Определение по дело №1863/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1094
Дата: 14 юни 2019 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100101863
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

  1094                                      14.06.2019г.                                      гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                  гражданска колегия

в закрито заседание на четиринадесети юни

през две хиляди и деветнадесета година                                           в състав:

                                                                            Председател: Симеон Михов

                                                                                                                                                                                                

като разгледа докладваното от

            съдия Михов               гражданско   дело         1863   по описа

за   2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от Б.Г.В., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.Ч. ***, със съдебен адрес:*** против А.Г.И., ЕГН ********** и К.П.К. - И., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв.Анастасия Гебова от АК-Благоевград, с искане да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, сключения на 06.12.2013 г. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ: апартамент № В3, ет. 3, на кота +6,25 метра, секция В, с кадастрален идентификатор 51500.506.566.2.44, съгласно схема № 26637/ 08.08.2007 г., със застроена площ от 61,15 кв. м., а по кадастрална схема 61 кв. м., състоящ се от входно предверие, дневна с трапезария, стая, кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса, при съседи: на същия етаж – СО с кадастрален идентификатор  51500.506.566.2.43, 51500.506.566.2.45, 51500.506.566.2.41, над обекта - СО с кадастрален идентификатор  51500.506.566.2.65, под обекта - СО с кадастрален идентификатор  51500.506.566.2.22, находящ се в жилищна сграда за временно обитаване, разположена в УПИ с идентификатор 51500.506.566 по КК на гр. Несебър, община Бургас, с площ от 3 478 кв. м., трайно предназначение: урбанизирана територия, при граници: ПИ с идентификатори 51500.506.568, 51500.506.560, 51500.506.580, 51500.505.316, 51500.507.1, който по регулационния план на курортен комплекс „Слънчев бряг - запад“ съставлява УПИ № II-4201, заедно с 18,86 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и ведно с 0,86 ид.ч. от правото на строеж върху УПИ. Отправени са и искания, при наличие на задължения от ответниците към Държавата за процесния недвижим имот, да бъде извършено прихващане на сумата, която ищеца следва да плати като цена на имота със сумата, която е задължение на ответниците за данъци на имота, както и заплащането на останалата част от продажната цена в размер на 40 000 лева, да бъде заплатена от купувача под формата на „изплащане на задължение на ответниците към „Банка – ДСК“ АД“. При условията на евентуалност са предявени и искове, с които ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца суми, както следва: сумата от 24 000 лева - на основание чл. 93 ал. 2 от ЗЗД, представляваща задатък в двоен размер по предварителния договор от 06.12.2013 г.,  сумата от 28 000 – на основание чл. 55 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, представляваща дадена от ищеца на ответниците част от продажната цена по предварителния договор на отпаднало основание, както и законната лихва  върху сумата от 24 000 и върху сумата от 28 000 от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като ответниците бъдат осъдени да заплатят и направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.

В законовия срок според чл. 131 от ГПК, ответниците А.Г.И. и К.П.К. - И. подадоха писмен отговор, с който оспорват предявените искове като ги считат за допустими, но неоснователни. Твърдят, че процесния договор е нищожен, като противоречащ на закона, тъй като страните са уговорили предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на процесния имот, с което е нарушена нормата на чл. 152 ЗЗД. Посочват, че с подписването на предварителния договор, страните не са целели да се задължат да прехвърлят имота, а да обезпечат задължението по възникнало между тях заемно правоотношение. Правят доказателствени искания.

При проверка на редовността на предявения иск съгласно предл.1 на ал.1 на чл.140 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящия иск с оглед  предмета му - искане на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за сключване на окончателен такъв, е въведено нарочно особено исково производство в глава 31 на Част ІІІ на ГПК и следователно той следва да се разглежда по правилата на този особен исков процес на ГПК. Евентуално предавените искове следва да бъдат разгледани по общия ред. В случая независимо, че искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД следва да се разгледа по реда на чл. 362-364 от ГПК гл.ІІІ „Особени искови производства", тези норми не съдържат специални правила за самото разглеждане на претенцията, а само особени задължения на съда при постановяване на решение и издаване на препис от същото. Освен това се касае за искове при условията на евентуалност, които произтичат от един и същи правопораждащ факт и исковете по чл. 93 ал. 2 ЗЗД и чл. 55 ал.1 от  ЗЗД се поддържат при отхвърляне на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД, с оглед приемане дали договорът е развален или не, поради което няма пречка да бъдат разгледани в настоящото производство. След изправяне на указаните с разпореждане от 14.01.2018 г. нередовности на исковата молба, е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане по чл. 131 от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответниците, на когото е указано да подадат писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В срока по чл.131 от ГПК, ответниците А.И. и К.К. - И. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват иска.

Исковете са предявени за разглеждане пред настоящия съд съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т. 3 и т. 4 и чл. 109 изр.1 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед цената на исковете, определяема въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот, която е в размер на 65 052,70 лв., който е и съд по местонахождението на недвижимия имот, предмет на предявената претенция - имотът се намират в к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър или в района на Окръжен съд - Бургас. Исковете са подадени от активно легитимирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало преобразуващо право по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, за чието упражняване законът е предвидил само съдебен ред и нарочно особено производство, както и по евентуалните искове, че са налице основанията да му бъде заплатен задатък в двоен размер и да му бъде възстановена заплатена от него сума на отпаднало основание. Исковете са насочени срещу лица, за които се твърди, че не са изпълнили насрещно задължение по сключения между страните предварителен договор, което неизпълнение е довело до възникване правото на ищеца по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, а при условията на евентуалност до възникване правото на ищеца да получи претендирани суми на основание чл. 93 ал. 2 ЗЗД и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. Не са направени от страните възражения, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. С оглед на изложеното, книжата по настоящото дело са разменени редовно и предявените искове са допустими.

Предявените искове са обективно евентуално съединени и имат своето правно основание в чл.19 ал.3 от ЗЗД, а евентуалните искове в чл. 93 ал. 2 и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 140 ал. 3 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

 

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че на 06.12.2013 г., в качеството си на купувач е сключил с ответниците, в качеството им на продавачи, предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, с който последните са се задължили да му прехвърлят правото на собственост върху процесния имот срещу сумата от 80 000 лева. Било уговорено между страните, продажната цена да бъде заплатена по следния начин: 60 000 лева в деня на подписване на договора, от които 12 000 лева, представляват задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД, а 48 000 лева, представляват част от продажната цена. Остатъкът от 20 000 лева е уговорено да се плати в деня на изповядване на сделката. Постигнато е съгласие, сключването на окончателен договор да стане най – късно на 30.04.2014 г., който срок с анекс от 07.05.2014 год. бил променен на 01.07.2014 г. Към момента на сключване на предварителния договор върху имота с нотариален акт № 185, том 4, вх. рег. 6574/ 01.08.2008 г. на АВ, била учредена договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. По отношение на посочената тежест, в предварителния договор продавачите се задължили в деня на нотариално изповядване на сделката да представят на купувача удостоверение за тежести, от което да е видно, че ипотеката е заличена. Ищецът заявява, че е изпълнил задълженията си по договора, като в деня на подписване на предварителния договор е внесъл сумата от 60 000 лева, като заявява готовност да заплати останалата част от продажната цена, при постановяване на съдебното решение. Посочва, че на 23.12.2014 г., ответникът А.И. е превел на ищеца сума в размер на 20 000 лева, съгласно извлечение от банковата му сметка. Твърди, че в случая ответниците са неизправната страна, тъй като не са му прехвърлили правото на собственост в уговорения срок. Наред с това е установил, че с нотариален акт № 289, том 3, дело № 2499, вх. рег. № 4541/ 04.07.2018 г. е подновена договорната ипотека с „Банка ДСК“ ЕАД за сума в размер на 55 078,56 евро, от което прави заключение, че към датата 01.07.2014 г., продавачите не са били изправна страна и не са изпълнили задължението си по предварителния договор.

При така изложените фактически твърдения, ищецът излага съображения, че при евентуално неуважаване на иска за обявяване на предварителни договор за окончателен, са налице основанията за уважаване на евентуално  предявените осъдителни искове за присъждане на сума в размер на 24 000 лева, представляваща задатък в двоен размер по чл. 15 от предварителния договор, сума в размер на 28 000 лева, представляваща дадена от ищеца на ответниците сума по предварителния договор, както и законната лихва върху двете суми.

Ответниците А.И. и К.К. - И. в подадения от тях отговор не оспорват, че е сключен с ищеца предварителен договор за покупко – продажба на процесния имот, но заявяват, че същия е нищожен, като сключен в нарушение на чл. 152 от ЗЗД, тъй като обезпечава даден им от ищеца паричен заем. Твърдят, че целените със сключване на предварителния договор последици не са да бъде прехвърлено правото на собственост върху имота, а да се обезпечи изпълнението на задължение по заемно правоотношение, възникнало между страните. Посочват, че в случая се касае за фидуциарна сделка, с която страните не желаят прехвърляне на вещта, а преследват друга цел – заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.

Поради това, приведената на 06.12.2013 г. от ищеца сума в размер 60 000 лева, представлява даден им от него заем, по който за периода от 15.01.2014 год. до 23.12.2014 г., той е получил лихви в общ размер на 33 000 лева. Посочват, че от ответника И. на 23.12.2014 год. е приведена на ищеца сума в размер на 20 000 лева. За периода от 2015 год до 2018 год, по банков път по сметка на ищеца са приведени и суми в общ размер на 40 000, като е посочена датата на превода на всяка сума.  Твърдят още, че през 2015 год. ищецът е получил на ръка суми в общ размер на 20 000 лева, а през 2016 год. – суми в общ размер на 24 000 лева. Изложени са пространствени доводи за нищожността на процесния договор. Твърдят и неоснователност и на предявените евентуални искове по чл. 93 ал. 2 ЗЗД и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, предвид твърдяната нищожност на предварителния договор за покупко – продажба.

Възраженията на ответника са с правно основание чл.26 ал.1, предл.1, вр. с чл.152 от ЗЗД.

 На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Съобразно въведените твърдения, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответниците е възникнала валидна облигационна връзка  по силата на Предварителен договор  за покупко-продажба на недвижим имот от 06.12.2013 г., по която той е изправна страна; а ответниците са собственици на процесния имот. По иска с правно основание чл.93 ал. 2 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване  настъпването на тези факти, които пораждат правото му да претендира задатъка в двоен размер, а именно валидно сключен предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост по отношение на процесния имот с уговорена със същия договор клауза, че за неизпълнение на задължението за оформяне на сделката във формата на нотариален акт в посочения срок задатъкът се дължи в двоен размер. По иска с правно основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване  настъпването на тези факти, които пораждат правото му да претендира сумата от 28 000 лева, а именно заплащането на посочената сума и отпадане на основанието, на което е платена.

Ответниците следа да докажат при условията на пълно и главно доказване, твърдените от тях положителни факти и обстоятелства, а именно: че между тях и ищеца е сключен договор за заем, по силата на който Б.В. е предоставил на ответниците сума в размер на 60 000 лева  на 06.12.2013 год. по банков път; процесният предварителен договор е свързан с договора за заем  като всъщност служи като обезпечение за връщане на заетата парична сума.

По делото не се признават права. Липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

Съдът счита, че направените от ищеца доказателствени искания - за приемане на представените при предварителната размяна на книжата писмени доказателства, са относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по - горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат. Това се отнася и до представените от ответниците писмени доказателства с отговора на исковата молба.

По направените от страните доказателствения искания за разпит на свидетели, както и по исканията на ответниците за назначаване на експертизи, съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

По изложените съображения и на основание чл.140  от ГПК, съдът

 

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПРИЕМА за разглеждане предявените искове от Б.Г.В., чрез пълномощник против А.Г.И. и К.П.К. - И., двамата чрез пълномощник, да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, сключения на 06.12.2013 г. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ: апартамент № В3, ет. 3, на кота +6,25 метра, секция В, с кадастрален идентификатор 51500.506.566.2.44, съгласно кадастрална схема на курортен комплекс „Слънчев бряг - запад“, като при наличие на задължения от ответниците към Държавата за процесния недвижим имот, да бъде извършено прихващане на сумата, която ищеца следва да плати като цена на имота със сумата, която е задължение на ответниците за данъци на имота, както и заплащането на останалата част от продажната цена в размер на 40 000 лева, да бъде заплатена от купувача под формата на „изплащане на задължение на ответниците към „Банка – ДСК“ АД“, както и при условията на евентуалност, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца суми, както следва: сумата от 24 000 лева - на основание чл. 93 ал. 2 от ЗЗД, представляваща задатък в двоен размер по предварителния договор от 06.12.2013 г.,  сумата от 28 000 лв. – на основание чл. 55 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, представляваща дадена от ищеца на ответниците част от продажната цена по предварителния договор на отпаднало основание, както и законната лихва  върху сумата от 24 000 и върху сумата от 28 000 от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

ПРИЕМА представените от страните с исковата молба  и отговора доказателства по делото.

ПРЕДОСТАВЯ на ищеца едноседмичен срок от получаване на препис от отговора на исковата молба на ответниците, да  се запознае с него и да изрази писмено становище по представените писмени доказателства и направените  доказателствени искания.

УКАЗВА на страните, че по направените от тях искания за разпит на свидетели, както и по исканията на ответниците за назначаване на експертизи, съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

ПРЕДОСТАВЯ на страните по гр.дело № 1876/2018 год. проект за доклад съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА доказателствената тежест на страните съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.

НАСРОЧВА делото за 18.07.2019 год. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

На страните да се връчат преписи от настоящото определение, вкл. проекта за доклад по делото, като на ищцовата страна се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията.

Определението е окончателно.

 

                                            

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: