Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .1.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 552 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ
СПОР
(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и 2 вр. чл. 1 ал.1 т.13 ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от „ПРОЕКТ 65“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна, жк Вл. Варненчик, бл.303, вх.11 ет.2, ап.164, представлявано от
управител И. И., чрез адв. С. от ВАК със
служебен адрес *** срещу „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна, ЗПЗ, ул. Уста Кольо
Фичето № 25, представлявано от управител В.слав П., чрез адв. С. от ВАК,
служебен адрес бул. Хр. Ботев, 10, ет. 4, офис 7 за присъждане на суми,
претендирани ведно със законната лихва от предявяване на иска, като фактуриран
остатък от задължение за цена на извършени и приети от възложител строителни
услуги по обекти в к.к. ***, възложени за изпълнение с два договора, както
следва:
·
26 000лв по договор
от 01.03.2017г. за приети работи с протокол от 29.03.2017г, остойностени с
фактура № **********/30.03.2017г
·
и 88188,25лв по
договор от 01.07.2017г. за приети работи с протокол от 04.09.2017г,
остойностени с фактура № **********/05.09.2017г.
Ищецът твърди, че изпълнил добросъвестно
задълженията си по поредица от договори, с които ответното дружество възлагало различни
видове строителни работи на различни обекти в к.к. ***, по конкретно уговорена
в приложение спецификация по видове и единични цени. Въпреки, че по всеки от
договорите (общо четири на брой в периода от 01.03.2017г. до 01.07.2017г)
работите били приети и остойностени в цялост, фактурираните услуги били
изплатени макар и с известно забавяне по два договора (сключени на 03.04.2017г.
и на 4.04.2017г ), но банковите трансфери в периода октомври 2017 – януари
2018 покрили само отчасти стойностите по фактурите, съставени по първия и
последния договор. Сочи, че включената във всички договори клауза обвързваща плащане на
приетите работи с изтичане на 5 дневен
срок от заплащането от страна на *** АД е уговорка на падеж в нарушение на
добрите нрави и добросъвестността поради обвързване на задължението на
получилия пълно и срочно изпълнение възложител с отношения, в които
добросъвестният изпълнител не участва и не може да контролира, нито са били
надлежно детайлно оповестени ( вкл. с уговорките за конкретни размери и срокове
за задържане на гаранционни суми) при договарянето на условията на процесните
договори, а междувременно изпълнените в цялост плащания по другите договори са
възприети като индиция за регулярни плащания на главния възложител. Изпълнителят счита, че срокът за изпълнението
на паричното задължение не е бил обоснован с естеството на услугата или друга
причина, евентуално, че такъв срок би бил съпоставим само с обичайно
необходимото време за добросъвестно предлагане от страна на възложителя на
получено вече от подизпълнителя изпълнение за приемане и заплащане от третото
лице, поради което и е протИ.речие с императивното правило на чл. 303а ал.1 ТЗ
гарантиращо срочност на изпълнението на паричните разплащания между търговци.
Евентуално твърди, че всички дейности, които е извършил са били приети без
забележки и са въведени в експлоатация след предаването им от ответника като
главен изпълнител, поради което бездействието на ответника да потърси плащането
си е несъвместимо с добросъвестността и следва да се приравни на осуетяване
на настъпването на допълнителното
условие за изискуемост.
Ответното дружество оспорва изцяло претенцията, като на първо място
обосновава валидност на уговорката, като
твърди, че падежът е обусловен от изпълнение на трето лице при знание и
на двете страни за естеството на възложените услуги като превъзлагане на
подизпълнител от изпълнителя, договорил изгодни условия с финансово състоятелен
главен възложител, забавящ плащанията си. Позовава се на обичайна за бранша
практика по удържане на 5 % гаранции за изпълнение на строителство в срок и за
качество, която е била съобразена като важна причина за уговаряне на обвързване на падежа на задължението на
ответника към подизпълнителя с пълното изпълнение на главния възложител. Тъй
като гаранционната част била задържана от третото лице, счита че претенцията на
ищеца е преждевременно предявена.
Отделно възложителят
твърди че предоставил авансово парични
средства в общ размер от 114 700лв. изплатени в брой с 12 ордера на
управителката на ищцовото дружество с цел по-бързо изпълнение на възложените
работи в периода 18.03.2017г. - 17.06.2017г. Сочи, че тези сумите са били
усвоени от изпълнителя именно като предварително плащане на възложеното
изпълнение, но не са били приспаднати от уговореното възнаграждение.
Ищцовото дружество оспорва възраженията за плащане като сочи, че датите
на плащанията предшестват самото поемане на изпълнението по договора от
01.07.17г., поради което и не е можело сумите да се получат за още невъзложени
услуги, респективно всички суми, освен първата са били броени след като
остатъкът по първия договор е бил окончателно фактуриран и не може да се
третират като аванси по вече прието изпълнение. Сочи, че действително е
получавал аванси, но само по банков път и те са били надлежно приспаднати при
фактурирането. Оспорва каквито и да е парични операции в брой, като посочва
липсата на свой касов апарат, наложила между страните практиката на банкови
разплащания.
Евентуално
ответникът предявява за установяване възникнали насрещни свои вземания за
връщане на същите суми, ако не се установи основание за плащането им като
аванси, както следва:
1. до размера на
претендирания първи остатък със сумите, изплатени с два ордера и част от трети
ордер в периода 18.03. - 22.04.17г.;
2. да размер на
претендирания втори остатък със сума,
изплатена с остатъка от третия ордер и други девет ордера в периода 22.04. –
17.06.2017г.
Ищецът очертава насрещно твърдение за друга причина за предаване на
сумите, като оспорва получаването им от името на дружеството. Твърди, че всички
суми, посочени в ордерите са платени на лицето И.М. И., но не в качеството й на
управител(което е било дописано в документа без съгласие на получателя), а като
неформално натоварен довереник за изпълнение на плащания в брой от името и за
сметка на ответника. Сочи, че в периода март - юли 2017г е възникнала нужда за
техническо подпомагане на представителя на главния изпълнител при
администриране на изплащането на труда и транспортните разходи на работниците
му и снабдяването им с консумативи за ежедневните задачи, различни от възложените
на подизпълнителя. Позовава се на текущо отчитане на усвоените за тези цели за
сметка на доверителя служебни аванси, ведно със съответните
разходо-оправдателни документи (ордери за броени суми на работници и фактури с
бонове от доставчици) на ответното дружество в периода 13.03.17 – 08.07.17г.
Възлагането и отчитането от името на ответника на действията на такъв
довереник са изрично оспорени.
По същество процесуалният
представител на ищеца пледира за уважаване на иска, като подробните си доводи
излага в писмена защита. Позовава се на
установено от назначения по делото експерт незакрито задължение в полза на
ищеца, отразено в счетоводствата на насрещните страни, както и префактуриране и
изплащане от трети лица ( *** АД и Еко*** АД) на изпълнени работи, идентични с получените като
изпълнение от ищеца с фактури, в които не са били включвани никакви удръжки.
Част от възложените на ищеца дейности изобщо не са били отчитани на друг
възложител. Обосновава нищожността с протИ.речие на принципите за справедлИ.ст на
уговорката за обвързване на пораждане на престацията на изпълнителя със
събитие, което зависи от лице без връзка с отношенията между договарящите. По
отношение на прилагането на клаузата за действително превъзложени от *** АД
работи, поддържа доводи за уговаряне в нарушение на закона, изискващ разплащане до 60 дни, освен в случаите на
важни причини, които обаче страните не са посочили, а и разпитаните свидетели
не са установили. Евентуално излага съображения за отчитане на условието само
по работите, които са предадени на посочения в договора главен възложител, като
се позовава на липса на доказателства за каквито и да е забележки по тези
работи, които да са налагали задържане на каквито и да е плащания, като моли
бездействието на ответника да се отчита като неположена грижа и осуетяване на
условието, още повече че според експерта главният изпълнител е задържал не
повече от 6% от фактурирана като дължима стойност, а подизпълнителят не е
получил почти 73 % от изработеното. Отделно са изложени доводи по установените
с гласните доказателства съответствия между отчетите, изготвяни от И. за всяка
от получените с ордерите сума и отразени от ответното предприятие разходи и
установеното от графолога разминаване на момента на съставянето на различни
части от текст върху платежните документи свързващи това физическо лице с
дружеството, както и несвоевременното им регистриране в счетоводната система на
търговеца, издал ордерите и приемал отчетите. Като обоснова неоснователност на
възраженията, изведени от навярно документиране на предоставени на довереницата
суми като дадени без основание на дружество, представителят на ищеца пледира за
уважаване на основателните претенции за неплатените остатъци по получената
услуга в цялост.
Пълномощникът на ответната страна бланкетно поддържа доводи за
отхвърляне на преждевременно предявени, неоснователни и недоказани искове. Допълнително страната излага подробно
становище по същество в писмени бележки, като обосновава съобразяването при
договарянето от равнопоставени търговци на особеностите на договора помежду им
и отразяването им в условията за изплащане на възнаграждението. Позовава се и
на специалната уредба на търговските сделки, изключваща нищожността на клаузи,
ако поведението на договарящите се не е съответно на оспорване на
действителността им. Сочи и съобразяването на интересите на насрещните страни
като изпълнител и подизпълнител на превъзложени обекти на третото лице – главен
възложител, като особени причини за уговаряне на специфичната изискуемост. С
доводи за доказано предоставяне на допълнителните аванси за изпълнение на
работите, получени в брой от управителя на ищцовото дружество обосновава
изпълнението си в евентуалност, ако действието на уговорения падеж се отрече.
Счита, че насрещните възражения за друго основание на тези плащания не са били
доказани надлежно, като дори с недопустимите гласни доказателства и то отчасти
депозирани от свидетел, пряко обвързан с ищеца, не са били установени нито
възлагането на мандата на И., нито приемане на отчетите. Като се позовава на
насрещните си вземания, надлежно осчетоводени в предприятието на ответника моли
исковете да бъдат отхвърлени след евентуално прихващане.
Страните претендират насрещно определяне на разноски по делото, като са
конкретизирали тези свои искания в списъци по чл. 80 ГПК( л. 903 и л. 908).
Всяка от страните е оспорила размерите на така уточнените суми.
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били разрешени в нарочно определение №
3860/29.10.2018г(л.196). В първо съдебно заседание (л.659) е утвърден коригиран устен доклад по
проекта(л.200-203), съдържащ подробно изложение на твърденията на страните по
фактите и мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на
претенциите. Докладът е
следвало да бъде допълнен при евентуално оспорване на обстоятелства, чието
изясняване съдът е предприел по реда на чл. 145 ГПК в това заседание, но
въпреки изрично указана възможност на насрещните страни допълнително уточнение
и оспорване на фактите по предаване на всички изпълнени от подизпълнителя
работи на главния възложител не е предприето. Съответно и съдът не е допълвал
доклада.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
І. По възникването на
вземанията на ищеца:
Между страните са
безспорни обстоятелствата относно възлагане от страна на ответното дружество за
изпълнение от ищеца на различни видове строителни работи на различни обекти в
к.к. ***, като уговорките им са възпроизведени в четири отделни съглашения
(л.9, 21, 169, 178), датирани в периода 01.03.2017г. - 01.07.2017г.
Съдържанието на отделните съглашения е идентично и изразеното съгласие на
страните покрива рамкови уговорки относно качеството за изпълнение, начина на
приемане на изработеното, форс-мажорни обстоятелства и др. подобни, като са
конкретизирани изрично сроковете за довършване на работите и за заплащане на
приетото от възложителя изпълнение. Отделните видове работи и единичните им
цени е следвало да се конкретизират в отделни приложения. Във всички
споразумения е оповестена клауза за документиране на предаването на одобрената
от възложителя работа с двустранно съставен протокол обр. 19, като остойностените
в него количества е следвало да се фактурират от изпълнителя за да бъдат
платени. Авансови плащания не са били предвидени. Като допълнително условие за
заплащане на така установените окончателни стойности на възнаграждението на
изпълнителя е посочено „заплащане от страна на *** АД“. Това трето лице или
отношенията с него не са посочени никъде в останалата част от съдържанието на
договорите.
Представените от същото трето лице писмени доказателства (описани на
л.250) сочат, че услуги с подобен
предмет са били съответно договаряни за изпълнение от самия ответник от предходна
година, тъй като първия договор с възложителя *** АД за обекти от курортния
комплекс е бил сключен още на 11.11.2016 г ( за първия етап от строителство на
тенис център), като към него последователно през 2017г са били добавени и други
дейности: на 8.2.17г (довършителни работи на хотел Доростор), на 07.04 (вход на
тенис център), на 15.05 (вертикална планировка на комплекс Доростор – Амелия и
Базар и облицовки на Парадайс
Блу), на 29.05 (замазки Парадайс Блу и
ВиК инфраструктура), на 14.06 (доставка на черна пръст), на 20.06(циментова
замазка между Парадайс Блу
и басейн), на 03.07(комплекс Парадайс Блу и тръбни мрежи и кабелни линни) и на
24.11.17 (вертикална планировка на комплекс Доростор – Амелия).
Спор между страните не е очертан и по отношение на документирането в
съответствие с тези уговорки изпълнение на насрещните страни:
По договора от 01.03.2017г. със срок за изпълнение до 30.03.17г са били
уточнени работи само по видове без
ясно обозначение на строителен обект( л. 11), които изцяло се покриват с
приетите в протокол № 1 от 29.03.2017г( л.12)
на обща стойност 37351,88лв с ДДС. Тази стойност е била фактурирана от
ищеца с № **********/30.03.2017г., и платена отчасти с банкови трансфери с
изрично посочено от ответника основание за плащане по тази фактура на
22.12.2017 и 30.01.2018г в общ размер на 11351,88лв.
По договора от 03.04.2017г. със срок за изпълнение до 28.04.17г
възложените по приложението видове работи (л. 171) са приети с протокол № 1 от 28.04.2017г като количества изпълнени за обекти х-л ***,
Доростор, паркинг КИЦ, тенис център на обща стойност 94377.90лв с ДДС. По договор
от 04.04.2017г. със срок за изпълнение до 18.04.17г работите са конкретизирани
като относими към *** ( л. 180) и са приети за този обект с протокол № 1 от
19.04.2017г (л. 182) на обща стойност 62118,01лв с ДДС. Фактурираните по тези два
договора суми са изплатени до
10.05.2017, като издателят е осчетоводил получено банково плащане изцяло по
двете фактури, след коригиране на погрешно заведена стойност по първия протокол
като данъчна основа, а не като крайна цена с ДДС (л. 185).
По последния договор от 01.07.2017г. със срок за изпълнение до
08.09.17г, в приложението са описани общо
работи по текущи обекти ( л. 23), а в
протокол № 1 от 04.09.2017г са конкретизирани количествата по отделно за
обекти х-л Доростор (вертикална планировка и канализация; монтаж на
гранитогрес; почистване и градинско
оформление по цветарници, кашпи, пейки,
сух фонтан, общи товарно- разтоварни работи;
изолации по тераси; замазка между
хотела и басейна), х-л Амелия (плочник пред хотела), х-л Добруджа (услуги по
почистване), тенис център (кофраж и бетон), общи непосочени като обект товарни
услуги и разстилане на почва, чакъл и черна пръст и почистване на склад, като
общата стойност одобрени като изпълнение дейности е протоколирана като
120 825,90лв с ДДС (л. 24). При фактуриране на тази стойност с фактура № **********/05.09.2017г. (л. 31)
са приспаднати признати като относими към този договор получени аванси
фактурирани с № 27/22.06.17, 28/30.06.17и 29/03.07.17г( внесени по банков
път с основание „по договор“ и „аванс по
договор“) до остатък от 105 825.90лв с ДДС. Тази фактура е била посочена
като основание за плащане в банков трансфер на 13.10.2017г. , като сметката на
изпълнителя е заверена в размер на 17 637,65лв.(л. 36- 39).
Съпоставката между описанието на обектите, в които са изпълнявани
работите от ищеца и съответно са били възлагани обекти на ответника от
дружеството, стопанин на целия курортен комплекс, налага извод, че двата
договора, по които претенции няма поради пълно уреждане на отношенията се
отнасят преимуществено за *** и вътрешни работи по хотел Доростор, каквито не
са били пряко възлагани от *** АД. Обратно дейностите особено по последния
договор в значителна степен се покриват с описанията на обекти от комплекса
Парадайз Блу, изграждан именно в този период от този главен възложител като
значителна реновация, обхващаща терена около х-л Доростор и съседния х-л Амелия
и парково пространство с басейни и съседен тенис корт. Съдът отчита
общоизвестния факт на това строителство (популяризирано дори като номинация в архитектурен конкурс http://buildingoftheyear.bg/bg/buildings/view/823/Hotelski-kompleks-Paradais-Blu.html
като проект на възложител *** АД изпълнен от главен изпълнител Еко *** АД за
грубия строеж и вертикална планировка).
Това налага съпоставяне и на сроковете, поставени на ответника от прекия
му възложител и тези, уговорени с подизпълнителя-ищец. Прави впечатление, че
най-значим обем от дейности е уговорен с първото възлагане в края на 2016г., но
то се е отнасяло до цялостно изпълнение на тенис център и е следвало да бъде довършено на
25.04.2017г. Дейностите по комплекса Парадайз (Доростор) са възлагани вече през
2017 като са фиксирани кратки срокове 1- 2 месеца, изтичащи основно през май
-юли 2017 с изключение на възложената на 24.11.17г вертикална планировка със
срок до 15.12.17г. Явно е, че именно поради повишената натовареност поради
привличането му за участие в мащабния проект на главния възложител ответникът е
потърсил от своя страна подизпълнител, с чиято допълнителна помощ да съумее да
изпълни новите ангажименти в скъсените вече срокове.
В тази връзка съдът преценява и събраните гласни доказателства относно
преддоговорните отношения между насрещните страни. Въпреки указаната
доказателствена тежест на ответника, само ищецът се е позовал на показания на
допуснати по друг повод свидетели. Данни за процеса на договаряне между вече
ангажиран изпълнител и подизпълнител излагат св. М.Д. и И.В. (л. 722гръб, 723 и
724гръб), които са работили последователно при всяка от насрещните страни. Така
В.е бил назначен при ответника – превъзложител в края на 2016г и до 10.07.2017г. е бил служител на
това дружество ( л. 248), а едва от 05.02.2018г е нает от ищец. Съответно Д., първоначално
от 2015г е работил във фирмата на подизпълнителя, а на 01.04.2017г.(л.775) работното му място е променено, макар и да не
е регистрирано прекратяване на договора му. Това лице допълнително сочи, че към
този момент е бил нает именно от ответника, тъй като се познавал с неговия
управител по друг повод и бил поканен да работи на обектите в к.к. *** именно
поради впечатленията на управителя П. от добре изпълнено строителство на предишен
жилищен обект. И двамата свидетели описват началния период от взаимоотношенията
между насрещните предприятия като свързани с поръчки, възлагани от друг главен
изпълнител и привличането на ищеца като подизпълнител за работите на грубия
строеж на ***, а в последствие и на тенис кортовете, с които ответникът не би
могъл да се справи поради значителния обем. Св. В.потвърждава, че при започване
на довършителните работи работата станала много и се наложило да ползват много
работници, от различни привлечени фирми,
като тогава била повикана и И. да му помага, но не била назначена като
него, тъй като самата тя била управител на друго дружество. Св.И. и Д. (л. 726) също описват работата си
като служители на ответника работили по *** до март 2017г, където имало и
работници на други фирми, като всяка различна бригада работела възложената й
работа под надзора на св. В.. Него свидетелите разпознават като представител на
своя работодател, но същевременно и като началник на всички, а присъствието на И.
свързват с парични разплащания на всички ангажирани в строителството лица.
Към тези сведения, съдът добавя и данните, извлечени от назначеното вещо
лице от съпоставки на счетоводните документи на насрещните страни и издадени от
контрагентите на превъзложителя и представените от главния възложител *** АД
фактури и протоколи. Експертът е установил, че само една от позициите,
възложена на подизпълнителя в най-рано сключения договор, изпълнен до
29.03.2017г е съответна на дейност, която е префактурирана като изпълнена по
договор, сключен с *** АД и касае замазка на покрив. Тази работа е била отчтена
на главния изпълнител едва на 02.06.2017 (л. 307) като стойност на фактура за
хотел Доростор (л. 306). Тази дейност обаче е била възложена едва на 29.05.17г,
т.е. не е било възможно да е превъзложена още на 01.03.17г. Останалите
изпълнени по този договор (без уточнения на отделните обекти) дейности са били
префактурирани на „Еко***“АД, поради което и не са намерени във фактурите,
издадени от *** АД. Тъй като обаче *** не е изрично посочен като обект на
ответника от главния възложител, може да се предположи че най-рано сключения
договор се отнася именно за дейностите на този обект, както поясняват и
свидетелите. Данни за конкретните параметри на това възлагане не са събрани, но
следващите два договора, за които работите са изцяло платени категорични
визират приемане на изпълненото в *** на 19.04.17 г. и на 28.04.17г ( л. 182 и
л. 173) и началото на възлагане на работи по другите обекти – тенис центъра и
първите довършителни дейности във вътрешната част на комплекс Доростор (в стаи,
бани, прозорци). Явно е пълното съвпадение на показанията на свидетелите и
съвместно документираните обстоятелства.
По отношение на последния договор от 01.07.17г вещото лице отново е
констатирало частично префактуриране на Еко*** АД, но за дейностите по
реконструкцията на Доростор, където това дружество е главен изпълнител на
вертикална планировка и груб строеж, а дейностите по изолациите на терасите и
настилките от гранитогрес извън сградата съвпадат с този предмет. Останалите
работи както по комплекса Парадайз Блу и по други обекти (предимно товарно-разтоварни
работи и почиствания) несъмнено са били възложени и одобрени от главния
възложител, който е съставил фактури за тях. Вещото лице не е установило само
префактуриране на дейности по изграждане на съоръжение, което несъмнено се
отнася до градинско оформление (сух фонтан) на парка на комплекса около хотел
Доростор, а такива дейности са били възложени с договора от *** АД на 15.05.17г
за изпълнение до 20.06.2017г по офертата на л. 282, и именно по този договор
приемането на количествата е било коригирано(л. 285 и 288) и очакваната по
договора оферирана стойност не е
получена ( л. 269).
При така установените факти, съдът прави следните изводи:
Страните са уговорили типично съдържание на договор за превъзлагане на
услуга на подизпълнител, като е несъмнено че този предмет е бил ясно възприет и
от двамата договарящи. Доводите за липса на информация на изпълнителя за това,
че всъщност е подизпълнител не отговорят на житейската логика и изискванията за
полагане на грижа на професионалист в строителството, който не може да не е
запознат с нормативните изисквания относно страните в строителния процес.
Затова и ако е приел да получи възлагане от лице, което несъмнено не е нито
собственик, нито суперфициар(с оглед на очевидното притежание на хотелите от
дружеството, стопанисващо курортния комплекс), както се изисква от чл. 161 ал. ЗУТ, търговецът не може да не
съобразява, че договаря с участник в строителния процес, който сам е
изпълнител, т.е. че договаря подизпълнение. В този смисъл макар и да не е посочено
изрично в предмета на договора, не може да има съмнение, че работите, които
ищецът е следвало да изпълни ще бъдат използвани от възложителя, за да отчита
своето изпълнение към главния възложител. Че това е било известно на
договарящите се е потвърдено категорично от свидетелите, и макар че бащата на
управителката св.Д. отрича, че при поканата за поемане на част от работата
ръководителят на насрещното предприятие П. да е предупредил за възможно
забавяне в плащанията, самото указване в договора на очакваното изпълнение от
главния възложител е достатъчно за да се приеме, че въпросът относно разчетите
с него са били поне обсъдени. Друго поведение на поемащия ангажимент изпълнител
би било несъвместимо с изискването към собствените му интереси грижа, тъй като
ищецът се е договорил да престира първи, т.е. да организира изпълнение за своя
сметка със свои средства и да получи насрещното си възнаграждение едва след
одобрение на предложената за приемане работа. Затова, макар и лаконично
формулирана, уговорката относно обуславянето на движението на паричните потоци
през превъзложителя, очакващ плащания от главния възложител които да
преразпредели и пренасочи към подизпълнителя не е съвсем лишена от основание,
както претендира във възражението си ищеца.
Неясното съдържание на тази клауза обаче, изисква към нея да се приложат
и правилата за извличане на действителната воля на преговарящите. Тъй като
преки доказателства за обсъдените предложения не се събраха, съдът следва да
обсъди съвкупно установените факти относно поведението на страните преди и след
сключването на договора и да ги съпостави с останалите уговорки и
добросъвестността (чл. 20 ЗЗД). В случая съдът е убеден, че в преговорния
процес водеща роля е имал ответника, вече обвързан с обемна поръчка на клиент,
чието доверие не е искал да загуби, поради което едва ли може да се очаква, че
този договарящ би споделил цялата информация относно отношенията си с *** АД с
друг търговец, работещ на същия сегмент от пазара. Договарящите се обаче не са
били непознати един на друг, тъй като в предходния период (между октомври и
декември 2016) ищецът е ползвал заети
парични средства в значителен размер (общо 120 000лв), които е връщал от
05.06.17г до началото на 2018г. (л. 158-168). Същевременно между
представителите на насрещните страни явно е възникнало доверие, тъй като според
изцяло незаинтересованите свидетели – работници на строителния обект, често И. (управителка на *** ООД) е извършвала действия от
името и за сметка на техния работодател поне докато се е извършвало
строителството на ***. Затова съдът приема, че дори и да не била запозната в
цялост със съдържанието на договорите, които превъзложителят е бил сключил,
съвместната ежедневна дейност и сътрудничество със служителите му не е можело
да не доведе до възприемане на движението на паричните потоци в предприятието
на ответника, поне доколкото са касаели конкретните дейности на текущо
издавания строителен обект. Също така, съдът отчита и конкретните разплащания
между насрещните страни. Въпреки пълното приемане на изпълнението по първия
договор (фактурирано на 30.03.2017г) останало изцяло неплатено до първия
частичен превод на 22.12.17г и приключването с разплащане на работите по
следващите два договора до 15.05.2017г), по следващия договор, сключен на
01.07.2017г са осчетоводени три аванса получени по банков път на 22.06. 30.06. и 3.07.2017г общо 12500лв
възлизащи на почти 10% от цялата стойност на приетото изпълнение по тази
последна сделка (120 825 лв с ДДС). Налага се извод, че изпълнителят е
възприел някаква основателна причина за забавянето на изпълнението и съответно
се е съгласил да продължи сътрудничеството с поемане на значително по-голям
обем от работи, въпреки вече очерталата се забава по първото плащане. В тази
връзка уговорката за отлагане на разплащанията именно към момент, в който
изпълнителят още не е бил върнал заетите суми може да се обясни и с планираното
прихващане на насрещни задължения, отложено към момент, в който заемодателят не
би останал без средства поради постъпване на приходите от главния възложител.
Същевременно новите аванси, дадени след като заемателят е започнал да връща
заема, са били необходими тъй като заради отлагане на падежите по първия
договор очакваното прихващане не е било възможно и след като не се е
осъществило и по последния договор, при фактурирането през септември 2017г. заемателят- изпълнител
е следвало до продължи да възстановява заемите, което се е случило основно
през ноември – декември, когато са
извършени и частичните плащания на фактурираните възнаграждения.
В този смисъл съдът констатира, че поведението на страните съответства
на постигната уговорка помежду им за обвързване на падежа на паричното
задължение на превъзложителя с получаване на изпълнение от главния възложител,
която макар и да не е била конкретизирана точно, несъмнено представлява
съгласие на изпълнителя да получи дължимата престация в момент, различен от
приемането на изпълнението му от насрещната страна. Точния момент на така
уговорения срок за плащане обаче, страните са свързали с изтичане на фиксиран
период от действие на трето лице, което обаче изцяло зависи от неговата воля(
когато *** АД плати на ответника).
Така договорената клауза се отклонява от общата норма на чл. 303а ал.3 ТЗ, ограничаваща договорната свобода по
отношение на подобни клаузи. Като
по-тясно проявление на правилото, отричащо валидност на договарянето което протИ.речи
на морала (чл. 26 ар.1 ЗЗД) специалната норма поставя добрите нрави като
основен критерии за границите, в които търговците могат да уговарят срокове за
изпълнение на паричния дълг, надхвърлящи 60 дни. Тъй като в случая страните не
са ограничили във времето по никакъв начин отчитането на момента на
постъпването на прихода от главния
изпълнител, явно е ( както се е и случило в действителност), че като обективен
факт то може да се случи и много по-късно във времето. Затова и сама по себе си
уговорката несъмнено се отклонява от предписаното от закона препоръчително
поведение и това налага да се изследват допустимите по второто изречение от
разпоредбата изключения.
Съдът преценява, че само по себе си превъзлагането на строителната
услуга, особено в случаи като процесния, в които оказалият се затруднен със
спазване на сроковете изпълнител е привлякъл „по-спешност“ друг търговец за
поемане на част от работата, може да наложи съобразяването на
подизпълнението с основния предмет на
договора с главния възложител.
В
случая самото естество на превъзлагането изисква параметрите на договора
с подизпълнителя да бъдат съобразени с времевите лимити, обвързващи
превъзложителя. Само така би се обосновала причина за забавяне на плащане,
уговорено като удръжка за срочност. В случая обаче, както се вижда от
представените от *** АД фактури, а се и потвърждава от вещото лице в
заключението му въз основа на прегледа и на документация на другия главен
изпълнител Еко*** АД, във фактурираните в полза на ответника като приети работи
няма заложени удръжки. Остойностяван е целия размер и съответно уговорките за
частично изплащане на фактурираните стойности са били отделно фиксирани по
всеки от договорите за съответните дейности. При съпоставка на сроковете за
изпълнение, дадени на подизпълнителя и тези, ползвани от превъзложителя е
видно, че по първия договор, прието през март изпълнение е отнесено към
протокол по договор, който още не е бил сключен (л. 283, л. 211) поради което
няма обективна възможност наемането на подизпълнителя да може обективно да причини
каквато и да е забава. Подобна е съпоставката и при последния договор, като
работите по него са превъзложени на 01.07.2017г със срок до 8.09.17г, но самият
превъзложител е следвало да приключи на 25.04.2017(л.443), 20.06.2017(л.269),
07.07.17 (л. 379) 14.07.17(л.366), 31.07.17г (л.251). Съответно и по тези
дейности отговорност за забава, вече натрупана не е можело да обоснове отлагане
на плащане поради гаранция за срочност до довършване на цялостно изпълнение, за
да се констатира обща, а не поетапна забава.
Така, въпреки спецификата на предмета на договора и несъмненото
възприемане и от двете страни на сделката като превъзлагане на ищеца на
изпълнение, дължимо другиму от затрудняващия се с обема на работа ответник,
каквото и да е обосноваване на отложен падеж с удръжки, гарантиращи срочно
изпълнение е изцяло несъвместимо с изискванията на добросъвестността, тъй като
би възложило на подизпълнителя тежест за която той не би било справедлИ. да
отговаря.
Спецификата на превъзлагането в
значителна степен обуславя другата зависимост между уговорките на
превъзложителя от една страна с клиента и от друга страна с партньора
подизпълнител. Такива са задълженията да се следват инструкциите на главни
възложител му и особено изискванията му за качеството на предлаганото
изпълнение. Плащанията обаче не зависят от личността на платеца и затова
спецификата на главния договор не следва да засяга директно клаузите на подчинената
сделка в тази част, а само доколкото пряко са обусловени от качеството на
изпълнението. Затова и уговорката за „задържане“ на част от дължимото
възнаграждение за определен период от време след приемане на изпълнението, с
което може да се констатират само явни
недостатъци, може да бъде съобразена като особена причина за отлагане на
плащането. Такива уговорки са типични в строителната практика и обичайно се
уговарят в размер на 5 %. На частите, за които плащането се отлага, се придава
значение на гаранция – предоставена от самия изпълнител в полза на възложителя
и служат за обезпечаване на правото на отбив от цената за обезщетяване на
евентуално проявили се скрити недостатъци (в хипотеза на чл. 265 ал.1 пр.
последно ЗЗД). В случая, макар че изрична уговорка за такова отлагане на
плащане до изтичане на фиксиран в споразумение гаранционен срок няма,
отлагането на пълното изпълнение на превъзложителя до получаване на пълно
изпълнение от главния възложител може да се обоснове с такава гаранция, но само
ако действително такава е била изискана и фактически задържана от него. В този
смисъл разпростирането на действието на клаузата от процесното съглашение към
всички разчети с *** АД по всички сделки, които той е възложил на ответника, а
не само до конкретните изпълнени от подизпълнителя дейности, които и съответно
са префактурирани като предложени на клиента на превъзложителя, независимо дали
той е също изпълнител (Еко*** АД) или главен възложител (*** АД), несъмнено ще представлява злоупотреба с права, тъй
като ще прехвърли върху подпомагащия с дейността си подизпълнител риска от
некачествени работи, които той самия не е изпълнявал, но могат да бъдат
основание за санкциониране на превъзложителя. Затова и по-широкото приложение
на иначе допустима по изключение уговорка, следва да се отрече от съда.
Съобразена със законовото правило (респективно и със правилата на морала и
добросъвестността) е само уговорката, според която подизпълнителят е
предоставил на насрещната страна същия срок за изпълнение на паричния дълг,
какъвто тя е поела да зачита спрямо основния си клиент. При това стеснено
приложение ще се изключи възможността на която и да е страните да злоупотреби с
клаузата в нарушение на принципа за справедлИ.ст (в смисъла изяснен в ТРОСТК
1/2009 г.). Това е така, защото принципно позитивния интерес на превъзложителя
да получи пълно и точно изпълнение, с което да замести своето без да е нужно да
понесе целия риск от некачествено изпълнение, може да бъде гарантиран именно с
поставянето на подизпълнителя в идентично с неговото положение. Обратно, ако
възможността и той да се ползва от гарантиран отбив от вече фактурирана цена на
изпълнение, чието качество ще се прояви в пълна степен в бъдеще, му бъде
отнета, той би се оказал в по-неизгодно положение като кредитор, неполучил както своята
печалба(задържана от клиента), така и принуден да прави допълнителни разноски
за да търси компенсацията за некачественото изпълнение на партньора си по общия
ред. В този смисъл изискването от подизпълнителя да отговори на същите условия,
в каквито е поставен превъзложителя не е налагане на необоснована с конкретен
интерес тежест. Затова и така възприемана клаузата е изцяло съвместима и с
моралните принципи. По изложените по-горе съображения, допълнителна проверка за
съответствието на валидността на допустимата по чл. 303а ал.1 ТЗ част от
клаузата с правилата на морала не се налага и позоваването на основанието по чл. 26 ал.1 пр. последно ЗЗД
като самостоятелно основание за нищожност е безпредметно.
По-широкото съдържание,
претендирано от ответното дружество обаче дори и да е уговорено следва да се
счита за нищожно, поради протИ.речие със закона ( чл. 26 ал. 4 вр. ал.1 пр. 1 ЗЗД). Доводите относно неприложимост на общите правила за недействителност на
договорите, сключвани между търговци са необосновани. Посочената в защитната
теза на ответника разпоредба на чл.293 ал.2 ТЗ, въвежда облекчено правило само
относно договаряне, извършено не в установената форма, и категорично не
изключва приложението на правилата, уреждащи други основания за
недействителност. Подобна теза би довела до абсурден резултат да се налага на
страните да изпълнят задължения, породени от сделки, изрично забранени от
закона с императивни правила или водещи до резултат изцяло несъвместим с
правовия ред, само защото са съответни на някакво фактическо поведение. Такива
тежки пороци дори се възприемат от съдебната практика като основания, налагащи
служебна активност въпреки нежеланието на страните да посочат порока в договора
си(т. 1 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС), което явно не би било необходимо ако
тълкуването на ответника беше вярно. Още по-абсурдна би била последицата от
прилагане на чл. 293 ал.2 ТЗ в случая на невъзможност на предмета на сделката,
тъй като би се наложило на страната, чиято престация е възможна да понесе
отговорност за неизпълнение въпреки несъмнено обективната липса за
удовлетворяване на нейния интерес от договора.
В заключение, съдът приема, че макар и уговорена, клаузата следва да се прилага отчасти до
съдържанието, което не е изключено от нищожната част. Съответно на това
съдържание за възнагражденията по двата процесни договора, следва да се отчитат
два падежа, като сроковете и съответните части от възнаграждението се
възприемат от договорите, сключвани с клиента на превъзложителя.
Съдът приема установените от експерта данни за префактуриране на
получените от подизпълнителя дейности в двете приложения, изготвени за всеки от двата процесни договори(л. 709 и
710) като недвусмислено признание на ответника, издател на посочените фактури
за предаване на одобрената работа на следващ клиент на датите, посочени във
всяка от неговите фактури, доколкото те следват съставени протоколи за
остойностяване на същото изпълнение, но вече прието от главния изпълнител или
главния възложител. Най-късната дата на фактуриране по първия договор е
02.06.17г. и кореспондира на фактура, съставена по договор на л. 293, във който
*** АД е договорило отлагане на части от дължимото за приети в цялост работи
плащане до общ размер от 10 %. Съответно като отложени падежи са фиксирани
срокове, с начален момент от удостоверяване на одобрената изработка в
приемателни протоколи, както следва: 5 дни за остатък от 5%( който изпълнява
функция на гаранция за забавено изпълнение), 5 дни след изтичане на 12 месеца
за остатък от 2.5 % (гаранция за недостатъци проявени в този срок) и съответно
5 дни след изтичане на 2 години за остатъци от 2.5 %(гаранции за нови недостатъци
проявени в тези срокове). Съответно на това уговаряне, най- късния момент, в
който може да настъпи падеж е 07.06.2019г.
По последния договор префактурирането е приключило на 16.11.2017г, като
част от услугите са съотносими към възложените от *** АД дейности ( л.256, 263), по договорите, в които
последна част от плащането е било отложено само до 7 дни от фактуриране на
работи, изискващи само усилия, а не и резултат, чието качество се проявява с
времето (л. 251,258), а за другите фактурирани услуги ( л. 377, 394 и л. 283,590) са били уговаряни или само 5 дни
след едногодишния срок за гаранцията за недостатъци (л. 366, 379) или и трите
падежа, описани по-горе (л.269,443). Така отчетени най- късния падеж по такава
фактура настъпва към 06.09.19г.
При тези обстоятелства не е оправдано отлагане на части надхвърлящи 5%
от дължимото на ищеца след 22.11.2017г ( пет дни след последното
префактуриране) и надхвърлящи 2.5 % след 08.06.18г по първия договор и
07.09.18г по втория договор( пет дни след съответния годишен срок отчитан от
най-късно съставена фактура по този договор).
По делото няма събрани доказателства някой от клиентите на ответника да
е съставил констативен протокол със забележки, в които да са отразени
недостатъци, отнасящи се именно до префактурираните дейности, изпълнени от
ищеца. Затова и към посочените по-горе
дати забавата на ответника поради настъпване на падежите следва да бъде
призната.
Няма никакво значение, че клиентите на превъзложителя също са изпадали в
забава. Това е така , защото цените, уговорени с подизпълнителя за дейностите,
които могат да бъдат категорично разпознати в рамките на по-обемното възложено
от *** АД изпълнение са значително по-ниски, отколкото дължимите от клиентите
на превъзложителя. Така например за цената на армираната замазка ищецът е
следвало да получа 11.05лв за кв.м.(р. 2 от протокол № 1 към първия договор на
л. 12), а ответникът е оферирал 27.27лв от които са му били одобрени 23.54 лв
на кв.м.( или разликата е повече от 10 % в полза на превъзложителя. Подобни
разлики се откриват и по дейностите от последния договор, при ръчния изкоп,
доставката и полагането на тръби, ръчно засипване на пясък и т.н., договорени за 15.30 лв на куб.м., 6.50 лв на
метър, 11.30 на куб. метър с ищеца (л.
23) и на 27.10лв, 39.40лв и 13.64 (л. 393) в полза на ответника.
Тези разлики са съвсем достатъчни да покрият риска, който превъзложителя е
понасял при приемане самостоятелно работата на подизпълнителя без
да обявява партньора си пред главния изпълнител. По-високите стойности на
изпълнението е следвало му бъдат заплащани веднага, намалени само с 10%
гаранционна удръжка забавяна за най-много 2 години (според установеното в
посочените от третото лице договори). Дори и да не получи изцяло очакваното от ***
АД плащане, поради необходимост от гарантиране на качеството на вече прието
изпълнение на подизпълнителя след приключване на всички работи, а не само
превъзложените, дължимите за плащане 90 % са напълно достатъчни за да се
изплати в цялост възнаграждението на подизпълнителя, а остатъкът като печалба
на превъзложителя ще покрие именно усилията му да намери подходящ свой
заместник, респективно ще се загуби, ако изборът е бил неподходящ или контролът
върху изпълнението му недостатъчно грижлив. Затова и в отношенията между ищеца
и ответника позоваването на по-дълги от първоначално изискваните гаранционни
срокове или на забава на клиентите след настъпване на уговорени падежи би
представлявало злоупотреба с право и не следва да се допуска.
Съдът отчита, че към момента на сезиране на съда на 12.04.2018г не е бил
настъпил падеж за цяло плащане по договора от
01.03.2017г. за префактурирани на *** АД приети работи за само 782лв.
другите фактури не са свързани с договорите на *** АД, а данни за гаранционни
удръжки уговорени с Еко*** АД няма по делото. Съответно само падежите на две
части от по 19.55лв настъпват на 7.06.2018 и 07.06.2019г., но горницата до
25960.90лв по фактура № **********/30.03.2017г е била изискуема.
По договора от 01.07.2017г. за приети работи с протокол от
04.09.2017г, още на 16.11.17 са били
дължими 100 534.60лв (95%) , но до сезиране на съда са били платени само
17 637.63лв, съответно поне 82896.95лв по фактура № **********/05.09.2017г
са били изискуеми. Падежът на тогава неизискуемия остатък от 5291.30лв (точно
5%), и е настъпил за половината от тази сума още на 07.09.18г (преди
приключване на размяната на книжата) и окончателно най-късно на 07.09.19г (пет
дни след двугодишен период от най- късното префактуриране на услуга с гарантирана
към главния възложител резултат).
Всички падежи са факт, настъпил към края на съдебното дирене и съдът е
длъжен да го установи и съобрази при решаване на спора по същество на осн. чл.
235 ал.2 ГПК. Осъдителният иск, предявен преждевременно се уважава, ако в
течение на делото притежанието стане изискуемо(Решение № 61 от 30.04.2010 г. на
ВКС по т. д. № 741/2009 г., I т. о., ТК). В този смисъл доводите за липса на
възникнало притезание в полза на ищеца поради ненастъпил падеж не могат да
бъдат споделени, а по-късно настъпилата изискуемост ще се отрази само при
определяне на началния момент на забавата по акцесорното искане за присъждане
на законна лихва върху изискуемите части от главницата. Така и не само изискуемите части, но целите претенции за остатъчни плащания по
фактура № **********/30.03.2017ги по фактура № **********/05.09.2017г също се
оказват изискуеми и следва да бъдат признати за основателни.
IІ.
По възраженията на ответника за погасяване на дълга
Ответното дружество е представило по делото общо 12 броя частни свидетелстващи
документи, представляващи разписки за получени парични средства в брой от
своята каса. В съдебната практика се
приема, че за да бъде доказано с такъв документ извършено плащане, е необходимо
в разходния ордер да е посочено както лицето, получател на сумата, така и
основанието за плащане(Решение № 81/31.05.2010 г. по гр. д. № 675/2009 г., II
т. о. и решение № 218/5.07.2011 г. п гр. д. № 775/2010 г., III г. о., Решение № 222 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 1393/2014 г., III г. о., ГК). Именно тази част от удостоверителното
съдържание на документа е била оспорена като неавтентична добавка.
По делото са назначени и събрани две заключения на експерти, които са
изследвали от една страна химическия състав на пишещите средства, използвани за
нанасяне на обозначението на качеството на получателя на сумата, като
представител на ищцовото дружество, а от друг страна разликите в почерка на
различните части от текстовете, нанасяни в документа. Заключението на
почерковата експертиза ( л. 687) е категорично
обосновано на сравнение на безспорен сравнителен материал и множество
съвпадащи общи признаци, поради което съдът изцяло кредитира изводите на в.л. Ф..
Установеното авторство на текста на всички документи в цялост в лицето на служителя
на ответника – касиер М.Д.съвпада и с показанията на свидетелите Д., В.и Д.,
които споменават лице с такова име като натоварено от работодателя им с касови
операции.
Химическият анализ на текста обаче, извършен самостоятелно от всяко едно
от вещите лица М. и Ц., показва несъмнено различие на средството, използвано от
автора му за изписването на отделните части от някои от документите. С първата
експертиза е установено категорично разминаване на химически състав в шест от
документите(л. 690), като извода за съвпадение на средството за писане в
останалите е изведен с резерва, тъй като вещото лице е пояснило, че при
закупени по-големи количества (“на едро“), каквато е практиката в търговските
фирми при снабдяване с канцеларски консумативи, е възможно разлика да не се
установи, ако се ползват химикали от една такава обща партида. Допълнително при
повторната експертиза на вещото лице Ц. (л. 757-772 – неправилно пришити в
поредност, наложила следващо преномериране) освен че тези разлики са
потвърдени, са изследвани и особености на почерка на съставителя на текста,
като е установено различие в наклона на изписване на части от текста, което
според емпирични сведения може да се обясни с прекъсване на писането при добавяне
на нов текст и продължаването му в друг момент от същия автор. Съдът кредитира именно заключението на втория
експерт, тъй като изводите му са основани комплексната оценка на няколко
различни по вид експериментални методи за установяване на разлики в моментите
на съставяне на различните част от текста и вероятността някои от тях да са
добавки, нанесени допълнително след възприемането на определено съдържание от
лицата, полагащи подписи. Отделно от това вещото лице Ц. е подходило
индивидуално към всеки от документите, докато М. е приложил извод, извлечен от
една единствена характеристика на документ ( РКО от 13.05.17)към цялата група.
Именно този елемент от документа
(застъпване на щрихи с различен химически състав) обаче Ц. интерпретира в друг
вариант, като се позовава на резултати при опитни проби с различни средства,
водещи до смесване по начин, изключващ разграничаване на поредността при
полагането на щрихите. Като кредитира повторната експертиза, съдът установява,
че в първите три документа (датирани от 18.03.2017 до 22.04.2017) добавянето на
указанието за качеството на лицето, получаващо сума като „управител на ф.
„Проект -65“ ООД“ е извършено с различно пишещо средство в момент различен от
съставяна на останалия текст. В тези документи като основание за плащане е
посочено х-л *** и предназначение на сумата за изплащане на заплати (ФРЗ).
Същия по вид добавяне се установява и по отношение на следващия документ с
основание „служебен аванс“, датиран на 13.05.17г и на още два такива от 03.06 и
10.06.2017г. Въпреки, че в останалите шест документа разлика в мастилото не е
установена, във всеки от тях, съставени в периода 20.05.2017г- 17.06.2017г също
за служебни аванси, вещото лице е намерило повтаряща се разлика в начина на изписване именно на указанието за
представителството на ищеца (променен наклон и размер на буквите) и друг вид
разлика в изписване на броената сума (разтегленост). И за тези шест документа
експертът не изключва вероятност частта от текста със същото съдържание да е
била добавена в момент различен от съставяне на останалия текст.
Така оформените платежни документи са били осчетоводени само в
предприятието на касиера, като назначения от съда експерт С. (л. 705) е
установил, че 12-те ордера са осчетоводени като намаляване на наличност в каса
отчитана по сметка 500, кореспондираща на формиране на дълг по предоставен
служебен аванс на „***“ООД в аналитично водена сметка „други дебитори“. Вещото
лице пояснява в с.з. че такава сметка се открива за предоставена на подотчетни
лица суми, които са дадени целево за определена работа – командировка,
закупуване на материали или погасяване на задължения, но получателя следва да е
във „вътрешни“ отношения с предприятието, а не независим друг негов
съконтрагент. Експертът посочва че не му е известно в практиката изобщо като
подотчетни да се отчитат отношения с юридически лица. Вещото лице не е намерило
данни за други лица по сметка 498, отразени аналитично като дебитори,
получавали служебни аванси, нито други
документи, извън касовите ордери, които да удостоверяват какви са били
„вътрешните“ отношения между това предприятие и дебитора му (л. 879). В
допълнителното заключение същият експерт е изследвал счетоводната практика на
предприятието на ответника като цяло, но не е установил налична касова книга, в
която да се отчитат съставените касови ордери, независимо, че множество такива
са използвани при плащания към едноличния собственик, заплати и командировъчни
пари (л.882). Експертът е констатирал, че всички работни заплати са били плащани
в брой, като работниците и служителите са се разписвали в разходни ордери,
различни от процесните 12 броя, както и във ведомост, а сумите съвпадат с
осчетоводените стойности, въз основа на които са начислени осигурителните и
данъчни плащания (л. 901 преномериран). Същевременно в същото предприятие
авансите, признати като приспаднато предварително плащане по последния договор,
които са били внесени по банков път са били отразени по друг начин като е била
дебитирана не сметката 498 на служебните „вътрешни“ аванси, а сметката
съответстваща на задълженията на външни доставчици 402 и ДДС по покупки 4531,
при насрещно отчитане на намаляване на общ дълг към договорена очаквана
доставка в сметка на основните
доставчици 400 (л.705).
Допълнително по искане на оспорващия верността на ордерите ищец, съдът е
допуснал и техническа експертиза, като специалист по информационни технологии е
извършил проверка на електронни записи в ползвана от ответника система за
обработка на счетоводната информация. Вещото лице Г. установява при сравнението
на текущата база данни и съдържание на файлове, отразяващи информация към
2017г, архивирани към 16.01.2018г ( л. 869), че записите за процесните ордери
не съществуват към архивирането, като според експерта са били създадени между
16.01.2018г до 27.04.2018г. и след това не са били коригирани. Този период
съвпада с момента на допускането на предварителното обезпечение по
иска(предявен по- късно пред настоящия съд) с определение № 1247/10.4.2018г. по т.д. 536/18г на ВОС,
като в молба с вх. № 12537 от 26.4.2018г. ответникът е признал, че вече знае за
претенцията на ищеца.
Разпитаните по делото свидетели дават съвпадащи показания относно
обстоятелства, относими към съставянето на първите три от спорните ордери, тъй
като и четиримата описват фактически действия на И.Д.(участвала в съставянето
на документа като получател на сумите) по разплащане на различни задължения,
свързани с ремонта на *** именно в този първи период от отношенията между
изпълнителя и подизпълнителя. Показателни са сведенията на бащата на
управителката на „***“ЕООД, който описва че той е представил дъщеря си на
ръководителя на ответното предприятие. Самият той носи фамилия Д., с каквато
фамилия явно е станала известна там и неговата дъщеря, въпреки че в търговския
регистър е била вписана като управител с фамилия И. и с имена И. И. или И.М.
(но никога Д.а) е посочвана в документацията по процесните сделки (договорите и
фактурите) и в отправяна от нея кореспонденция до електронен адрес на
ответника.
Изцяло незаинтересованите от процесните отношения двама свидетели И. и Д.,
( л. 726) ясно посочват, че като работници на „*** ***“ (посочен като търговец,
издател на ордерите) от март до май 2017г са получавали заплати в брой от И.
(позната им само като първо име) след
справка в електронно водена отчетност от нея и техническия ръководител И.
(разпознат в лицето на св. И.В.). Те потвърждават че са подписвали ордери
(„нейната бележка“) носещи наименование на работодателя им, като са възприемали
това действие като плащане на надница над уговорена в трудов договор.
Допълнително св. Д. посочва, че по същия начин са му били покривани разходи за
горИ. за служебната кола, возеща работници до обекта на х-л ***, като пак на И.
срещу пари в брой са предавани фактурите за закупено горИ. на името на „*** ***“.
В тази насока са и по-детайлните показания на св. В.( л. 724), които
съдът кредитира въпреки възраженията на ответното дружество. Действително този
свидетел е работил и в двете спорещи понастоящем предприятия, но сегашната му
заетост от ищеца е по допълнителен договор, а основния му трудов ангажимент
макар и срочен е при друг работодател (л. 248). Конкретният характер на
изложените от този свидетел обстоятелства изцяло кореспондират на показанията и
на другите свидетели и на писмените доказателства. Като служител на фирмата,
издател на ордерите към момента на съставяне, този свидетел потвърждава( л. 723
гръб - 725), че дейностите по х-л *** са били извършвани от няколко
подизпълнителя, под общ надзор на служителите на „***“, считана за фирма главен
изпълнител. Този свидетел посочва и И. като свой помощник, тъй като
ангажиментите му като технически ръководител с нарастване на обема на работа
наложили ползването на допълнителна административна помощ при детайлно отчитане
на разпределянето на задачите, заявка и доставка на материални, заплащането им
и отчитане на разпределените за различните дейностите текущи разходи.
Свидетелят е категоричен, че тогава И. не е била служител на неговия
работодател, но му помагала срещу допълнително възнаграждение, изплащано от
ответното предприятие за тези помощни към неговите ангажименти услуги. Съдът
преценява, че показанията на това лице могат да бъдат кредитирани и поради
детайлните обстоятелства, с които описва точно технологията по получаване на
сумите от определеното за временна канцелария място в близост до строителния
обект, съставянето на документите за получена общо прогнозирана нужна сума в
брой и разпределянето й между отделните лица на обекта за заплащане на надници
за отработено време на всякакви работници (включително и такива което не се
били наети по трудови договори, като списъчен състав на „*** ***“, напр.
украинска бригада,но дейностите им са били уговорени с този възложител),
заплащане на доставени материали и консумативи или авансиране на заявени
доставки или пътни разходи, както и отчитането на така разходваните чужди
средства с ордери, разписвани на място или с фактури за взети аванси, съставени
на името на „*** ***“. Описва се и вътрешната система на документиране на тези
отчети, чрез специални таблици, съставяни в електронен вариант за нуждите на
текущата отчетност и изплащането им като файлове на служебен адрес на фирмата,
където били обработвани и отчитани като детайлен отчет за разходване на
получените по ордерите, съставени от касиера ( „г-жа М.“). Описаната от този
свидетел организация на отчетността съвпада и с данните за отправена
кореспонденция до електронен адрес на ответника с прикачени таблични отчети в
които са описвани получени и разходвани средства,с обозначение на отделните
получатели, между които са намират имената на свидетелите – работници и
технически ръководител, както и описани конкретни номера на фактури за
материали или консумативи, отчетени и като разходи в счетоводството на
ответника, изследвано от вещото лице С. (л. 702- 704). Разходи за тези покупки
са отразени като платени в брой от ответника, но не са били отразявани
предоставени в брой суми на служител от касата на дружеството.
При
съвкупната преценка на така установените факти се налага категоричен извод за
неверно документиране на стопанската операция с издадените от дружеството РКО. Вписването
на търговец - съконтрагент като подотчетен дебитор и то почти година след
самата касова операция протИ.речи не само на общите принципи на счетоводството,
но и на конкретната политика на самото предприятие, тъй като другите банково
внесени аванси в полза на същия партньор са надлежно отразени именно като
разплащания по сделка с доставчик. Различния начин на третиране на една и съща
стопанска операция няма логично обяснение. Няма и първична документация,
обосноваваща сделка по ордерите, а едновременното отразяване на операцията като
служебен аванс и представянето й в годишния отчет като паричен поток към
търговски контрагент(според наблюдението на експерта на л. 901) е явно протИ.речИ..
Обратно, ако тази операция се приеме за
отражение на транзакция не между търговците, а между предприятието на ответника
и физическо лице, на което поради особените отношения на доверие търговецът е
възложил „вътрешни“ за предприятието действия, осчетоводяването ще е логично, а
късното му отразяване може да бъде обяснено с пропуск да бъдат оповестени тези
скрити до момента отношения. Начина на осчетоводяване на ордерите би
кореспондирал изцяло и на съдържанието им без допълнението на онази част от
текста, за която графолозите считат, че е изписана по време, различно от останалата
част от документа. Без добавката с химикал с различен химически състав или с
различен начин на изписване като наклон и големина на буквите, и дванадесетте
ордера ще удостоверят именно типична операция по предоставяне на служебен аванс
от касата на предприятието на лице, което дължи възстановяне на тази парична
сума с отчет на името на това предприятие за стока, материал или производствен
разход(каквито са заплатите и пътните разноски). Тази операция съвпада с
описаните от свидетелите и с основанието, вписано в самите ордери, тъй като не
само конкретно обозначените като ФРЗ, но и неконкретизираните като целево
предназначение аванси категорично са водени като „служебни“, а не предоставени
на външно за предприятието лице. Не следва да се отминава и факта, че
половината от тези идентично третирани в предприятието документи сочат размери
на предоставени суми над 10 000 лв, а ако заедно с другите такива аванси
се отнасяха за авансови плащания на контрагент по някой от четирите договора с
ищеца, а не за вътрешно-ведомствен трансфер, всички е следвало да се платят по
банков път в изпълнение на изискванията на чл. 3 ал. 2 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой. Същевременно въздържането на търговеца да
оповести тези вътрешни за предприятието отношения с И.Д.е логично обяснено с
признанията на свидетелите, че са получавали чрез нея заплати и пътни разходи
над тези, отразени във ведомостите като уговорени с работодателя по трудовите
им договори. Ако в счетоводните отчети,
изследвани от в.л. С. няма други разходи за работна заплата освен тези,
отразени по ведомостите, няма как и служебните аванси за по-високи стойности да
бъдат осчетоводени. Съзнанието на съставителите на документа за
предназначението му само „за вътрешно“ ползване
в предприятието би обяснило и иначе нелогично поставяне на подпис от
физическо лице, обозначено с фамилия, която не носи, но не затруднява
разпознаването му като „дъщерята на Д.“, а не като управител И..
Моментът, в който ордерите са
включени в отчетността съвпада точно с предприетата защита на ответника срещу
настоящия спор, но за да бъдат отнесени към процесните договори тези документи
е следвало да сочат търговското дружество, а не лицето подписало ордерите като И.
Д.а.
Допълнително нанасяне на пояснение, че тя е действала като управител на
дружеството „***“ЕООД логично обяснява както късното осчетоводяване, така и
неправилното третиране на юридическо лице като дебитор, а не като доставчик. Не
е за пренебрегване и факта, че допълването е извършено от касиера, автор на
останалата част от текста, но отразяването на документа в счетоводството е
следвало да се извърши от счетоводител, и затова въпреки промяната в
„документирането“, сочеща друг получател, счетоводното представяне на сделката
не могло да се отчете идентично с авансите, предоставени на дружеството.
Пак в тази връзка, съдът отчита и факта, че ако действително средствата
бяха предоставени на ищцовото дружество по повод отношенията му с ответника
като подизпълнител, няма да има логично обяснение защо към датата на последното
фактуриране на 05.09.17 г., когато са приспаднати всички предходни аванси,
включително и такива, дадени преди сключване на този договор, датирани към
01.07.2017г не са били отчетени и авансите по ордерите, последния от които
съставен на 17.06.2017г.
В
заключение, съдът приема за доказано оспорването на автентичността на 12-те
ордера, в добавените им части, представляващи обозначение на авторството на
изявлението на лицето, получило сумата.
Съответно така приложените по делото документи могат да се ценят само
като частни свидетелстващи документи за изявление на самата И. И., подписала се
с обозначение на името си И. Д.а, но не и като признание на управител,
ангажиращ с волята си ищцовото търговско дружество. Затова и каквито и да са били „вътрешните“
скрити или явни отношения между „***“ЕООД( или неговия ръководител) и
физическото лице, те нямат никакво отношение към процесните задължения към
търговското дружество. С получените по този начин суми не може да се погасят
фактурираните възнаграждения на подизпълнителя и възражението за такова
предварително плащане следва да се отхвърли като неоснователно.
Други твърдения за изпълнение на вече изцяло изискуемите вземания на ищеца
не са посочени.
Евентуалното
възражение за прихващане на процесното вземане с друго насрещно вземане също е
неоснователно.
И двете очертани претенции на ответника се основават на същите разходни
ордери, като се сочи, че с тях дружеството ищец е получило суми без основание.
Пораждащият облигацията фактически състав на неоснователното обогатяване обаче
изисква необоснована имуществена размяна, а такава след установяване на
неавтентичната добавка в документите може да се установи евентуално само между
ответника и лице, различно от ищеца. Несъответствието в лицата изключва каквото
и да е породено насрещно вземане на платеца по ордерите към търговското
дружество, поради което и изследване на отношенията му с действителния
получател е извън предмета на настоящото дело.
Поради липса на насрещни вземания между едни и същи субекти,
прихващането не може да се извърши от съда (чл. 104 вр. 103 ЗЗД).
Предявените искове следва да се уважат в цялост.
III.
По разноските:
С оглед крайния резултат от поизнасянето по съществото на спора, следва
да се разпредели и отговорността на насрещните страни за направени от всяка от
тях разноски. В случая, макар, че част от претенцията е станала изискуема в
хода на процеса, съдът отчита, че ответника е причинил предявяване на иска в
по-голямата си част, а и вместо да признае основателността на поне изискуемите
вземания, не само че е оспорил изискуемостта в цялост, е разширил значително
предмета на делото с възражението за плащане, което е ангажирало и
продължителното съдебно следствие, в хода на което е настъпил новия факт,
ползващ ищеца. Така избраната от самата страна защита е осуетила отхвърлянето
на преждевременно предявените части от дълга и съответно ответникът не следва
да бъде освобождаван от част от тежестта на причинените разноски, направени от
ищеца.
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати разходите, направени от ищеца съобразно
представените по делото доказателства за заплатена държавна такса в размер на
4567.53лв и депозирани суми, усвоени за заплащане на възнаграждения на
съдебните експерти в размер на 1900лв. Представен е договор за възлагане на
адвокатска услуга, удостоверяващ и получаване в брой на изплатен хонорар от
4900лв. Размерът е оспорен от насрещна страна като прекомерен. Съдът отчита, че
хонорарът, определен само върху сбора от паричните суми като интерес на ищеца,
надхвърля нормативен минимум по чл.7 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ до 3813.77лв. Този
минимален размер обаче е в явно несъответствие с конкретните характеристики на
настоящото дело, преценени по критериите на
т. 3 от ТРОСГТК № 6/12 ВКС. Правната сложност на казуса е към средната
доколкото по въпросите относно прилагането на правилата по документиране на
счетоводните операции и валидността на уговорки в договори между търговци е
налице богата съдебна практика, но пък самото изследване на вложеното от
страните съдържание в неясни клаузи и установяване на неверност на частни
свидетелстващи документи изисква повишени усилия от правоприлагащ юрист.
Фактическата сложност на казуса обаче категорично надхвърля съществено
обичайната дори и за такива типове дела проблематика, тъй като поради
поредицата евентуално заявени възражения от ответника се налага детайлно
изследване на множество договори както между страните, така и с трето,
неучастващо лице, обемащи цялостната дейност на едно производствено предприятие
в конкретния период на изследване. Това е наложило преценка на значителен обем
писмена документация (над 900 стр.) от които общо осем високо специализирани
заключения на вещи лица. Съдебното дирене е наложило провеждане на осем открити
заседания, разпитвани са общо четирима свидетели. В този смисъл не е
необосновано завишен хонорар, който макар да надхвърля минимума не достига дори
до двойния му размер. Допълнително към тези съдебни разходи, в списък по чл. 80 ГПК на ищеца са посочени и
разходите по обезпечаване на иска. От тях по настоящото дело са платени само 5
лв за издаване на заповедта, а внесената недължима такса от 40 лв подлежи на
връщане при поискване от вносителя. Разноските за предварителното обезпечаване
на същия иск по ч.т.д.536/18 на ВОС, съдът установява със служебната справка по
делото, при която е видно, че разписката за заплащане на хонорар от 2250лв,
включена в договора за правна помощ идентичен с приложеното към списъка копие,
е била представена като приложение към молбата за обезпечение на бъдещия иск.
По делото е представено и доказателството за внасяне на таксата от 40 лв и 5лв
за издаване на заповедта по допуснатия запор на банкови сметки. Разноските по
обезпечаването на иска се присъждат като част от общо направените съдебни
разноски при уважаване на претенцията, тъй като обезпечителното производство има
акцесорен, обусловен от спора по същество характер(т. 5 от ТРОСГТК № 6/12 ВКС).
В заключение от общо поискани от ищцовата страна 13707,53лв съдът определя и
присъжда в тежест на ответника като разноски само 13667.53лв.
Право за компенсация за разноски на ответника не е възникнало, поради
което и такива не се определят.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Признава на осн. чл. 192 ал.2 ГПК за неистински частните свидетелстващи
документи, представляващи представени в копия от ответника на л. 64-78 от
делото, съставени от името на „***“ЕООД, само в частта им, в която е добавено
изявление „като управител на ф.“Проект
-65“ООД“, удостоверено като воля на издателя, подписал се като получил сумата в
следните разходни касови ордери: за сумата от 10 000лв по РКО от 18.03.2017г.; за сумата от 1500лв. по
РКО от 08.04.2017г.; за сумата от 38 000лв. по РКО от 22.04.2017г.; за сумата
от 25 000лв. по РКО от 13.05.2017г.; за сумата от 11 650лв. по РКО от
20.05.2017г.; за сумата от 300лв. по РКО от 21.05.2017г.; за сумата от 3000лв.
по РКО от 23.05.2017г.; за сумата от 7500лв. по РКО от 27.05.2017г.; за сумата
от 250лв. по РКО от 01.06.2017г.; за сумата от 11 000лв. по РКО от
03.06.2017г.; за сумата от 3000лв. по РКО от 10.06.2017г.; за сумата от 3500лв.
по РКО от 17.06.2017г.
ОСЪЖДА „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна ЗПЗ, ул. Уста Кольо
Фичето № 25, представлявано от управител В.слав П. ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОЕКТ 65“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна жк Вл. Варненчик бл.303 вх.11 ет.2 ап.164, представлявано от управител
И. И. по сметката, указана като начин на плащане при фактурирането на следните парични суми:
·
26 000лв (двадесет и шест
хиляди лева), представляваща изискуем остатък от възнаграждение на
подизпълнител, за приети работи с протокол от 29.03.2017г, възложени като строителни услуги по обекти в к.к. *** по
договор от 01.03.2017г. и
остойностени с фактура № **********/30.03.2017г., ведно със законната
лихва върху частите от тази сума, както
следва:
Ø до размер от 25960.90лв
считано от предявяване на иска на 12.04.2018г. до окончателно плащане
Ø до размер от 19.55лв,
считано от 07.06.2018г. до окончателно плащане;
Ø и за остатък от 19.55лв,
считано от 07.06.2019г. до окончателното плащане
на осн. чл.
266 ал.1 ЗЗД вр. чл. 303а ал.3 ТЗ;
·
88188,25лв (осемдесет и осем хиляди сто осемдесет и осем
лева и двадасет и пот стотинки) представляваща изискуем остатък от
възнаграждение на подизпълнител, за приети работи с протокол от 04.09.2017г, възложени като строителни услуги по обекти в к.к. *** по договор от 01.07.2017г. и остойностени с фактура №
**********/05.09.2017г. ведно със законната лихва върху частите от тази сума, както следва:
Ø до размер от
82896.95лв считано от
предявяване на иска на 12.04.2018г. до окончателно плащане
Ø до размер от
2645,65лв, считано от 07.09.2018г. до окончателно плащане;
Ø и за остатък от
2645,65 лв, считано от 07.09.2019г. до окончателното плащане
на осн. чл.
266 ал.1 ЗЗД вр. чл. 303а ал.3 ТЗ;
·
само 13667.53лв(
тринадесет хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет и три стотинки
), представляваща част от общо поискани в списък по чл. 80 ГПК направени от
ищеца разходи за дължими такси и адвокатски хонорар по защита в предварително
обезпечително производство по ч.т.д.536/18г на ВОС и за такси, възнаграждения
на вещи лица и адвокатски хонорар в настоящия исков процес, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец №
11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД