№ 2749
гр. С., 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Т. ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110125409 по описа за 2024 година
Предявени са пасивно субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от
ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците Т. К. С. и С. К.
С., че Е. И. В. (починала в хода на настоящото производство и заместена на
основание чл. 227 от ГПК от Н. С. В.), е собственик на 1/2 идеална част от
следния недвижим имот: апартамент № 15, на четвъртия етаж в жилищната
сграда на блок № 32, ж.к. “***”, гр. С., състоящ се от една стая, дневна,
столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 67,63
кв.м., при съседи: стълбище, Г.Н.К., бул. “**”, Л.М.Д., заедно с избено
помещение № 15, при съседи: коридор, В. и З.А. и коридор, заедно с 2.086%
идеални части от общите части на сградата и идеална част от правото на
строеж върху мястото, на основание изтекла в полза на Е. И. В. придобивна
давност.
В исковата молба се твърди, че Е. И. В., като служител на *** и
нуждаеща се от жилище, е била определена за купувач на апартамент № 15, ет.
4 в новопостроената сграда на блок № 32, ж.к. “***”, гр. С.. Твърди се, че
апартаментът бил предаден на Е. В. с протокол за въвод във владение на
14.08.1987 г., непосредствено след което частта от цената била платена с
нейни лични средства и бил отпуснат нов заем от *** в размер на 12 000 лв., с
които суми била покрита изцяло продажната цена. Твърди се, че договорът за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, по силата
на който Е. В. е придобила собствеността върху процесния апартамент, бил
подписан на 08.07.1988 г. Твърди се още, че след заплащане на цената на
1
апартамента с лични средства на Е. В. и отпуснат заем, на 25.03.1988 г. Е.
сключила брак с наследодателя на ответниците К. С. С.. Навеждат се
твърдения, че впоследствие бракът бил прекратен с влязло в сила решение по
гр. дело № 14/93 г. по описа на СРС, 88 състав. Поддържа се, че по силата на
съдебно решение, постановено по гр. дело № 944/94 г. по описа на СГС, БК,
влязло в сила на 20.03.1995 г., ползването на семейното жилище – апартамент
№ 32, находящ се на четвъртия етаж в сградата на блок № 32, ж.к. “***”, гр.
С., било предоставено на Е. В., като К. С. бил осъден да го освободи и да й го
предаде. Сочи се, че в изпълнение на съдебното решение, през април 1995 г. К.
С. освободил жилището, придобито на името на Е., като след този момент
същият не е заявявал собственически претенции по отношение на имота.
Твърди се, че Е. В. била подготвила необходимите книжа за доброволно
прехвърляне на имота, но не успяла да осъществи контакт с бившия си съпруг.
Навеждат се твърдения, че Е. В. е владяла процесния имот изцяло и е
упражнявала фактическа власт върху него с чувството на собственик, като
владението й е започнало на 30.04.1995 г. и е упражнявано явно, спокойно,
непрекъснато и неоспорвано.
В исковата молба се поддържа, че в края на 2023 г. първата ответница е
провела телефонно обаждане, като е заявила, че тя и нейният брат са
съсобственици на процесния апартамент на основание наследствено
правоприемство, настъпило след смъртта на техния баща К. С., починал на
15.09.2023 г. При справка в имотния регистър се установило, че с нотариален
акт № 1, том I, ..., дело № 1 от 22.01.2024 г. на нотариус Б.Н., с район на
действие СРС, вписан в Служба по вписванията под акт ..., том V, дело №
1968/2024 г., ответниците са признати за собственици на основание
наследяване по закон на баща им К. С. на 1/2 идеална част от процесния
апартамент. Правният интерес от предявяване на исковете се мотивира с
поведението на ответниците и снабдяването им с нотариален акт. Твърди се
още, че след прекратяване на брака между Е. В. и К. С. е прекратена и
съпружеската имуществена общност върху апартамента, като Е. е продължила
да владее целия имот като свой и така е придобила на основание давностно
владение и другата 1/2 идеална част от него.
Ответниците Т. К. С. и С. К. С. са депозирали отговор на исковата молба
в законоустановения срок, с който оспорват предявените искове. Оспорват Е.
В. да е владяла имота за себе си и да е упражнявала фактическа власт върху
него с чувството на собственик. Твърдят, че Е. В. е държала спорната 1/2
идеална част от процесния имот, собственост на К. С., по силата на съдебно
решение № 106 от 20.03.1995 г., постановено по гр. дело № 944 по описа на
СГС за 1994 г., с което имотът, представляващ семейно жилище, й е
предоставен за ползване, като молят посоченото обстоятелство да бъде
отделено за безспорно. Поддържат, че на горното основание Е. В. е
упражнявала фактическа власт върху процесния имот за различни периоди от
време, като е владяла собствената си 1/2 идеална част от имота и е държала
другата 1/2 за К. С.. Предвид цитираното по-горе съдебно решение считат за
2
оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Поддържат, че със съдебното решение
имотът е предоставен на Е. В. за ползване, а не й е прехвърлен в изключителна
собственост. Твърдят, че след развода Е. е ползвала семейното жилище за
период от около няколко месеца, след което е напуснала апартамента и е
заминала да живее в община П.. Навеждат твърдения, че наследодателят им К.
С. е предложил на Е. да изкупи нейната 1/2 идеална част от имота и тя се е
съгласила. Твърди се, че през 2014 г., след като продала къща в с. Т., Е. В. се
върнала в гр. С., като с К. С. имали уговорка тя да живее временно в
процесното жилище докато си купи друго с парите от продажбата на имота и
тези, които К. ще й заплати за притежаваната от нея 1/2 идеална част.
Поддържат, че до прехвърляне на притежаваната от Е. 1/2 идеална част от
имота не се стигнало, тъй като тя постоянно отлагала във времето, а заради
добрите отношения помежду им К. С. не я притискал да напусне имота.
Твърдят още, че в края на 2022 г. отношенията между К. и Е. се влошили, тъй
като синът й заявил, че отива да живее в процесното жилище при майка си,
при което К. С. се противопоставил и заявил, че достатъчно е чакал Е. да се
изнесе от имота и да му прехвърли притежаваната от нея 1/2 идеална част.
Ответниците поддържат, че наследодателят им изрично е заявил, че
желае Е. или да напусне жилището, или да му плаща наем. Оспорват да са
налице елементите от фактическия състав на чл. 79 от ЗС. Считат за
неоснователно твърдението за придобивна давност по подробно изложени в
отговора на исковата молба съображения. Твърди се, че не може да се приеме,
че с действията си Е. В. е обективирала намерение за своене по отношение
притежаваната от К. С. 1/2 идеална част от имота. Навеждат твърдения, че
както техният наследодател, така и те самите, са се противопоставили на
владението на Е., поради което същата се явявала държател на притежаваната
от наследодателя им К. С. 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са пасивно субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от
ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците Т. К. С. и С. К.
С., че Е. И. В. (починала в хода на настоящото производство и заместена на
основание чл. 227 от ГПК от Н. С. В.), е собственик на 1/2 идеална част от
следния недвижим имот: апартамент № 15, на четвъртия етаж в жилищната
сграда на блок № 32, ж.к. “***”, гр. С., състоящ се от една стая, дневна,
столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 67,63
кв.м., при съседи: стълбище, Г.Н.К., бул. “**”, Л.М.Д., заедно с избено
помещение № 15, при съседи: коридор, В. и З.А. и коридор, заедно с 2.086%
идеални части от общите части на сградата и идеална част от правото на
строеж върху мястото, на основание изтекла в полза на Е. И. В. придобивна
давност.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при
3
условията на пълно и главно доказване, че наследодателят му Е. И. В. е
собственик на спорната 1/2 идеална част от процесния недвижим имот на
наведеното в исковата молба основание – придобивна давност, като докаже:
упражнявана от Е. В. фактическа власт върху целия имот непрекъснато,
необезпокоявано и явно за твърдения период от време; манифестиране от
страна на Е. В. на намерението й за своене на спорната 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот спрямо другия съсобственик чрез действия на
своене, изявени по начин, че другият съсобственик да може да разбере, че тя
владее целия имот за себе си; че ответниците оспорват собствеността й, т.е.
наличието на правен интерес от предявяване на исковете.
Ответниците следва да докажат възраженията си срещу предявените
искове и фактите, на които основават изгодни за себе си последици.
Не се спори, поради което с доклада по делото съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът Н.
С. В. е законен наследник на Е. И. В., а ответниците Т. К. С. и С. К. С. законни
наследници на К. С. С.; процесният недвижим имот е придобит от Е. И. В. с
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ,
...., том № I от 08.07.1988 г., по време на брака й с К. С. С.; по силата на
съдебно решение от 04.11.1994 г., постановено по бр. дело № 14/93 г. по описа
на СРС, БК, 88 състав, бракът между Е. И. С. и К. С. С. е прекратен, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, а семейното жилище
/процесният недвижим имот/, собственост на страните, е предоставено за
съвместно ползване и на двамата; със съдебно решение от 20.03.1995 г.,
постановено по гр. дело № 944/1994 г. по описа на СГС, I КС БК, е отменено
решение от 04.11.1994 г. на СРС, БК, 88 състав, постановено по бр. дело №
14/93 г. в частта за ползване на семейното жилище и вместо него е
постановено, че семейното жилище /процесният недвижим имот/ се
предоставя за ползване на Е. И. С., а К. С. С. е осъден да го опразни и предаде
в едномесечен срок от постановяване на решението.
По делото са приети писма от ответницата Т. К. С. до председателя на
*** ** и до кмета на район “....” на С.О., видно от които ответницата възразява
срещу собственическите претенции на Е. В. по отношение 1/2 идеална част от
процесния имот, находящ се в гр. С., ж.к. “****”, бл. № 32, ет. 4, ап. 15. Прието
е писмо от С.О., район “....” до адв. А. Д., пълномощник на ответницата, във
връзка със запитване относно наличието на постъпила в общинската
администрация молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка
от Е. И. В., касаеща процесния имот. В писмото е посочено, че по отношение
на г-жа В. е образувана преписка по обстоятелствена проверка относно
нейната идеална част – 1/2. По делото е приет и констативен нотариален акт за
съсобственост върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда № 1,
том I, ...., дело № 1 от 22.01.2024 г. на нотариус Б.Н., вписана в регистъра на
Н.К. под ..., с район на действие СРС, с който ответниците Т. К. С. и С. К. С. са
признати за съсобственици при равни квоти на 1/2 идеална част, придобита на
основание наследяване по закон, от самостоятелен обект в сграда с
4
идентификатор ...., находящ се в гр. С., район “....”, жилищен комплекс “****”,
блок № 32, на четвърти надземен етаж, апартамент № 15, идентичен с
процесния. Ето защо в случая безспорно се доказва наличието на правен
интерес от предявяване на исковете, доколкото от изложеното в отговора на
исковата молба и представените от ответниците писмени доказателства се
установява, че същите оспорват собствеността на Е. И. В. върху спорната 1/2
идеална част от процесния имот.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 ЗТСУ, ...., том № I от 08.07.1988 г., се установява, че на
08.07.1988 г. Е. И. В. е придобила собствеността върху следния недвижим
имот – новопостроено жилище № 15, находящо се в жилищната сграда – блок
№ 32, на четвърти етаж, построена върху държавна земя, квартал № 43,
местност “.... - С.”, ж.к. “***” в гр. С., състоящо се от една стая, двевна,
столова с кухн. бокс и сервизни помещения, на 67,63 кв.м. застроена площ,
заедно с припадащите се избено помещение № 15 и 2,086% идеални части от
общите части на сградата, и идеална част от правото на строеж върху мястото,
определена със заповед на министъра на вътр. работи № I-711 от 07.11.1987 г.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че процесният недвижим имот е придобит от Е. И. В.
на 08.07.1988 г. по силата на посочения по-горе договор за покупко-продажба
на жилище, по време на брака й с К. С. С.. По делото е представено решение
от 04.11.1994 г., постановено по бр. дело № 14/93 г. по описа на СРС, БК, 88
състав, влязло в сила на 20.03.1995 г., в което е посочено, че съдът прекратява
брака, сключен на 26.03.1988 г. в с. Т., окръг П., община П., с акт № 2 на
Кметство с. Т., между Е. И. С. и К. С. С., като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на мъжа.
От изложеното следва, че както сключването на брака между Е. В. и К.
С., така и придобиването на процесния имот от съпругата, са станали при
действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.). Единственият предвиден в
него режим на имуществени отношения между съпрузи е бил регламентиран в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) /чл. 21, ал. 1 от сега действащия СК/,
съгласно която вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
са принадлежали общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са
придобити. Наличието на съвместен принос, който може да се изразява във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, се
предполага до доказване на противното, съгласно чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г.
(отм.), респективно чл. 21, ал. 3 от сега действащия СК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че процесният имот е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност и е принадлежал на
двамата съпрузи. След прекратяване на брака с решението от 04.11.1994 г.,
постановено по бр. дело № 14/93 г. по описа на СРС, БК, 88 състав,
бездяловата съсобственост се е превърнала в обикновена дялова
5
съсобственост между бившите съпрузи, при равни дялове - чл. 27
СК от 1985 г. (отм.). По делото не са представени доказателства за уреждане
на имуществените отношения между съпрузите по начин, различен от
установения в закона.
Извод за различни дялове на бившите съпрузи в съсобствеността не
следва и от двете съдебни решения от 04.11.1994 г. и 20.03.1995 г. С
решението от 04.11.1994 г., постановено по бр. дело № 14/93 г. по описа на
СРС, БК, 88 състав, с което бракът е прекратен, семейното жилище
/процесният недвижим имот/, находящо се в гр. С., ж.к. “***”, блок № 32, ет.
1, ап. 15, собственост на страните, състоящо се от една стая, дневна, столова с
кухненски бокс и сервизни помещения, е предоставено за безвъзмездно
съвместно ползване от двамата съпрузи, като съдът е постановил мъжът К. С.
С. да ползва самостоятелно холната стая, жената Е. И. С. да ползва
самостоятелно стаята, с общо ползване на столовата с кухненския бокс и
другите сервизни помещения, като всяка от страните е осъдена веднага след
влизане на решението в законна сила да опразни и предаде владението на
стаята, която няма да ползва. С решението от 20.03.1995 г., постановено по гр.
дело № 944/1994 г. по описа на СГС, I КС БК, е отменено решението от
04.11.1994 г. на СРС, БК, 88 състав, постановено по бр. дело № 14/93 г. в
частта за ползване на семейното жилище и вместо него е постановено, че
семейното жилище /процесният недвижим имот/ се предоставя за ползване на
Е. И. С., а К. С. С. е осъден да го опразни и предаде в едномесечен срок от
постановяване на решението. В тази връзка следва да се посочи, че за да се
произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът
установява кой е негов собственик и от какви помещения се състои то. На
следващо място съдът преценява възможността за обособяване на
самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на
помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се
разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите –
търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище може да бъдат
обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от всеки от
съпрузите, а други помещения трябва да останат за общо ползване,
разпределението може да бъде осъществено, само ако отношенията между
съпрузите са търпими. Постановената мярка относно ползването на семейното
жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация, като същата нито
признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено
нещо, а единствено определя реда и начина на упражняване на тези права.
Индивидуализацията на имота, предмет на делото, се осъществява чрез
представената схема на самостоятелен обект в сграда № ...-02.02.2024 г.,
издадена от СГКК – С., за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....
по КККР на гр. С., одобрени със Заповед РД-18-50/20.06.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект, от 22.12.2023 г., с адрес на имота: гр. С., район “....”,
ж.к. “****”, бл. 32, ет. 4, ап. 15.
6
Приета е служебна бележка с рег. № .../04.11.2024 г., издадена от М.В.Р.,
М.И., в която е посочено, че същата се издава на ищеца Н. С. В., наследник на
Е. И. В., работила като медицинска сестра в МИ – ***, пенсионирала се със
заповед № 3083/11.10.2002 г.
По делото е постъпило писмо от С.О., дирекция “....”, отдел “ОП – ....” с
вх. рег. № 422420/31.12.2024 г., от което се установява, че за процесния имот –
апартамент № 15, находящ се в гр. С., ж.к. “****”, бл. 32, ет. 4, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., в информационния масив
има данни за подадени следните декларации по чл. 14 от ЗМДТ: с вх. №
52779/28.05.1998 г. с подател Е. И. С.; с вх. № **********/19.12.2023 г. с
подател Т. К. С.; и с вх. № **********/03.10.2024 г. с подател Н. С. В..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез съвместен
разпит на свидетелите Н. Т. С., Н.Й.Н.С., Е.Ц.Х. и Г.Р.Г..
Свидетелката Н. С. споделя, че познавала майката на ищеца откакто се е
родила, тъй като родителите й и майката на ищеца били в много близки
приятелски отношения. Посочва, че в ранна детска възраст е посещавала
имота при периодичните си пътувания от Б. до С. във връзка с заболяване,
което имала тогава. Посочва, че апартаментът се намира на четвъртия етаж,
вдясно от асансьора, където са два апартамента. Сочи, че вратата на
процесния апартамент е лявата, а не дясната. Посочва, че при влизане в
апартамента насреща са банята и тоалетната заедно, а наляво – холът. Сочи, че
има и друг коридор, водещ към спалнята, и врата, водеща към кухнята и
мокрото помещение. Посочва, че от кухнята може да се влезе в хола, като
помещенията са разделени с плъзгаща врата. Сочи, че от хола се излиза на
една тераса, а от кухнята на друга, остъклена. Свидетелката споделя, че си
спомня случай, при който бабата на ищеца Т. донесла на майка му Е. част от
парите за закупуване на процесния апартамент. В тази връзка посочва, че
нейният баща също дал пари на майката на ищеца, които тя му върнала на
части през годините. Посочва, че докато изплащала апартамента майката на
ищеца не била в брак с К. С., като апартаментът бил платен преди да бъде
сключен бракът. Заявява, че е виждала К. С. и преди, и след развода. Споделя,
че е посещавала имота откакто е била в детска градина до гимназиалния етап.
По думите на свидетелката в началото Е. живеела сама в апартамента.
Споделя, че впоследсвие е виждала в имота и К.. Знае за развода през 1995 г.
Споделя, че е била свидетел на доста скандали между съпрузите и нецензурни
думи. Свидетелства, че от 1998 г., след като завършила гимназия и докато била
студентка в ...., живяла в апартамента заедно с Е.. Сочи, че малко след развода
К. се изнесъл от апартамента. Споделя, че е чувала К. да казва, че няма
претенции към имота, тъй като Е. сама си го е платила. Посочва, че след
развода бившите съпрузи били в лоши отношения и не поддържали контакт.
Не знае двамата да са се срещали, като от Е. е чувала, че К. живее в чужбина.
Посочва, че през целия си живот Е. е живяла в С. и е поддържала апартамента
– направила ремонт, боядисала стените, сменила тапетите, дограмата,
ламината и мебелите. Заявява, че е била на около седемгодишна възраст,
7
когато станала свидетел на предаване на пари в брой от бабата на майката на
ищеца, което се случило на гарата.
Разпитана, свидетелката Н.Н.С. споделя, че от 1993 г. живее на първия
етаж в същия блок 32 в ж.к. “***”. Посочва, че апартаментът на Е. се намира
на четвъртия етаж, в ъгъла, вдясно от асансьора. Споделя, че с Е. станали
близки едва след развода, 1995 г., 1996 г. Сочи, че Е. й е споделяла за брака,
развода, живота си с К. и влошените отношения помежду им. Споделила й
също, че за закупуване на апартамента е взела пари от майка си, съседи и
приятели. От Е. свидетелката е чувала, че К. е заминал в чужбина. Посочва, че
приживе Е. направила ремонт на апартамента. Не е чувала К. да е имал
претенции към апартамента. Не знае майката на ищеца да е живяла извън С.,
като споделя, че същата взела в апартамента и майка си, бабата на ищеца, за да
се грижи за нея.
От показанията на свидетелката Е.Х. се установява, че за периода 2016 г.
– 2022 г. с К. са работели заедно в един хирургичен екип. Посочва, че покрай
работата двамата били в близки отношения, като К. й споделил, че е имал три
брака, последният с жена на име Е.. Когато започнали да работят заедно К.
вече бил разведен от много отдавна. Посочва, че К. й е споделял за процесния
апартамент, който наричал “апартамента в брезите”. Споделя, че през 2022 г.,
от разговори на К. по телефона, вероятно с бившата му съпруга, разбрала, че
той има намерение да откупи и придобие нейния дял от апартамента. От К.
знае, че след развода същият е бил в добри отношения с Е.. Според
свидетелката отношенията между К. и Е. са се влошили, когато свидетелката
започнала да става свидетел на разговори между бившите съпрузи по
телефона, в които двамата спорели във връзка с апартамента. Знае, че преди да
започнат съвместна работа, К. е работел на различни места в чужбина, но не
знае подробности.
Разпитан, свидетелят Г. споделя, че познавал К. С., като сочи, че същият
е баща на ответницата Т., съпруга на близък приятел на свидетеля. Разбрал за
трите брака на К. когато през 2022 г. същият го помолил да му помогне при
подготовката на документи във връзка с дарение на апартамент на Т.. Посочва,
че последният брак на К. бил с Е., с която имали общо имущество, а именно
апартаментът в “****”. Споделя, че при изповядване на сделката пред
нотариуса, разбрал от К., че същият притежава в съсобственост два
апартамента - процесният и още един в Я., в съсобственост с неговата сестра.
К. му споделил, че се е разбрал и с двете жени – бившата му съпруга Е. и
сестра му, че ще изкупи техните дялове в съсобствеността. Сочи, че при
разговора К. му разказал, че не желае съсобствеността с Е. да продължава,
както и че тя няма възможност да изкупи неговия дял. Споделя, че К. се
отнасял с уважение към бившата си съпруга и съжалявал за развода, като
именно от уважение не поискал от Е. да му плаща наем за притежаваната от
него 1/2 идеална част от имота. Като причина да не се стигне до изкупуване от
К. на дела на Е. сочи влошеното му физическо състояние. Свидетелят споделя,
че е юрист и на приятелски начала, по молба на съпруга на Т., помогнал на К.
8
с документите.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ
чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона период от време. Нормативната й уредба е в глава VIII ЗС,
наименувана “придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на
чл. 79 – чл. 86 ЗС. Придобивната давност е уредена от законодателя като
оригинерен способ за придобиване на вещни права. Нормата на чл. 79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма
е била опорочена. В чл. 70, ал. 2 ЗС е установена оборима презумпция за
добросъвестност, като е посочено, че същата се предполага до доказване на
противното.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС регламентира владението и държането.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по
чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване
на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерението да се
държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се
упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. За да започне
да тече установеният в закона давностен срок на придобивната давност,
абсолютна предпоставка е да се установи началният момент на установяване
на владението върху процесната вещ от страна на Е. В., наследодател на
ищеца Н. В.. Владението се характеризира със следните признаци: 1/
постоянно – фактическата власт и държането на вещта като своя да нямат
случаен характер и владелецът да е в състояние във всеки един момент когато
пожелае да може да реализира владелческата си власт; 2/ непрекъснато – да не
е прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца (чл. 81 ЗС), като не е необходимо
да се установява, че владението е продължило през целия период, достатъчно
е да се докаже, че владелецът е владял в различни времена, от което до
доказване на противното се предполага, че е владял и в промеждутъка; 3/
несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че
я държи за себе си (в настоящия случай съсобственик, който е владял вещта за
себе си и за другия съсобственик, но е преобърнал владението от общо име
във владение само и единствено за себе си, при промяна в намерението (....)/,
като намерението да държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен
начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на
9
вещта и не допуска чужди действия, т.е. цялото поведение на владелеца не
трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява
фактическа власт върху целия имот единствено за себе си; 4/ спокойно –
такова, което не е установено с насилие; и 5/ явно – фактическата власт да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, т.е. да не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Законодателят е установил
оборима презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на
намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това,
което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен
факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/ -
намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен
факт – обективния признак на владението /corpus/ - упражняване на
фактическа власт върху вещта – така Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012
г. по тълкувателно дело № 1/2012 г., ОСГК на ВКС.
На първо място в тежест на ищеца е да установи наличието на
обективния признак на владението – упражнявана от Е. В. фактическа власт
върху целия имот. Доколкото качеството на титуляр на правото на собственост
и владелец по отношение на една и съща вещ не може да съществува
едновременно в обективната действителност за едно и също лице, то за
упражняване на владение като фактическо състояние върху процесната 1/2
идеална част от имота може да се говори едва след изгубване качеството
собственик на същата от Е. В. – в случая най-рано това е моментът на
прекратяване на брака между Е. В. и К. С. със съдебното решение от
04.11.1994 г., постановено по бр. дело № 14/93 г. по описа на СРС, БК, 88
състав, влязло в сила на 20.03.1995 г., тъй като както бе посочено и по-горе до
прекратяване на съпружеската имуществена общност с прекратяване на
брачната връчка между съпрузите, всеки от тях притежава право на
собственост върху целия имот без да е налице обособяване на дялове в
съсобствеността. В исковата молба се твърди, че владението на Е. В. върху
спорната 1/2 идеална част от имота е установено на 30.04.1995 г., т.е. след
прекратяване на брака й с К. С.. Следва да се посочи, че твърденият начален
момент на установяване на владението от страна на Е. следва по време
влизането в сила на решението от 20.03.1995 г., постановено по гр. дело №
944/1994 г. по описа на СГС, I КС БК, с което ползването на семейното
жилище /процесния имот/ е предоставено на Е., а К. е осъден да го опразни и
предаде в едномесечен срок от постановяване на решението. Твърди се още,
че след този момент К. С. не е имал претенции по отношение на процесния
имот. За установяване на посочените обстоятелства е проведен съвместен
разпит на свидетелите Н. С., Н.Н.С., Е.Х. и Г. Г..
Между страните не е налице спор, а и се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели, че след развода процесният имот е ползван
от Е. В.. Това положение напълно съответства и на съдебното решение от
10
20.03.1995 г., постановено по гр. дело № 944/1994 г. по описа на СГС, I КС БК,
с което семейното жилище /процесният недвижим имот/ е предоставено за
ползване на Е. В., а К. С. е осъден да го опразни и предаде.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Прието е още, че в
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена, т.е. презумпията на чл. 69
ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита
оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт, показва съвладение.
По делото се установява, че първоначално процесният имот е придобит
през 1988 г. в режим на съпружеска имуществена общност. С прекратяване на
брачната връзка между Е. В. и К. С. съпружеската имуществена общност се е
трансформирала от бездялова съсобственост в обикновена дялова такава при
равни дялове на бившите съпрузи – по 1/2. Със съдебното решение от
04.11.1994 г., постановено по бр. дело № 14/93 г. по описа на СРС, БК, 88
състав, с което бракът е прекратен, семейното жилище /процесният недвижим
имот/, е предоставено за безвъзмездно съвместно ползване на двамата бивши
съпрузи. Впоследствие с решението от 20.03.1995 г., постановено по гр. дело
№ 944/1994 г. по описа на СГС, I КС БК, е отменено решението от 04.11.1994
г. на СРС, БК, 88 състав, постановено по бр. дело № 14/93 г. в частта за
ползване на семейното жилище, като последното е предоставено за ползване
на Е. В., а К. С. е осъден да го опразни и предаде в едномесечен срок от
постановяване на решението. Предвид изложеното следва да се приеме, че
след развода фактическата власт върху имота е установена от Е. В., което
обаче не променя дяловете на бившите съпрузи в съсобствеността. Това е така,
тъй като както бе посочено и по-горе постановената мярка относно
ползването на семейното жилище нито признава, нито отрича материални
субективни права със сила на пресъдено нещо, а единствено определя реда и
начина на упражняване на тези права.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали през твърдения
период от време претендиращият съсобственик е владял изключително за себе
си целия имот. Поначало упражняването на фактическа власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическа власт върху
вещта, признава такава и на другия съсобственик, то го прави държател на
11
чуждата идеална част и е достатъчно да се счита за оборена установената
презумпция на чл. 69 ЗС. В този случай, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждата идеална част, собственикът, който не е нейн
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането й във
владение. Тези едностранни действия следва да са от такъв характер, че с тях
по ясен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на другия
съсобственик – т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът-
съвладелец се превръща в съсобственик-владелец. Позоваващият се на
придобивна давност съсобственик следва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалната част от
вещта за другия съсобственик и е започнал да я държи за себе си с намерение
да я свои, както и че тези действия са доведени до знанието на другия
съсобственик. Поначало завладяването на чуждите идеални части и промяната
следва да се манифестират пред останалите съсобственици и да се осъществят
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако
това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай посочените
обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране на
промяна в намерението не е необходимо когато упражняването на фактическа
власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия
имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите (ТР
№ 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС). Снабдяването с
констативен нотариален акт за собственост, съответно вписването му, не може
да се възприеме като манифестиране по отношение останалите съсобственици
на намерението да свои техните идеални части от имота - така решение №
7/10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г., ВКС, II г.о.; решение № 161/19.07.2013
г. по гр. д. № 1163/2013 г., ВКС, II г.о.
Както бе отбелязано и по-горе, в отношенията между съсобствениците
презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическа власт, показва
съвладение, т.е. житейски по-логично е съсобственикът да е само държател на
чуждите идеални части. С оглед на това, че най-напред процесният имот е
придобит от Е. В. по време на брака й с К. С. в режим на съпружеска
имуществена общност, то безспорно се установява, че основанието, на което
първоначално е установена фактическа власт, показва съвладение. Ето защо
не може да се приеме, че след развода, при трансформиране на
съсобствеността от бездялова в обикновена дялова, Е. В. е започнала да
упражнява фактическа власт върху целия имот на основание, изключващо
владението на бившия й съпруг К. С.. Подобен извод не може да бъде изведен
и от съдебното решение от 04.11.1994 г., с което бракът е прекратен, в което
изрично е посочено, че семейното жилище е собственост на страните. Не
следва извод в различна насока и от последващото съдебно решение от
20.03.1995 г., с което съдът, като е отчел, че отношенията между бившите
съпрузи са нетърпими и те не биха могли да съжителстват повече заедно,
както и че вината за разстройството на брака е единствено на мъжа, е
12
предоставил семейното жилище за ползване само на Е. В..
От изложеното следва, че презумпцията по чл. 69 ЗС е оборена,
съответно намерението за своене на Е. В. не се предполага е не е достатъчно
да се докаже, че същата е упражнявала фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС. Неоходимо е да се установи още, че Е. В. е отблъснала
владението на К. С., като е манифестирала ясно пред него намерението си да
владее целия имот само за себе си – напр. като е отказала да го допусне в
имота или е довела до знанието му намерението си да се разпореди с имота в
своя полза, или като е ползвала имота по начин, който ясно показва, че
изключва владението му.
Съдът намира, че в случая при съвкупна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че не се доказва
приживе, след прекратяване на брака, Е. В., наследодател на ищеца Н. В., да е
предприела каквито и да било конкретни действия, с които да е превърнала
държането на чуждата идеална част във владение, поради което и в случая не
стои въпросът дали действията са извършени по начин, че ясно и
недвусмислено да отричат владението на другия съсобственик К. С.,
съответно дали същите са доведени до знанието му.
Дори да се приеме, че след развода и до момента на смъртта си Е. В. е
живяла в имота, съответно еднолично е ползвала същия, в каквато насока са
показанията на свидетелите Н. С. и Н.Н.С., в случая не се доказва в посочения
период от време Е. В. да е манифестирала своителни намерения спрямо
притежаваната от бившия си съпруг К. С. 1/2 идеална част от имота. В случая
се изясни, че предвид оборената презумпция по чл. 69 ЗС, не е достатъчно
доказване на упражнявана фактическа власт върху целия имот в срока по чл.
79 ЗС. Отделно от това следва да се отбележи, че дори посочените от
свидетелите Н. С. и Н.Н.С. ремонтни дейности, изразяващи се в боядисване на
стени, смяна на тапети, дограма, ламинат и мебели, действително да са били
извършени от Е. В., същите следва да се разглеждат като действия на
обикновено управление по поддръжка на процесния съсобствен имот, а не
като такива, сочещи на завладяване на идеалната част на другия съсобственик
– бившия й съпруг К. С.. Ето защо посочените действия не могат да се
приемат за израз на своително намерение, съответно предприемането им няма
за последица превръщане на държането на чуждата идеална част във владение.
Не на последно място следва да се отбележи, че в трайната съдебна практика
се приема, че предприетите действия по ремонтиране на имота,
самостоятелното му ползване, декларирането му като собствен и заплащането
на данъци не обуславят извод да манифестиране на своене, доведено до
знанието на собственика или съсобственика /Определение № 517 от
19.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2018 г., II г. о., ГК/, както и, че
извършването на фактически действия по поддържане и ремонтиране
на имота само по себе си не сочи на промяна в намерението, с което се
упражнява фактическата власт, тъй като тези действия са извършвани в
интерес на ползващото имота лице /Решение № 41 от 26.02.2016 г., гр. д. №
13
4951/2015 г. на І г. о./. Завладяването на чуждата идеална част и промяната в
намерението следва да се манифестират пред другия съсобственик и да се
осъществят чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи
своене, което в случая не се доказва. В допълнение, по делото не се твърди и
не се доказва и недопускане на К. С. до имота.
По излжените събражения съдът намира, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК имат единствено ответниците.
Разноски, видно от списък на разноски по чл. 80 ГПК /л. 70/, се
претендират от ответниците Т. С. и С. С. в общ размер на 2 400 лв. за
адвокатско възнаграждение, по 1 200 лв. за всеки от тях. Представени са
пълномощно от ответника С. С. за адв. Е. Б. от 06.08.2024 г. /л. 33/ и
пълномщно от ответницата Т. С. за адв. Е. Б. от 07.08.2024 г. /л. 34/, във всяко
от които е посочено, че за процесуално представителство в настоящата
инстанция упълномощителят е заплатил изцяло в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв. за един адвокат. Всяко пълномощно е
подписано от съответния ответник и от адв. Б.. В случая са уговорени
възнаграждения в размер на по 1 200 лв., за които по смисъла на т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. има доказателства по делото, че са
били платени.
Ето защо разноски в полза на ответниците следва да се присъдят в
доказано платените от тях размери, съгласно представените по делото
пълномощни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. В., ЕГН ********** (конституиран по
реда на чл.227, ал.1 от ГПК като наследник на починалата в хода на процеса
ищца Е. И. В.) срещу Т. К. С., ЕГН ********** и С. К. С., ЕГН *********
пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено
по отношение на ответниците Т. К. С. и С. К. С., че Е. И. В., ЕГН **********,
е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: апартамент №
15, на четвъртия етаж в жилищната сграда на блок № 32, ж.к. “****”, гр. С.,
със застроена площ 67,63 кв.м., заедно с 2.086% идеални части от общите
части на сградата и идеална част от с идентификатор .... на основание
придобивна давност и по отношение на която 1/2 идеална част Е. И. В. е имала
качеството държател след прекратяване на брака й с наследодателя на
ответниците К. С. С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. С. В., ЕГН **********,
да заплати на Т. К. С., ЕГН **********, сумата от 1 200,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
14
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. С. В., ЕГН **********,
да заплати на С. К. С., ЕГН **********, сумата от 1 200 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15