О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59 12.01.2023 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На дванадесети
януари,
две хиляди двадесет и трета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретар: Сийка Хардалова,
като разгледа докладваното от съдия
Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер дело № 1699 по описа за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.248 от Гражданскопроцесуалния
кодекс (ГПК) и чл.144 от АПК.
Образувано
е по молба от 08.12.2022г. на адвокат Й.В.П. от САК, пълномощник на ответника
по касация И.П.С., ЕГН-**********, с която се иска съда да измени на
постановеното по настоящото дело решение № 1285/10.11.2022г. в частта му за
разноските, като на С. се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер, или
по 500 лева за всяка от двете инстанции. Изразява се несъгласие с присъдените разноски от по 50 лева за инстанция с
твърдение, че възражение за прекомерност не е направено от другата страна, нито
пред първоинстанционния съд, нито пред касационната инстанция, а единствено в
касационната жалба на Община Царево. Поради това намира, че съдът не разполага
с правомощието по свое усмотрение да намали договореното адвокатско
възнаграждение. Счита и че неправилно възнаграждението е определено по чл.18,
ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като видно от пълномощните адвокатът не е изготвил
единствено жалба срещу наказателното постановление, а е осъществявал и
процесуално представителство, като единствено няма право да се яви в съдебно
заседание. Поради това счита, че дължимото възнаграждение за една инстанция е
100 лева.
Производството
по настоящото КНАХД № 1699/2022г. е образувано по касационна жалба на кмета на
Община Царево, против решение № 73/16.08.2022г., постановено по НАХД №
20222180200184/2022г. по описа на Районен съд - Царево, с което е отменено
издаденото от него наказателно постановление № ОА-110/26.08.2016г., с което на И.П.С.,
ЕГН-**********, за нарушение на чл.14, ал.6 от Наредба за опазване на
обществения ред и околната среда (НООРОС) на Община Царево, на основание чл.47,
ал.1 от НООРОС, е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева, като в тежест на Община Царево са възложени и направените от С. разноски
в размер на 500 лева, за заплатен адвокатски хонорар.
В
мотивите си по това решение съдът е приел, че решението е валидно, допустимо и
правилно по съществото на спора, но с оглед направеното възражение в касационната
жалба за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от С. на
пълномощника й в размер на 500 лева, съгласно договора за правна защита и
съдействие е преценено, че атакуваното съдебно решение трябва да бъде изменено
единствено в частта му за разноските, като същите бъдат намалени на 50 лева на
основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като видно от
приложеното пълномощно, адв.П. е бил упълномощен единствено за подаването на
жалба, но без право да се явява в съдебните заседания по делото. На същото
основание – направеното възражение за прекомерност в касационната жалба и
пълномощното с което адв.П. е упълномощен единствено за подаване отговор на
касационната жалба, но без право да се явява в съдебните заседания по делото,
съдебният състав намира, че договореното адвокатско възнаграждение от 500 лева
е прекомерно и на ответника по касация се присъди като разноски сумата от 50 лева
на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът на
основание чл.176, ал.2 от АПК и чл.248, ал.2 от ГПК, изпрати на насрещната
страна препис от молбата. Община Царево, чрез кмета е представила писмен
отговор в който оспорва искането. Счита го за неоснователно, тъй като в
проведените съдебни заседания пред двете инстанции не е присъствал адвокатът на
другата страна и той не е бил упълномощен за това. Позовава се и на твърдяно
като направено възражение за прекомерност пред касационната инстанция, което
обаче не е приложено в кориците на делото.
Молбата за изменение на
решението е подадена от страна по делото и в предвидения в чл.248, ал.1 от ГПК
срок, след като молба от 01.11.2022г. ответникът по касация е представил списък
с претендираните разноски, но същата е неоснователна предвид следното:
Касационният
състав вече е изложил в решението си подробни и ясни мотиви за причината поради
която изменя само в частта му за разноските решение № 73/16.08.2022г.,
постановено по НАХД № 20222180200184/2022г. на Районен съд -Царево, както и
защо присъжда разноски в посочения размер за настоящата инстанция. Направените
от молителя възражения не променят тези изводи. Чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява
специален по отношение на уредбата в чл.78, ал.5 от ГПК, поради което за
възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл.80 от ГПК, не се прилагат
в административно-наказателния процес. Правилно възнагражденията за всяка от
инстанциите са определени от съда по чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като видно от пълномощните
адв.П. не е бил упълномощен да се явява в съдебните заседания по делото, т.е.
не е имал представителна власт да осъществява процесуално представителство пред
съда.
Водим от
изложеното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И
ОСТАВЯ без
уважение молбата на адвокат
Й.В.П., пълномощник на ответника по касация И.П.С., за изменение на постановеното
по настоящото дело решение № 1285/10.11.2022г. в частта му за разноските.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.