№ 21417
гр. С., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110131917 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Д бл.... и А. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“А М“ №.., чрез адв.В., за признаване за установено по
отнощение на Б. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“С И“ № 13 /починал в хода
на производството и заместен от своите наследници по закон З. Б. П. и Т. Г. П./, Т. Г. П., ЕГН
**********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“С И“ № 13, С. И. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“К
В“ № ..., Л. Т. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Л бл...., Н. Т. Р.-Л, ЕГН **********, с
адрес гр.С., ул.“К В“ № ..., С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Л З Г бл...., С. Ц. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Л З Г бл...., и Ц. Л. С., ЕГН **********, Д. И. С., ЕГН
********** и С. И. С., ЕГН **********, всички с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“С“ № 7, че
ответниците не са собственици на поземлен имот с иднтификатор ... и за отмяна по реда на
чл.537 от ГПК на нотариален акт № 1, том ІІ, рег.№..., нот.дело №.../28.10.2009 г., съставен от
нотариус Е Е, рег.№... от РНК.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че майката на ищците е получила процесния имот в
изключителна собственост въз основа на договор за доброволна делба. След нейната смърт
обаче, ищците са стартирали процедура по снабдяване с констативен нотариален акт, при
която са установили, че вече има издаден такъв на името на Б. Б. Петков, С. И. Р., И. Д. С. и
С. Д. Д., на основание давностно владение.
Ищците обосновават правния си интерес от предявения иск с обстоятелството, че
притежаваното от тях право се оспорва от ответниците, като с отричане правата на
последните, те ще могат да се снабдят с документ за собственост на оригинерно основание, а
именно пРбивна давност.
В срока за отговора, ответниците по делото Ц. С., Л С. и С. С., са депозирали такъв, с
който оспорват иска. Отбелязват, че е налице несъответствие в представените от ищците
документи за собственост от 1961 г. и от 1975 г.
Освен това се твърди, че дворищната регулация за с.Ч не е прилагана и нейното
действие е отпаднало поради липсата на доказателства да са уредени сметките по регулация.
С оглед на това се поддърга становище, че претенциите на ищците могат да се заявяват до 75
1
кв.м.
Изразява се и предположение, че е възможно ищците да владеят различен от
посочения имот. В същото време се сочи, че ответниците владеят имота, като ¼ ид.ч. от него
са получили по наследство от И. Д. С. и към момента са го пРбили по давност, за което са се
снабдили с констативен нотариален акт.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №.., том IV, нот.дело №../1961
г., съставен от нотариус при С Н С, на 03.04.1961 г. В К С.ов е признат за собственик на
основание давностно владение на следните недвижими имоти: 1/ дворно място от 614 кв.м.,
включено в регулиран парцел II, квартал 59 по плана на с.Ч – С., целият парцел от 1820
кв.м., с неуредени регулационни сметки за 1216 кв.м.; и дворно място от 257 кв.м., включено
в урегулиран парцел VI, квартал 59 по плана на с.Ч-С., целият парцел от 792 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 555 кв.м.; 2/ дворно място от 670 кв.м., включено в
урегулиран парцел VII, квартал 62 по плана на с.Ч–С., целият парцел от 708 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 38 кв.м.; 3/ дворно място от 75 кв.м., включено в
урегулиран парцел VI, квартал 3 по плана на с.Ч-С., целият парцел от 798 кв.м., с неуредени
регулационни сметки за 529 кв.м.
На 29 март 1975 г. наследниците на В К С.ов – А А У, Р В П, И. В У и Ц. В И., са
сключили договор за доброволна делба, съобразно която в дял на А У е поставено празно
дворно място, съставляващо парел II-37, кв.59 по плана на с.Ч, в дял на Р П е поставено
празно дворно място, съставляващо парцел VII-8, кв.62 по плана на с.Ч, в дял на И. У е
поставено празно дворно място, съставляващо парцел VI-37, кв.59 по плана на с.Ч, а в дял на
Ц. И. е поставено празно дворно място, съставляващо парцел VI-500, 501, 502, кв.3 по плана
на с.Ч.
На 13.03.2020 г. Ц. В И. е починала, като е оставила за свои наследници децата си А.
Г. И. и И. Г. П..
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 1, том II, рег.№...,
нот.дело №.../2009 г., съставен от нотариус Е Е, рет.№... от РНК, ответниците, респ. техните
наследодатели, са признати за собственици при равни квоти на основание наследство и
давностно владение на поземлен имот с пл.№..., находящ се в гр.С., кв.Ч, целият с площ от
900 кв.м. Видно от приложените преписи от нотариалното дело, ответниците са се
легитимирали като наследници на Я Й Б и П Д С., за които нотариусът е събрал свидетелски
показания, че са владеели имота до смъртта си, а след това и молителите в нотариалното
производство. В този смисъл е отразеното в постановлението на нотариус Е Е и
представените пред нея удостоверение за наследници, копие-извадка от регулационен план
на с.Ч и разписен лист към проекта за ЗРП на гр.С..
Видно от удостоверение изх.№.../12.05.2021 г. на ГИС-С., поземлен имот с
идентификатор ... по кадастралната карта, одобрена със Заповед №.../27.09.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, е идентичен с поземлен имот с пл.№... по архивен
кадастрален план на гр.С., кадастрални листове №№... и .... Същият попада в части от
поземлени имоти с пл.№№... и 498 по кадастралната основа на стар регулационен план на
м.“кв.Ч“, одобрен със Заповед №.../27.10.1928 г. за улична регулация и Заповед
№.../05.11.1928 г. за дворищна регулация. По цитираните планове, имотът попада в части от
парцели IV, V, VI и парцел VII от кв.3 от дворищната регулация и от О.Т.42-О.Т.43 по
2
уличната регулация. По плана, одобрен със Заповед № ..../07.02.1990 г. на председателя на
ИК на ОбНС „К“, имотът попада в части от УПИ XVIII-Х Й М и УПИ IV-627 от кв.63.
Ответниците са представили писмени доказателства – удостоверения за наследници,
от които се установява, че Х Й М, Я Й Б и С И К, са наследници на починалия на 10.12.1973
г. Й С.ов Й. Първите две са дъщери и наследници на починалата на 26.11.1953 г. С Й С. В
разписния лист към плана от 1990 г. срещу имот пл.№... са записани Я Б, П С. и П У.
В разписния лист към плана за уличната регулация от 1928 г. срещу имот с пл.№... е
записан К С, а срещу имот с пл.№... са записани имената Й П, Х С и М Б.
Видно от удостоверение за наследници на М Б П, същият е починал на 17.08.1937 г.
като е оставил за свои наследници децата си Д М Б, С. М Б, М М М, и съпругата си Б С Б.
Приживе М Б П /П –съобразно отразеното в удостоверение за идентичност на лице с
различни имена – л.374 от делото/, е декларирал своите недвижими имоти, сред които е и
закупена нива в м.Р от 4 ара.
Спаса Йова Пондова също е декларирала собственост върху нива от 5 ара в м.Р“,
пРбита по наследство.
По делото е представен констативен протокол от 13.07.2021 г., съставен от нотариус
Б.лава Н, рег.№... от РНК, в който е отразено, че на посочената дата е извършено от инж.Х
трасиране на имот с идентификатор ... и на съседния му имот с идентификатор ....
Трасирането е отразено и в съставен от инж.Х Х протокол от 13.07.2021 г., придружен със
скица с координати.
По молба на ответницата С. Д. Д., на 30.01.2024 г. е извършено от инж.И. У трасиране
на поземлен имот с идентификатор ..., което е отразено в нарочно съставен протокол,
придружен със скица с координати.
Приживе – на 24.03.1998 г., Ц. В е подала данъчна декларация, в която е посочила
като нейни собствени два имота в кв.Ч – на ул.“А М“ №.. и на ул.“Р“. Такава декларация е
подадена и от ищеца А. Г. И. на 31.07.2020 г., като в нея е отразен в съсобственост имот на
ул.“Р“ в кв.Ч.
Дворно място в кв.Ч, ул.“С И“ № 13 е декларирано на 23.03.1998 г. от Б. Б. П..
Последният се е легитимирал като собственик с нотариален акт от 1990 г. П Д С. – дъщеря
на М Б П, също е декларирала имот в кв.Ч с построени къща, гараж и навес в него. Имот в
кв.Ч, м.“Н С“ е деклариран на 18.05.2010 г. от С. Д. Д..
Представени са от двете страни в спора квитанции за заплащани данък сгради и такса
смет.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М М А, И. Г
Б, Г Й Г и Х С С.
Свидетелката Г Г твърди, че живее от 1965 г. срещу процесния имот, като познава
ищците и техните родители. Сочи, че е виждала именно те да ходят на мястото срещу
нейната къща и да го обработват. Свидетелката описва имота като тесен и дълъг, незастроен
и неограден. Г обяснява, че самата тя е работила в това място през периода от 1995 г. до 1997
г., тъй като е имало уговорка между съпруга й и ищеца А.. Според свидетелката, съседи на
имота са Б. /с прякор Б/ и Х, а по отношение на ответниците заявява, че не й е известно те да
имат имот в м.“Р“. Твърди обаче, че П има място в м.“Р“, в началото, с поставен фургон,
което в момента се обработва от нейната снаха.
В показанията си сочи, че към момента никой не обитава спорния имот, а той се
поддържа от трето лице, което го коси и събира тревата за животните си.
Св.Х С е от кв.Ч и познава ищците и техните родители и знае, че имат имот в м.“Р“,
който описва като тясно като козя пътека място, с площ от около 700-800 метра, до декар.
Свидетелят е запознат с тези факти, тъй като самият той е собственик по наследство на
3
съседния на процесния имот и е виждал единствено родителите на ищците да го обработват.
Като отличителен белег посочва наличието на кладенец в близост до неговия и на ищците
имот. Свидетелят обяснява, че от 10-15 години никой не работи имота, а само се окосява
периодично. Според С, ответниците имат място в м.“Р“, но то е по-далеч от неговото и от
спорното.
Св.И. Б живее в кв.Ч и твърди, че познава П и Я и знае, че те са имали имот в м.“Р“.
Описва го като тесен и дълъг, разположен от лявата страна на улицата в посока гробищата,
при съседи С. и З. Според Б, мястото се е обработвало първо от Я, а след това от сина й Б. до
неговата смърт преди 2-3 години. След това, свидетелката заявява, че никой друг не го е
стопанисвал. Самата Б твърди да е работила на имота на ответниците, като им е помагала да
приберат продукцията си. Знае, че в един от съседните имоти има кладенец, но не и в имота
на Б.. По отношение на ищците, сочи че също имат имот в процесната местност „Р“, но над
този на ответниците.
Св.М А живее в кв.Ч от 1961 г. и познава П и Я, като знае, че имат общ имот в м.“Р“,
тъй като и самият свидетел има място там – през две три ниви. Имота на П и Я описва като
тесен и дълъг правоъгълник, при съседи З и С.. Виждал е, че там се садят зеленчуци от Б. П.
докато е могъл да работи – малко след 2000 година. В съседния на Б. имот, според А, има и
кладенец. Свидетелят заявява, че е чувал за Ц. В и за В У, но не ги е виждал тях, както и
ищците по нивите около неговата.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че е налице
частична идентичност между имота, описан в нотариален акт №.. от 1961 г., с който ищците
се легитимират като собственици, и имота описан в т.4 на договора за доброволна делба от
1975 г., който е поставен в дял на Ц. В И.. Според вещото лице имот с идентификатор ...
попада частично в границите на парцел VI, кв.3. До извод за частична идентичност е
достигнал експерта и при съпоставяне на имотите, описани в нотариалния акт от 1961 г.,
респ. договора за доброволна делба от 1975 г. и нотариалния акт от 2009 г., с който
ответниците се легитимират като собственици. Идентичността е онагледена на изготвена от
инж.К. комбинирана скица, представляваща неразделна част от заключението.
Според вещото лице към момента на съставяне на нотариалния акт от 1961 г. и на
подписване на договора за доброволна делба от 1975 г., действащ за имота е бил
регулационен план от 1928 г., а към съставяне на нотариалния акт от 2009 г. – регулационния
план, одобрен 1990 г. В същото време, описаният в нотариалния акт от 2009 г. имот с пл.№...
е отразено, че е идентичен с имот с идентификатор ... по одобрената кадастрална карта със
Заповед №.../27.09.2010 г.
В заключението е посочено, че регулацията не е приложена предвид отразеното в
документите от 1961 г. и 1975 г. и липсата на други доказателства за уредени регулачни
сметки.
Експертът е установил, че в кадастралния план от 1960 г. на мястото на процесния
имот с пл.№... е нанесен един по-голям имот с пл.№..., срещу който е записан собственик
ТКЗС.
При изготвяне на заключението, инж.К. е извършила заснемане на имота на място,
като е отразила, че в съседния на него имот има съществуващ сондаж.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и има за предмет отричане
правото на собственост на ответниците върху процесния имот. Отправено е и акцесорно
искане по реда на чл.537, ал.1 от ГПК за отмяна на нотариалния акт, с който ответниците се
легитимират като собственици.
4
При предявен отрицателен установителен иск за собственост, тежестта за доказване е
на ответниците, които следва в условията на пълно и главно доказване на установят, че са
собственици на процесния недвижим имот на заявеното от тях правно основание.
В случая от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства,
настоящият състав приема, че наследодателите както на ищците, така и на ответниците са
били собственици на имоти в съседство един от друг. Този извод се налага след анализ на
показанията на доведените и разпитани свидетели. Действително, забелязват се известни
несъответствие в тях досежно това къде точно са се намирали имотите на праводателите на
страните. Така св.Х С и св.И. Б ги описват като имоти в близост един до друг, респ. един над
друг. Св.Г Г пък от една страна заявява, че не й е известно ответниците да имат имот в
процесната местност, а от друга страна, че съсед на ищцовия имот е Б /Б./, за което лице от
показанията на св.М А се установи, че е ответника Б. П.. Тези противоречия съдът отдава на
изминалия значителен период от време от добИ.е на впечатления за стопанисването на
имотите до настоящия момент, доколкото всички свидетели са категорични, че към
настоящия момент местата не се обработват, като до най-скоро е обработвано това на Б. П. –
допреди да почине /св.И. Б/. В същото време всеки свидетел изразява своите собствени
възприятия, които са субективни и се основават на убежденията му относно
пространствените измерения на парцелите, които нямат трайно материализирани граници,
Така депозираните от свидетелите показания кореспондират изцяло със събраните
писмени доказателства, а именно нотариален акт от 1961 г., договор за доброволна делба от
1975 г. и разписни листове към плановете на с.Ч, обсъдени по-горе.
Видно от отразеното в нотариалния акт №.., том IV, нот.дело №../1961 г., съставен от
нотариус при С Н С, с който В К С.ов е признат за собственик на основание давностно
владение на общо 4 недвижими имота, всеки от тях, вкл. и процесния, представляващ
дворно място от 75 кв.м., включено в урегулиран парцел VI, квартал 3 по плана на с.Ч-С.,
целият парцел от 798 кв.м., е с неуредени регулационни сметки. Съобразно заключението на
вещото лице инж.К., към 1961 г. действащия регулационен план е от 1928 г., когато
приложим е бил Закона за благоустройството на населените места в К Б от 1905 г. (отм.). С
плана от 1928 г. дворното място от 75 кв.м., описано в нотариалния акт от 1961 г., се придава
от имот с пл.№... към парцел VI, кв.3. С оглед на това, експертът сочи, че имот с
идентификато ... попада частично в границите на парцел VI, кв.3.
При тези данни настоящият състав намира, че следва да разгледа въпроса
настъпило ли е отчуждителното действие на дворищнорегулационния план.
Съгласно решение № 200/11.05.2011 г. по гр.д. № 439/2010 г. на ВКС, І ГО по
допуснатия до касационно обжалване въпрос кога следва да се счита за приложен
предходният дворищнорегулационен план е прието, че съгласно ТР № 3 от 15.07.1993 г. на
ОСГК на Върховния съд, дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен
тогава, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници в
хипотезите на чл.33, ал.1 и 2 ЗТСУ (отм.). Разяснено е, че при действието на ЗТСУ (отм.)
дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение
на частите от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите
части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той
може да бъде изменен по реда на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ (отм.), при което новият план се
създава въз основа на положението на имотите преди регулацията - т.е. отчуждителното
действие на регулацията отпада. Когато обаче старият план е бил приложен, новият план
зачита парцелните граници по стария план като имотни. Разгледани са различните хипотези
на прилагане на плана - чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред, но
също и когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части, без този ред да е
спазен. Последната хипотеза намира опора в чл.33, ал.1, изр.2 ЗТСУ (отм.). Разяснено е
също, че ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се
5
установи приложен план, или положението на имотите към първия одобрен
дворищнорегулационен план на населеното място. От това Тълкувателно решение следва, че
то има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при
действието на ЗТСУ (отм.), но и към тези, които са приети при действащите преди това
закони - ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949 г., Закон за благоустройство на населените места в
Княжество (Царство) България. Това е така, тъй като ако не е бил приложен планът, приет
при действието на ЗТСУ (отм.), съдът следва да проследи дали е бил приложен някой от
предходните планове, приети при действието на по-стари закони. Макар ТР № 3 от
15.07.1993 г. на ОСГК на ВС да е прието при действието на ЗТСУ (отм.), то не е изгубило
значението си и при действието на ЗУТ и ЗКИР. Това следва от разпоредбите на § 6, ал.2 и §
8, ал.1 и 2 от ПР на ЗУТ, които придават значение на прилагането на
дворищнорегулационните планове, действащи към момента на влизане в сила на ЗУТ.
В случая ищците не представят доказателства, а и не твърдят да се уредили
регулачните си сметки. Данни в тази насока не е открило и вещото лице при изготвяне на
заключението си.
Този ефект обаче може да се постигне освен с уреждане на регулационните сметки,
и със завземане на придаваемите по съответния план имоти. /чрез доброволно отстъпване
или чрез въвод във владение/. От данните по делото – отразеното в разписния лист към
плана от 1928 г., приложен на л.278 от делото, може да се приеме, че като собственик на
имот с пл.№... е записано трето лице – К С, за което не се установи да има връзка със
страните по делото. Впоследствие обаче в разписния лист към плана от 1990 г. срещу имот с
пл.№... /който е идентичен с имот с идентификатор ... от КККР/, са записани имената на Я Б,
П Д С. и П У /наследодатели на ответниците/, а срещу имот с пл.№ Х Й М – името на С.чо
Х С.чев, което е задраскано и на негово място е останало името на Ц. В И. /съобразно
отразеното на стр.5 от заключението по СТЕ/.
При тези данни и имайки предвид съобщеното при разпита на свидетелите, съдът
намира, че ищците, респ. техните наследодатели не са завзели придадените им с плана от
1928 г. 75 кв.м. Същите са останали във владение на собственика на имот с пл.№..., като
впоследствие наследодателя на ищците е пРбил съседен на този на ответниците имот. В тази
насока са и показанията на изслушаните свидетели, които описват имотите на страните като
съседни, респ. в съседство.
По изложените съображения съдът намира, че ответниците никога не са губили
владението на имота си, те са го стопанисвали допреди няколко години по данни на св.Г Г,
св.И. Б и св.М А. С оглед на това и са станали собственици на поддържаното в отговора на
исковата молба основание - давностно владение. Това прави предявения отрицателен
установителен иск изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода по главния иск, неоснователно се явява и акцесорното искане по
чл.537 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 1, том ІІ, рег.№..., нот.дело №.../28.10.2009 г.,
съставен от нотариус Е Е, рег.№... от РНК.
При този изход на спора право на разноски имат единствено ответниците, за което
пълномощникът им е направил изрично искане. Претендира се заплатен депозцит за вещо
лице от 650.00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 2000.00 лв., срещу което не е
направено възражение за прекомерност. От данните по делото се установи заплатено
възнаграждение на адв.К. от всеки от ответниците С. Р., С. Д. и Б. П. по 500.00 лв. /л.170,
л.149 и л.127 от делото/, както и заплатени общо от Ц. С., Д. С. и С. С. 500.00 лв. /л.430 от
делото/. Определеният от съда депозит за СТЕ пък е платен от З. П. и Т. П. – 500.00 лв.
/л.301 от делото/ и общо от Ц. С., Д. С. и С. С. 150.00 лв. /л.579 от делото/.
На така посочените ответници следва да бъдат присъдени направените от всеки от
тях разноски.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Д бл.... и
А. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“А М“ №.., за признаване за установено по
отношение на З. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“С И“ № 13 и Т. Г. П., ЕГН
**********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“С И“ № 13 /конституирани на мястото на починалия в
хода на производството ответник Б. Б. П., ЕГН **********/, С. И. Р., ЕГН **********, с
адрес гр.С., ул.“К В“ № ..., Л. Т. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Л бл...., Н. Т. Р.-Л,
ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“К В“ № ..., С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Л
З Г бл...., С. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Л З Г бл...., Ц. Л. С., ЕГН **********,
Д. И. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН **********, и тримата с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“С“
№ 7, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор ... и за отмяна по
реда на чл.537 от ГПК на нотариален акт № 1, том ІІ, рег.№..., нот.дело №.../28.10.2009 г.,
съставен от нотариус Е Е, рег.№... от РНК.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Д бл.... и А. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“А М“ №.., да заплатят на С. И. Р., ЕГН **********, с
адрес гр.С., ул.“К В“ № ..., сумата от 500.00 лв., представляваща направени от последната
разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Д бл.... и А. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“А М“ №.., да заплатят на С. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.С., ж.к.Л З Г бл...., сумата от 500.00 лв., представляваща направени от последната
разноски по делото, съобразно изхода му
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Д бл.... и А. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“А М“ №.., да заплатят на Ц. Л. С., ЕГН **********, Д. И.
С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН **********, и тримата с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“С“ № 7,
сумата от 650.00 лв., представляваща направени от последните разноски по делото,
съобразно изхода му.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Д бл.... и А. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“А М“ №.., да заплатят на З. Б. П., ЕГН **********, с
адрес гр.С., кв.Ч, ул.“С И“ № 13 и Т. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.Ч, ул.“С И“ №
13, сумата от 1000.00 лв., представляваща направени от последните разноски по делото,
съобразно изхода му.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7