О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260007
19.08.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Иванов в.ч.гр.дело № 916 по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по делото е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от И.Ц. чрез
пъкномощника си адв.К. срещу Определение № 12906/19.11.2019г. постановено по
гр.дело №14217/2019г на ПдРС, с което прекратено производството по делото и е изпратено за
разглеждане на местно компетентния съд – Софийски районен съд. В жалбата
са наведени твърдения, че реалният ползвател на услугата е неговият баща, който
пребивава на адреса в с.Любен, за който адрес е начислена електрическата
енергия, както иче баща му е с влошено здравословно състояние, а се явява
основен свидетел по делото. Моли процесното определние да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС-Пловдив.
Частната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок
срещу подлежашащ на обжалване акт.
Съдът, след като се запозна с
мотивите на ПдРС и становищата на страните, установи следното:
РС-Пловдив е бил сезиран с искова
молба, подадена от от И.П.Ц. с регистриран настоящ и простоянен
адрес в гр.София против „ЕВН България Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.Пловдив, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4802,06 лева –
представляваща едностранно коригирана сметка, вследствие установено неизмерено
количество ел.енергия, начислена по фактура № **********/ 02.08.2019.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото.
Първоинстанционният съд е приел, че делото не му е неподсъдно, тъй като ищецът
е потребител на енергийни услуги по смисъла на ЗЕ,, а разпоредбата на чл.113 от ГПК постановява подсъдността по настоящ
адрес на потребителя като задължителна.
Възраженията на жалбоподателя за
липса на качеството потребител на ищеца са необосновани.
За преценката на
настоящия съд относно правилността на обжалваното определение обуславящ е
въпроса дали искът може да бъде квалифициран като „иск на потребител“ по
смисъла на чл. 113 ГПК.
Понятието
„потребител“ не е дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни материални
закони, които го определят като съдържание за конкретния отрасъл, за който се
отнася конкретният закон. Най - общата дефиниция е дадена в § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП , където е поставено ограничението потребителят по смисъла на
този закон да е физическо лице и стоките или услугите, които придобива да не са
предназначени за извършване на търговска и професионална
дейност. Въззивният състав намира, че понятието „потребител“ по ЗЗП е
съобразено с целите на закона, визирани в чл. 1 от същия, поради което не
счита, че ограничението в легалната дефиниция може да бъде отнесено и прилагано
по аналогия към специалните материални закони, уреждащи правоотношения в
различни отрасли – застрахователни, банкови, енергийни и други, които за
нуждите на всяка съответна услуга определят съдържанието на понятието
„потребител“ като субект, ползващ се от услугата. В
конкретиката на настоящия случай е значимо легалното определение, дадено в т.41б от §1 от ДР на ЗЕ, а именно:
"Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.
Това означава, че краен клиент, потребител на енергийни услуги може да бъде
физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия, не с цел да я
препродаде. В случая ищецът е именно такъв краен клиент и потребител на
енергийни услуги, а предявеният от него иск е иск на потребител, поради което
следва да се ползва от разпоредбата на чл. 113 ГПК за
подсъдността.
Дори в предишната редакция на
разпоредбата съдебната практика приема,
че възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не е
предвидена само за потребителските спорове, произтичащи от правата по ЗЗП,
поради което намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици
на услуги, когато тези услуги не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност/ Така Определение № 241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№
1395/2013 г., ІІт.о. на ВКС/
Настоящата
инстанция не споделя оплакванията на
жалбоподателя, че влошеното здравословно състояние реалния ползвател на услугата и важността
на неговите свидетелски показания могат да дерогират специалната
законова разпоредба в Закона за енергетиката. Още повече, че липсват и
твърдения тези услуги да са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
С оглед на гореизложеното има качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ,
следователно предявен е иск на потребител и за него е налице специалната
задължителна местна подсъдност по реда на чл. 113 ГПК, която дерогира общата
такава. Следователно обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12906/19.11.2019г. постановено по
гр.дело №14217/2019г на ПдРС, с което прекратено
производството по делото и е изпратено за разглеждане на местно компетентния
съд – Софийски районен съд, като
правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: