№ 12884
гр. С., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110171106 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „К. против А. Б. Д..
„К. е предявило против А. Б. Д. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 350,00 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 10.12.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът твърди, че на 21.08.2017г. между „4., опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската марка „В.”, и ответника А. Б. Д. бил сключен договор за кредит от
разстояние № . по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът бил сключен при ОУ от разстояние,
при спазване изискванията на ЗПФУР и приложимото законодателство, по процедура,
подробно описана в Общите условия на търговеца. Съобразно процедурата
кредитоискателят се регистрирал в системата на „В.” на интернет-страницата на
кредитодателя www.vivus.bg. На тази страница били предоставени общите условия на
кредитора, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и стандартен европейски
формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да се запознае.
Кредитоискателят подавал заявка за отпускане на кредит, след което му бил предоставян
проект на договора за кредит на интернет-страницата на „В.”, а ако кредитополучателят го
приемел, го подписвал чрез натискане на бутон „подпиши”, с което се считало, че подписва
всяка от страниците на договора и общите условия. Освен това с подписването
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приел условията на договора и бланката на
стандартния европейски формуляр, че желае сключването на договора и се съгласява
кредиторът да преведе сумата по кредита по посочена от него в заявката банкова сметка или
1
по друг, избран алтернативен начин.
Ищецът твърди, че въз основа на договор № . „4. предоставило на ответника кредит в
размер на 200 лева, чрез паричен превод посредством „И., извършен на 21.08.2017г. На
08.09.2017г. ответникът заявил ново искане за отпускане на допълнителен кредит в размер
на 150 лева. Договорът бил изменен на същата дата, като същия ден била отпусната
исканата сума. С изменението на договора кредиполучателят се задължил да върне сумата от
437,48 лева, от които главница в размер на 350 лева, договорна лихва в размер на 8,74 лева и
такса за експресно разглеждане в размер на 78,74 лева. Страните уговорили падеж за
връщане на заемната сума 20.09.2017г. Ответникът не изпълнил задължението си да върне
на кредитора предоставените в заем парични средства в рамките на уговорения срок.
На 23.11.2018г. бил сключен договор за цесия между „4. и ищеца „К., по силата на
който „4. прехвърлило вземанията си срещу ответника, произтичащи от договора за кредит
№ ., на ищцовото дружество, като упълномощило последното да уведоми ответника за
извършеното прехвърляне на вземанията. Ищецът излага, че изпратил до ответника
уведомление за цесията, но пратката била върната с отбелязване „непотърсена”, поради
което прилага към ИМ уведомление за извършената цесия. Твърди, че към настоящия
момент общо дължимата сума по договора била в размер на 727,69 лева, от които 350 лева -
главница. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 350 лева - главница,
дължима по процесния договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът А. Б. Д. срока по чл. 131 ГПК не е допозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр.
чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валиден договор за цесия за процесните вземания, надлежно уведомяване на длъжника,
както и сключен валиден договор за заем с твърдяното от ищеца съдържание, получаване на
паричната сума от ответника, настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по договора за заем.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание
без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие. Поради това, и с оглед
направеното искане от ищеца, съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено
решение по чл. 239 от ГПК. В тази насока съдът съобрази, че на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание.
2
Вероятната основателност на иска, съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК се
обосновава от приложените към ИМ писмените доказателства, а именно: 2 броя Договори за
кредит № ., съответно от 21.08.2017г. и от 08.09.2017г. /установяват дата и страни по
договора, размер на кредита, условия на кредита и падеж/; Общи условия на договор за
кредит; 2 броя разписки за извършване на превод в полза на А. Д. /установяват превеждане
на процесните суми от кредитодателя в полза на ответника/.
От приобщените: Договор за прехвърляне на вземания от дата 23.11.2018г. и
приложение към него; Потвърждение за прехвърляне на вземания; Уведомление за
прехвърляне на вземания се установява извършената цесия на вземането по процесния
договор в полза на ищеца.
В тази връзка съдът ще припомни, че в хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането
преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия
момент негов носител, тъй като съобразно предмета на консенсуалния договор с
постигането на съгласието по същия цесионерът придобива вземането в състоянието, в
което се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права-аргумент от чл. 99,
ал. 2 ЗЗД. Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за
действието на договора спрямо него в смисъл, че преди нотификацията /уведомяването/
същият може да изпълни и към цедента, и да се освободи от задължението си, докато след
надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД валидното изпълнение ще бъде само това
към цесионера. Уведомяването няма отношение към действието на договора за цесия между
страните по него и прехвърлянето на вземането към новия кредитор. В този смисъл е и
практиката на ВКС, застъпена в решение 40/13.05.2010г. по т.д. 566/2009г., Т.К. I ТО на
ВКС, решение 1279 от 12.11.1996г. по гр.д. 29/1996г. на V ГО.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване, то
съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по предявения
иск следва да бъде зачетено от съда. С уведомяването е завършен фактическият състав по
чл. 99 ЗЗД и доколкото не са въведени твърдения, а и не се установява ответникът да е
изпълнил на цедента, то ищецът-цесионер се явява носител на вземанията, визирани по-
горе.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.
Ищецът е реализирал разноски в размер на 50 лева – ДТ.
С оглед факта че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, т. е. сума от 100 лв.
С оглед на изложеното всеки от ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 150 лева- разноски.
3
Така мотивиран, и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Х. да заплати на „К. с
ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 350,00 лева
/триста и петдесет лева/, представляваща главница по Договор за кредит № ., сключен
между „4. и А. Б. Д., вземанията, по който договор са били прехвърлени от „4. на „К. с
Договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-033 от 23.11.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Б. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Х. да заплати на „К. с
ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/ - разноски, направени от ищеца по гр.д. №
71106/2021г. на СРС, 61 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника, с указания, че в едномесечен срок от
връчването може да поиска неговата отмяна по реда на чл. 240, ал.1 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4