Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11.03.2020г. гр. С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
11.02.
2020 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д.
№ 157 по описа за 2019 година
за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „М.“ЕООД, гр.Ч..
Ищецът „Д.“, дружество вписано в
регистъра на С. под №209338, твърди в исковата си молба, че на 01.07.2013г., въз основа на проведена
открита процедура по реда на ЗОП /отм./, е сключен договор за изпълнение на
обществена поръчка № 115/01.07.2013г. между Община Ч. и Консорциум „К.“ ДЗЗД, с
Булстат ***, със седалище и адрес за кореспонденция: гр. С., ул. ***,
(създадено с Договор от 07 септември 2011г. между „С.”, Австрия, „К.“ ЕАД, гр. С.,
"Е." ЕООД, гр. С. и „М." ЕООД, гр. С.), с предмет: Изпълнение на
СМР на обект: Реконструкция / рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Г., С.
и З. на територията на община Ч. по четири обособени позиции. По силата на
сключения договор, Възложителят възложил, а Изпълнителят приел срещу
възнаграждение в размер на 17 009 966. 28 лв. без ДДС или 20 411 959.28 лв. с
ДДС да извърши подробно описаните в чл. 1, ал.1 от договора строително-монтажни
дейности. Поради частично неизпълнение на задълженията на Възложителя за
заплащане на изпълнените и приети дейности по договора, на 17.08.2016г. било
заведено дело пред АС при БТПП от съдружника в консорциума „Е.“ ООД, с ЕИК
********* при условията на активна /кредиторова/
солидарност, срещу Възложителя Община Ч. за заплащане на дължими суми за
изпълнение на договора за обществена поръчка. С решение от 20.12.2018г. и
Решение за поправка на ЯФГ от 20.02.2019г. на АС при БТПП по ВАД №191/16
исковата претенция срещу длъжника Община Ч. била уважена за следните суми: 11
282 100.33 лв., представляващи незаплатена част от възнаграждение за извършена
работа по четири обособени позиции по Договор №115/01.07.2011г. за възлагане на
обществена поръчка, както и сума за неустойки и разноски по делото, в общ
размер на 690 486,79 лв. (включваща неустойка в размер на 408 239,19 лв. и
сторени разноски в размер на 282 247,60 лв.).
Ищецът твърди, че с Разпореждане от
17.04.2019г. по ч.т.д. № 92/19 по описа на ОС-С.З., TO, I с-в, бил издаден в
полза на молителя „Е.“ ООД изпълнителен лист срещу Община Ч. въз основа на
арбитражното (решение, за част от вземането, придобито от „Д.“ Лимитид, Република С., в размер на 690 486,79 лв., която
сума е формирана от следните две индивидуализирани вземания: 408 239,19 лева,
на основание чл. 92 от ЗЗД, представляваща неустойка за забавено плащане на
основание чл. 22 от Договор № 115/01.07.2013г. за възлагане на обществена
поръчка и 282247,60 лв., представляваща обезщетение за направени арбитражни
разноски и разходи за адвокатска защита по арбитражното дело, присъдени
съразмерно на уважения размер на предявените искове.
Ищецът твърди, че на 01.02.2018 „Е.“ ООД
прехвърлило на „Т.“ ЕООД свои все още спорни вземания от Община Ч. в размер на
12 092 943,34 лв., които представлявали неразплатени суми по Договор за
обществена поръчка с предмет строителство (Договор № 115/01.07.2013г.), които
са предмет на ВАД 191/16 по описа на АС при БТПП, и които съобразно исковата
молба включвали главница и неустойки, като с договора за цесия се прехвърляли и
разноските. На 20.12.2018г. съставът по арбитражното дело се произнесъл с решение,
с което уважил главните исковете до размер от 11282 100.33 лв., както и уважил частично иск за неустойка до размер 408239,19
лв., като са присъдени и сторените разноски в размер на 282247,60 лв., като по
този начин размерът на прехвърлените вземания е обявен за безспорен до сумата
11 972 587,12 лв.
На 28.02.2018г. „Т.“ ЕООД е прехвърлило
обратно на „Е.“ ООД индивидуализирани вземания в размер на 664501,65 лв., които
са конкретна обособена и индивидуализирана част от присъдената главница по
арбитражното дело, като длъжникът Община Ч. е уведомен за тази цесия на
15.02.2019г. и прехвърлянето на горната сума имало действие за длъжника и
всички трети лица от тази дата.
На
22.01.2019г. Община Ч., в качеството си на длъжник, е уведомена от цедента „Е.“ ООД за извършената цесия от 01.02.2018г. с цесионер „Т.“ ЕООД. От този момент, по силата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, прехвърлянето имало действие за длъжника и всички трети лица.
На 15.02.2019г. „Т.“ ЕООД прехвърлило
свои вземания от община Ч. в размер на 11 310 878,87 лв. на цесионера
„Е.“ ЕООД, с данъчен номер /ЕДРПОУ/: ***, с адрес: 04071 У., гр. ***. В тази
цесия не била включена сумата, предмет на цесията от 28.02.2018г. за вземания в
размер на 664 501,65 лв., извършена между „Т.“ ЕООД като цедент
и „Е.“ ООД като цесионер. Длъжникът Община Ч. бил
уведомен за новия кредитор на 20.02.2019г.
На 19.03.2019г. бил сключен Договор
между „Е.“ ООД и “Д.” Лимитид, Република С. по
отношение права на вземания в размер на 11310878,87 лева, дължими от ОБЩИНА Ч.
заради неизпълнен Договор за обществена поръчка №115 на 1 юли 2013 година, с
четири обособени позиции с предмет Реконструкция/рехабилитация на водопроводна
мрежа в селата Г., С. и З.. Същите вземания са описани в договор за цесия,
сключен между „Т.“ ЕООД и „Е.“ ООД.
Длъжникът Община Ч. бил уведомен на 28.03.2019г. за станалата цесия.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист по ч.т.д. № 92/19 по описа на ОС-С.З., TO, I отд.,
и след изпълнение на изискванията на чл. 99 от ЗЗД, по молба от “Д.” Лимитид било образувано изпълнително дело № 20197660400371
по описа на ЧСИ К.А., per. №766, с район на действие
ОС С.З., за събиране на сумата от 690 486,79 лв., със страни ,Д.“ Лимитид, Република С. като взискател,
и Община Ч. като длъжник.
В качеството си на ищец по арбитражното
дело и предвид липсата на заместване по правилата на чл. 226 ГПК по време на
процеса, „Е.“ ООД бил единствено легитимно да поиска издаване на изпълнителния
лист като вид процесуален субституент на цесионера, който последващо
реализирал правата си чрез изпълнителен процес /Определение № 105/07.02.2018г.
на ВКС, ТО, по ч.т.д. № 62/18г./. Предвид горното, изпълнителният лист бил
предаден на последния цесионер, „Д.“ Лимитид, Република С. и по искане на пълномощника на
компанията било образувано изп.дело №20197660400371
по описа на ЧСИ К.А., с per. № 766, с район на
действие ОС-С.З., с взискател „Д.“ Лимитид, Република С..
Ищецът се позовава на Решение № 30 от
12.06.2018 г. по т. д. №1872/ 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тьр. Отделение, постановено по реда на чл. 290 ТПК, според
което в производството по чл. 517, ал. 4 от ГПК, легитимацията на ищеца да
предяви иска се установява от постановлението на съдебния изпълнител за овластяване.
Доказателствата за това, че ищецът е придобил вземането по изпълнителния лист
са ангажирани в изпълнителното производство и въз основа на тези доказателства
съдебният изпълнител го е конституирал като взискател.
Защитата на длъжника срещу евентуална неправилна преценка на съдебния
изпълнител може да се осъществи по исков ред чрез предявяване на иска по чл.
439 от ГПК, в което производство той може да оспори легитимацията на взискателя като титуляр на подлежащото на изпълнение
вземане въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ищецът твърди, че в хода на
изпълнителното производство изпълнението е насочено върху дяловете на длъжника
Община Ч. от търговско дружество “М. — Ч.” ЕООД, с ЕИК ***, гр. Ч. 6200, с
едноличен собственик на капитала Община Ч.. Запорът на посочените дружествени
дялове бил вписан в Търговския регистър към АВ на 02.05.2019г. под № 20190502145653.
Моли съда на основание чл. 517, ал.4 от ГПК да прекрати търговско дружество “М. - Ч.” ЕООД, с ЕИК ***, гр. Ч. 6200, с
едноличен собственик на капитала ОБЩИНА Ч., ЕИК/ПИК ***. Претендира за направените
съдебни и деловодни разноски.
Ответникът “М. — Ч.” ЕООД оспорва
предявения иск.
По отношение на образуваното
ч.т.д.№92/2019г. по описа на Окръжен съд град С.З.,Търговско отделение твърди, че
съдебният акт е постановен, без да са били представени на съда категорични и
безспорни доказателства за правоприемствата по силата
на договорите за цесия.
Твърди също така, че към момента на
подаване на исковата молба близо една трета от размера на задължението по
изпълнителния лист вече е била събрана от ЧСИ чрез други изпълнителни
способи-запор на банкови сметки и независимо, че съдебният изпълнител не е
изготвил разпределение на постъпилите суми, е успял да ги преведе по банкова
сметка ***, неучастващо в изпълнителния процес лице.
Счита исковата претенция за
неоснователна и недопустима и поради следните обстоятелства: След овластяване
от частния съдебен изпълнител взискателят по
изпълнителното дело подал искова молба по реда на чл.517 от ГПК, по която е образувано
настоящото производство, без да е съобразена и спазена императивната норма на
чл.53, ал.3 от Закона за лечебните заведения, която изисква при стартиране на
процедура по прекратяване на лечебно заведение в Република България, независимо
от неговия вид, да се иска даване на изричното съгласие от министъра на
здравеопазването. Към заведената искова молба липсвали доказателства за дадено
такова съгласие по реда на чл.53, ал.3 от ЗЛЗ. В тази връзка счита, че не е
спазена предвидената особена процедурата за прекратяване на лечебните заведения
в страната, която е абсолютно условие и предпоставка за допустимост на исковата
претенция, с оглед големия обществен интерес при искови производства срещу
болнични заведения.
Излага и подробни съображения за
нередовност на исковата молба по която е образувано настоящото производство.
Ответникът счита исковата претенция за
недопустима в етапа на производството, в който се намира изпълнително дело
№20197660400371 на ЧСИ К.А., per. № 766 в Камарата на
ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд С.З.. Ответникът твърди, че по
изпълнителното дело са предприети редица други изпълнителни способи като: запор
на банкови сметки, възбрана на над сто имота на длъжника по делото, запор на
всички МПС на длъжника по делото. По делото са събрани голяма част - близо една
трета от дължимите суми и в тази връзка една процедура по прекратяване на „М.- Ч.“
ЕООД би било нецелесъобразно и би оказало изключително негативно влияние върху
обществения интерес и начина на живот на хората в общината. Излага твърдения,
че във връзка с процесното арбитражно решение, по което е издаден и
изпълнителния лист, на чието основание е образувано изпълнителното дело №
20197660400371 на ЧСИ К.А., peг. № 766 в Камарата на
ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд С.З., е образувано съдебно производство
и има висящ съдебен процес по т.д.№ 849/2019г. по описа на ВКС-Първо търговско
отделение, изхода от което дело е от съществено значение при решаване и на
настоящото съдебно производство. Счита, че в този случай един прибързан съдебен
акт по настоящото дело би поставило ответника в изключително неизгодна позиция
и би довело до настъпване на редица негативни последици за него.
Моли съда да постанови решение, с което
да прекрати производството по т.д.№ 157/2019г. на Окръжен съд С.З.- Търговско
отделение-1-ви състав като недопустимо или като неоснователно, предвид изложените в отговора обстоятелства.
В случай, че съдът намери за уместно,
счита, че следва да се спре производството
по делото до решаване на спора по т.д.№ 849/2019г. по описа на ВКС-Първо
търговско отделение, град С..
С молба вх.№9832/26.07.2019г. ответникът
посочва, че с постановление от 18.07.2019г.
ЧСИ К.А. на осн.чл.433, ал.1, т.З от ГПК е прекратил
изпълнително дело № 20197660400371 по описа на същата изпълнителна служба.
Прекратяването на изпълнителното дело било с оглед постановено решение, което
не подлежи на обжалване и подлежи на незабавно изпълнение №76/16.07.2019г. по
описа на BKC-l-во ТО, постановено по т.д.№
849/2019година. С това решение е
отменено изцяло решение от 20.12.2018г. на ВАД № 191/2016г. на Арбитражния съд
при БТПП и решение от 20.02.2019г. за поправка на явна фактическа грешка, като е
обезсилен и изпълнителният лист, издаден по ч.т.д.№92/2019г. на Окр.съд град С.З.. В тази връзка и поради наличието на
отпаднало основание по силата на което е образувано изп.дело
№ 20197660400371/2019 година по описа на ЧСИ К.А. рег.№766 с район на действие
Окръжен съд С.З. е прекратено изпълнителното дело, като заедно с това, според
ответника, отпада и възможността да се води настоящото исковото производството
по реда на чл.517 от ГПК.
С оглед на изложеното, ответникът
счита, че настоящото производство по т.д.№ 157/2019 г. по описа на Окръжен съд
град С.З. следва да бъде прекратено с
всички законни последици.
Постъпило е становище и възражение от
ищеца по делото, с което същият навежда доводи и възражения за нищожност на
решение №76/16.07.2019г. по описа на BKC-l-во ТО,
постановено по т.д.№849/2019година. Изложените съображения в тази връзка са за
липса на подпис върху решението на член от състава на ВКС, разгледал делото.
Следващото възражение е свързано с
доводи за неразбираемост, неяснота в съображенията на съда при постановяване на
решението на ВКС, което, според ищеца, било нарушение на съдопроизводствените
правила-чл.236, ал.2 ГПК.
Наведени са доводи от ищеца и за липса
на компетентност на състава на ВСК в производството по чл.47 ЗМТА да разрешава
материално-правни въпроси.
Направено е искане настоящият състав на
Окръжен съд да прогласи за нищожно решение №76/16.07.2019г. по описа на BKC-l-во ТО, постановено по т.д.№849/2019 г. и да продължи
разглеждането на настоящото дело, като постанови прекратяване на ответното
дружество.
Ответникът представя заверен препис от
решение №76/16.07.2019г. по описа на BKC-l-во ТО,
постановено по т.д.№849/2019 г.
Окръжен съд служебно изиска в
производството справка от ЧСИ К.А. относно хода на изпълнителното производство,
както и изиска заверен препис от постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело, както и данни доли последното е
влязло в сила.
От представеното писмо от ЧСИ К.А. вх.№14172/07.11.2019г. по описа на
СтОС се установява, че с постановление за прекратяване от 18.07.2019г. ЧСИ е
прекратил изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.3 ГПК, като актът му е влязъл в сила, видно
от приложените книжа от изпълнителното дело.
Съдът обсъди доводите и становищата на
страните, както и представените по делото доказателства, при което намира за
установено следното:
Предявеният пред настоящия съд иск е с
правно основание чл.517, ал.4 във вр. с чл.365 и сл.
от ГПК- за прекратяване на ответното търговско дружество въз основа на извършено овластяване за това от страна на
съдебния изпълнител в хода на изпълнително производство – образувано изп.дело №20197660400371 по описа на ЧСИ К.А.. Посоченото изп.дело е образувано по искане на Д.“, дружество вписано в
регистъра на С. под №209338 срещу длъжника Общ.Ч. за принудително събиране на
сумата 690 486.79 лева и сумата 23 167.14лв.-такси и разноски по изп.дело. На осн.чл.517, ал.1 ГПК
на 02.05.2019г. е наложен запор на дяловете на Общ.Ч. в „М.- Ч.“ ЕООД, в размер
на 25 000 дяла на обща стойност 250 000лв. в полза на взискателя по изп. дело- ищец в
настоящото производство. Запорът е бил вписан в ТР. Тъй като не е било
извършено доброволно плащане от страна на длъжника, ответник в настоящото
производство, и същият не е посочил
начин на изпълнение, то по молба на взискателя ЧСИ К.А.
го е овластил да предяви настоящия иск за
прекратяване на ответното дружество.
Видно от данните по делото - решение
№76/16.07.2019г., постановено по т.д.№849/2019 г. по описа на BKC-l-во ТО, арбитражно решение от 20.12.2018г. по арб.дело №191/2016г. на Арбитражен съд при БТПП е отменено на осн.чл.47,
ал.1, т.2 пр.първо ЗМТА, като решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.
В тази връзка и поради наличието на
отпаднало основание, по силата на което е образувано изп.дело
№ 20197660400371/2019 г. по описа на ЧСИ К.А. рег.№766 с район на действие Окръжен
съд С.З., изпълнителното дело против Общ.Ч. е прекратено. Горното се установява
от представеното по делото постановление за прекратяване на изпълнително
производство от 18.07.2019г. на ЧСИ К.А.
рег.№766 /л.110 от делото/, както и от представеното по делото писмо вх.№14172/07.11.2019г.
на ЧСИ К.А. рег.№766 /л.109 от делото/.
Или към настоящия момент изпълнителното
дело, по което ищецът е овластен да предяви иск по
чл.517 ГПК е прекратено поради отпаднало основание – обезсилване на решението
на БТПП, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, послужил като
основание за образуване на изпълнителното производство.
Това обстоятелство, според съда, води до
неоснователност на предявения иск по чл.517 ГПК. Това е така, тъй като
овластяването на ищеца от страна на ЧСИ К.А. следва да се приеме за
несъществуващо обстоятелство, тъй като изпълнителното производство, в чийто ход
е направено овластяването за прекратяване на ответното дружество, е прекратено
поради липса на изпълнителен титул за образуване на изпълнителното производство
след отмяната на арбитражното решение, въз основа на което е бил издаден
изпълнителния лист.
Следва да се посочи и обстоятелството,
че при предявяване на иска ищецът не е спазил императивната норма на чл.54,
ал.3 от Закона за лечебните заведения. Съгласно посочената разп.,
прекратяването на лечебни заведения, създадени от общини, се извършва след
съгласие на министъра на здравеопазването, каквото в случая не е представено по
делото. Към заведената искова молба липсват доказателства за дадено такова
съгласие по реда на чл.54, ал.3 от ЗЛЗ. С оглед на това, съдът приема, че не е
спазена предвидената особена процедурата за прекратяване на лечебните заведения
в страната, която е абсолютно условие и предпоставка за допустимост на исковата
претенция, предвид големия обществен интерес при искови производства срещу
болнични заведения.
Поради изложените съображения, съдът
счита, че предявеният иск по чл.517 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли
от съда като такъв.
Съдът счита за неоснователно възражението по чл.270, ал.2 ГПК от страна на ищеца за прогласяване в настоящото производство на нищожността
на решение №76/16.07.2019г. по описа на BKC-l-во ТО,
постановено по т.д.№849/2019 г. на ВКС, тъй като предвидената в чл.270 ГПК
процедура за прогласяване нищожността на решение се отнася до такова,
постановено от първоинстанционен съд. Правен абсурд е
искането в настоящото производство пред ОС да се прогласи нищожност на решение
на ВКС, поради което съдът следва да го остави без уважение като неоснователно.
Водим от горното, Окръжен съд –
гр. С.З.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.“, дружество вписано в регистъра на С. под №209338,
представлявано от директора Е.П.Л., с адрес:***,гр.В., ***, Република С., чрез адв. Н.Й.,***, с адрес за призоваване и съобщения:гр.П.,
ул.“*** против “М. — Ч.” ЕООД, ЕИК ***, гр.Ч. ***, представлявано от Н.Р.Т.
иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК - за прекратяване на „М.“ЕООД,
гр.Ч., с едноличен собственик на
капитала Общ.Ч., ЕИК *** като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на „Д.“, дружество вписано в регистъра на С.
под №209338, представлявано от директора Е.П.Л., с адрес:***,гр.В., ***,
Република С., чрез адв. Н.Й.,***, с адрес за
призоваване и съобщения:гр.П., ул.“*** по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване
нищожността на решение №76/16.07.2019г. по описа на BKC-l-во
ТО, постановено по т.д.№849/2019 г. на ВКС, предявено чрез възражение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ПАС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: