А. К. е прехвърлено в полза на «Агенция за контрол на
просрочени задължения»ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Посочва, че от своя страна «Агенция за контрол на просрочени задължения»ЕООД е
прехвърлила процесното вземане в полза на «Агенция за събиране на вземания»ЕАД по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 03.05.2019 г.
Твърди се, че в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено
уведомително писмо от страна на «Агенция за контрол на просрочени задължения»ЕООД
чрез «Агенция заа събиране на вземания»ЕАД в качеството на проупълномощен за
станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания от
11.11.2016 г., сключен между «Аксес Файнанс»ООД и «Агенция за контрол на просрочени
1
задължения». Отбелязва, че до ответника е изпратено и Уведомително писмо Изх. № УПЦ-
П-АКПЗ-АФ/418793 от 13.05.2019 г. от страна на «Агенция за контрол на просрочени
задължения»ЕООД чрез «Агенция за събиране на вземания»ЕАД за извършената на
03.05.2019 г. цесия между «Агенция за контрол на просрочени задължения»ЕООД и
«Агенция за събиране на вземания»ЕАД., като и двете писма са изпратени едновременно до
длъжника и са получени от него лично на 17.05.2020 г. В случай, че ответникът оспори
действията във връзка с уведомяването, към исковата молба ищецът е приложил копия от
уведомленията за извършените цесии, които да бъдат връчени с исковата молба и
приложенията към нея, като в тази връзка се позовава на съдебната практика, според която с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощното, както и уведомлението за извършената
цесия, изходящи от цедента чрез неговия пълномощник длъжникът се счита за редовно
уведомен за посочените обстоятелства.
Наведени са твърдения, че на 28.09.2014 г. между «Аксес Файнанс»ООД , като
Кредитор и ответницата Й К, като Кредитополучател е сключен договор за кредит «Бяла
карта» с № 418793, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят удостоверил, че е получил и е
запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че е получил Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК
със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Ищецът излага, че съгласно сключения
договор за кредит, Кредиторът се задължил да предостави на Кредитополучателя
револвиращ кредит в максимален размер на 500.00 лв., под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а
Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. Заедно с подписването на договора за кредит, Кредитодателят предоставил на
Кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с № 418793, издадена от
„Интеркарт Файнанс“АД ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита,
веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Посочено е, че
страните са подписали и Приложение №1 към договора за кредит – Условия за ползване на
международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, кито съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитната карта.
Твърди се, че кредитополучателят е усвоил заемни суми в общ размер на 650.00 лв.
на посочените в исковата молба дати в периода от 02.04.2014 г. до01.09.2015 г, както и че
съгласно договореното от страните върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят
дължи договорна лихва в посочения в договора размер, която се начислява ежедневно.
Излага, че поради забава при заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя е
начислена договорна лихва в размер на 166.87 лв. за периода от 03.10.2014 г. до 06.12.2015
г. Твърди се още, че на длъжника е начислена също и лихва за забава върху неплатената
главница в размер на 177.23 лв. за периода от 06.12.2015 г. до датата на входиране на
2
заявлението в съда.
Ищецът твърди, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем
към Дружеството;
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата Й. А. К., че същата дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумите, както следва: 441.09.лв. – главница, 47.45
лв. – обезщетение за забава, считано от 22.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендирани са и разноските по делото, вкл. и разноските
направени в хода на заповеднто производство.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ
заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването
на такъв или неупражняването на права.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Й К, чрез
пълномощника й – адв. Радослав Данков. Оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва ответницата да е сключвала с „Аксес Файнанс“ООД договор за кредит
„Бяла карта“ от 28.09.2014 г., Приложение №1 към него и анекси към него от дата 22.11.2014
г., 23.05.2015 г. и 20.08.2015 г. Заявява, че не оспорва направените от ищеца изчисления
относно числата представляващи дълга – остатъкът от задължението по процесния договор;
размерът на лихвата за забава и датата на усвояване на кредита.
В о.с.з. ищeцът – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не изпраща
представител.
Ответникът – Й. А. К. не взема лично участие в процеса и не е изпратила
процесуален представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №653/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че по
повод заявление на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е издадена Заповед № 323 от
03.06.2020 г., с която е разпоредено длъжникът Й. А. К. да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* с адрес: гр. София, бул. “Д – р Петър Дертлиев” № 25,
офис “Лабиринт”, ет. 2, оф. 4 представлявано от Димитър Бориславов Бончев сумата от
441,09 лв. /четиристотин четиридесет и един лева девет стотинки/ – главница, 47,45 лв.
/четиридесет и седем лева четиридесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава за периода
3
22.06.2018 г. до 02.06.2020 г., ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащане на
вземането и сторените разноски в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, от които 25,00
лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Й. А. К. е подал
писмено възражение вх.№5672/24.06.2020 г, с което е оспорил заповедта за изпълнение. По
този повод с Разпореждане № 99 от 29.06.2020 г.заповедният съд е указал на заявителя
възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си по отношение възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 10.07.2020 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и на 10.08.2020 г.-ден понеделник/т.е.в рамките на законоустановения
едномесечен срок /е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Установява се, че на 28.09.2014 г. между „Аксес Файнанс”ООД, от една страна като
Кредитодател, и ответницата Й. А. К., от друга страна, като Кредитополучател е сключен
Договор за кредит „Бяла карта”, по силата на който Кредитодателят се задължил да
предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 100.00 лв.,
под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCardCard/Visa. От своя страна Кредитополучателят се е задължил да го
върне и ползва съгласно условията на договора, като е поел задължение да заплаща до всяко
2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. Съгласно
чл.3, ал.3 от Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се определя към всяко
последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между
01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно
число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две
суми на основата на уговорения по договора лихвен процент, неустойка за неизпълнение,
лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени. Уговорен е
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43,2%, като върху усвоения размер на кредита
Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12% като лихвата се
изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се
приема, че календарният месец е с продължителност 30 дни. Съгласно чл.4, ал.1, т.4 от
Договора, Годишният процент на разходите / ГПР/ е в размер на 45,9%. По силата на
постигнатата договореност, в случай, че Кредотополучателят извърши трандакции, които
надвишават размера на разполагаемия остатък по кредита, сумите на тези транзакции
увеличават максималният размер на кредитния лимит. При подписване на договора на
ответницата е предоставена кредитна карта № 418793, издадена от „Интеркарт Файнанс“АД
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата.
Съгласно договореното от страните Кредиторът се задължил да изплаща на
Кредитополучателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е
4
достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателя на интернет
страницата на Кредитодателя. Постигнато е съгласие кореспонденцията във връзка с
изпълнението на договора и ползването на картата да се осъществява на личния акаунт на
Кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на свой
дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. След изразено от
Кредотополучателя съгласие, същият е получил на личния си акаунт стандартен европейски
формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършените транзакции,
месечни извлечения за транзакциите и др.
Установява се, че по силата на Анекс от 20.08.2015 г. към Договор за кредит „Бяла
карта“ от 28.09.2014 г. максималният размер на предоставения на кредитополучателя
кредитен лимит е увеличен на сумата от 500.00 лв., като кредитният лимит се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.
Ответницата не оспорва, че по договора за кредит са усвоени заемни суми по дати,
както следва: 10 лв. на 02.10.2014 г.; 30 лв. на 03.10.2014 г.; 50 лв. на 06.10.2014 г.; 10 лв. на
20.10.2014 г.; 80 лв. на 06.11.2014 г.; 10 лв. на 07.11.2014 г, 200 лв. на 02.12.2014 г., 10 лв. на
29.04.2015 г., 100 лв. на 01.06.2015 г., 10 лв. на 04.06.2015 г., 10 лв. на 12.06.2015 г., 20 лв.
на 06.07.2015 г, 10 лв. на 31.08.2015 г., 100 лв. на 01.09.2015 г. или обща сума в размер на
650.00 лв.
На 11.11.2016 г. между „Аксес Файнанс”ООД, като продавач, и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ООД, като купувач, е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който страните се споразумели, че
Продавачът ще прехвърли на Купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за заем, като вземанията са индивидуализирани в
Приложение №1, явяващо се неразделна част от договора. Съгласно чл.4.1, моментът на
подписване на Приложението се счита за надлежна дата, на която Вземанията са валидно
прехвърлени и след тази дата Купувачът придобива всички права върху тях. По силата на
т.4.5. от рамковия договор Купувачът се е задължил от името на Продавача и за своя сметка
да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като
продавачът упълномощава Купувача с правата за уведомява на длъжниците чрез издадено от
него пълномощно.
В препис извлечение от приложение № 1/16.10.2018г . към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания между Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за събиране на вземания“
АД от 11.11.2016 г. се посочва вземане към длъжника Й. А. К., посочен е ЕГН, договора за
кредит и дата на сключването му, както и дължимите към датата на продажбата вземания по
договора.
С последващ Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г.
от своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е прехвърлила
вземанията по процесния договор за кредит „Бяла карта“ на ищеца „Агенция за събиране на
5
вземания“ЕАД. Съгласно чл.4.5 от горепосочения Договор за цесия „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления
до длъжниците за извършената цесия., като с подписването на договора Продавачът е
упълномощил Купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като за целта се е
задължил в срок до три работни дни да издаде и изрично пълномощно.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД продавачът
„Агенция зо контрол на просрочени задължения“ЕООД е потвърдил извършената цесия на
всички вземания, цедирани от „Агенция зо контрол на просрочени задължения“ЕООД на
„Агенция за събиране на вземания”АД, съгласно Договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 03.05.2019 г. и индивидуализирани в Приложение №1/ 03.05.2019 г.
По делото е приложено изрично писмено пълномощно/ л.39/, по силата на което
„Аксес Файнанс“ООД, чрез законния си представител Ц П К, е овластил „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД с правата да уведоми от името на „Аксес
Файнанс”ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата
на сключени договори за кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на 11.11.2016 г.
между „ Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД.
Представено е също изрично пълномощно, по силата на което „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ЕООД, чрез законния си представител И К, е упълномощил
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД с правото да уведоми от името на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД всички длъжници по вземанията на дружеството,
които са цедирани съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от
03.05.2019 г.
В писмо Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ.АФ/418793, адресирано до ответницата Й. А. К.,
ищецът, действайки като пълномощник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД и като преупълномощен „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
пълномощник на „Аксес Файнанс”ООД, е направил изявление, че въз основание сключени
Договори за прехвърляне на вземания / цесия/ вземането, произтичащо от Договор за
кредит номер 418793 от 28.09.2014 г., ведно с лихвите, привилегиите и обезпеченията е
прехвърлено от „Аксес Файнанс”ООД на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, който от своя странае прехвърлил същото на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД. Писмото е изпратено чрез Български пощи, като видно от приложеното
известие за доставяне/ л.45/ ответницата е получила пратката лично на 17.01.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, -
6
положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД – частен правоприемник /цесионер/ на „Аксес Файнанс”ООД,
съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед №323 от
03.06.2020 г, издадена по ч.гр.д.№653/2020 г., която длъжникът/ответник по делото/е
оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
Съдът намира, че приложените по делото договори за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ са
валидно сключени . От страна на ищеца са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че
процесното вземане е било предмет на двата цесионни договора и като последен цесионер-ищеца като титуляр на
вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба са
представени извлечения както от Приложение № 1/16.10.2018г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания между Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за събиране на вземания“
АД от 11.11.2016 г. , така и от Приложение №1/03.05.2019 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания / цесия/, сключен между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД на 03.05.2019 г, в който
съответно под № 48 и №46665 вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и
датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва за
просрочие към датата на засичане.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Съдът приема за безспорно установено в процеса, че ответникът е бил надлежно уведомен за цедиране на
вземането на 17.01.2019 г. На такъв извод навеждат ангажираните от ищеца по делото доказателства –
уведомително писмо и известие за доставяне/ л.43-45//, като факта на съобщаване на цесията не се отрича и от
самата ответница. В практиката трайно се приема, че доколкото уведомяването не е лично и
непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера - „Агенция за събиране
на вземания”. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа,
като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните
действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу
ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от
ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор.
В решение №137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290
от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да
уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./в същия смисъл са и Определение
№602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от 16.03.2016
г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед на изложените по-горе съображения съдът
приема, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на
ответницата.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че
7
по силата на Договор за кредит „Бяла карта” № 418793 от 28.09.2014 г. между „Аксес
Файнанс”ООД и ответницата Й. А. К. са възникнали облигационни правоотношения, които
валидно обвързват страните. В хода на процеса чрез процесуалния си представител,
ответницата е направила изявление, че оттегля направеното оспорване на процесния
договор за кредит. Последният се явява частен частен диспозитивен документ и тъй като
носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, то съгласно чл.180 от ГПК
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези
лица. Съдът приема за доказан факта, че Кредитодателят е изпълнил задължението си по
договора,като е предоставил на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит. От своя страна ответникът не
оспорва, че сумата по кредита е усвоена, поради което за същия е възникнало задължение да
погасява до 2-ро число на месеца текущото си задължение, формирано от усвоената в
периода по чл.3, ал.3 от договора сума и начислената и непогасена договорна лихва върху
горните суми в размер съгласно чл.4, ал.1, т.2 от договора. Ответникът не оспорва и не
ангажира доказателства относно твърдения от ищеца отрицателен факт, че не е погасявал
редовно текущото си задължение, съгласно условията по договора и не е върнал на
кредитодателят усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва и лихва за забава.
Съгласно данните по делото, към датата на цедиране на вземането усвоената главница по
процесния Договор за кредит „Бяла карта” възлиза на претендираната от ищеца сума от
441.09 лв, върху която е начислена законна лихва за забава в размер на 47.45 лв. От страна
на ответника не се твърди, а и не са представени доказателства да е предложил изпълнение
на задълженията си по договора, за което с оглед твърдения от ищеца отрицателен факт
носи доказателствената тежест в процеса. При това положение съдът приема, че същият се
явява неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил поетите с договора задължение
в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е
възможно и е в интерес на кредитора. При така изложените съображения съдът намира, че
предявените обективно съединени установителни искове за следните вземания: 441.45 лв.-
главница и 47.45 лв – обезщетение за забава, считано от 22.06.2018 г. до датата на подаване
на заявлението / 02.06.2020 г./, като основателни и доказани следва да бъдат уважени.
Съобразявайки всичко изложено дотук, съдът намира, че претенцията на ищеца
следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответницата Й.
А. К., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумите, както следва:
441.09.лв. – главница, 47.45 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.06.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда / 02.06.2020 г./, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението / 02.06.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената
част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
8
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно
с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по
заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: разноски по
заповедното производство за заплатена държавна такса в размер на 25.00 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. Претендирано е и присъждане на
разноски за исковото производство за доплатената държавна такса в размер на 75.00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв.
Съдът намира, че при условията на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната
помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ищеца следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на сумата от
100.00 лв. или общият размер на разноските на ищеца в исковото производство следва да се
редуцира на сумата от 175.00лв.
Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер над сумата от 100.00 лв. до пълния претендиран размер от 350.00
лв. подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК по отношение на Й. А.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Летница, ул.»Александър Стамболийски»№36, че по Договор за кредит «Бяла
карта» № 418793 от 28.09.2014 г. същата дължи на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Петър
Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изп.директор
Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Полина Балабанова, съд.адрес: гр. София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 следните суми: главница
–441.09 лв. /четиристотин четиридесет и един лева и 09ст/ и 47.45лв. / четиридесет и седем
лева и 45ст/ – обезщетение за забава за периода от 22.06.2018 г. до датата на подаване на
заявлението / 02.06.2020 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /02.06.2020 г./ до изплащане на вземането - предмет на Заповед №
323 от 03.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
№ 653/2020 г. на PC – Ловеч.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Летница,
ул.»Александър Стамболийски»№36 ДА ЗАПЛАТИ на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
9
бул.”Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Изп.директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Полина Балабанова, съд.адрес:
гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от
175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/-разноски по настоящото производство съразмерно с
уважената част от иска, както и разноски в заповедното производство в общ размер на 75.00
лв/ седемдесет и пет/лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изп.директор Димитър Бориславов
Бончев, чрез юрисконсулт Полина Балабанова, съд.адрес: гр. София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство за разликата до пълния претендиран размер от
350.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№653/2020 г.
по описа на Ловешки РС, IX състав.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10