Решение по дело №1755/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260290
Дата: 22 октомври 2020 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20204520101755
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

                                                РЕШЕНИЕ

                                                            

                                                       гр.Русе, 22.10.2020г.

                                                   

 

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 23 септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1755 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба вх.14965 /15.05.2020г. от Д.Д.С. с ЕГН: ********** ***, чрез процесуален представител срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от Николай Николов, Красимир Иванов и Румен Лалев, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5172,76 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура №********** /17.02.2020г., за обект с клиентски №1700134120 и абонатен №0*********, с адрес на потребление: гр.Русе, ул.“Т.И. N:7, бл.208, вх.“В“, ет.1, ап.2. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с клиентски №1700134120 и абонатен №0*********, с адрес на потребление: гр.Русе, ул.“Т.И. N:7, бл.208, вх.“В“, ет.1, ап.2.

Твърди, че при заплащане на ежемесечното си задължение към „ЕРП Север” АД е установил наличие на задължение, в размер на 5172,76 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура №********** /17.02.2020г. Впоследствие получил писма за извършена проверка от служители на „Енергоразпределение Север“ АД, за което е съставен констативен протокол № 1701925/04.12.2019г.. В резултат на проверката е извършена корекция на електроенергията по фактура №********** /17.02.2020г.

Оспорва се и корекционната процедура, както и начина, и методиката за начисляване на процесната сума по партидата на ищеца. Твърди се също и че ищецът не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия, равняващо се на процесната сума.

Ответникът, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, в който релевира подробни доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 04.12.2019г., в изпълнение на чл.44 от ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. Отправя се искане до съда за отхвърляне на предявения иск. Направено е доказателствено искане за назначаване на СТЕ и допускане до разпит на свидетели. Претендира се присъждане на разноски.

            Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

            От представения по делото констативен протокол № 1701925/04.12.2019г. се установява, че на същата дата служители на „Енергоразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка в обект с клиентски №1700134120 и абонатен №0*********, с адрес на потребление: гр.Русе, ул.“Т.И. N:7, бл.208, вх.“В“, ет.1, ап.2, при която са отчетени показанията на СТИ на регистър който не се визуализира. Електромерът бил демонтиран и подменен с нов. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката.

            Въз основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 13.02.2020г. (вж.л.34), одобрено на същата дата, за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с клиентски №1700134120 и абонатен №0*********, в размер на 28 202 кВтч за периода от 19.10.2016г. до 04.12.2019г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.

Въз основа на становището е издадена процесната фактура №********** /17.02.2020г. за обект с клиентски №1700134120 и абонатен №0********* на стойност 5172,76 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия.

Приложен е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 138/05.02.2020г. на БИМ, ГД „МИУ“, РО – Русе, в който е отразено, че при извършена експертиза на електромер с фабричен №2007:7179328 е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала енергия на Тарифа 1.8.3 – 28202,488 кВТч., която не е визуализирана на дисплея.

            От заключението на вещото лице доц. д-р инж. Г.Х. по изготвената в хода на производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира, като обективно, изключително подробно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка. Процесната корекция е извършена след прочит на регистър 1.8.3, който не е изведен на дисплея на СТИ; налице е т. нар. софтуерно вмешателство, констатирано от БИМ – софтуерно препрограмиране (претарифиране) на СТИ, което е възможно да стане със специализирана техника и известна парола за достъп до съответното ниво, с което в т. нар. „невидим регистър“ се пренасочва записване на част от потребената ел. енергия; извършените изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР. Посочен е начина за установяване на връзка между СТИ и устройство за въздействие върху софтуера, като изрично е подчертано , че е предвидена защита, чрез парола за достъп до СТИ. Установява, че за да може да се извърши преконфигуриране на устройството освен специализирания оптичен интерфейс и софтуера е необходима и парола за достъп до устрийството.

            Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

            Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

            Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на присъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания.

            В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземането, произтичащо от договор за продажба на електрическа енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца, в предвид установеното наследствено правоприемство обосновават правния интерес от избраната форма на защита.

            Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел. енергия, а също и начисляване на процесната сума като корекция на сметката на абоната.

            В тежест на ответника е да установи наличие на задължение на ищеца в посочения размер, произтичащо от извършена корекция на сметката на абоната, в т.ч. и изпълнение на процедурата, предвидена в раздел ІХ на ПИКЕЕ, приети с Решение № 147/14.10.2013 год. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.

            Между страните липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия за стопански нужди, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.

            Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да начислява допълнителни количества за ел. енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал.2 на чл. 83 от ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ правила да се приемат от комисията, т.е. от ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с §83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/ 2012 год., в сила от 17.07.2012 год., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Въведено е нормативно основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, при изпълнение задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ - за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/ 14.10.2013 год. /ДВ, бр. 98/ 12.11.2013 год./. Същевременно с Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. На основание чл.195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародане на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена през 2019г.

За да възникне правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място следва да се установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След отмяната на чл. 41 - 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ, липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече изцяло.

При това положение и доставчикът би могъл да коригира сметката на крайния потребител при установеност по делото, че отклонението в показателите на консумираната енергия се дължи на неправомерно действие от страна на потребителя, периода на грешното измерване и отчетената реално консумирана електрическа енергия за миналия период. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което и следва да се приеме, че вземането му е изцяло недължимо, при липса на наведени твърдения за наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на страната.

Изложеното обуславя извод за недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на исковия период.

            От показанията на св.К. (изготвила метрологична експертиза N:138 /05.02.2020г. на процесния електромер) се установи, че не може да установи кога е извършена външната намеса и от кого, дали от завода производител или от друго лице. Също така не може да установи с точност посочената преминала енергия дали е при нощна или дневна тарифа, тъй като  нямало как да се установи понеже в лабораторията измервали само дневна тарифа. Най-абсурдото в настоящият случай са твърденията на св.К., че за изследвания от нея електромер нямала писмена информация или документация, а това за двете тарифи го разбрала от проведен телефонен разговор с фирмите производители. Прави впечатление на съда множеството изготвяни експертизи по подобни дела от св.К. в качеството й на длъжностно лице - експерт, към БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – гр.Русе, в които са налични същите необосновани заключения за „външна намеса“ в тарифната схема на електромерите. Това обстоятелство е изключително притеснително и поради факта, че именно тези необосновани, според съда експертизи на експерт К. са дали основание и привиден законен повод на ответното дружество да начислява неправомерно суми на своите клиенти.      

Видно от представеното становище за начисляване на електрическа енергия от 13.02.2020г. в размер на 28202 кВтч за периода от 19.10.2016 г. до 04.12.2019 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, не става ясно как ответника е достигнал до извода, че за посочения период и размер на ел. енергията са преминали през електромера.

По делото е представен такъв констативен протокол, в който е отразено, че електромерът е демонтиран за проверка в Българския институт по метрология, като от извършената експертиза от последния се установява, че в невизуализиран регистър 3 са налице показания. Недоказано е обаче, че измереното количество електрическа енергия в този регистър е натрупано след монтажа на средството за търговско измерване като условие за неговото преизчисляване. В протокола за първоначален монтаж на електромера не са отразени показанията на въпросния регистър 3, нито на сумарния такъв - 1.8.0, отчитащ цялата преминала през измервателната система на електромера ел. енергия, поради което не може да се направи категоричен извод дали отчетените към датата на техническата проверка количества електроенергия в невизуализирания регистър са реално потребени в периода на корекцията, за да се изисква от абоната заплащането на тяхната цена.

Такива изводи не могат да бъдат направени защото само протоколът за проверка е официален документ, а в същия както беше посочено вече не е изследвано показанието по горните две тарифи. Също така липсват данни за началния момент, от който електромерът е параметризиран за двутарифен отчет и е започнал да отчита потребената енергия в трета, върхова тарифа

От съществено значение в случая е, че дори и да се приеме за реално преминало количество електроенергия, отчетено в регистъра, е невъзможно да бъде определено в кой момент колко от него е преминало, а цената на електроенергията за технологични разходи е различна в различните периоди от време. При това положение остава неизяснено, как операторът е преценил каква част от общото отчетено количество електроенергия в скрития регистър следва да се отнесе към отделните периоди. Очевидно е, че ако количествата се разпределят по друг начин в подпериодите, предвид различните цени за тях, ще се получи различна крайна стойност на дължимата цена. От всичко това следва, че „Енергоразпределение Север" АД не е провело пълно доказване на факта, че ищецът е потребил реално начислената му електрическа енергия за процесния период.

По изложените съображения се налага извода, че ответникът не установи наличие на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което и се налага извода за основателност на претенцията, поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

            Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят извършените разноски в общ размер на 811,91 лева, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

            Мотивиран така, Русенският районен съд,

 

 

                                                          РЕШИ:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Д.С. с ЕГН: ********** ***,

НЕ ДЪЛЖИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от Николай Николов, Красимир Иванов и Румен Лалев, сумата от 5172,76 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура №********** /17.02.2020г., за обект с клиентски №1700134120 и абонатен №0*********, с адрес на потребление: гр.Русе, ул.“Т.И. N:7, бл.208, вх.“В“, ет.1, ап.2, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

            ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от Николай Николов, Красимир Иванов и Румен Лалев, да заплати на Д.Д.С. с ЕГН: ********** сумата от 811,91 лева, представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: