№ 2570
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100513118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.07.2022 г. по гр.дело № 57004/21 г., СРС, ГО, 168 с-в е
признал за установено, че А. Ц. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
Западен парк, бл. **** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1690.31 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м.
04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Западен парк, бл. **** с
абонатен №140919, сумата 194.01 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 25.05.2021 г., сумата 52.83 лева - главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. - м.04.2020 г. ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 15.06.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №34131/2021 г., по описа на СРС, 168 състав
като е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
1
за установено, че ответникът дължи сумата 10.22 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 25.05.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №34131/2021 г., по описа на СРС,
168 състав като неоснователен. Осъдил е А. Ц. Х. ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. Западен парк, бл. **** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ №23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 134.02 лева - разноски
в настоящото производство и сумата 86.38 лева - разноски в заповедното
производство по компенсация
Решението, в частта, в която са уважени предявените искове е
обжалвано с въззивна жалба от ответницата А. Ц. Х. ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Западен парк, бл. ****, чрез пълномощника по делото
адвокат П. Х. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Лагера“, бл.****“ с
мотиви, изложени в жалбата, които могат да бъдат групирани по следния
начин: на първо място се твърди, че между страните не е налице
облигационна връзка, тъй като ответницата действително е запазила
пожизнено вещото право на ползване на процесния топлоснабден имот, но
потребител на ТЕ е собственикът на имота Н.Г. в качеството на титуляр на
партидата, като фактурите са издавани на негово име. Сочи се още, че
исковата претенция е уважена в цялост, но заявлението за издаване на ЗИ е
подадено в съда на 15.06.2021 г., поради което всички суми преди 15.06.2021
г. са погасени по давност. Не се дължи услугата дялово разпределение, тъй
като плащане се дължи на фирмата, извършваща тази услуга, а не на
„Топлофикация София“ ЕАД, тъй като не е налице правоотношение между
потребителя на ТЕ и ищеца, а и липсват доказателства „Топлофикация
София“ ЕАД да се суброгирало в правата на фирмата за дялово
разпределение, която е кредитор по правоотношението. Най-накрая се
твърди, че не се дължи обезщетение за забава. В случая е изчислявана ТЕ по
прогнозна консумация, съответно приложим е текстът на чл.32, ал.3 от ОУ.
Спрямо фактури от 2019 и от 2020 г. разпоредбата, уреждаща режима на
забавата, а именно чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, неясна и вътрешно
противоречива.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
2
обжалваната част. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемото дружество „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ 23 Б оспорва
въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
срещу А. Ц. Х. за сумата от 1690.31 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м.
04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Западен парк, бл. **** с
абонатен №140919, сумата 194.01 лева-обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 25.05.2021 г., сумата 52.83 лева - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. - м.04.2020 г. и
сумата 10.22 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.06.2021 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№34131/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
3
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата
такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по
предявените искове.
От правна страна:
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот със запазване право на ползване №73, том II, per. №4243, дело 265/2009
г. от 29.04.2009 г. се установява, е А.Г.Х. и А. Ц. Х. са продали на Н.А.Г. свои
собствени недвижими имоти, сред които апартамент № 61, находящ се в гр.
София,, ж.к. **** (със стар адрес ул. „****), вх. **** заедно с прилежащото
му мазе №11, както и 0.717% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото държавна земя. Съгласно вписаното в
нотариалния акт продавачите запазват лично за себе си заедно и по отделно
пожизнено, безвъзмездно вещно право на ползване върху продаваните имоти,
описани в нотариалния акт. Представен е препис- извлечение от акт за смърт
на А.Г.Х., издаден от Столична община, район Красна поляна, от който се
установява, че същият е починал на 03.12.2009 г. Не са ангажирани
доказателства, че за процесния период правото на ползване, учредено върху
процесния недвижим имот в полза на А. Ц. Х., е погасено. Изводът е, че
ответникът е единствен вещен ползвател на имота през процесния период,
обстоятелство, необорено в настоящето производство. Неоснователни се
явяват възраженията на ответника, че ползвател на топлинна енергия в имота
е не той, а неговият собственик, тъй като той е титуляр на партидата, по която
се отчитат и начисляват дължимите суми. С учредяването на вещно право на
ползване за собственика остава т.н. гола собственост, като реално вещният
ползвател е този, който потребява доставената му топлинна енергия в имота.
Правото на ползване определя титуляра му като страна в правоотношението с
ищеца, тъй като е ограничено вещно право, което изрично е предвидено като
основание за възникване на правоотношението по доставка на топлоенергия,
съответно до погасяването му изключва както правото на собственика да
упражнява фактическа власт и да ползва имота, така и по отношение на него
да възникне правоотношение с ищеца. По-ограниченото по обхват вещно
право ограничава упражняването правото на собственост, поради което
обстоятелството, че ответникът е собственик на имота не е основание, за да
възникне задължение за заплащане на топлинната енергия за процесния
период. Освен това, по делото лисват данни, че собственикът на имота е
подал молба-декларация до съответното топлофикационно дружество за
откриване на партида на процесния адрес, като по този начин е демонстрирал
желанието си за обвързване на страните в облигационна връзка и по тази
молба партидата е била открита.
Изводът е, че между страните съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
4
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката,
противно на възраженията на ответната страна. Ето защо, следва да се
приеме, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
като исковият период обхваща времето от м.05.2018г. до м.04.2020г. По
смисъла на тази норма, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп‐
реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между
страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
5
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е било установено, че в конкретния казус е била въведена
системата за дялово разпределение. От заключението на приетата по делото
СТЕ се установява какво е количеството потребена ТЕ за БГВ и за сградна
инсталация, както и, че при отчитането на стойностите са спазени законовите
изисквания.
Неоснователно се явява възражението, че давността е приложена
неправилно. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената
на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време- месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време - така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на
ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения каквито са процесните за главница, давността тече от деня на
падежа. Падежът на всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия
е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на задължението е обусловен
от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 3Е
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия
фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление най-малко веднъж годишно, но това не променя
падежа на задълженията на абоната за доставена топлинна енергия, които са
месечни. Ето защо, погасени по давност са всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад/ тук се включват
и посочените 45 дни/, считано от датата на подаване на заявлението за
6
издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, тъй като
задължението на абоната да заплати топлинната енергия е в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Неоснователни се явяват твърденията, че дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода не се дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД, а на ФДР.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда
- етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се
заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение , а по силата на чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба
на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139
в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или
дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
7
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето
производство това обстоятелство не се оспорва, а са и налице писмени
доказателства в тази насока.
Основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задълженията за топлинна енергия.
Според чл. 33, ал.4 на ОУ към договорите за продажба на топлинна енергия
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от ОУ, неплатени в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден ответникът е изпаднал
в забава - арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение не се оспорва от
ответника и доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, то са
налице основанията за уважаването й.
На основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По делото е постъпила частна жалба от А. Ц. Х. ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Западен парк, бл. ****, чрез пълномощника по делото
адвокат П. Х. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Лагера“, бл.****“
срещу определение от 03.11.2022 г. по гр.д. № 57004/21 г., с което съдът е
оставил без уважение молба с вх. № 172038/17.08.2022 г., подадена от А. Ц.
Х. за изменение в частта за разноските на Решение № 8563 от 26.07.2022 г. по
гр.д. № 57004/2021 г. по описа на СРС, 168. състав. Твърди се, че извършената
от съда компенсация между дължимите на страните разноски по делото е
неправилна, тъй като не е уредена от правото. Оспорва се да е направено
надлежно искане за прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД. Посочва се, че не
са налице две насрещни вземания, които да са изискуеми и ликвидни, като се
твърди, че евентуално прихващане може да бъде извършено едва след влизане
в сила на съдебното решение. Според жалбоподателя, съдът няма правото да
извършва служебно компенсация по разноските без наличието на изричното
съгласие и на другата страна. Моли съда да отмени обжалваното определение
и да бъде постановено друго, с което да бъде изменено процесното решение в
частта за разноските, като съдът се произнесе с отделни осъдителни
диспозитиви по отношение на дължимите разноски на ищеца и ответника, без
между същите да се извършва „компенсация“.
Ответникът по частната жалба „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ 23
Б оспорва същата като неоснователна.
Третото лице помагач не взема становище по частната жалба.
СГС намира частната жалба за процесуално допустима, а по същество
неоснователна.
Според установената практика на ВКС съдът разполага с правна
8
възможност да присъди сторените разноски по делото по компенсация по
своя преценка, като няма вменено такова задължение. В този смисъл са
постановени Определение № 123 от 13.05.2013 г. на ВКС по гр. д. N9 157/2012 г., 1 ГО, ГК,
Определение № 123 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5491/2007 г., IV ГО, ГК, Определение №
101 от 26.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4011/2017 г., IV ГО, ГК. Нещо повече, в
конкретния казус, в исковата молба, по т.2 от особеното искане, ищецът е
направил изрично искане за присъждане на разноски по компенсация. Ето
защо и при съобразяване с практиката на ВКС, СРС е взел предвид
извършените разноски от страните в заповедното и исковото производство и е
определил разноските по компенсация с оглед уважената и отхвърлената част от иска.
Възможността на съда да извърши съдебна компенсация по искане на някоя
от страните при наличие на две насрещни вземания за разноски не е
препятствана от липсата на ликвидност на вземанията, в който смисъл са и
дадените разрешения с ТР №2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т.д. 2/2020 на
ОСГТК на ВКС. Определението като правилно и законосъобразно също
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.07.2022 г. по гр.дело № 57004/2021 г. на
СРС, ГО, 168 с-в, както и определение от 03.11.2022 г. по гр.д. № 57004/21 г.,
с което съдът е оставил без уважение молба с вх. № 172038/17.08.2022 г.,
подадена от А. Ц. Х. за изменение в частта за разноските на Решение № 8563
от 26.07.2022 г. по гр.д. № 57004/2021 г. по описа на СРС, 168. състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД- „Бруната България“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10