Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
Гр. Разград, 22 ноември 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на девети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА
МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ разгледа докладваното
от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №172 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №31/16.07.2021г.,
постановено по АНД №62/2021г. по описа
на Исперихския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№20-0275-000546/25.01.2021г. на Началник
група при ОДМВР Разград, РУ Исперих, с което на Г. Г. К. от гр. И. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и норми и че не са събрани
доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че е извършил
вмененото административно нарушение. С оглед на това моли съда да отмени
решението на районния съд като неправилно, ведно със следващите от това законни
последици. Претендира и за присъждане на разноски по производството в двете
инстанции.
Ответникът по касационната жалба не се
явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по нея.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна
и предлага на съда да потвърди решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Съдът след като прецени
направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които
съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок, от надлежна страна против решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана
по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:
Събраните гласни и писмени доказателства
сочат, че на 30.12.2020г. по повод постъпил сигнал за съмнение, че водач на
черно „БМВ“ управлява МПС след употреба на наркотици на полицейските служители С. М. и П. В. било разпоредено да го спрат и
да извършат проверка. Около 13,20 часа, в гр. Исперих, на ул."Ахинора"
те спрели за проверка лек автомобил "БМВ" с регистрационен № ********, управляван от Г. К. След десетина минути пристигнал
дежурният мл. автоконтрольор и поискал водачът да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с Драг Тест 5000, но той отказал. Отказал да даде и биологична проба за да се
извърши химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. При тези данни срещу него
е съставен АУАН бл. №593045/30.12.2020г.,
в който е посочено, че с противоправното си поведение
водачът е осъществил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Той е надлежно
предявен на нарушителя, подписан е от него без възражения, след което му е
връчен и препис от акта. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от
наказващия орган и въз основа на тях той е издал процесното НП, с което на жалбоподателя
за така описаното нарушение на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер 2 000лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. С
решението си Исперихският районен съд е потвърдил НП като законосъобразно. Изложените
от въззивния съд съображения напълно се споделят и от настоящата инстанция.
При съставяне на АУАН и постановяване на НП са спазени процесуалните
правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощен орган, в кръга на
неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените
за това срокове. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на
нарушителя, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на
изискванията на ЗАНН. Уличеното лице се
е запознало със съдържанието на АУАН, получило е препис от него и е могло да
разбере в какво е обвинен и в пълен обем и достатъчно ефективно да организира
своята защита. Следва да се отбележи, че в ЗАНН е регламентирана процедурата,
по която се съставя и предявява АУАН на нарушителя. Законът не вменява
задължение да се прочете АУАН, а само да се предяви на нарушителя за да се запознае със съдържанието
му и да го подпише, след което се връчва препис от него срещу разписка. В
случая тези правила са спазени, поради което съдът намира, че не е допуснато
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на процесуалните права на
нарушителя. Оплакванията в тази насока са неоснователни и недоказани.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са приложени и
съответните законови разпоредби.
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които
установяват по категоричен и безспорен начин възприетата от наказващия орган и от
районния съд фактическа обстановка. В тази насока съдът намира за необходимо да
отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН се ползва
от доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това, за разлика
от общите производства по оспорване на НП, в този случай, въз основа на
специалния закон, е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да
доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Такива
доказателства не са ангажирани. При тези данни се налага еднозначният извод, че
с поведението си касаторът от обективна
и субективна страна е извършил вмененото административно нарушение. Съгласно чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба от 2000 лв. За
съставомерността на това деяние е без значение дали лицето е употребило наркотични
вещества, а е достатъчно да се установи неговото противоправно бездействие,
изразяващо се в отказ да бъде изпробван. Редът и условията, при които се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози и условията, са уредени от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1). Действително
с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба №1 е посочено, че при наличие на
външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат
за медицинско изследване. Това обаче не
ограничава контролните органи да извършват проверка само в тези хипотези, още
повече, че в конкретния случай служителите на МВР са действали по сигнал за
употреба на наркотични вещества от жалбоподателя, който управлява МПС. С оглед
на това развитите в тази насока оплаквания са неоснователни.
Наложените наказания са в абсолютния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност те да
бъдат намалени или изменени.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение като валидно, обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №31/16.07.2021г., постановено по
АНД №62/2021г. по описа на Исперихския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/