Р Е Ш Е Н И Е
№1564/23.3.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №5002 по
описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от В.Х. М.,
ЕГН ********** ***, ап.4 срещу М.М.Ш., ЕГН **********
*** за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е едноличен
собственик на недвижим имот представляващ апартамент №4, находящ се в *******************************************с
идентификатор 10135.3512.152.13.4, поради пълна трансформация на лично
имущество – дарени средства от родителите на ищцата, с които изцяло е заплатена
продажната цена на имота, на осн. чл.23, ал.1 СК.
В исковата молба се
излагат твърдения, че на 31.05.1987г. страните са сключили граждански брак,
който е прекратен с развод с решение №66/11.04.2011г., постановено по гр. дело
№ 2695/2010г. на ДРС. Посочва, че на 07.09.1990г. е закупен процесният
апартамент, която покупко – продажба е оформена в
договор №15350/07.09.1990г., като
средствата за закупуване на имота са дарени от родителите на ищцата. Твърди, че
последните са дарили на ищцата сумата от 12000 лева, техни спестени средства, които са послужили за заплащане на
имота. При тези съображения намира, че тя е изключителен собственик на
апартамента.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който предявения иск се оспорва. Излага се, че е изплащал ежемесечно
суми по банков път, като след раждане на малкият му син било опростено
задължение в размер на половината. Майката на ищцата погасила сумата от 2500
лева – остатъчни задължения. Прави възражение за погасяване на претенцията по
давност, предвид това, че същата се предявява в период над 5 години от
прекратяване на брака.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Представено по делото е удостоверение за сключен граждански
брак, от което се установява, че на 31.05.1987г. в гр. Варна страните са
сключили граждански брак, за което обстоятелство е съставен акт за граждански
брак № 980/31.05.1987г. от Община Варна.
С решение от 11.04.2011г., постановено
по гр. дело № 2695/2010г. по описа на Районен съд – Добрич е прекратен с развод
сключения между страните граждански брак.
Представен е договор за покупко – продажба на държавен недвижим имот
№15350/07.09.1990г. сключен между ищцата
В.Ш. ***, с който се придобива собствеността върху недвижим имот представляващ
апартамент №4, в **************** кв.м. с прилежащото му избено помещение с
площ от 3,15 кв.м. и 0,8520 % ид.части от общите
части на сградата и правото на строеж, за сумата от 11141 лева.
Представен по делото е договор за
дарение от 30.07.1990г. по силата на който
Ж. И. *******и Х. К. М.даряват на дъщеря си ищцата В.Х.Ш. сумата от 12000
лева.
Представен по делото е договор за покупко – продажба на жилище №186/03.05.1989г. сключен
между ответника М.М.Ш. от една страна , а от друга ГД
за изграждане на София при СНС, по силата на който е придобита собствеността
върху недвижим имот представляващ жилище №4 в жилищна сграда №11-19, вх.А, ет.2
намиращ се в ж.к. Овча купел -1, 5-ти м.р., в гр. София с площ от 89,85 кв.м.,
за сумата от 19108 лева, от които 4108 лева заплатени с лични средства и 15000
лева с разрешен заем от ДСК.
В съдебното производство е разпитана
свидетеля М. Г. Ж.
Свидетеля посочва, че й е известно, че
страните притежават жилище в гр. Варна, което е придобито през 1990г., като
средствата за заплащане на същото са
били осигурени от родителите на ищцата. Посочва, че към този момент страните са
живеели в гр. София, като средствата от страна на родителите на ищцата са били
дадени лично на нея с мотив да се върнат на живеят в гр. Варна. Не й е известна
уговорка за връщане на предадената сума. Известно й е, че страните са имали
закупено жилище в гр. София, което са придобили с паричен заем. Посочва, че
бащата на ищцата е работил дълги години в Куба, след което в Кметство
„Възраждане”, след което като директор в „Напоителни системи”.
Разпитан е свидетеля Иван Димов
Митев, който посочва, че познава родителите на ищцата. Известно му е, че
страните са придобили жилище в гр. Варна през 190-1991г., като посочва, че
средствата за закупуване на имота са били представени от родителите на ищцата.
Преди да се установят в гр. Варна страните живеели в жилище в гр. София.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.23, ал.1 СК
посочва, че лични са вещните права, придобити през време на брака изцяло с лично
имущество. Посоченото в правната норма обосновава извода, че имуществото, което
е лично, запазва този си характер, дори и да се превърне, преобразува или
трансформира в друг обект.
Трансформацията от своя страна бива пълна или частична, като при първата новата
вещ е изцяло придобита с лично имущество и следователно става лична собственост
на съответния съпруг. По съдебен ред претенцията за установяване на
трансформация се упражнява посредством предявяване на положителен установителен
иск от съпругът, който твърди, че вещното право придобито макар и през време на
брака е лична негова собственост. Тежестта да обори презумпцията на съвместен
принос, която се извежда от хипотезата на чл. 31, ал.1 СК е на съпругът – ищец,
който твърди трансформация на лично имущество.
В настоящия съдебен спор се
установи, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 31.05.1987г.,
като същия е прекратен със съдебно решение за развод, постановено по гр. дело №
2695/2010г. на Районен съд – Добрич.За заварените от новия СК (в сила от
2009г.) бракове, какъвто е и бракът между страните се прилага законовия режим
на имуществената общност, след като съпрузите не са уредили отношенията си с
брачен договор или не са избрали режим на разделност.
Когато придобиването на вещни права е осъществено по време на брака, но със
средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по
смисъла на чл.22 СК приносът е изключен и е основание за пълна или частична
трансформация, на осн. чл.23 СК. Презумпцията на чл.21, ал.3 СК следва да се
счита за оборена, в случай че се установи влагането на лични средства на един
от съпрузите към момента на придобиване на веща.
Ищцата навежда твърдения, че
жилището в гр. Варна, придобито през 1990г., по време на сключения с ответника
граждански брак е закупено със средства, които са й били дарени лично на нея от
нейните родители. В тази насока са представени писмени доказателства и в
частност договор за дарение от 30.07.1990г., по силата на който Желязка Иванова
*******и Христо Кирилов Минчев даряват на дъщеря си ищцата В.Х.Ш. сумата от
12000 лева. В унисон със събраните писмени доказателства са и гласните такива
събрани посредством разпитана свидетелите Живакова и
Митев, които се кредитират от съда като обективно и безпристрастно дадени.
Свидетелите категорично и еднопосочно заявиха, че средствата предоставени от
родителите на ищцата са й предадени като дарение, без намерени за връщане и то
с цел да бъде закупено процесното жилище в гр. Варна. При така събраните изложеното,
съдът намира, че възражението на ответника, че средствата са предоставени в
заем, който в последствие бил опростен от страна на майката на ищцата се
подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
С решение
№222/24.06.2011г., постановено по гр. дело № 982/2010г. на ВКС, І г.о., по
което е допуснат до касационно обжалване въпроса – дали до доказване на
противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи, се
прие разбирането, че не съществува законова презумпция, че дареното от
родителите на единия съпруг е само за него, а не за семейството, поради което
обстоятелството, на кого е дарена парична сума или имот, подлежи на доказване
на общо основание от страната, която твърди, че дарението е направено в нейна
полза. При решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва
да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: Ако е
сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само
този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението,
не може да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното
придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение - чл.20
от СК от 1985 г. и аналогичния чл.22, ал.1 от сега
действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако
е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е съпружеска
имуществена общност и не може да е основание за приемане на трансформация на
лични средства при придобиването на семейното жилище.
Договорът за дарение от
30.07.1990г., сключен непосредствено преди придобиване на жилището в гр. Варна
-07.09.1990г. е със страни ищцата и нейните родители. От съдържанието на същия
категорично се обосновава намерението на дарителите да дарят сумата от 12000
лева на своята дъщеря. В тази насока свидетелите посочиха, че сумата е
предадена от родителите на ищцата на последната именно с цел закупуване на
процесното жилище. Предадената като дарение сума покрива изцяло стойността на
закупения имот с включените разноски по придобиване на същия, при което следва
да бъде направен извода, че доколкото средствата за закупуване на имота са
подарени лично на ищцата през време на бракът й с ответника, то процесния
апартамент е нейна лична собственост, която собственост е породена от
трансформация на дарени й парични средства от нейните родители по време на
бракът й с ответника.
При тези мотиви съдът намира, че ищцата успя да обори законовата презумпция
за съвместен принос при придобиване на процесия апартамент, поради което
предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен.
С оглед пълнотата изложението с
предвид възраженията на ответника следва да бъде посочено, че правото за
предявяване на положителен установителен иск, с който се защитават включително
и права по чл. 23, ал.1 СК не се погасява с изтичане на давностен
срок. Погасителната давност е несъвместима със целта на този иск, която е да се
установи съдебно, че определено вещно право принадлежи на ищеца посредством
установяване на положителни факти, от които последния черпи изгодни за себе си
правни последици.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2565 лева, от които 365
лева съдебно – деловодни разноски и 2200 лева заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на М.М.Ш., ЕГН ********** ***, че В.Х. М., ЕГН **********
***, ап.4 е собственик на недвижим имот представляващ апартамент №4,
находящ се в *********************, с площ от 58,50 кв.м. ведно с прилежащото му
избено помещение с площ от 3,15 кв.м. и 0,8520 идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж,
състоящо се от две стани, кухня, тоалет, баня, килер, коридор и два балкона с идентификатор
10135.3512.152.13.4, при граници: на същия етаж 10135.3512.152.13.5, под обекта
10135.3512.152.13.1 и над обекта 10135.3512.152.13.7,поради пълна трансформация
на лично имущество под формата на дарени й парични средства от родителите й, с
които изцяло е заплатена продажната цена на имота, на осн. чл.23, ал.1 СК.
Осъжда М.М.Ш.,
ЕГН ********** *** да заплати на В.Х. М., ЕГН ********** ***, ап.4 сумата от 2565 (две хиляди петстотин шейсет и пет) лева, от
които 365 лева съдебно – деловодни разноски и 2200 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: