Определение по дело №96/2018 на Окръжен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

 

№      183/21.2.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                               Наказателно отделение

На двадесет и първи февруари           Година две хиляди и  осемнадесета

В публично заседание, в следния състав:   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МИТЕВ

                                       

Секретар: ЕЛКА КОЛЕВА

Прокурор: ВАЛЕНТИНА ДАЧЕВСКА

сложи за разглеждане докладваното от съдия Митев

ЧНД № 96 по описа за 2018 г.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

 

ЛИШЕНИЯТ от свобода А.З.Г., редовно призован, доведен от Затвора – Варна, явява се лично

Явява се Йордан Йорданов – Началник на Затвора - Варна, редовно упълномощен.

 

Л. св. Г.: Не желая адвокатска защита.

 

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Й. Йорданов: Да се даде ход на делото.

Л. св. Г.: Да се даде гледа делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Прочитат се данните от личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.

 

Началникът на затвора Йорданов: Поддържам становището.

Прокурорът: Считам, че депозираната молба е допустима, но неоснователна.

Л. св. Г.: Поддържам си молбата.

 

Страните заявиха, че няма да сочат нови доказателства.

 

ПО СЪЩЕСТВО:

 

Й. Йорданов: Уважаеми г-н Председател, считам молбата за допустима, но неоснователна. Съображенията съм изложил в представеното становище.

 

Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, аз също считам молбата за УПО за неоснователна, тъй като намирам, че само една от двете кумулативно предвидени в закона предпоставки на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК е налице, а именно л. св. да е изтърпял една втора от наложените му наказания лишаване от свобода. От представените на съда доказателства по делото може обаче да се направи извод за това, че л. св. е дал доказателства за своето поправяне, в голяма степен което да обуслови УПО. Видно е, че понастоящем оценката на риска продължава да бъде в рамките на среден риск от рецидив. Констатирано е, че л. св. демонстрира по-скоро едно привидно поведение на поправяне, но не би могло да се говори за трайна тенденция на  превъзпитание. В тази насока считам, че е достатъчно показателно обстоятелството, че със заповед на началника на ЗООТ Разделна от 08.11.2017 г. л. св. е бил наказан за притежаване на неразрешена вещ, поради което моля да оставите молбата без уважение.

 

Л. св. Г.: Господин съдия, няма да правя повече грешки. За 4-ти път съм в затвора, осъждан съм, имал съм и пробации. Остава ми остатък 2 месеца и 20 дена.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, изразени в днешно съдебно заседание, както и материалите, приложени в личното досие на лишеният от свобода намира молбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:

Видно от доказателствата по делото не са налице всички предпоставки по отношение на наказанието да бъде постановено УПО от остатъка, тъй като не може да бъде изведен краен и окончателен извод за положителна промяна у л. св. по време на изтърпяване на наказанието, не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Същият е за 4-ти път в местата за лишаване от свобода. Отново е постъпил в затвора на 13.07.2017 г., където търпи ефективно наказание 10 месеца лишаване от свобода по НОХД № 389/2016 г. на РС – Девня. Осъждан е 12 пъти. От приложената справка от затвора се установява, че към 21.02.2018 г. е изтърпял фактически 7 месеца и 9 дни, с остатък 2 месеца и 18 дни. Доказателствата за него установяват, че по време на пребиваването си в затвора не е показал особено желание за работа или трудови навици, липсва устойчива мотивация за спазване на правилата и наложените му ограничения, за което през месец ноември 2017 г. е наказван. Не е награждаван. Вероятният риск от вреди е среден. Депозираното желание за откъсване от старите стереотипи на поведение е в декларативна сфера, без да бъде подкрепено от стабилност и устойчивост в поведенческите положителни изяви, за което са правилни отрицателните становища за постановяване на УПО от страна на администрацията. Въпреки че формално са налице основанията на чл. 70, ал. 1 от НК за УПО липсват категорични доказателства установяващи неговото поправяне, това, че наказанието лишаване от свобода е постигнало своята превъзпитателна и възпираща цел, че престоят му в затвора е имал своето поправително въздействие, в неговото съзнание и поведение да е настъпила съществена промяна, която да сочи за поправянето му до степен, че да отпаднат другите основания, които са обусловили налагането на първоначалното основание. Ето защо и молбата на Г. за УПО е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

 

Предвид гореизложеното, на основание чл. 440а,  ал. 1 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване от лишения от свобода А.З.Г., с ЕГН: **********, от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание с присъда по НОХД № 389/2016 г. по описа на Районен съд – Девня, лишаване от свобода за срок от 10 месеца.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК, пред Апелативен съд – Варна.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 14.05 ч.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      СЕКРЕТАР: