№ 365
гр. Велико Търново, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. И.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20244110200394 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. А., ЕГН:**********, гр. ***, ж.к *** с
проц.представител адв.Ж.Димова от ВТАК против Наказателно постановление
***/**.**.****г. на Началник Сектор в ОД МВР Велико Търново, Сектор Пътна полиция, с
което за нарушение чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му
наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата е посочено, че твърдяното за извършено адм.нарушение не
е описано пълно и ясно. При това не е доказан умисъла за извършване на деянието. Позовава
се на допуснати проц.нарушения.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник адв.Ж.Димова поддържа жалбата.
Счита, че съгласно заключението на автотехническата експертиза, това занасяне може да се
дължи на техническа неизправност. Отправя искане за отмяна НП и присъждане на
разноски..
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение серия GA
№******/**.**.****год. инициирал настоящото административнонаказателно производство,
служител на Сектор ПП В.Търново – св.А. И. констатирал нарушение на разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя А. Д. А. и изразяващо се в това, че на
1
посочената в акта дата – **.**.**** г. в *** часа, в гр.*** на ул.“***“ до №67 в ул.“***“,
управлява лек автомобил „***“, модел ***, цвят бял, с рег.№*******, като използва
пътищата отворени за обществено ползване не по тяхното предназначение за превоз на хора
и товари. Водачът навлиза в лентата за насрещно движение и създава непосредствена
опасност за движещите се насреща автомобили, като е съпроводено от свистене на гуми и
форсиране на двигателя. Нарушението е извършено на суха пътна настилка. АУАН бил
съставен на място, като е подписан от жалб.А. без конкретни възражения. Връчен му е
препис срещу подпис. Постъпило е възражение в едноседмичен срок, с което се оспорва
описаното в АУАН без конкретни изложени мотиви.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказващият орган е приел, че
водачът използва пътищата за обществено ползване за други цели освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От показанията на свидетелите по АУАН – св.А. И. и св.Й. И. /свидетел по
констатиране на адм. нарушение и съставяне на АУАН/ се установи, че на **.**.****год. са
били дежурен екип в Сектор ПП при ОД МВР В.Търново. Патрулният автомобил бил
управляван от св.И. на ул.“***“. Срещу тях от ул.“***“ към ул.“***“ се движел лек
автомобил „***“, модел ***, цвят бял, с рег.№*******, като след преминаване на изкуствена
неравност, водачът подал рязко газ, като автомобилът загубил устойчивост и навлязъл в
лентата за насрещно движение. Това поднасяне на задната част на лекия автомобил, било
съпроводено с форсиране на двигателя и свистене на гуми. При това в този час на
денонощието освен интензивно движение на ППС имало и множество пешеходци по
тротоара. След като възприели поведението на водача, бил подаден светлинен и звуков
сигнал от полицейския автомобил, като била извършена проверка и съставен процесния
АУАН. При това се касаело за светлата част от денонощието, пътната настилка била суха, а
пътното платно без замърсявания..
Показанията на очевидците И. и И. са последователни, взаимно допълващи се,
непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в
настоящото производство. Няма данни по делото да са в особени отношения с
жалбоподателя, което да ги мотивира да го злепоставят.
Тези показания не се разколебават от показанията на св.Д. А., св.В. Б. и св.Ю. К..
Свидетелите А. и Б. твърдят, че са пътували в лек автомобил, след този управляван от
жалб.А.. Твърдят, че действително А. е допуснал леко поднасяне на управлявания от него
автомобил при десен завой, но това се дължало на неговата неопитност, тъй като отскоро
управлявал този автомобил. Отделно от това автомобилът имал техническа неизправност на
една от стабилизиращите системи в дясно/стабилизираща щанга на задно дясно колело/. В
показанията си св.К. твърди, че е била пътник на предната дясна седалка на управлявания от
2
жалб.А. автомобил. Твърди, че на десен завой лекия автомобил поднесъл, като водачът не е
подавал рязко газ. На първо място посочените свидетели са в приятелски отношения с
жалбоподателя, което ги мотивира да изложат възприятията си за процесните събития по
начин, който е благоприятен за него. На следващо място не са ангажирани писмени
доказателства за наличие на технически проблем на автомобила на А., който бил
впоследствие отстранен чрез ремонтиране в гр.***. На трето място дори и да е имало такъв
технически проблем, то видно от заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, това не би повлияло на стабилността на управление при движение със скорост
до 100 км/ч. При това процесният пътен участък на ул.“***" преди кръстовището с ул.“***“
е сравнително прав с много лек десен завой, което предполага минимално въздействие върху
волана за преодоляване на кривата на завоя. При това вещото лице Р. е категорично, че в
конкретния случай при навлизането в този завой е невъзможно задната част на автомобила
да се поднесе при задействане на спирачката. Отделно от това автомобила е оборудван със
стабилизираща система ESP. При навлизане в десен завой с малък радиус с прекомерно
ускоряване е възможно задната ос да се поднесе наляво, което ще доведе до задействане на
системата ESP и вследствие на това задната ос да се насочи надясно до възстановяване на
праволинейното движение. При управление на автомобил с по-голяма мощност е възможно
поради неопитност или грешка на водача, при рязко подаване на газ при потегляне или рязко
въздействие върху волана да се получи поднасяне на автомобила.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е
извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи с оглед заповед №8121з-
1632/02.12.2021год. на м-р МВР.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка следва правният извод, че с
деянието си жалбоподателят e нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки
състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
3
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./,
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – водачът
навлиза в лентата за насрещно движение и създава непосредствена опасност за движещите
се насреща автомобили, като е съпроводено от свистене на гуми и форсиране на двигателя.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством рязко подаване на газ по път в
населено място с интензивно движение и наличие на пешеходна зона, в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в населени места
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на
законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година
/откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни
случаи в цялата страна.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лева.
Деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите
на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл.
27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни
нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация,
поради което се явяват законосъобразни.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който
извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска
4
степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки
един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива
признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Младата
възраст на жалбоподателя и добросъвестното процесуално поведение могат да бъде
отчетени единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и да обусловят
маловажност на нарушението.
Като окончателен се налага изводът, че НП е законосъобразно и като такова следва да
се потвърди.
При този изход на делото следва да бъдат възложени разноските по делото на
жалбоподателя А. за назначената автотехническа експертиза по искане на проц.представител
и явяване на вещото лице в съд.заседание в общ размер на 240 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление ***/**.**.****г. на Началник Сектор в
ОД МВР Велико Търново, Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя А. Д. А.,
ЕГН:**********, гр. ***, ж.к *** за административно нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН:**********, гр. ***, ж.к *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд В.Търново разноските по делото в размер на
240 лева /двеста и четиридесет лева/, както и 5/пет/ лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5