Решение по дело №47/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 245/07.07.2023 г. по АНД № 20232230200636/2023 г. на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно НП № 23-0804-000314/07.02.2023 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Сливен в частта, с която на Ж. Т. Т. с [ЕГН] на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и е отменено като незаконосъобразно НП № 23-0804-000314/07.02.2023 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Сливен в частта, с която на Ж. Т. Т. на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от същия закон

Горното решение е обжалвано в законният срок от Ж. Т. Т.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Заявява, че в диспозитива съдът се произнесъл само по две от обжалваните общо три наказания, въпреки че в мотивите се съдържало становище за неправилност на наложеното наказание по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. Моли в тази част делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне. По отношение на другите наложени наказания счита, че решението е неправилно. Твърди, че жалбоподателят не притежавал качеството на собственик или длъжностно лице. Счита, че не е установено виновно поведение относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не знаел, че табелата на автомобила е паднала. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП в обжалваните части.

В съдебно заседание касатора чрез пълномощника му адв. М. П. поддържа жалбата, моли съда да уважи същата.

Ответникът по касацията – ОД на МВР – Сливен, не изпраща представител. В писмено становище от пълномощника му счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, с което споделя доводите на касационната жалба в частта, в която се пледира за отмяна на въззивното съдебно решение, поради несъответствие между диспозитив на същото и обстоятелствено-мотивна част. Съдът бил развил подробни мотиви, които обаче в диспозитивната част нямали съответното законово определено съответствие между обстоятелства, мотив, фактическата обстановка и диспозиция. В този смисъл, липсвало произнасяне по част от предмета на обжалването, липсвали и други елементи, които закона възвеждал като задължителни в диспозитивната част на съдебния акт, а именно - указание към страните за срока, правото и органа, пред който могат да обжалват постановеното съдебно решение и за произнасяне по разноските. Всички тези обстоятелства давали основание да се приеме, че са налице условия касационната жалба в тази част да бъде споделена.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.01.2023г. полицейските служители, свидетелите М. В. и Ж. З. изпълнявали служебните си задължения като осъществявали контрол на правилата за движение по пътищата в общ. Сливен. Служителите на реда били позиционирани на местостоянка по път II- 53 до Помпена станция. В 11,55 часа те видели, че срещу тях, по път II- 53, в посока гр. Бургас се движи товарен автомобил „Шкода Октавия" без поставена предна регистрационна табела, поради това спрели автомобила за проверка. Установили, че автомобилът има задна регистрационна табела с номер [рег. номер]. Водач на моторното превозно средство бил жалбоподателят Ж. Т.. Моторното превозно средство било собственост на фирма „Бетони" ЕООД. Проверяваният автомобил не бил представен на годишен технически преглед. Полицейските служители видели, че в този автомобил се превозва дете, което не е настанено в детско столче. По време на проверката служителите на реда изискали от водача да им представи свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Тези документи не били представени от жалбоподателя, защото не ги носил със себе си. Той обяснил на полицейските служители, че ги е забравил в посочено от него село в А. район, а празнувал новогодишните празници в гр. С. и е тръгнал да се прибира. Заявил, че при прибирането си от гр. С. е преминал през разбита улица и вероятно там е паднала предната му регистрационна табела. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510" с фабр. номер №ARBB- 0069 като уредът отчел 0 промила алкохол.

Св. М. В. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, на чл.140, ал.1, предл.2 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. За тези нарушения съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. Ж. З. се подписал при съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение. Жалбоподателят вписал в акта, че няма възражения.

Депозирано било на 09.01.2023г. от жалбоподателя Ж. Т. писмено възражение, чрез упълномощен процесуален представител до директора на ОД на МВР- Сливен. В него жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му акт за установяване на административно нарушение. Обяснил, че при така посочената фактическа обстановка желае да внесе уточнения. Оспорил отговорността му за нарушението, че колата не е представена на годишен технически преглед на МПС, тъй като не бил собственик на същото. Позовал се на маловажност по отношение на нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл.137б, ал.1 от ЗДвП обяснил, че д. му е с д. „F71 У. у. и." и в леня на проверката същото било и. в к., било б. и нямало как да бъде обезопасено със специални приспособления. Освен това посочил, че не счита, че е нарушил разпоредбата на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, тъй като се позовал на определеното в чл.137в, ал.З от ЗДвП, че моторните превозни средства от категорията на Ml, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а деца на възраст три и повече години и с ръст под 150 см заемат седалка, която не е предна. И тъй като с. му бил на т. г. и д. м. и е бил на задната седалка не считал че е нарушил нормата, за която е санкциониран.

Относно липсата на предна регистрационна табела на управляваното от него моторно превозно средство обяснил, че при потеглянето си от гр. С. и двете табели са били поставени на определените за това места. Той предполагал, че причината за изпадане на предната му регистрационна табела е преминаването му по улици с нарушена цялост на асфалтовото покритие, без това да е било посочено с пътни знаци. Освен това считал, че не е нарушил нормата, по която е наказан, тъй като според чл.10, ал.5 от Наредба №1- 45 от 24.03.2002г. табелите с регистрационен номер се закрепят отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част така, че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. Освен това жалбоподателят посочил, че веднага след проверката е изпълнил задължението си по отстраняване на липсата на предна регистрационна табела.

Образувана била проверка, въз основа на която било снето сведение от актосъставителя М. В. и колегата му Ж. З.. Изискана била информация от Агенция „Пътна инфраструктура" относно движението на проверяваното моторно превозно средство от всички контролни точки за времето от 08,00 часа на 31.12.2023г. до 17,00 часа на 02.01.2023г. Били изискани от кмета на Община Сливен записите от камера „Бургаско шосе вход" за времето от 08,00 часа на 31.12.2023г. до 17,00 часа на 02.01.2023г. Въз основа на извършената проверка била депозирана докладна записка от началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Сливен до директора на ОД на МВР - Сливен. В докладната записка били обсъдени всички възражения и обяснения на жалбоподателя по представеното от него възражение и било изразено мнение, че изтъкнатите причини във възражението на Ж. Т. не следва да бъдат приети и същите са неоснователни, а актосъставителят правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършените от него нарушения.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- Сливен възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.185 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл.147. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183. ал.1. т.1. предл.1 и 2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП му наложил наказания „Глоба" в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и му отнел общо 6 к. т. на основание Наредба №1з- 2539 от 17.12.2012г. на МВР.

При горе установената фактическа обстановка и изложеното във възивната жалба районният съд е приел, че наказателното постановление е обжалвано само в частта по отношение на наложените наказания по чл.147, ал.1 от ЗДвП, по чл.137б, ал.1 от ЗДвП и по чл.140, ал.1 от ЗДвП и съдът се е произнесъл само относно тях. В останалата част е приел, че наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не се е произнасял. Приел е, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявания от него автомобил не е бил представен на годишен технически преглед. Действително жалбоподателят не бил собственик, а водач на МПС, но той като правоспособен водач бил длъжен, предприемайки управление на чуждо моторно превозно средство да се убеди, че то е технически изправно за движение, респективно, че е представен на годишен технически преглед. Нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП съдът приел за правилно описано, както в АУАН, така и в НП. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установило, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставена предна регистрационна табела. Съдът приел за неоснователни възраженията за липсата от субективна страна на вина в жалбоподателя, както и това че деянието носи белезите на малозначителност и следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. От приложената докладна записка peг. №804р- 680/06.02.2023г. се установило, че са проверени и обсъдени всички твърдения от страна на жалбоподателя като едно от тях е именно това, че при потеглянето му от гр. Сливен регистрационната табела е била на мястото си. Видно от същата докладна записка наказващият орган е изискал информация от Агенция „Пътна инфраструктура" относно движението на проверяваното моторно превозно средство от всички контролни точки за времето от 08,00 часа на 31.12.2023г. до 17,00 часа на 02.01.2023г., както и записите от Община Сливен от камера „Бургаско шосе вход" за времето от 08,00 часа на 31.12.2023г. до 17,00 часа на 02.01.2023г. В същата е описано, че от така представените записи по преписката е видно, че на 31.12.2022г. около 16,31 часа в гр. Сливен, по бул. „Бургаско шосе" се е движел товарен автомобил „Шкода Октавия" с peг. №[рег. номер] в посока центъра на града без поставена предна регистрационна табела. Установено е, че товарният автомобил е бил без предна регистрационна табела още при влизането си в гр. Сливен на 31.12.2022г., и е необосновано твърдението, че това е станало на 02.01.2023 г. По делото по безспорен и категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателят виновно е извършил вмененото му нарушение. Съдът е приел, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Наложените наказания са в предвидените минимални размери на глобата и срока на лишаването от право да се управлява МПС. При тези мотиви потвърдил НП относно нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По отношение на нарушението на чл.1376, ал.1 от ЗДвП съдът е констатирал, че са допуснати съществени процесуални нарушения, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление в тази му част. В обстоятелствената част на наказателното постановление било описано единствено, че водача превозва дете в нарушение без да използва обезопасителни системи като не било посочено конкретно коя от петте хипотези на чл.137б, ал.1 от ЗДвП е нарушена. Нарушението било съществено, тъй като ограничавало правото на защита на жалбоподателя и било основание за отмяна на наказателното постановление. Ето защо съдът счел атакуваното наказателно постановление в тази част за незаконосъобразно и като такова го отменил.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Необосновано е твърдението на касатора, подкрепено и от прокурора по делото, че липсва произнасяне в диспозитива на съдебното решение относно жалбата против НП №23-0804-000314/07.02.2023г. в частта, с която на Ж. Т. Т. на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.137б, ал.1 от същия закон. Такъв диспозитив съществува и същият е ясно изразен, като кореспондира на изводите на съда за незаконосъобразност на НП в тази му част, поради което е отменено. Обстоятелството изложено от въззивния съд, че НП е обжалвано само по отношение на посочените три нарушения е потвърдено от изявление на пълномощника на касатора. В този смисъл въззивният съд не е бил длъжен да се произнася по отношение на нарушенията на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като не е бил надлежно сезиран.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въззивният съд е обсъдил възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, относно извършване на нарушенията и квалификацията на деянията дадена от АНО.

Обоснован и мотивиран е извода на въззивния съд за нарушението на чл.147 ал.1 от ЗДвП, както и за приложимата санкционна норма, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК тези мотиви не следва да бъдат повтаряни.

Правилен е извода на СлРС, че по делото безспорно е установено, че управляваното от касатора МПС не е било с поставен преден регистрационен номер. По делото е установено, че още на 31.12.2022 г. автомобила е нямал такъв номер, като са останали недоказани твърденията на касатора, че същия е изпаднал на 02.01.2023 г. и той не е знаел за това. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, предвижда възможността за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на МПС, като е необходимо същите да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Безспорно е установено, че управлявания от касатора автомобил е нямал преден регистрационен номер и е изключена вероятността същият да не е знаел за това, ако беше положил дължимото поведение да провери автомобила преди да потегли на път.

Наложеното наказание е в минимален размер и съответства на тежестта и обществената опасност на извършеното нарушение. В настоящия случай наказанието е глоба в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като целта на наказанието е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред и предвид значимостта на засегнатите обществени отношения, да се предупредят другите лица да не вършат такива нарушения.

Необосновано е становището на прокурора, че във възивното решение липсвало указание към страните за срока, правото и органа, пред който могат да обжалват постановеното съдебно решение и за произнасяне по разноските. Въззивният съд се е произнесъл по претендираните разноски от касатора, като приел, че искането за присъждането им е неоснователно. Нарочен диспозитив в тази насока не е необходимо да бъде формулиран. Наред с гореизложеното заинтересованата страна разполага с възможността по чл.63д ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК да иска изменение на решението в частта за разноските. Решението съдържа и указание, че подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

По изложените съображения настоящият състав счита, че Районен съд Сливен е постановил правилно, обосновано и законосъобразно в обжалваната му част съдебно решение и не са налице визираните в касационната жалба основания за неговата отмяна.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 245/07.07.2023 г. по АНД № 20232230200636/2023 г. на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.