Решение по дело №126/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 816
Дата: 3 юли 2020 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20207040700126
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           816                                от 03.07.2020г.,                                       град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря С.А. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 126 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.В. И. – инспектор в участък „Долно Езерово“ към Второ РУ на ОД – Бургас на МВР, против решение № 1516/09.12.2019  година, постановено по НАХД № 5364/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменена Заповед за задържане №434зз-348/18.11.2019г., издадена по отношение на лицето П.И.К., с ЕГН **********. В касационната жалба са изложени доводи, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Иска отмяна на първоинстанционното решение и оставяне в сила на заповедта.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – П.К., не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            По делото е установена следната фактическа обстановка:          

            На 17.11.2019 година П.К. и съпругата му  Т.К.излезли на лов землището на квартал „Долно Езерово“, Бургас, придружавани от три кучета. На брега на езерото Вая едно от кучетата открило човешки труп. К. известил съпругата си за това  и семейството,  заедно с кучетата, се оттеглило към автомобила, с който пристигнало за лова. К. се прибрал в дома си, без той или съпругата му да съобщят за открития труп на органите на МВР.

            На следващия ден - 18.11.2019 година, К. се обадил по телефона на свой приятел – полицай от ОД – Бургас на МВР и му разказал за случилото се. Той го посъветвал да се обади на началника на Второ РУ на МВР. След проведен телефонен разговор, К. и съпругата му отишли в полицейското управление и завели придружаващите ги служители на мястото, на което открили трупа преди едно денонощие. При лоши метеорологични условия (мъгла и дъжд) и вече в тъмната част от денонощието, тялото не било открито веднага, като било установено, че е преместено от мястото, показано от П.К..

            След откриването на тялото, Т.К.и П.К. били откарани обратно в сградата на полицейското управление за разпит. Във връзка с откритото тяло било образувано досъдебно производство № 251р-355/2019 година по описа на ОД – Бургас на МВР за извършено престъпление по чл. 115 от НК. В сградата П.К. и Т.К.били разделени и с всеки от тях започнали разпити за обстоятелствата, при които е било открито тялото.

            В 23:30 часа на 18.11.2019 година инспектор Г. И. издал по отношение на П.К. заповед за задържане за срок до 24 часа, обжалвана в настоящото производство. В заповедта е  посочено, че са налице данни, че задържаното лице е извършило на 17.11.2019 година престъпление по чл. 115 от НК в землището на квартал Долно Езерово, град Бургас, като е умъртвило лице с неустановена самоличност (към момента), за което е образувано досъдебно производство № 251р-355/2019 година. К. бил запозната с правата си по чл. 72 – 73 от ЗМВР, за което попълнила собственоръчно декларации.  Извършен бил и медицински преглед за установяване на здравния статус на К., за което бил изготвен талон за преглед. На 19.11.2019 година в 18:00 часа П.К. бил освободен от мястото за задържане.

            Описаната фактическа обстановка се установява от съдържанието за обжалваната заповед, декларации за изразено желание за използване на адвокатска защита, за установяване на здравословно състояние, протокол за обиск на лице, докладна записка до началника на Второ РУ на МВР от 19.11.2019 година, талон за медицински преглед.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил Заповед за задържане на лице № 434 зз-348/18.11.2019 година, издадена от касатора, с която П.К. е задържан за срок до 24 часа. Районният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в съответствие с приложимите процесуални правила. Съдът е изложил мотиви, че по отношение на П.К. не са налице фактически основания за издаване на заповед за задържане, защото липсват данни за съпричастност на същия в извършване на престъпление. Обстоятелството, че К. е съобщила на органите на МВР за намерен труп един ден след фактическото му откриване, както и факта, че  притежава огнестрелно оръжие, не е  достатъчно да се приеме, че  е участвал в извършеното противоправно деяние. Предвид чистото съдебно минало, постоянния адрес и трудовата ангажираност на К. е  направен извод, че не е налице обосновано предположение, че той може да се укрие или да извърши друго престъпно деяние. Затова наложената мярка е била отменена.

            Настоящият касационен състав, намира, че решението на районен съд –Бургас е правилно.

Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР регламентира полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

В случая от събраните в хода на производството доказателства не се установява, наличието на предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за издаване на процесната заповед.

По делото се съдържа единствено докладна записка, изготвена на 19.11.2019г., в която се сочи, че на 18.11.2019г. във Второ РУ са се явили П.К. и съпругата му Таня Кралева, като той е заявил, че на 17.11.2019г. са излезли на лов и са намерили труп на лице, но не са съобщили веднага на органите на МВР. По случая е образувано ДП № 251р-355/2019г. по описа на ОД на МВР гр.Бургас за престъпление по чл.115 от НК и в резултат на проведените мероприятия К., е задържан за срок от 24 часа, за установяване на евентуална съпричастност към извършеното деяние.

 От така представените по делото доказателства не се установява, че в случая е налице престъпление по чл.115 от НК – убийство, като в докладната записка се говори само, че К. и съпругата му са съобщили за намерен труп, без да се сочи, че смъртта е настъпила по насилствен начин.

За първи път, в пледоарията по същество, полицейският орган сочи „действително са налице фактите, че те не са съобщили веднага за намерения труп и това буди съмнение за съпричастност. Факт е, че аз не съм видял трупа, не съм запознат с фактическата обстановка на място. Единствено знаех, че трупът е прострелян, а К. е ловец и има оръжие. Беше ми разпоредено да задържа жалбоподателя, във връзка с това да могат да работят с тях колегите от сектор „Убийства“, както и нашите психолози.“, но тези твърдения не са подкрепени с доказателства.

По делото не са представени и доказателства, въз основа на които да може да се направи обоснования извод, че полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Напротив полицейският орган сам сочи, че му било „разпоредено“ да задържи лицето, не е видял трупа, не е бил запознат с фактическата обстановка на място, което води до извода, че при издаване на обжалваната заповед, той не е разполагал с никакви доказателства, въз основа на които лично да направи извода, че са налице основанията по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане на К..

В случая, лицето е задържано, за това, че не е съобщило веднага за намерения труп. Действително съгласно чл.205, ал.1 от НПК, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган, но по-късното изпълнението на това задължение не е скрепено със санкция от законодателя. Само по себе си по-късното съобщаване за намерения труп, не е основание за задържане на лицето. К. е съобщил по телефона за намерения труп. Той е съпругата му  са отишли лично в полицейското управление и с тяхната кола са тръгнали към мястото, където е видян трупа. Съответно на място са „услужили“ на полицейските органи с прожектори и са помогнали да бъде намерен трупа, тъй като той е бил преместен, неизвестно по какъв начин. След което, отново лично, с тяхната кола, са отишли в полицейското управление. В управлението са дали писмени сведения, едва след което са задържани. Видно от изложеното, в случая се установява, че лицата макар и да не са съобщили за намерения труп незабавно, след като са сторили това, те са оказали необходимото съдействие на полицейските служители и не става ясно, какво е налагало да бъдат задържани за срок от 24 часа.

Това налага извода, че прилагането на принудителната административна мярка не е съобразено и с целта на закона. Законодателят е предвидил възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което освен наличие на данни за извършено престъпление, може да се предположи и че ще се укрие или създаде други пречки за разследването. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в случая не е оправдано, тъй като освен, че не са налице никакви данни, че лицето е извършило престъпление, липсват и данни, че то се е укривало или с действията си е препятствало разследването.

С оглед на изложеното, съдът  счита, че обжалваното решение, с което е отменена Заповед за задържане на лице с рег.№ 434зз-348/18.11.2019г., издадена от инспектор към Участък „Долно Езерово“ при Второ РУ Бургас,  е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1516/09.12.2019г., постановено по НАХД № 5364/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                             

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                        

                                                                                                       2.