Р Е Ш Е Н И Е
№ 81 18.11.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на осемнадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар – Стоянка Иванова
Прокурор – Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 72 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията,
предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от
името на „АТЛАНТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Омуртаг, …, представлявано от управителя Ш. М. А., чрез процесуалния му
представител а.. И.Ш. от АК-Търговище против Решение № 44/12.07.2022 г. на Районен съд-Омуртаг,
постановено по НАХД № 260 по описа на съда за 2020 г., с което е изменено НП № 540965-F566903/12.10.2020 г. на Началник
отдел „Оперативни Дейности“–Варна в ЦУ на НАП, което на „АТЛАНТИК“ ООД гр. Омуртаг, за
нарушение по чл.33, ал.1, от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание
чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лв., като наложения
размер е намален на 500 лв.
В касационната жалба като основания се навеждат неправилно
приложение на материалния и процесуалния
закон, както и необоснованост. Излагат се доводи, обосноваващи неправилна правна квалификация
на описаното в НП
деяние като нарушение по чл.185, ал.2,във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.33
от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ. Навежда се, че нормата на
чл.118 от ЗДДС е неприложима към
деянието,
съставляващо неизпълнение на задължение
по чл.33 от Наредбата, както и че неспазването на посочената разпоредба на Наредбата не може да бъде отнесено към санкционната норма на
чл.185 от ЗДДС. Навежда
се, че наказващият орган не е посочил, нито връзката между чл.118 от ЗДДС
и чл.33
от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, нито кое точно нарушение по
чл.118 от ЗДДС е налице. Излага се становище, че предмет на преценка на
настоящото производство е не само законосъобразността на НП, но и неговата
правилност и обоснованост. Излагат се доводи, обосноваващи наличие на
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на деянието. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно,
като вместо него да се постанови друго, с което НП изцяло да се отмени също
като такова. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът
не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от
процесуалния му представител-адвокат Ил.Ш., в което се излага становище за
поддържане на жалбата на изложените в нея основания и доводи.
Ответникът по касационната жалба –
Началник отдел „ОП“-Варна, при ЦУ на НАП не се явява. Представлява се от гл.
юрисконсулт М. Д.,която счита жалбата за неоснователна. Излага становище за
липса на касационно основание за отмяна на въззивното
решение. Моли оспореното решение да
бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира разноски за касационната
инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда
намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради
което приема жалбата за допустима.
Разгледана по същество на
основанията посочения в нея и в пределите на касационната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.
При извършване на преценка,
относно прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие
с чл.220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено от правна
страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било НП № 540965-F566903/12.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
Дейности“–Варна в ЦУ на НАП, с което „АТЛАНТИК“ ООД гр. Омуртаг, за нарушение
по чл.33, ал.1, от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185,
ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 600 лв.
За да постанови този резултат, Районният
съд е приел следната фактическа обстановка:
При извършена
проверка от контролните органи на 23.07.2020 г. в търговски обект -
бензиностанция с адрес гр. Омуртаг, ул. „Раковска“ № 23, Бензиностанция 1593,
експлоатирана от „АТЛАНТИК“ ЕООД с ЕИК: ********* гр.Омуртаг, за което е
съставен Протокол сер. АА, № 03890 от същата дата, е установено
разлика от 62.83 лв. в касата на проверявания обект. Съгласно разпечатания
дневен отчет от 23.07.2020 г. наличната сума била 3556.06 лв., а съгласно
изготвеният опис на касовата наличност общата сума на изброените банкноти и
монети – 3493.23 лв. Установено било също, че в този ден с ФУ са отразявани
операции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ за различни суми, от което е
видно, че ФУ притежава тези функции. За така констатираната разлика между
дневния финансов отчет и фактическата наличност, съгласно изготвения опис на
касовата наличност на дружество „АТЛАНТИК“ ООД гр. Омуртаг бил съставен АУАН №
F566903/26.08.2020г., сер. AN № F566903, за извършено
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, където е
посочено, че нарушението е извършено на 23.07.2020 г. в горепосоченият обект,
стопанисван от АТЛАНТИК“ ЕООД гр. Омуртаг. Актът бил връчен и подписан от
управителя на дружеството Ш. М. А.. Въз основа на така съставения АУАН е
издадено НП № 540965-F566903/12.10.2020
г. на Началник отдел „Оперативни Дейности“–Варна в ЦУ на НАП, с което на
„АТЛАНТИК“ ООД гр. Омуртаг, за нарушение по чл.33, ал.1, от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1
от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
600 лева.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че в
хода на производството по ангажиране отговорността на жалбоподателя за
извършеното от него административно нарушение, както при съставяне на АУАН,
така и на атакуваното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и че същите са издадени
от компетентни лица. Посочено е, че както АУАН, така и НП съдържат изискуемите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а също, че е налице и яснота относно
елементите на описаното в тях административно нарушение. За неоснователни са
счетени възраженията на жалбоподателя относно твърдението, че в случая не бил
осъществен състава на нарушението по чл. чл.33, ал.1, от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за което са изложени подробни мотиви. Въззивната инстанция е приела за безспорно установено по
делото, съобразно събраните доказателства, че посочената липсваща сума в АУАН и
в НП от 62.83 лв. представлява установена разлика между направените записи във
ФУ и касовата наличност на обекта, като въз основа на това е приел за безспорно
установено и извършването от дружеството на административното нарушение, за
което е последното е санкционирано с издаденото НП. Съдебният състав е направил
и подробни разсъждения относно приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН, като е
счел, че обществената опасност на деянието не може да бъде приета за явно
незначителна, поради което и не може да намери приложение посочената правна
норма. В заключение е посочено, че при констатираното от АНО обстоятелство, че
нарушението е извършено за първи път и липсата на мотиви на наказващия орган в
НП относно налагането на размер на административното наказание над предвидения
в закона минимум, то следва НП да бъде изменено относно размера на наказанието,
като същият следва да бъде определен и наложен в минимално предвидения в закона размер.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи въззивният съд е изменил обжалваното НП, като е намалил наложеното административно
наказание „имуществена санкция“ от 600 лв. на 500 лв.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
По отношение на изложените в
касационната жалба доводи, относно предмета на настоящото производство,
касационният съд намира за необходимо да посочи, че предмет на касационна
проверка не е НП, а решението на въззивния съд. В
тази връзка всички доводи в жалбата относно
незаконосъобразността и неправилността на НП не подлежат на касационна
проверка.
Следва да се посочи също така, че
относно така наведеното в касационната жалба основание-необоснованост на въззивното решение, последното не е касационно основание по чл.348 от НПК,
във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Решението на въззивния съд подлежи на касационна
проверка само на
основанията по чл. 348 от НПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
По
отношение на наведените в касационната жалба основания за неправилно приложение
на закона, касационният съд приема следното:
В случая администратино-наказателната отговорност на „АТЛАНТИК“ ЕООД
гр. Омуртаг е била ангажирана със
съставянето на АУАН за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерните за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Посоченият
текст от Наредбата гласи, че „Извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Самата Наредба е издадена
в съответствие с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС и с която се определят: 1.
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/; 2.
сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и
функционалните изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към НАП; 4. издаването
на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им; 6. условията и редът за издаване и за отнемане на
разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на
ФУ/ИАСУТД; 7. изискванията към софтуера за управление на продажбите в
търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на
такъв софтуер; 8. изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен
магазин; 9. формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът
за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено
плащане с кредитна или дебитна карта.
Очевидно от
посоченото дотук, чл.33, ал.1 от Наредба № Н-12/13.12.200г г. на МФ е текст от
подзаконов нормативен акт, издаден във връзка с правоприлагането на чл.118 от ЗДДС, съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС. От друга страна, правната квалификация на
санкционната норма, която е посочена от наказващият орган е по чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Текстът на
чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налага санкция по ал.1. Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл.118, ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Както е установил районният
съд, деянието, за което е санкционирано дружеството, осъществява безспорно
съставът на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредбата. Последната е издадена на
основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, а санкцията е наложена на основание чл.185,
ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, където е предвидена санкция именно за
извършване/допускане на нарушение по чл.118 от ЗДДС или нормативен акт по
неговото прилагане.
По изложените съображения касационният съд приема, че така
описаното от обективна страна в НП деяние е
правилно правно квалифицирано като нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-12/13.12.200г г. на МФ и подведено под
административно-наказателната разпоредба на чл.185, ал.2
от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, при привръзка и приложимост на чл.118 от ЗДДС, като от обективна
страна е налице пълна яснота относно нарушението, което се вменява на
дружеството. Отговорността на последното е обективна.
Изводите на въззивния съд, че при
така събраните по делото писмени и гласни доказателства, елементите от състава
на описаното в НП административно нарушение се явяват доказани по несъмнен
начин се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд намира, че на
основание чл.221, ал.2 от АПК мотивите на първоинстанционния
съд не следва да се преповтарят.
Нарушението е типично за вида си, като не са налице
обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност на деянието или дееца.
Размерът на разликата между данните от ДФО на ФУ и установените като налични в брой средства, съгласно
изготвения опис на касовата наличност от 62.83 лева в случая е без правно
значение и не може да обоснове маловажност на случая, предвид и на обществените
отношения, обекта на охрана на закона. Изводите на въззивния
съд, че по отношение на конкретния случай на административно нарушение не са
налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН също изцяло се споделят от
настоящата инстанция.
По изложените съображения касационният съд приема въззивно решение за постановено при правилно приложение на
закона.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В
хода на въззивното производство не са допуснати
такива съществени нарушения на съдопроизводствените
правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно
основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК, като наведените от касатора
доводи в тази насока са неоснователни.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд
нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното
решение.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не е
налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното
Решение и следва същото да бъде оставено
в сила като законосъобразно.
При този изход от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.27е
от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.63д,
ал.1,ал.3 и ал.5 от ЗАНН, касаторът
следва да бъде осъден да заплати на НАП възнаграждение в размер на 80 лв.
Воден от горното и
на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №44/12.07.2022 г. на Районен съд-Омуртаг, постановено по НАХД № 260/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „АТЛАНТИК“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ул.
„Раковска“ № 16, вх.Б, ет.4, ап.8, представлявано от управителя Ш. М. А., да
заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.